Р Е Ш Е Н И
Е
№260069
гр.
Първомай, 03.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
РАЙОНЕН
СЪД –
ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен
състав, в
публично
заседание на първи
юли две
хиляди и
двадесета година
с
Председател:
София Монева
при участието
на секретаря Петя
Монева,
след
като
разгледа
докладваното
от съдията
гр. дело № 269 по
описа за 2018 г.,
за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Предявени
са обективно
кумулативно
съединени
искове с
правно
основание чл.
79, ал. 1 във вр. с
чл. 240, ал. 1 и с чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от
Закона за
задълженията
и договорите.
Ищецът
„Б. ***” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от В. М. С. и Д. Н. Н. в
качеството
съответно на
Главен
изпълнителен
директор и
Изпълнителен
директор и по
процесуално
пълномощие
от
юрисконсулти
С. Л. П., В.С.С. и А. И.
К., с адрес за
съдебна
кореспонденция:
***, моли съда да
осъди
ответника Й.Т.В.,
ЕГН: **********, с адрес:
***,
процесуално
представляван
от назначения
му особен
представител
адв. А.Ж.К.,
вписан в
регистъра на
Адвокатска
колегия –
Пловдив, с
адрес на
практиката: ******,
да му заплати
по сключен
между
страните Договор
за ипотечен
кредит от 27.02.2008 г. сумите
от:
Ш 18 160, 71 лева (осемнадесет хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки) – главница;
Ш 3 715, 22 лева (три хиляди седемстотин и петнадесет лева и двадесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 10.11.2015 г. до 29.06.2017 г.;
Ш 22, 71 лева (двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки) – санкционна лихва за периода от 07.12.2015 г. до 29.06.2017 г.;
Ш 364, 75 лева (триста шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Претендира
и присъждане
на сторените
в настоящата
инстанция
съдебноделоводни
разноски.
Исковите
претенции се
обосновават
с фактически
твърдения, че
по силата на сключен
между
страните Договор
за ипотечен
кредит от 27.02.2008 г. и приложими
към него Общи
условия
ищецът
предоставил
на ответника паричен заем в
размер на 21 100, 00
лева, а последният се
ангажирал да
възстанови
на
кредитодателя
заемната
сума и да му
заплати
уговорената
възнаградителна
лихва при
лихвен
процент от 10, 99%
чрез 240
месечни
вноски, дължими
се на седмо
число от
текущия
месец, съгласно
уговорен
погасителен
план. За обезпечаване
на дълга кредитополучателят
учредил в
полза на банката
ипотека
върху дворно
място от 600 кв.
м., находящо
се в ***, ведно с
построените
в него
жилищна
сграда със
застроена
площ от 67 кв. м. и
навес.
Релевира
се, че
ответникът
усвоил
кредитната
сума на 07.03.2008 г., но
преустановил
издължаването
на 29.02.2016 г. и
поради
допуснатото
от него
просрочие с
повече от 90
дни на
задълженията
за главница и
лихва на
основание т. 20.2
от Общите
условия ищецът
упражнил
правото си да
ги обяви за
предсрочно
изискуеми с
подаване на
исковата
молба, за
което
уведомил длъжника
с връчване на
препис от същата.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК са
постъпили
Отговори вх.
№ ***г. (по описа
на Софийски
районен съд)
и ***г., с които
ответникът
чрез
назначения
му особен
представител
застъпва
становище за
неоснователност
исковете и
моли за
тяхното
отхвърляне.
Навежда
доводи, че между
страните не е
възникнало
договорно правоотношение
и че клаузата
за възнаградителна
лихва е
нищожна като
неравноправна
и уговорена в
нарушение на
Закона за защита
на потребителите
и
европейските
директиви,
тъй като размерът
й
многократно
надхвърля
среднопазарния
в страната по
ипотечни
кредити към
момента на
договорното
обвързване и
в нарушение
на
вътрешните
правила и
Общите условия
на банката не
е
предоговарян.
Предвид
казаното
счита, че с
извършените
до момента
плащания за
погасяване
на
въпросното
задължение в
размера му
над
среднопазарния
са надвнесени
суми, които
следва да се
приспаднат от
исковите.
Оспорва
вземането за
санкционираща
лихва, по
съображения
че такова не
може да се
породи преди
обявяването
на предсрочната
изискуемост
и че размерът
му не е свързан
математически
с този на
главницата и/или
със
закъснението.
В
открито
съдебно
заседание ищцовото
дружество не
се
представлява,
а ответникът не
се явява,
като със
Становище вх.
№ *** г. и Молба
вх. № *** г.,
депозирани
от
назначения
му особен
представител,
пледира за
отхвърляне
на исковете.
Съдът,
след като
обсъди
събраните
доказателства,
поотделно и в
тяхната
съвкупност, и
наведените
от страните доводи,
по
регламента
на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, приема
от
фактическа
страна
следното:
От приобщените
доказателствени
източници се изяснява,
че по силата
на сключен
между
страните Договор
за жилищен
кредит от 27.02.2008 г. (л.
11 – л. 12 от гр. дело
№ ***г. по описа
на Софийски
районен съд)
и приложимите
към него Общи
условия за
предоставяне
на жилищни и
ипотечни
кредити (л. 13 – л. 15 от гр.
дело № ***г. по
описа на
Софийски
районен съд),
наричани
Общите
условия, ищецът
отпуснал на ответника
паричен кредит
от 21 100, 00 лева за
закупуване
на недвижим
имот, а
последният
се задължил за
240 месеца,
считано от
датата на
усвояването
му, да възстанови
на
кредитодателя
заемната
сума и да му
заплати възнаградителна
лихва от 31 134, 42
лева при
лихвен
процент от 10, 99,
формиран от периодично
определяем от
кредитора базов
лихвен
процент и стандартна
надбавка с
величина към деня
на
договорното
обвързване съответно
от 4, 19% и 6, 80%, разсрочено
чрез 240
месечни
анюитетни
вноски с
падеж на 13-о
число на
месеца в
периода от 13.01.2008
г. до 13.12.2027 г., съобразно
Погасителен
план (л. 16 – л. 20 от
гр. дело № ***г. по
описа на
Софийски
районен съд), удържани
служебно от
банката от
разкрита при
нея
разплащателна
сметка № ***на кредитополучателя.
В
т. 13 от
контракта и
т. 25.1. от Общите му
условия е
регламентирано
задължението
му за престиране
и на такси,
съгласно Тарифата
на
кредитната
институция за
лихвите,
таксите и
комисионите, прилагани
за извършвани
услуги на
клиента (л. 21 – л. 25), включително
такива за обслужване
и управление на
заема –
първата, вносима
при подписването
на
съглашението,
а втората, събирана
в размер от 110, 00
лева от
авоара по цитираната
сметка в края
на всяка
година на
падежната
дата на месечната
вноска след
погасяването
й.
За
обезпечаване
на дълга била
учредена ипотека
върху дворно
място от 600 кв.
м., находящо
се в ***,
съставляващо
урегулиран
поземлен
имот № ***в кв. **
по
застроителния
и
регулационен
план на С. Г.,
утвърден със
Заповед № ***г. и
изменен със
Заповед № ***г.
на Кмета на О.
П., с
неприложена
улична
регулация, и построените
в него
жилищна
сграда с площ
от 67 кв. м. и
навес.
Текстът
на т. 12 от сделката
гласи, че с парафирането
й заемателят
получава и
приема общите
й клаузи, в
съответствие
с т. 9.2. и т. 9.3. от
които
лихвата се
начислява ежемесечно
върху
усвоената и
неплатена главница
при времеви параметри
от 30-дневен
месец и
360-дневна
година. С т. 9.1. и
т. 25.3. от Общите
условия на
кредитодателя
е
предоставена
възможност едностранно
да променя
базовия
лихвен процент
и таксите, за
което
уведомява насрещната
страна по
подходящ
начин, при
наличие на
някоя от
следните предпоставки:
а) изменение
от поне 1% за
месец на стойностите
на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б)
изменение от
поне 1% за
месец на
валутен курс
евро/лев или
евро/щатски
долар; в) изменение
от поне 0, 5% за
месец на
индекса на
потребителските
цени за
България (СРΙ); г)
въвеждане на
рестрикции
от страна на
Централната
банка върху
банковата
система и/или
върху „Б. ***”; д)
промени в
нормативните
актове, както
и в регулациите
на
Централната
банка, засягащи
функционирането
и
изискванията
към банките;
е) изменение
от поне 10% за
месец на стойностите
на средните
годишни
пазарни
лихвени нива
по
привлечените
депозити от
нефинансови
институции,
обявявани в
статистиката
на
Централната
банка, и ж)
съществена
промяна в
паричната
политика на
Централната
банка като
премахване на
валутния
борд,
обезценка на
лева, деноминация
на лева,
смяна на
парите.
В т.
