Определение по дело №1760/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2244
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100501760
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   2244                                           Година 2019,19.11                                    гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд,II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА

                                                                                                     Галя БЕЛЕВА

 

като разгледа въззивно гражданско дело номер 1760 по описа за 2019 година 

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх.№2866/04.10.2019г., подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт Ана Димчева, срещу Решение №155  от 19.09.2019г., постановено по гр.д.№415/2019г. по описа на Районен съд- Средец.

С посоченото решение, първоинстанционният е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати на ищеца Т.М.К. сумата от 1029,75 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2017 г. и от 01.10.2018г. до 31.05.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото  в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в полза на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50,00 лева, държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 100,00 лева.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е  неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се във въззвината жалба, че в хода на първоинстанционното  производството, безспорно се установило, че през процесния период, ищецът(въззвиник) е положил извънреден труд,  отчитан  ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

             Посочва се, че  съобразно горецитираните заповеди, за всеки отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.

 Излага се становище, че съдът неправилно  преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143. Изразява се несъгласие с приетото от пъровинстанционния съд, че поради липсата на изрична норма в нормативната уредба, действала през процесния период се прилага общия ред. Изразява се несъгласие с извода, че следва субсидиарно да се прилага общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-конкретно чл.9, ал.2 от същата.

Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали  правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,  уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от действалата преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която  предвиждала прилагане на въпросния коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както  по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Затова въззивникът счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като е приел обратното, районният съд постановил необосновано решение. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК съдът е посочил деня, в който ще обяви решението си-19.09.2019г., от който ден тече срокът за обжалването му. Решението е обявено на същата дата. Въззивната жалба е изпратена по пощата е у входирана в деловодството на РС-Средец на 04.10.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца –адв.Ж.,  на 24.10.2019г.

   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  не е депозиран отговор от ответната страна.  

              Страните нямат доказателствени искания.

              Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ  в.гр.д.№1760/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 09.12.2019г.. от 9,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

              На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: