№ 1417
гр. Перник, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103865 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против Р. М.
З., ЕГН ********** от гр. ***
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. ***
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, страните – ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището, което е
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2019 г. –
31.01.2021 г. помесечно е доставял в собственото/ползвано от ответника
жилище топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 348.54 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2019 г. до
10.01.2022 г. в общ размер от 52.03 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
1
410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 795/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 348.54 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. –
31.01.2021 г. в топлофициран обект – жилище, с административен адрес: гр.
*** ведно с обезщетение за забава в размер на 52.03 лв., считано за периода
от 09.07.2019 г. до 10.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 795/2022 г. по описа на ПРС.
Заявени са претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът не намерен на посочения от него адрес, поради което
исковата молба с приложенията не са му връчени. Постъпил е писмен отговор
от същия. Искът е оспорен, като неоснователен.
Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като
твърди, че не е налице решение на етажната собственост за присъединяване
към топлопреносната мрежа. Твърди, че представените от ищеца общи
условия не са влезли в сила, тъй като не са разгласени съгласно изискването
на ЗЕ. Сочи се, че в исковата претенция са включени вноски за дялово
разпределение, за които не е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорва, че доставената през процесния период топлинна
енергия е на претендираната от ищеца стойност.
Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за изтекла погасителна
давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни,
евентуално като погасени по давност. Претендира присъждане на
направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. В.,
поддържа отговора и оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието
на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес
от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 795/2022 г. по описа на
ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 457/01.03.2022 г., ответникът е осъден да заплати на
ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта. Искът за
установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е
2
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
- Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са
публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.
101/2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат
отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,
свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани
от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представения нотариален акт за собственост върху апартамент или
друг обект, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № ***, том V, дело № ***/*** г. е видно, че ответника
– Р. М. З. е собственик на апартамент № 4, находящ се на първи етаж от
сграда – блок № 15, построен върху държавна земя, с адрес: гр. ***, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 85.25 кв.
м.
Затова, съдът приема, че през спорния период - 01.05.2019 г. –
3
31.01.2021 г., ответникът е имал качеството клиенти/купувачи на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно дължи заплащане на
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
За установяване на количеството на последната и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й.
и Н. И..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по
делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2019 г. –
31.01.2021 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот
е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД –
подизпълнител по сключен договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2000 г., за
което е сключен договор от 15.11.2000 г. с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за
разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за
дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция,
който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Следователно същият може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на
имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество
потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните
технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя
на работни дни за отоплание и БГВ на АС, средномесечните температури на
подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата.
Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-
334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана топлоенергия за
отопление на имот от отоплително тяло тип „щранг – лира“, за топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлоенергията е отчитана прогнозно, след отчетните периоди по
изчислителен път за отопление/отдадена от СИ и от отоплително тяло
4
„щранг-лира“/ и по отчет за БГВ, след което е извършвано изравняване. Не е
разпределяна топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в жилищните
помещения – хол, стая 1, стая 2 и кухня и не са начислявани суми за такава.
Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на
Наредба № 16 – 334/2007 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
процесния период и е 348.54 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца
сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2019 г.
до 31.01.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в имота на ответника е изчислена и от
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, счетоводните записвания при
ответника и при ФДР. Тя също е идентична с претендираната от ищеца –
348.54 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 09.07.2019 г. –
10.01.2022 г. Размерът му е изчислен от вещото лице Н. И. и е 52.03 лв. Това е
и размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
спорните вземания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Падежът на всяко от процесните периодични
вземания е настъпил в периода от 09.07.2019 г. до 11.03.2021 г. До датата на
подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022 г. три-годишният давностен срок
не е изтекъл по отношение на нито едно от тях.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни
и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски,
както следва: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 25 лв. – държавна такса, 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. – възнаграждение за вещи
лица, всички направени в исковото производство.
5
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че Р. М. З.,
ЕГН ********** от гр. ***ДЪЛЖИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от
348.54 лв./триста четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 31.01.2021 г. в топлофициран обект – жилище, с
административен адрес: гр. *** ведно с обезщетение за забава в размер на
52.03 лв./петдесет и два лева и три стотинки/, считано за периода от
09.07.2019 г. до 10.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 795/2022 г. по описа на Районен съд
– Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. М. З., ЕГН **********
от гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от общо 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/, направени разноски в заповедното производство,
както и сумата от общо 625.00 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
795/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6