20.1. и т. 20.2. от
Общите
условия е предвидено,
че при забава
на месечната
вноска от
деня, следващ
този на
дължимостта
й, частта от нея,
представляваща
главница, се
олихвява с договорната
лихва,
увеличена с
наказателна надбавка
от три
процентни
пункта, която
не се прилага
при погашение
до седмия ден
след
падежния, а ако
допуснатото
закъснение продължи
над 90 дни
целият
остатък от
кредита
става предсрочно
изискуем и до
предявяване
на молбата за
изпълнението
му по съдебен
ред се
олихвява с
договорения
лихвен
процент,
увеличен с наказателна
надбавка от
десет
процентни пункта.
Правото си да
иска незабавно
пълно
издължаване ищцовото
дружество
може да
упражни и в
следните
случаи,
изброени в чл.
21.1. от Общите
условия: при
всяко просрочие;
при
предприемане
по искане на
друг
кредитор на
действия за
принудително
удовлетворяване;
при предоставяне
от кредитополучателя
на невярна
информация
преди
разрешаването
и по време на
обслужването
на кредита;
при нецелевото
му използване;
при неизпълнение
на поетите от
него ангажименти
за
застраховане,
подновяване
на имуществената
застраховка
на
обезпечението,
плащане на
застрахователните
премии,
осигуряване
на достъп и
оказване на
съдействие
на кредитора
при проверки
и при всяко
друго неспазване
на индивидуалните
и общите
уговорки, както
и при уредени
от закона положения.
На
06.01.2017 г. ищецът
обективирал
изявление за трансформиране
на заема в
предсрочно
изискуем
поради
забава на
ответника както
в отправена
до него Нотариална
покана рег. ***г.
по описа на
Нотариус Н. К.с
район на
действие
Районен съд –
Първомай и с
рег. № * по
регистъра на
Нотариалната
камара (л. 26), която,
видно от изготвената
Справка (л. 27),
останала невръчена
поради
ненамирането
му на адреса,
посочен в
договора: ***, при
посещенията
на 31.01.2017 г., 21.02.2017 г. и 27.02.2017
г., така и в
исковата
молба, препис
от която е връчен
на назначения
му особен представител
на 12.03.2018 г.
Според
заключението
на
изслушаната
съдебно-счетоводна
експертиза
(л. 123 – л. 137), което,
като
обективно,
компетентно,
задълбочено
и
изчерпателно
изготвено,
следва да се
кредитира, и
данните,
отразени в Извлечение
от
счетоводни
книги на „Б. ***”
ЕАД по сметка
№ ***г. (л. 9) и Извлечения
от сметки № № ***и
***на заемателя,
изготвени на
30.06.2017 г. за
периода
съответно от
01.02.2008 г. до 29.06.2017 г. (л. 28) и
от 04.02.2008 г. до 30.06.2017 г. (л.
29 – л. 75), същият е
усвоил отпуснатите
21 100, 00 лева на 07.03.2008 г.
и е предприел
платежи от
общо 24 236, 89 лева, които
са осчетоводени
от банката за
намаляване
на задълженията
му за главница,
договорна
лихва,
санкционираща
лихва, такса
закъснение,
такса
управление и
заемни такси,
начислени
при
съблюдаване
на
Погасителен
план с месечен
падеж 7-мо
число и краен
такъв 07.03.2028 г. в
размер към датата
на подаване
на исковата
молба – 30.06.2017 г.,
съответно от 21 100,
00 лева, 22 644, 36 лева,
1 426, 02 лева, 27, 02
лева, 990, 00 лева и 252,
88 лева, съответно
с 2 999, 29 лева, 18 929
лева, 1 426, 02 лева, 4,
31 лева, 676, 37 лева и
201, 76 лева.
Вещото лице
констатира,
че към
момента на
завеждане на
делото неплатени
са 19,
падежирали
от 07.12.2015 г. до 07.06.2017 г.,
вноски, като
тази за месец
декември 2015 г. е
частично
издължена с
последното
плащане от 29.02.2016
г. и
дължимият й
остатък е 215, 18
лева, от
които: 48, 67 лева –
главница, и 166, 51
лева – лихва, а
ищцовите
вземания възлизат
на: главница при
хипотеза на
предсрочна
изискуемост –
18 160, 71 лева, и по вноски
с настъпил
преди
сезиране на
съда падеж – 954, 86
лева,
договорна
лихва за
периода от 10.11.2015
г. до 29.06.2017 г. – 3 715, 22
лева,
санкционираща
лихва за
забава по т. 20.1.
