О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….07.2019 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
ч.т.д. № 1226 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.С.Г. срещу определение № 6457/20.05.2019
год., постановено по гр.д. № 4092/2019 год. на ВРС – 14 състав, с което е
прекратено като недопустимо производството по предявения от частната жалбоподателка срещу „В и К Добич“
АД иск за установяване недължимостта на сума в размер
на 263.25 лв., представляващи неплатени ВиК услуги за
периода 19.12.2006 – 16.03.2009 год., както и сумата от 292.21 лева представляваща
сбор от обезщетения за забава, за които суми е издадена Заповед №
8517/13.11.2018 год.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на
М.С.Г. против „В и К Добрич“ АД с искане за признаване на установено между
страните, че ищцата не дължи сума в размер на 263.25 лв., представляващи
неплатени ВиК услуги за периода 19.12.2006 –
16.03.2009 год., както и сумата от 292.21 лева представляваща сбор от
обезщетения за забава, за които суми е издадена Заповед № 8517/13.11.2018 год.
В обстоятелствената
част на исковата молба се излага, че спрямо ищцата е проведено заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК, по силата на което е осъдена да заплати
исковата сума. Твърди се, че след подадено от нея възражение по чл.414 ГПК,
ищецът не е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите. Въпреки горното обаче, като се
позовава на погасяване на задълженията по давност, както и твърди, че получава смс известия за наличие на съществуване на стари задължения
с покана да ги заплати, предявява иска си.
При така наведените
твърдения за факти и като е установил, че издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед е обезсилена, първостепенният съд е приел, че предявеният иск е
недопустим и е прекратил производството по делото. Този извод на съда се
споделя и от настоящия състав на ВОС.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.124, ал.1 от ГПК е наличието
на правен интерес. Същият е необходим за предявяването на всички искове, но за
установителните законодателят
го предвижда изрично.
В конкретния
случай, от обстоятелствената част на исковата молба
и от петитума, който е формулиран, еднозначно се прави
извод, че правният интерес от завеждане на иска ищцата
свързва с претенция на
ответното дружество,
заявена по реда на чл.410 ГПК, за заплащане
на определена парична сума, чиято
дължимост се оспорва от ищеца. Редът
за оспорване на издадена срещу дадено лице заповед за изпълнение е чрез
подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК, което е и сторено от ищцата.
С оглед подаденото
възражение и позоваването от страна на длъжника на изтекла погасителна давност
за претендираните вземания, заявителят има право или
да предяви иск по реда на чл.422 ГПК, оспорвайки сочената от длъжника недължимост на вземането или да изостави реализирането на
претенцията си по исков път, признавайки конклудентно
възражението на длъжника.
Именно второто е
сторено от ответника „ВиК Добрич“ АД – заявител в
производството по чл.410 ГПК, който не е предявил установителния
си иск, поради което е и настъпила предвидената в чл.415, ал.5 ГПК последица –
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Изложеното сочи, че
ищцата е постигнала целения правен резултат, поради което и за нея не е налице
правен интерес от предявяване на нарочен отрицателен установителен
иск за недължимост на вземането. Аргумент за горното
е и разпоредбата на чл.424 ГПК, даваща възможност на длъжника да предяви отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК като
посочи новооткрити обстоятелства, респ. нови доказателства, даващи му основание
да отрича съществуването на вземането след изтичането на срока
по чл.414 ГПК, а не такива, които са могли да бъдат
направени като защита по предявен с правно основание чл.422 ГПК иск след
подадено в срока по чл.414 ГПК възражение
Изложените в исковата
молба обстоятелства /получавани смс известия/, както
и възможността за предявяване на осъдителен иск, са ирелевантни
за преценка наличието на правен интерес от така предявения иск. Правният интерес се различава от
житейския такъв и при първия бива
обусловен от връзката на правото
/предмет на иска/ с други права
на същия правен субект, които биха били
повлияни от съществуването или несъществуването на правото, чието установяване се търси. Константна е съдебната практика, че последните следва да са свързани с фактическата страна на конкретен правен спор или обективирано конкретно поведение на ответника, застрашаващо
правата на ищеца. Доколкото такива не се твърдят, искът се явява недопустим.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 6457/20.05.2019 год., постановено по гр.д. № 4092/2019 год. на ВРС – 14
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: