Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2 21.02.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Станка Добрева
изслуша докладваното от съдията Иван
Дечев
административно дело № 11/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
жалбата на Г.Д.Г., ЕГН / М.Д.Х., ЕГН * и Я.Д.Б., ЕГН / всички със съдебен адрес
*** 7 против протокол № 2068/20.08.1992г., издаден от Поземлена Комисия-Камено,
за възстановяване правото на собственост на земеделски земи, оставени в наследство
от Д.Г.Д.. Моли се за прогласяване нищожността на обжалвания акт. Изложени са
подробни съображения за процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, допуснати при постановяване на акта.
Ответникът оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения.
От данните по делото
се установява, че по заявление на Я.Д.Б., подадено през 1992г., ПК-Камено е
постановила решение по протокол 2068/20.08.1992г., с което е признала правото за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи или правото за получаване
на паричната им равностойност по количество и качество на земята в землището на
с.Полски Извор, както следва: наследници на Д.Г.Д. – общо 174 декара. Решението
е връчено на 25.02.1992г., като няма данни да е било обжалвано в законния
14-дневен срок.
Според чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите
отправят твърдения именно за нищожността на процесния административен акт, като
постановен от орган, действащ в незаконен състав и се иска прогласяването на
неговата нищожност. След като това е петитумът на жалбата, следва да се приеме,
че доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във
времето, тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е и основателна.
Доколкото се твърди
незаконен състав на Поземлената комисия, като по делото са представени писмени
доказателства за назначаването на нейни членове в началото на 1992г., както и в
средата и в края на същата година, БРС счита, че следва да бъдат взети предвид
разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към посочените моменти, за да бъде преценено
дали съставът на ПК отговаря на посочените норми.
Съгласно чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ
/редакция на ДВ, бр.74 от 10.09.1991г./ общинските поземлени комисии се
образуват при общинските народни съвети. Съставът им се определя от съответния
общински народен съвет. Текстът на чл.60 ППЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр. 80 от
27.09.1991 г./ гласи: ал.1- Поземлени комисии се образуват при общинските
народни съвети. При кметствата поземлени комисии могат да се образуват по
решение на общинските народни съвети. Ал.2- Поземлените комисии в градовете с
общинско деление се образуват към общини, определени от градския народен съвет.
Ал.3- Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Председателят и секретарят на общинските поземлени комисии и
определените от Националния поземлен съвет нейни членове задължително се
назначават на щат. Ал.4- Членовете на поземлените комисии се определят от
съответния общински народен съвет. Ал.5- В комисиите задължително се включват:
юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представители на
ТКЗС и на частните земеделски стопани.
Според чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр.28 от 03.04.1992г./ общинските
поземлени комисии се образуват при общинските съвети. Членовете им се назначават
и уволняват от министъра на земеделието. Според ал.2 по предложение на
общинския съвет в населените места могат да се образуват поземлени комисии,
които имат същата компетентност. Назначаването и уволняването на членовете им
се извършва по реда на предходната алинея.
Разпоредбата на чл. 60 ППЗСПЗЗ (редакция на ДВ, бр.34 от 1992г.)
гласи: (1) Поземлените комисии се образуват при общинските съвети. (2) В
населените места в състава на общината по предложение на общинския съвет могат
да се образуват поземлени комисии, които имат същата компетентност. (3)
Членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на
земеделието. (4) Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и
нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от
Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат.
На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни
актове. (5) В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани.
Данните по делото сочат, че в
началото на 1992г. в състава на ПК-Камено са били назначени следните лица: Р.М.П-председател,
С.Т.Ж.-агроном, Л.С.М-деловодител, Т.И.Г.-геодезист, С.Г.К-оператор-несписъчен
състав, П.Г.Б.-юрист и М.Х.И.-деловодител. Единствено председателят Пе назначен
от кмета на Общината. Останалите посочени членове са сключили трудовите си договори с председателя на ПК,
а не с кмета на Общината, т.е. те са назначени от председателя на ПК. По това
време ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са повелявали, че членовете на поземлените комисии се
определят от общинския народен съвет. В случая нито един от тях не е определен
с решение на ОНС /не е представено такова решение/. Само председателят на ПК е
назначен на трудов договор от кмета, което обстоятелство също не изпълнява
точно закона, докато членовете на ПК са назначени от самия председател на
комисията. Налага се извод, че още в
началото на 1992г. поземлената комисия е била в незаконен състав.
Процесният протокол е приет на
20.08.1992г. Към тази дата ЗСПЗЗ и правилника за приложението му са
предвиждали, че членовете на ПК се назначават и уволняват от министъра на
земеделието. Доказателствата по делото обаче сочат, че председателят Ранчо Пе
сключил нов трудов договор от 01.07.1992г., като е бил назначен не от министъра
на земеделието, а от кмета на Камено. Членовете на ПК Л.С.М, Т.И.Г., М.Х.И.,
подписали трудови договори също на 01.07.1992г., са назначени повторно на
длъжност от председателя Петков, а не от министъра. Ето защо БРС намира, че е
налице фрапантно нарушение на изискванията на закона досежно начина на
назначението на ПК, поради което тя е действала при липса на компетентност.
Наистина по делото са представени и допълнителни споразумения,
сключени с членовете на ПК, от които е видно, че те вече са били назначени от
министъра на земеделието, но тези споразумения са подписани едва през декември
1992г., т.е. няколко месеца след постановяването на процесния административен
акт, поради което не следва да се имат предвид.
Налице е и друго
основание за нищожност – към датата на постановяване на решението съгласно чл.60,
ал.5 ППЗСПЗЗ (отм.), в състава на поземлените комисии задължително следва да
бъдат включени поне пет вида специалисти и представители - юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер- земеустроител и представител на ликвидационните
съвети и на частните земеделски стопани. Това изискване е императивно, а не
пожелателно, каквото е станало с последващите изменения на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ
(Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), с които законодателят е предвидил, че
включването е “по възможност“. От доказателсвата е видно, че в ПК е имало
агроном /Стоян Желев/, инженер-геодезист /Тонка Георгиева/, юрист /П.Б./, а за
останалите членове не са записани професиите им, а само длъжността, на която са
назначени. Не се доказва в ПК да са били назначавани представител на
ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани. Освен това юристът П.Б.
е с трудов договор само до 17.04.1992г., докато оспореното решение е от
20.08.1992г. Несъответствието на състава на комисията с императивната
разпоредба на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.) води до
некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се
опорочава до степен на нищожност.
След като от събраните
в хода на производството доказателства, не се установява нито съответствие на
състава на комисията със законовите изисквания, нито назначението на членовете й
по съответния ред, следва да се обяви нищожността на оспореното решение на
ПК-гр. Камено.
На основание чл.173,
ал.2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради
некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ето
защо в случая преписката следва да бъде върната на ОСЗ-Камено за ново
произнасяне.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответният административен орган трябва да бъде осъден
да заплати разноски на жалбоподателите в размер на 400 лева за адвокатски
хонорар.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение, прието с протокол № 2068/20.08.1992г. на
Поземлена комисия – Камено, постановено по преписка с вх. № 201/17.03.1992г., с
което в полза на наследниците на Д.Г.Д. е признато правото за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи от 174 декара в землището на с.Полски
извор.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие – гр.Камено за
произнасяне с надлежен, постановен от законен състав, акт.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. Камено да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, М.Д.Х., ЕГН **********
и Я.Д.Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** 7 сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.Дечев
Вярно с оригинала!
С. Добрева