от Общите
условия
(наказателна
надбавка от 3%)
за периода от
07.12.2015 г. до 29.06.2017 г. – 22, 71
лева, и
заемни такси
– 364, 75 лева, от
които: 313, 63 лева –
за
управление, и
51, 12 лева – други.
Експертното
проучване показва,
че
среднопазарната
възнаградителна
лихва по
банкови
ипотечни
кредити в
страната към
датата на процесната
сделка е ***.
При
така описаните
фактически
положения
съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира
от правна
страна
следното:
Исковите
претенции са
насочени към
осъществяване
на дължим по
договор
резултат и
следователно
черпят
правното си
основание от
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
според който ако
длъжникът не
изпълни
точно
задължението
си,
кредиторът
може да иска
изпълнението
заедно с
обезщетение
за забавата
или
обезщетение
за
неизпълнение.
В
съответствие
с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си
защита
ищецът носи
тежестта да
докаже, че е
изправен
кредитор по
валидно
договорно
правоотношение
с ответника, което
поражда
изискуеми вземания
с очертаната
в исковата
молба
индивидуализация.
От опонента
се очаква да
установи
пълно
обстоятелствата,
на които
позовава
възраженията
си.
Спорните
права
произтичат от
Договор за
жилищен
кредит от 27.02.2008 г.
(л. 11 – л. 12 от гр.
дело № ***г. по
описа на
Софийски
районен съд), характерът
на
престациите
по който и профилът
на съдоговорителите
обуславят квалификацията
му на такъв
за банков
кредит по
смисъла на
чл. 430,
ал. 1 от ТЗ. По
дефиниция с него
банката се ангажира да
отпусне
парична сума
за набелязаната
цел и при определените
условия и
срок на кредитополучателя, който следва да я
ползва съобразно
договореното
и след
изтичането
му да я върне
на кредитодателя,
а според ал. 2 на
чл. 430 от ТЗ – и да
му плаща
уговорената
лихва. Като
основен тип
банкова
сделка е класиран
от чл. 1,
ал. 1, т. 7 от ТЗ сред
тези, които
чл. 286, ал. 2 от ТЗ обявява
за търговски
независимо от
качеството
на извършващите
ги лица и по правната
си същност е
консенсуален,
формален, комутативен,
двустранен и
възмезден (в
този смисъл Решение
№ ***г. на ВКС по
т. д. № ***г., II т. о.,
Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
II т.
о.,
Определение
№ ***г. на ВКС по
гр. д. № ***г., IV г. о.),
тъй като се
счита
сключен със съгласуването
волята на
договарящите
в писмена
форма за
действителност,
изисквана от чл.
430, ал. 3 от ТЗ, без
да е
необходимо
предаване на
заетите
средства, и създава
задължения с
конкретизирано
съдържание и за
двете страни,
всяка от
които се
обвързва с
оглед на
очаквана
насрещна
облага. Със
своя чл. 287 ТЗ разпростира
уредбата си
досежно
търговските
сделки и в
частност тази,
поместена в
Раздел трети
от Глава
двадесет и
девета на ТЗ, и
спрямо
заемополучателя
нетърговец, а
с чл. 288
при празноти препраща
към
гражданското
законодателство.
Банковият
кредит е разновидност
на заема за
потребление,
уреден в чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, за който
са присъщи белезите
на неформален,
реален,
едностранен
и безвъзмезден
договор. При
него заемодателят
предава пари
или други
заместими
вещи в
собственост
на заемателя,
който се обременява
да върне
заетата сума
или вещи от
същия вид,
количество и
качество, а съгласно
чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати
лихва, ако е предвидено
писмено.
Макар да е сключено
при
действието на
отменения Закон за
потребителския
кредит (ЗПК, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила
от 01.10.2006 г., отм., бр. 18
от 05.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.) и
заварено от актуалния
ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) и от Закона
за кредитите
за недвижими
имоти на
потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), процесното
съглашение, бидейки
срочно и
обезпечено с
ипотека, е
изключено от обхвата
им с изричните
норми съответно
на чл. 3, ал. 5, т. 1 от
първия, §5 от Преходните
и
заключителните
разпоредби
(ПЗР) на
втория и §4 от ПЗР на
третия, но попада
в приложното
поле на
Закона за
защита на
потребителите
(ЗЗП), който,
както е пояснено
в § 13а, т. 9
от ЗПК, транспонира
Директива
93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993
година
относно
неравноправните
клаузи в
потребителските
договори
(наричана
Директивата), тъй
като ищецът
се явява
„търговец” по
разума на §13, т. 2
от ДР на ЗЗП, който
в кръга на
своята
търговска
дейност в
частния
сектор
договаря с
потребители,
а като такива
§13, т. 1 от ДР на
същия закон
категоризира
физическите
лица,
ползващи
услуги,
непредназначени
за извършване
на търговско
или
професионално
занятие.
Съотнасяйки
конкретната
фактическа
обстановка
към визирания
регламент и
задължен да
следи
служебно за
нищожността
на
правопораждащото
правоотношение
или на негови
сегменти
поради
тяхната неравноправност
или колизия с
императивни
материалноправни
норми,
призвани да
охраняват
правния и обществения
ред и морала,
или с добрите
нрави, когато
разполага с
нужната за
целта
фактическа и
правна
осведоменост
(в този
смисъл
Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
II т.
о., Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
ІІ т. о.,
Тълкувателно
решение № ***г.
на ВКС по
тълк. д. № ***г., ОСTK, т. 3
от Тълкувателно
решение от 09.12.2013
г. на ВКС по
тълк. дело № ***г.
на ОСГТК, Решение
№ ***г. на ВКС по
гр. д. № ***г., ГК, I г.
о., и Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
I т.
о.), съдът
формира
извод, че
облигационната
връзка е била
надлежно учредена.
По делото фигурира
материализиращият
насрещните
волеизявления
на страните
документ,
който
доказва, че са
обективирани
в наложения
от чл. 430, ал. 3 от ТЗ формат, и
че наред
с частните интегрират
и Общите
условия (л. 13 – л. 15
от гр. дело № ***г.
по описа на
Софийски
районен съд),
които с
позволението
на чл. 298, ал. 1, изр. 1
от ТЗ банковата
институция е
утвърдила
отнапред във взаимоотношенията
с клиентите
си и които, съобразно
чл. 298, ал. 1,
изр. 2, т. 1 и ал. 2 от
ТЗ, са
станали
задължителни
за
потребителя,
тъй като е
заявил
писмено, че
ги приема и
че са му били
предадени
при
подписването
на
индивидуалния
кредитен
договор с нарочна
декларация,
инкорпорирана
в чл. 12 от него.
Същата се
цени като
извънсъдебно
признание, по
съображения
че формалната
й доказателствена
сила по чл. 180 от ГПК не е
опровергана
по
законоустановения
ред, а доказателственото
й значение е
нормативно
отречено за
първи път с
чл. 147а, ал. 5 от
ЗЗП, приет
със Закона за
изменение и
допълнение
(ЗИД) на ЗЗП
(обн., ДВ, бр. 61 от 2014
г., в сила от 25.07.2014
г.) без ретроактивен
ефект.
Така
съгласувана,
волята на контрагентите
е създала в
тежест на
ищеца
ангажимент
да отпусне на
ответника сумата
от 21 100, 00 лева с
цел
закупуване
на недвижим
имот, а на
втория – да я
ползва по
предназначение
и в срок от 240
месеца, считано
от
усвояването й
на 07.03.2008 г., да я
върне ведно с
лихва от 31 134, 42
лева при
годишен
лихвен
процент от 10, 99
разсрочено
чрез 240
месечни
вноски с
падеж на 7-о
число на
месеца,
съгласно Погасителен
план, който,
макар да не е
представен, по
информация
от
проверката
на
назначеното
вещо лице е
прилаган в
отношенията между
страните
като
неразделна
част от
контракта им,
както и да
заплаща на
кредитодателя
таксите по
Тарифата му
за лихвите,
таксите и
комисионите за
извършвани
услуги на
клиента (л. 21 – л. 25
от гр. дело № ***г.
по описа на
Софийски
районен съд),
а при забава –
и
обезщетение,
назовано „наказателна
надбавка”, от три
или при
предсрочна
изискуемост –
от десет
процентни
пункта.
По
мнение на
съдебния
състав договорните
уговорки, на които се
основават
акцесорните притезания,
не са
засегнати от водещи
до
невалидността
им пороци,
релевирани в
отговора или ревизирани
по почин на
съда.
Чл.
26, ал. 1, предл. 1 и 3
от ЗЗД прогласява
за нищожен
договорът,
който противоречи
на закона или
добрите
нрави, а чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП –
неравноправните
клаузи в
него, освен
ако са
индивидуално
съгласувани,
а по разбирането
на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП не са
такива, ако
са били
изготвени
предварително
и поради това
потребителят
не е могъл да
влияе върху
тях, особено
когато се
отнася за
общи условия.
Представлявайки
своеобразна
цена за
ползването
на
отстъпения
паричен
капитал,
лихвата е въздигната
от чл. 430, ал. 2 от ТЗ в
съществен
елемент на сделката,
а към момента
на
сключването й
правото на финансовата
институция да
събира от
кредитополучателите
такси и
комисиони за
допълнителни
услуги, свързани
с
кредитирането,
е
легализирано
в чл. 45, ал. 4, т. 2 и
чл. **, ал. 1, т. 1 от
Закона за
кредитните
институции (ЗКИ)
в
меродавната
му за казуса
редакция,
обнародвана
в ДВ, бр. 109 от 20.12.2007 г.,
в сила от 01.01.2008 г., без
законодателството
да е поставяло
забрани за
възмездяване
на някои от
присъщите й дейности,
аналогична
на тази по чл. 10а, ал. 2
от новоприетия
ЗПК. На
неустойката като
форма на
договорна
отговорност
е посветен
чл. 92, изр. 1 от ЗЗД, според
който
обезпечава изпълнението
на
задължението
и служи като обезщетение
за вредите от
неизпълнението,
без да е
нужно те да
се доказват.
Единствените
ограничения
на
договорната
свобода
относно размера
на въпросните
вземания в
гражданския,
а по
препращането
на чл. 288 от ТЗ и
в търговския
оборот, са закрепените
в чл. 9 от ЗЗД – повелителните
норми на
закона и добрите
нрави (в
този смисъл Решение
№ ***г. на ВКС по
гр. д. № ***г., II г. о.,
Решение № ***г.
на ВКС по гр. д.
№ ***г., II г. о., и Решение
№ ***г. на ВКС по
т. д. № ***г., I т. о.). Чл.
10, изр. 1 от ЗЗД запретява
лихвообразуване
над прага,
определен от
Министерския
съвет, какъвто
обаче след
отмяната на
неговото Разпореждане
№ *** от 1951 г. за
определяне
на
максималния
процент на
договорните
лихви (обн., ДВ,
бр. 52 от 1951 г.),
постановена с
§1 от
Заключителните
разпоредби
на Постановление
№ ***г. на
Министерския
съвет за
определяне
на законната
лихва по
просрочени
задължения в
левове и във
валута (обн.,
ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г.,
отм., бр. 42 от 5.06.2012 г.,
в сила от 01.07.2012 г.), не
е утвърждаван.
Добрите
нрави са
правно
значими и
общоприети неписани
правила за
справедливост
и
добросъвестност
при осъществяване
на
гражданските
правоотношения
в обществен
интерес. Специално
нормативно
проявление
намират в Глава
шеста от ЗЗП,
която имплементира
Директива
93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993
година
относно
неравноправните
клаузи в
потребителските
договори
(Директива
93/13/ЕИО).
Като
неравноправна
чл. 143 от ЗЗП в
приложимата
му
формулировка
от ДВ, бр.
36 от 04.04.2008 г. окачествява
всяка
уговорка във
вреда на
потребителя,
която не
отговаря на
изискването
за добросъвестност
и води до
значително
неравновесие
между
правата и
задълженията
на страните,
като наред с тези
генерални
признаци,
възпроизвеждащи
чл. 3, §1 от Директива
93/13/ЕИО,
по образец от
Приложението
към нейния
чл. 3, §3 текстът
на чл. 143 от ЗЗП представя
примерен
списък на различни
хипотези на
неравноправност.
Съблюдаването
на
нравствените
принципи се изследва към момента
на
постигане на
съгласието за
всеки
отделен
случай въз
основа на установените
факти,
като касателно
възнаградителната
лихва релевантни
са договорните
параметри за форма,
размер, валута
и срок на
предоставяне
на
средствата,
вид, стойност
и ликвидност
на
обезпечението,
рисковете от
сделката,
профила на заемополучателя,
нивата на законната
и пазарната
лихва, която
би била
платена при аналогични
условия между
други лица,
без
изброяването
да е изчерпателно.
Нарушаваща
нравствеността
е уговорената
извън
присъщите й
обезпечителна,
обезщетителна
и санкционна
функции неустойка,
преценката
за което се
ръководи от
естеството
на
обезпеченото
задължение (парично
или
непарично) и
неговия
размер; наличието
на други
обзпечителни
способи –
поръчителство,
залог,
ипотека и др.;
характера на
неустойката
(компенсаторна
или
мораторна) и
начина на
определянето
й – като
глобална
сума или като
процент от главницата;
базата на
начисляването
й; съотношението
й с
прогнозните
вреди от
неизпълнението,
неговите
измерения и
други (в този
смисъл
Тълкувателно
решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
ОСTK). Задължаването
на
потребителя с
необосновано
високо
обезщетение
или неустойка
е изведено в т.
5 на чл. 143 от ЗЗП.
Чл.
145, ал. 1 от ЗЗП предписва
неравноправността
да се анализира
към етапа на
обвързването,
като се отчитат
вида на
стоката или
услугата, всички
обстоятелства
по сключването
на договора,
както и
останалите
договорки в
него или в
друг, от
който зависи.
В чл.
145, ал. 2 от ЗЗП се
сочи, че не се
подлагат на
такава
проверка клаузите,
задаващи
основните
престации,
включително
и за еквивалентност,
ако са ясни и
разбираеми.
Съдебната
практика
трайно поддържа,
че липсва пречка
да се уговаря
възнаградителната
лихва или
неустойка за просрочие
на парични дългове
над размера
на законната
лихва, който
е диспозитивно
заложен в чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД да компенсира
закъснението
и по
законовата
делегация на
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се
определя от
Министерския
съвет. Все
пак с доводи,
че го надхвърлят
съответно
дву- (при
обезпечен
заем) или
трикратно, в
Решение № ***г.
на ВКС по гр. д.
№ ***г., II г. о., са дискредитирани
като
неморално
високи.
Прочитът
на
маркираните
по-горе
правни
постановки в
контекста на
фактическата
установеност
по делото обслужва
становище, че
уговорките
за
възнаградителна
и санкционна
лихва и такси
не накърняват
началата на
морала.
В
т. 7 от
договора и т. 9.1.,
т. 9.2. и т. 9.3. от
Общите
условия е записано,
че срещу
заемния
ресурс се
дължи ежемесечно
лихва, която
се начислява
върху усвоената
и непогасена главница
при
продължителност
на месеца и
годината съответно
от 30 и 360 дни и е
структурирана
от базов
лихвен
процент от 4, 19%,
който
кредиторът може
да променя
при предпоставките
на т. 25.3. от
Общите
условия, и
стандартна
надбавка от 6, 80%.
Порочността
на
коментираните
клаузи в
частта, в
която дават
възможност
за едностранно
изменение на
първия
компонент, не
следва да се
обсъжда, тъй
като според
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
и чл. 146, ал. 5 от
ЗЗП не би
повлякла
недействителност
на сделката в
цялост или на
недвусмислено
формулираното
в т. 7 от нея задължение
за лихва с
фиксиран
размер от 10, 99% (в
този смисъл
Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
II т.
о.). Същият
надхвърля
експертно
констатирания
към 27.02.2008 г. среден
пазарен
годишен
лихвен
процент от 9, **2 с
1, 41% и е с 3, 76% по-нисък
от законния
от 14, 75%, равен
съгласно гореспоменатото
Постановление
№ ***г. на
Министерския
съвет на
увеличения с
10 пункта
основен
лихвен
процент на
Българската
народна банка,
който по
сведения от
електронната
й страница към
месец
февруари 2008 г. е
бил 4, 75. Резултатът
от тази
съпоставка,
разискван при
паралел с
данните за размера,
валутата,
ипотечното
гарантиране
и
дългосрочността
на заема – 20
години, която
увеличава рисковете
за търговеца
и за дълго
време го
лишава от капитала
и добивите от
него, позволява
да се
заключи, че
лихвата не е
в разраз с нравствения
стандарт. Не
се споделя
критиката на
ответника срещу
бездействието
на заемодателя
да я адаптира
към актуалната
пазарна
конюнктура,
тъй като такова
задължение не
му е
вменявано от законодателя
или по споразумение
с длъжника. Отклонението
на договорения
лихвен
процент от
съвременния
му тренд на
финансовия
пазар не би
могло да
рефлектира
върху валидността
на клаузата,
която се
проверява
към момента
на
контрактуването,
нито може да
я дерогира при
режима на чл.
20а от ЗЗД, който
придава на договора
сила на закон
за сключилите
ги субекти и разрешава
да бъде измененен,
прекратен,
развален или
отменен само
по взаимното им
разбирателство
или по
законова
повеля.
Банковите
такси за
администриране
на вещно
обезпечения
заем по
Тарифата, към
която отпращат
т. 13 от
договора и т. 25.2.
от Общите
условия, също
не са
прекомерни
или
предразполагащи
неоснователно
имуществено
разместване,
а претендираната
в приложение
на т. 20.1. от
Общите
условия мораторна
обезвреда от три
процентни
пункта върху
забавената
главница е
значително
под
законната
лихва и проявява
типичното си призвание
да гарантира
и стимулира коректното
развитие на
отношението,
да осигури
обезщетяването
на очакваните
от
неизпълението
вредни последици
и да
санкционира
допусналата
го страна.
По
аргумент от чл.
145, ал. 2 от ЗЗП уговорките
за
възнаградителна
лихва и заемно
таксуване,
които детерминират
същественото
договорно съдържание
и
недвусмислено
посочват
техния
размер и
методиката
на
изчисляването
им, не са
обект на потребителска
защита. Казаното
не важи за т. 20.1.
от Общите
условия, която
обаче по вече
изтъкнатите
мотиви не
притежава
дефинитивните
характеристики
по чл. 143 от ЗЗП.
Доказателственит
масив
убеждава, че кредиторът
е престирил добросъвестно
и точно заетите
парични
средства с
банков
превод по
сметка на заемателя
и
следователно
е
материалноправно
легитимиран
да изисква от
него реално изпълнение
на
падежиралите
му
задължения.
Доколкото видно от
заключението
на назначената
съдебно-счетоводна
експертиза (л.
123 – л. 137 от гр. дело
№ ***г. по описа
на Софийски
районен съд), просрочието
на вноските е
продължило
повече от 90
дни, в полза
на ищеца е
възникнало
потестативното
право по чл. 20.2. от
Общите
условия, което
е упражнил с адресирано
към длъжника обявление
в извънсъдебна
нотариална
покана, а
впоследствие
– и в исковата
молба. С
връчването
на препис от
нея на 12.03.2018 г. на особения
му представител
е настъпила
предсрочната
изискуемост
на кредита,
която чл. 235, ал. 3
от ГПК налага
да се
съобрази при
разрешението
на спора (в
този смисъл
т. 18 от
Тълкувателно
решение № ***г.
на ВКС по
тълк. д. № ***г., Решение
№ ***г. на ВКС по
т. д. № ***г., I т. о., и
Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
I т.
о., Решение № ***г.
на ВКС по т. д. № ***г.,
I т.
о., Решение
№ ***г. на ВКС по
т. д. № ***г., І т. о., и Решение № *** г.
на ВКС по т. д. № ***г., І т. о.).
Твърденият размер на неплатените суми се потвърждава от вещото лице, което наред с гореизложеното мотивира съда да уважи исковете изцяло, като присъди и законната лихва върху главното притезание от датата на съдебното завеждане на исковата молба – 30.06.2017 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. на обявеното в Република България извънредно положение, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава длъжника от юридическите последствия на забавата.
При указаното произнасяне на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК последният отговаря и за възстановяване на съдебноделоводните разноски на ищцовото дружество от общо 2 672, 94 лева, от които: 975, 04 лева – държавна такса за разглеждане на претенциите, 300, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, 1 197, 90 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника от особен представител, и 200, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсултите в него.
Водим от
горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Т.В.,
ЕГН: **********, с адрес:
***,
процесуално
представляван
от назначения
му особен
представител
адв. А.Ж.К.,
вписан в
регистъра на
Адвокатска
колегия –
Пловдив, с
адрес на
практиката: ***, ***,
да заплати на
„Б. ***” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище
и адрес на
управление: ***,
представлявано
от В. М. С.и Д. Н. Н.в
качеството
съответно на
Главен
изпълнителен
директор и
Изпълнителен
директор и по
процесуално
пълномощие
от
юрисконсулти
С. Л. П., В.С.С. и А. И.
К., с адрес за
съдебна
кореспонденция:
***, по сключен
между
страните Договор
за жилищен кредит
от 27.02.2008 г. сумите
от:
Ш 18 160, 71 лева (осемнадесет хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.06.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.;
Ш 3 715, 22 лева (три хиляди седемстотин и петнадесет лева и двадесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 10.11.2015 г. до 29.06.2017 г.;
Ш 22, 71 лева (двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки) – санкционна лихва за периода от 07.12.2015 г. до 29.06.2017 г., и
Ш 364, 75 лева (триста шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) – заемни такси, както и
Ш сумата от 2 672, 94 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове, изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и квалифицирана процесуална защита на ищеца и ответника съответно от юрисконсулт и особен представител.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на
страните чрез
процесуалните
им представители.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Окръжен
съд – Пловдив
в
двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД