Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 02.02.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2066
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.И.И., депозирана против наказателно постановление №
273-ЗЗ/01.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето.
С
жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е
нецелесъобразно, незаконосъобразно, противоречащо на закона и добрите нрави и
морала и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Релевира доводи, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните
изисквания, и в съответствие с материалния закон. По същество се инвокират
доводи, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение са въведени промени в Закона за здравето, с които изрично се посочва
възможността по време на действието на обявеното извънредно положение,
министърът на здравеопазването да издава заповеди, с които да въвежда
противоепидемични мерки, които заповеди представляват общи административни
актове. Излагат се съображения за доказаност на нарушението и за липсата на
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 273-33/23.04.2020г.
(бланков № 162950 от същата дата), за това, че на 23.04.2020г., около 21,20
часа, в град Русе, ул. „Неофит Рилски“ до № 50 е нарушил противоепидемичните
мерки, въведени от Министъра на здравеопазването със Заповед № РД
01-124/133.03.2020г., допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020г. като е
пребивавал на обществено място без поставена защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата, които факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 209А, ал. 1 ЗЗ.
В АУАН
жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Такива не са били депозирани в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, на основание чл. 209А, ал. 1 ЗЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление,
а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, часа и
мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на нарушителя.
По изложените мотиви съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление поради допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Не са
налице противоречия и в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените, както гласни, така и писмени
доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена
фактическа обстановка и безспорно установяват същата.
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1
ЗЗ по своята същност представляват общи административни актове,
което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата
на чл. 65 и сл.
от АПК.
Не е
спорно по делото, че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на
МЗ по реда на чл. 73
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК и същите са породили своето действие, като въведените с тях
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Не е
спорно, че към 23.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19), като впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до
13 май 2020 г.
На
основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването (с която се допълва друга негова заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. за въвеждането на противоепидемични мерки) е допълнена
т. 9 по силата на която „Всички граждани, когато се намират в закрити или на
открити обществени места (в това число в транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване (в т. ч. всички места на които се предоставят обществени
услуги)“.
Като се
е намирал на обществено място – ул. „Неофит Рилски“ в град Русе, жалбоподателят
е следвало да бъде с поставена защитна маска за лице, каквато не е носил и не е
бил поставил, който факт безспорно се установява, както от показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д.Б.Г., така и
от отразеното в АУАН от страна на жалбоподателя, че няма възражения, срещу
съставения АУАН.
Правилно е издирена и приложена
санкционната разпоредба, като на нарушителя е наложени минималното предвидено в
същата наказание, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева.
Според
настоящия съдебен състав случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е основна
и най-висша ценност и благо и обстоятелството, че жалбоподателя не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и със своето поведение е
застрашил, както собствения си живот и здраве, така и живота и здравето на
другите граждани не дава основание да се приеме, че нарушението, за което е
наказан е маловажно.
В случая не се установяват
обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение,
в сравнение с другите нарушения от този вид.
По гореизложените мотиви съдът
намира жалбата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради и което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 273-ЗЗ/01.09.2020г.,
издадено от Директор на ОДМВР – Русе, с което на Д.И.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста)
лева, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН: **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, СУМАТА
в размер на 80,00 лева (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: