№ 161
гр. Благоевград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251200600076 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
депозирана въззивна жалба и допълнителна такава от адв. К. Д. – повереник
на частния тъжител и граждански ищец М. Й. З. от гр. С., с които се оспорва
законосъобразността и обосноваността на Присъда № 18 / 13.03.2024 год.,
постановена по н.ч.х.д. № 1398 / 2022 год. по описа на РС-Б., с която подс. А.
Д. Г. от гр. С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му частни
обвинения за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от
НК, а предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за
присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди е отхвърлен
като неоснователен.
Жалбоподателя М. Й. З. и въззиваемия А. Д. Г., редовно
призовани, не се явяват в производството пред окръжния съд. Същите се
представляват от процесуални представители.
Според изложените от повереника във въззивната жалба и в
производството пред окръжния съд съображения и доводи, обжалваната
присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановен в нарушение на
1
материални и процесуалния закон, поради което се иска да бъде отменен.
Поддържа се, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява, че подс. А. Г. е извършил инкриминираните му деяния, поради
което се иска същият да бъде признат за виновен и осъден по възведените му
частни обвинения за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и чл.146,
ал.1 от НК, както и да бъде осъден да заплати на тъжителя обезщетение за
причинени неимуществени вреди в претендирания размер и разноските по
делото. Алтернативно се поддържа становище, че районният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на частния
тъжител, поради което са налице основания присъдата да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Защитникът на подс. А. Г. - адв. А. А. оспорва основателността на
подадената въззивна жалба и счита, че присъдата на районния съд следва да
бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.
Във въззивното производство не са разглеждани нови
доказателства.
Окръжният съд обсъди подадената въззивна жалба в качеството си
на инстанция по същество, и след като анализира събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда подс. А. Д. Г. е признат за невинен по
възведените му частни обвинения в това, че на 27.03.2022 година около 19.40
часа в гр. С., кв. О., на ул. „С." е причинил на М. Й. З., р..., лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето,
като деянието не е общественоопасно, поради това че е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно
нападение личността на подсъдимия чрез причиняване вреди на нападателя
М. Й. З. в рамките на необходимите предели, заради което и на основание
чл.304 от НПК вр. с чл.12, ал.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК е оправдан по това
обвинение.
Подс. А. Д. Г. е признат също за невинен в това, че по същото
време и на същото място е казал нещо унизително за честта и достойнството
на М. Й. З. в негово присъствие, като го е напсувал с думите „Д...“, заради
2
което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК е оправдан
и по това обвинение.
Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от М.
Й. З. срещу А. Д. Г. граждански иск за сумата от 10000 лвева и законна лихва
за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от нанесена телесна
повреда по чл.130, ал.2 НК, както и отхвърлил като неоснователен предявения
граждански иск за сумата от 5000 лв. и законна лихва, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление обида по
чл.146, ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че основните
фактическите положения по делото са правилно установени. Със
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствените
материали се установяват следните фактически обстоятелства:
По делото не е спорно, че подс. А. Г. и тъжителят М. З. живеят в
съседство в кв. „О.“ на гр. С.. Отношенията между семействата на А. Г. и
тъжителя М. З. са силно влошени от много години и срещите им са
съпроводени с отправяна на взаимни обиди, скандали и физически сблъсъци.
Така на 27.03.2022 год. около 19.40 часа подс. А. Г. излязъл от дома
си, за да разходи кучето. Вървейки по ул. „С.“ подс. Г. минал покрай дома на
тъжителя З., който по това време седял на пейка пред къщата. Когато А. Г.
приближил до пейката, М. З. провокирал вербален конфликт, който прераснал
във физическа саморазправа, в която се включили съпругата на тъжителя – В.
З.а, техния син – М. Й., а малко по-късно и Д. Г. – братовчед на подсъдимия.
Инцидента е записан от охранителна камера на търговския обект до дома на
З.и.
Видно от заключението на изготвените по делото съдебно-
техническа експертиза на видеозаписа, която е приета от съда и не е оспорена
от страните, съпоставено с кадрите на изготвения фотоалбум, показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия, се установяват следните
обстоятелства:
Инцидента е започнал н 27.03.2022 год. в 19:43 часа, като
тъжителят е замахнал с бастуна си към подсъдимия и възникнал словесен
3
скандал с употреба на обидни и заканителни думи и изрази. При изследваното
на записа, вещото лице не открива провокативни действия от страна на
подсъдимия и като начало на конфликта разпознава размахването на бастуна
от страна на тъжителя, като отбелязва, че преди започването на скандала на
записа се чува само откъслечна реплика с вулгарно съдържание. Словесния
конфликт ескалирал във физическа саморазправа, като подсъдимия се
приближава до тъжителя, който през това време станал и замахнал с бастуна
да го удари. Тогава подсъдимият Г. хванал с една ръка дясната ръка на
тъжителя З., а с другата лявата част в областта на врата и ключицата, и го
блъснал върху пейката. Междувременно в скандала се включила съпругата на
тъжителя – В. З.а, която се нахвърлила върху подс. Г., който от своя страна я
блъснал и съборил на замята. След това подсъдимия си тръгнал, като М. З.
хвърлил дървения си бастун след него. В този момент в скандала се включил
сина на З.и – св. М. Й., която се втурнал към подс. Г. и двамата се сбили. Й.
дръпнал и съборил на земята Г., и продължил да го рита, и да удря. Тъжителят
М. З. също се приближил и започнал да нанася удари с бастуна си по гърба на
Г..
Сбиването още продължавало, когато в него се намесил св.Д. Г.,
който видял, че бият братовчед му А. Г., и се притекъл на помощ. Той нанесъл
силен удар в лицето на М. Й., при което последният паднал на земята и
останал за кратко неподвижен. Междувременно А. Г. успял да се изправи и се
насочил към братовчед си Д. и М. Й.. М. З. вървял пред него с дървената тояга
в ръцете си, а А. Г. го блъснал на земята и взел тоягата.
След падането на Й. на земята, сбиването е прекратено, като А. Г.
се отдалечил по улицата към дома си, а Д. Г. тръгнал обратно по улица „С.“
към своя дома, като с викове упреквал З.и за това, че много хора са се
нахвърлили да бият А. Г.. М. З. и Д. Г. продължили да се нагрубяват и
разправят още известно време, след което конфликтът приключил.
На място са повикани по сигнал до телефон 112 полиция и екип на
спешна помощ, като участниците в сбиването са прегледани от ФСМП С. - М.
З. е имал оплаквания от болки в лявото рамо, М. Й. сее оплаквал от силни
болки в главата, а В. З.а се е оплаквала от болки в главата и кръвотечение от
носа. В последствие М. Й., М. З., В. З.а и А. Г. са прегледани в М....
Установено е, че от сбиването са причинени телесни повреди на М. Й., който е
4
получил м..., охлузвания и отоци по тялото и е приет за 4 дневен стационарно
лечение в болницата. М. З. е получил охлузвания в областта на левия лакът и
навяхване на лявата раменна става, изразяваща се с болка, засилваща се при
движения в ставата. А. Г. получил кръвонасядане и оток в лявата слепоочна
област, охлузване на лявата ушна мида, охлузване и кръвонасядане в областта
на левия лакът, охлузване, кръвонасядания и оток в областта на десния лакът,
охлузване и кръвонасядане в областта на гърба, кръвонасядане в поясната
област, охлузване и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица.
Видът и характерът на уврежданията на страните са установени по
делото от заключенията на съдебно-медицински експертизи, които са
установили, че при лекарски преглед вечерта след случая З. се е оплаквал от
болка в областта на лявата раменна става, значително усилваща се при
движение, до невъзможност за самостоятелно вдигане на крайника.
Обективно е било установена палпаторна болезненост по предната
повърхност на лявото рамо, усилваща се при вдигане на мишницата настрани
и нагоре. В областта на лявата лакътна изпъкналост е имало охлузвания.
Травмата на лявата раменна става е навяхване, което се изразява с болка,
засилваща се при движения в ставата. Навяхването на лявата раменна става е
причинило на тъжителя З. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Това увреждане е съпроводено с изразена болезненост и затруднения
в движенията в първите дни. При нормално протичане на оздравителния
процес последиците отзвучават за около 10-15 дни. Охлузванията в областта
на левия лакът са причинили на тъжителя болки и страдание, които при
нормално протичане на оздравителния процес нараняванията са оздравели за
около 7-10 дни, без да оставят белези. Експертът е направил извод, че тези
травматични увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой, каквито данни се
съдържат в материалите по делото, като те са причинили на З. болка и
страдание.
Вещото лице е посочило, че по делото има данни за това, че
тъжителят З. страда от хронични болести - артериална хипертония, диабет,
мултиинфарктна енцефалопатия, мозъчен инсулт, които не са с травматична
генеза, но преживения стрес може да доведе до повишаване на артериалното
налягане.
5
Нараняванията на подсъдимия А. Г. са били предмет на
съдебномедицинска експертиза, която е установила, че след случая Г. е
потърсил лекарска помощ в СПО на МБАЛ-Благоевград, където му бил
издаден лист за преглед № 3367/27.03.2022 г., в който са били отразени
амнестичните данни за нанесен побой от съседи, които са го удряли с ръце,
ритници и дърва в областта на врата, гръдния кош, корема и горните
крайници. Оплаквал се от замаяност и световъртеж, повърнал еднократно,
нямал съвсем ясен спомен за случилото се, имал главоболие, охлузвания по
гърба и ръцете, болка в корема, както и болка в областта на слепоочие, която
се усилвала при дъвчене. Прегледът му е установил повишено артериално
налягане, без отпадна неврологична симптоматика, охлузвания по гръдния
кош и двата лакътя и предмишници, болки в корема. Насочен към М...“ за
консултация с хирург и му е поставена основна диагноза „М...“. На 29 март е
прегледан от съдебен лекар, на когото съобщил, че продължават болките в
областта на лявото слепоочие, тила, кръста, в ляво на корема, долните
крайници и особено в лакътя и предмишницата в дясно. Обективно е било
установено кръвонасядане и оток в лявата слепоочна област, охлузване на
лявата ушна мида, охлузване и кръвонасядане в областта на левия лакът,
охлузване, кръвонасядания и оток в областта на десния лакът, охлузване и
кръвонасядане в областта на гърба, кръвонасядане в поясната област,
охлузване и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица. Експертът е
направил извод, че тези травматични увреждания са получени в резултат на
удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат
в условията на побой, каквито данни се съдържат в материалите по делото,
като те са причинили на Г. болка и страдание, а е възможно от ударите в
главата пострадалият да е получил и м..., като в този случай то е протекло без
изпадане в безсъзнателно състояние и е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Визираните фактически обстоятелства окръжния съд извежда на
базата на самостоятелен анализ на всички събрани и приобщени към
доказателствения материал на съдебното следствие доказателства,
анализирани поотделно и в съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела, образувано по тъжба на пострадалия лежи върху
частния тъжител. Подсъдимият не длъжен да доказва, че е невинен /ал.2/.
6
В случая следва да се отбележи, че подс. А. Г., тъжителя М. З. и
свидетелите В. Й.а, М. Й. и Д. Г. се преки участници в конфликта.
Същевременно свидетелите Д. Г. и Ю.Г. са в близки семейни и родствени
връзки с Г.и, а свидетелите Т.Г. и Р. Й.а – със З.и. Несъмнено както
показанията на родните на тъжителя М. З., така и тези на подс. А. Г. са
заинтересова и пристрастни. В тази връзка при анализа на гласните
доказателства, районният съд правилно е отбелязал конфликтните отношения
между семейства на тъжителя М. З. и подс. А. Г., близките родствени и
семейни връзки между двете членовете на двете отделни групи,
противостоящи си свидетели, както и личното участие на посочените лица в
процесния конфликт. Видно е, че всеки от тези свидетели подкрепя позицията
на своите близки, отричайки и неглежирайки техните действия в конфликта,
като същевременно се подчертават и хиперболизират действията на
противната страна. Ето защо на тези гласни доказателствени източници
следва да се даде вяра, но частично и по отношение на точно определени
факти и обстоятелства и само ако те са непротиворечиви и непротиворечащи
на останалия доказателствен материал, подкрепят се от други, безспорни и
убедителни доказателствени източници, както и доколкото допринасят по
един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. В
случая обективни и достоверни факти и обстоятелства, касаещи процесния
инцидент, се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
видеотехническата и съдебномедицинската експертизи.
Окръжният съд възприема изцяло заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, което е подробно, пълно,
обосновано и не поражда никакво съмнение по отношение на неговата
правилност.
Съдът възприема също заключението на изготвената
видеотехническа експертиза по отношение сочената от вещото лице динамика
на конфликта и действията на участващите в конфликта, които не се оспорват
от последните и са видими на изготвения фотоалбум с извлечените от
видеозаписа кадри. Същевременно съдът намира, че свързването на думи и
изрази, които се чуват на записа с отделните участници в конфликта е
неубедително, очевидно не съответства на критериите за експертна оценка и е
израз на субективно възприятие на вещото лице. Видно е, че записите са от
7
статична камера с ниско качество на видео и аудио записа, при което лицата в
конфликта са в динамични позиции и се намират на разстояние от
записващото устройството на улицата с множество странични шумове.
Липсват данни и не става ясно на каква база, по какви характеристики и
признаци вещото лице разпознава гласовете на посочените лице и им
приписва чуващи се на записа думи и изрази. Ето защо заключението в тази
му част не следва да бъде кредитирано.
Настоящият съдебен състав също счита, че липсват причини да
бъдат игнорирани показанията на свидетелите В.П. и И.П., които са възприели
частично заключителната фаза на конфликта. По делото не се установяват
обстоятелства, който да поставят под съмнение надеждността на посочените
лица и достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства.
Въззивният съд намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК, като
същите не се оспорват от страните.
С оглед на всичко гореизложено, следва да бъдат възприети като
обосновани и законосъобразни крайните изводите на първия съд, че подс. А.
Д. Г. не следва да понесе наказателна отговорност за това, че на 27.03.2022
година около 19.40 часа в гр. С., кв. „О.“, на ул. „С." е причинил на М. Й. З.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето, тъй като деянието е извършено при неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12, ал.1 от НК и същият подсъдим правилно на основание чл.304 от
НПК вр. с чл.12, ал.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК е оправдан по това обвинение.
При преценката на всички събрани по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност се установява, че по време на възникналия на
27.03.2022г. около 19.40ч. в гр. С., кв. „О.“, на ул. „С.“ конфликт подс. А. Г.
действително е упражнил физическо въздействие върху тъжителя М. З., като
го е блъснал, в резултат на което му е причинил навяхване лявата раменна
става, причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В контекста на
горното, съдът приема за доказва причинно-следствената връзка между
поведението на А. Г. и настъпилия за пострадалия М. З. вредоносен
съставомерен резултат. В тази връзка и заключението на вещото лице по
назначената СМЕ е категорично касателно механизма на настъпване на
8
увреждането.
Същевременно обстоятелствата, при което е извършено
инкриминираното деяние, дават основание де се приеме, че подс. А. Г. се е
намирал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Същият е бил обект на внезапно противоправно поведение от страна на
тъжителя М. З., който е замахнал срещу подсъдимия с дърво за да му нанесе
удар. Т.е. налице е пряко, непосредствено и противоправно нападение от
страна на пострадалия, изразяващо се в посегателство над личността на
подсъдимия, което е започнало и не е приключило /не е прекратено/. В този
момент подс. Г. е действал в състояние на самоотбрана като е хванал за ръката
и отблъснал тъжителя, при което му е причинил визираните по-горе травми.
Същевременно съдът намира, че предприетата от подс. А. Г. защита
съответства на характера и опасността на нападението, тъй като по сила и
интензитет е съпоставима със самото нападение. Изтъкнатите по-горе
обстоятелства сочат, че в конкретния случай физическото отблъскването на
нападателя се явява адекватна реакция, тъй като нападението не е могло да
бъде ефективно отразено с нетолкова интензивно средство за защита. Поради
изложеното съдът прие, че подс. Г. е действал в пределите на неизбежната
отбрана, тъй като избраните от него начин и средства за защита съответстват
на характера и опасността на нападението и не надхвърлят необходимото за
отблъскването му. В този аспект е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК.
Липсата на обществена опасност на деянието се приравнява на
липса на престъпление, което по дефиниция от чл.9, ал.1 НК следва да
разполага с такава. Действията на подсъдимия в условията на неизбежна
отбрана рефлектират и върху липсата на умисъл за извършване на
престъпление. Целта по преустановяване на насилствените действия на
нападателите, вкл. частните обвинители и по защита на себе си, мотивира
подсъдимия при извършване на деянието, респ. той не цели причиняването на
телесно увреждане на пострадалия, което е съставомерен резултат по чл.130,
ал.1 НК. Подсъдимият е бил нападнат, поради което, действайки за защита на
личността си от едно налично към момента нападение, се е намирал при
условията на неизбежна отбрана и съгласно чл.12, ал.1 от НК деянието му не е
обществено опасно, а от там и не е престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от
НК.
9
Въззивната инстанция намира също, че районният съд
законосъобразно и обосновано е признал подс. А. Г. за невинен в това, че по
същото време и на същото място е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М. З. в негово присъствие, като го е напсувал с думите
„Д...“, заради което и на основание чл.304 от НПК вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от
НК го е оправдал по това обвинение.
По отношение това обвинение срещу А. Г. за извършено
съставомерно деяние по чл.146, ал.1 от НК, съдът намира, че по делото не са
събрани достатъчно надеждни и убедителни доказателства в тяхна подкрепа.
Както вече бе посочено, това твърдение се поддържа единствено от
свидетелите, които са в семейни и близки родствени отношения с тъжителя М.
З. и са страна в конфликта с подсъдимия, поради което несъмнено са
заинтересовани и пристрастни, а по делото не са ангажирани други обективни
доказателствени източници. Липсват каквито и да е надеждни и убедителни
доказателства, подкрепящи твърденията, че Г. е отправил инкриминираните
обидни думи по отношение на З.. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим може да бъде
признат за виновен в извършването на дадено престъпление, само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин,
което не е сторено по настоящето дело. Ето защо липсват законови основания
да бъде ангажирана наказателната от отговорност на подс. А. Г., тъй като не се
доказа, че същият е извършил умишлено съставомерно деяние, поради което и
на основание чл.304 от НПК следва да бъде признати за невиновни и
оправдани по възведеното му частно обвинение за извършено престъпление
чл.146, ал.1 от НК.
Наред с това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените от М. З. срещу А. Г. граждански искове за присъждане на
обезщетения за причинени неимуществени вреди.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
настоящият състав на въззивния съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.
С оглед на горното настоящият състав на въззивния съд счита, че
Присъда № 18 / 13.03.2024 год., постановена по н.ч.х. дело № 1398 / 2022 год.
10
на РС-Б. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334,
ал.1, т.6 от НПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18 / 13.03.2024 год., постановена по
н.ч.х. дело № 1398 / 2022 год. на РС-Б..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11