Р Е Ш Е Н И Е
.../25.03.2016 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2016
година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря К.И. разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8745
по описа за 2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени четири кумулативно съединени главни и четири акцесорни искове от А.Д.К. с ЕГН ********** *** против Д.А.Н. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.45, ал.1, чл. 86,
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
- сума в размер на 15000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към
външния полюс ведно със законната лихва от подаване на молбата – 20.07.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата и 4581.89 лева, представляваща лихва за
забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата 20.07.2015
г.;
- сума в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в разлята болезнена подутина по дясната половина
на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см., която е причина за
изпадане в безсъзнателно състояние ведно със законната лихва от подаване на
молбата – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 610.93 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от деня на увреждането 21.07.2012
г. до подаване на молбата;
- сума в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в интензивно синкаво мораво кръвонасядане
в дясна хълбочна област с диаметър 8 см. ведно със законната лихва от подаване
на молбата – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 152.72 лева,
представляваща лихва за забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване
на молбата;
- сума в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в окръглена болезнена подутина със синкаво-морав
цвят с диаметър 6 см. по задната
повърхност на дясната подбедрица в средна трета ведно
със законната лихва от подаване на молбата – 20.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата и 152.72 лева, представляваща лихва за забава от деня на
увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата;
Обстоятелства от които ищцата черпи права:
Твърденията в молбата са, че с влязла в сила присъда по НОХД № 6708/12
г. на ВРС, ответникът Д.А.Н. с ЕГН **********
се признава за виновен в това,
че на 21/22.07.2012 год. в гр.
Варна, причинил на А.Д.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна ключица, което е определило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, поради което и на осн. чл.129 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 ал.1 от НК ще изтърпи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на осн.
чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на споразумението в сила.
Сочи се в молбата, че наред със
средната телесна повреда, ответникът с
деянието е причинил на ищцата и три леки
телесни повреди, описани по-горе, които са й причинили състояние на болки и
страдания, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, невъзможност ищцата да
излезе извън дома си поради синини и отоци по лицето и тялото й. Не можела да
се обслужва – хранене, обличане и други дейности без помощта на близките й. Не
можела да упражнява професията си на адвокат и да реализира доходи за период от
3 месеца, тъй като вследствие на уврежданията тя не можела да пише на компютър,
да прави справки по дела и да се явява в
съдебно заседание.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявените
искове като неоснователни, като оспорва твърденията в молбата. Сочи, че ако
ищцата е получила описаните наранявания, то е налице съпричиняване
от самата нея и от нейния син за което ответникът е подал жалба и представя
медицинско удостоверение.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа молбата и моли
исковете да бъдат уважени.
Ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа отговора и оспорва осъдителните искове. Моли за тяхното
отхвърляне.
Съдът като взе предвид становищата
на страните след преценка на събраните в производството доказателства въз
основа на закона и по свое убеждение приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно установено от представените
с молбата писменни доказателства и от изисканото НОХД № 6708/12
г. на ВРС, ХХХVІІІ състав, че с влязло
в сила на 13.12.2012
г. споразумение
ответникът Д.А.Н., с ЕГН **********. се ПРИЗНАВА за
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 21/22.07.2012 год. в гр. Варна, причинил на А.Д.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, което е
определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2,5-3 месеца, поради което и на осн. чл.129
ал.2, вр. ал.1 и чл.54 ал.1 от НК ще изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на споразумението в
сила.
От
медицинско удостоверение № 663 от 23.07.2012 г., издадено от МБАЛ „Св.Анна –
Варна” АД се установява, че ищцата А.К. е освидетелствана и е установено, че на 21.07.2012 г. около 00.30 ч. съсед й
нанесъл удар с юмрук в областта на дясното рамо, дясната ключица, главата,
съборена е на земята, за кратък период от време няма спомен за случилото се.
Касае се за контузия на главата, счупване на дясна ключица с разместване на фрагмети, травматични отоци, кръвонасядания,
които са в резултата на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Счупването на дясната ключица е определило трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Загубата на съзнание /мозъчна кома/, ако има
такава представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и следва
да бъде потвърдена по свидетелски показания.
Представени са доказателства за доходите
на ответника от които се установява, че същият през 2015 г. е получавал месечно
възнаграждение в размер на 382.28 лева.
От
заключението на проведената СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено се установява, че от медицинските документи по делото и
проведения контролен преглед А.К. е
получила счупване на дясна ключица, кръвонасядания по
лицето, гръдния кош, дясна хълбочна област, дясната подбедрица,
травматични отоци по лицето и дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са в
резултата на удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на главата, гръдния
кош, дясната раменна област, дясната хълбучна област,
десния долен крайник. Счупването на
дясната ключица е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца. В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице дава заключение, че към датата на изготвяне на
заключението не се налага провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури.
От
изисканото
НОХД № 6944/12 г. на ВРС, ХХІІІ
състав се установява, че с влязла в сила присъда № 313
от 13.09.2013
г. ищцата А.Д.К. с ЕГН ********** е призната за невиновна
за това, че на 21.07.2012г. в гр.Варна,
публично е казала нещо унизително за честта и достойнството
на Д.А.Н. в негово присъствие, а именно да го е нарекла
„простак, идиот, олигофрен”, поради което и на осн.чл.304 от НПК, съдът Я ОПРАВДАВА по възведеното обвинение по чл.148 ал.1 т.1
вр.чл.146 ал.1 т.1 от НК. Със
същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д.А.Н.
против подсъдимата А.Д.К. гр.иск за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди в размер на 3000 лева.
От събраните
гласни доказателства в производството се установява, че състоянието на ищцата А.К. след като била бита
от съседа й Д.Н. било „страшно” – не можела да се движи, да се облича и да извършва каквито и да е дейности. Имала
синина и подутина под окото от удара в главата, по цялата дясна страна по крака
и рамото имала синина. Дълго време не е излизала от дома й заради синините и подутините. Свидетелката
Стефанова и майката на ищцата й помагали да се изкъпе и да си измие косата. Не
е ходила на работа около два месеца, тъй като не може да си служи с лявата ръка
и не можела да упражнява професията си на адвокат. Не можела да облича
подходящи за работа дрехи през летния сезон, появили се рани по тялото й от
превръзките. Рамото трябвало да се обездвижи, но не
можело да се гипсира и имала силни болки.
Било затруднено движението на цялото й тяло. Имала болки в цялото тяло и
трудно се движела. Когато времето е
влажно изпитва болки. Свидетелят Колев, син на ищцата, показанията на който
съдът преценява съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК сочи, че състоянието на
майка му след инцидента е тежко, както физически, така и психически. Ищцата
изпитва страх и притеснение когато се среща с ответника, който е нейн съсед. Имала отоци и синини по лицето, главата и дясната
страна на тялото. Около 2-3 месеца изпитвала силни болки, не можела да се измие
и изкъпи, да готви и върши ежедневни дейности. Не можела да работи като
адвокат, а доходите й са единствено от тази професия, ръката й се изморява
много бързо, не можела да се стабилизира психически около три месеца след
инцидента.
Свидетелката Марина Начева, съпруга на ответника, показанията на която
съдът цени като заинтересовани съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК заявява, че в
деня на инцидента 21.07.2012 г. около полунощ, прибирайки се от работа чула, че
съседката й отправя обидни думи към тях от терасата на жилището. Влизайки в жилището си видяла, че съпругът й
имал кръв по ризата, бузата, ръцете и бедрата му били надраскани.
Племенникът му, който им бил на гости й разказал, че сина на К. го нападнал с
нож. Мъчейки се да отстрани ножа при боричкане бил наранен пръста му и това му пречело в
работата му като дърводелец. Чула през терасата К. да ги обижда както и друг
път, а сина й да казва” Пуснах ли ти кръвчицата?”. Постоянно имали конфликти със съседката си К., която ги обиждала като
ги наричала „идиоти, олигофрени”, а тя и съпругът й се разстройвали защото
дъщеря им е аутист.
Конфликта възникнал защото К. отново започнала да крещи и да прави забележки от терасата за силна музика, но
свидетелката заявява, че силна музика след
23.00 ч. не пускат.
Не е спорно между страните и е установено от доказателствата по делото,
че ищцата А.К. има
качеството на пострадало лице от престъплението за което ответникът Д.Н. е признат за виновен със споразумение, имащо последици на влязла в сила присъда, както и са установени телесните
повреди, причинени от деянието.
Предявените
искове са допустими, тъй като същите не са били разглеждани в наказателното
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на четири елемента:
извършено противоправно деяние - действие или
бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на
причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на
вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е
установена законна оборима презумпция, съгласно която
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
При
така очертания предмет на доказване в тежест на ищеца е да установи обективните
елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест
на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд по
отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца е задължителна за гражданският съд, който разглежда
последиците от деянието на основание разпоредбата на чл.300 ГПК. От същата е
установено, че е извършено от ответника
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, че със
същото на ищцата са причинени неимуществени
вреди, вината на причинителя и наличието на причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на имуществените вреди.
От събраните в производството
доказателства се установява, че за ищцата
са настъпили описаните неимуществени вреди вследствие на деянието на
ответника, а именно нанасяне на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясна ключица, което е определило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, поради което настоящият състав,
който разглежда искът за обезщетение от престъплението, извършено от ответника
е обвързан от описаните в присъдата последиците
от деянието, както бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК.
С влязла в сила присъда по НОХД
№ 6944/12 г. на ВРС, ХХІІІ състав ищцата е оправдана по повдигнато обвинение за обида на ответника, поради което настоящият състав приема за
неоснователни възраженията в отговора за извършени от страна на ищцата действия
на съпричиняване чрез нанасяне на обиди към ответника. В настоящото производството е ирелевантен факта за действия на съпричиняване
от страна на сина на ищцата, тъй като
същият не е страна в производството.
От събраните в хода на
производството доказателства съдът намира, че описаните леки телесни повреди,
представляващи интензивно синкаво мораво
кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8
см.
и окръглена болезнена
подутина със синкаво-морав цвят с
диаметър 6 см. по задната повърхност на дясната подбедрица,
в средна трета се поглъщат от по-тежката
такава, а именно средната телесна повреда и същите са вследствие на падането и
нанесените удари от страна на ответника. Този извод съдът прави въз основа на
медицинското удостоверение, заключението на СМЕ и свидетелските показания,
които са взаимно допълващи се. Законовата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД не е
оборена от ответника.
От събраните в хода на производството
доказателства съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носи ищцата, същата
е установила по пътя на главно и пълно доказване исковата си претенция
за претърпени неимуществени вреди, описани по-горе и получени вследствие извършено от ответника престъпление.
Установена е по категоричен начин и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и получените
увреждания на здравето на ищцата.
По
отношение размера на обезщетението:
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а също така и действителната икономическа обстановка в
страната, възрастта и социалния статус на пострадалия и установените в процеса
действителни болки, страдания, битови неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на травматичните увреждания,
последвало лечение и възстановителен период.
По делото е установено, че ищцата е адвокат и си служи с дясната ръка,
който горен крайник е увреден от
деянието на ответника и е налице
фрактура /счупване/. Същата е била лишена от възможността да работи и да
реализира доходи за период от три месеца, както и да излиза от дома си, тъй
като имала затруднения при движение на тялото, отоци и подутини по главата,
лицето и дясната страна на тялото. Установено
е от доказателствата, че за този период К. е търпяла неудобство и дискомфорт тъй като не е можела да извършва сама ежедневни
битови дейности включително къпане, миене на коса и обличане. Затруднението е
било и болезнено, тъй като дясното й рамо е следвало да бъде напълно
обездвижено, но без гипс, а само с превръзки. От същите ищцата е получила рани.
И към момента изпитва болки в ръката при натоварване, което й създава
неудобство в работата й с документи - създаване на документи, писане,
подписване и други, което е характерна дейност за адвоката.
Ето защо съдът намира, че ответникът като извършител е причинил описаните по-горе увреждания на ищцата като пострадало от престъплението лице и същият следва да бъде осъден да й заплати съответно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за средна телесна повреда е основателен в размер на 8000 лева за получените увреждания, като за разликата до пълния претендиран размер от 15000 лева, искът като недоказан по размер следва да бъде отхвърлен. Предявените два съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, изразяваща се в интензивно синкаво мораво кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8 см. и за лека телесна повреда, изразяваща се в интензивно синкаво мораво кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8 см. в размер на по 500 лева всеки са основателни в претендирания размер, като съдът намира, че обезщетението в този размер е справедливо, на осн.чл.52 ЗЗД и съответства на болките и страданията, търпени от пострадалото лице, както и на свързаните с тях неудобства. По предявените акцесорни искове и на осн.чл. 86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от увреждането до подаване на молбата в размер на законната лихава. Върху главница 8000 лева лихвата за забава за периода от увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата – 20.07.2015 г. е 2443.72 лева, а върху главница 500 лева лихвата за забава за същия период е 152.72 лева, изчислено с ел.продукт www.calculator.bg.
По отношение на иска за
обезщетение в размер на 2000 лева за причинена от ответника на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в разлята
болезнена подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с
диаметър 7 см., която е причина за изпадане в безсъзнателно състояние и 610.93
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от деня на увреждането
21.07.2012 г. до подаване на молбата, съдът намира, че в производството от
събраните доказателства не се установи ищцата да е изпаднала в безсъзнателно
състояние. Такова състояние на лицето може да се установи с категоричност от
лице с медицинско образование, което притежава специални знания в областта на
медицината, каквито нито съдът, нито
страните и процесуалните им представители притежават. С оглед горното съдът намира, че този иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищцата не е направила искане за заплащане на
разноски от страна на ответника, тъй като същата не е реализирала такива в производството.
Дължими държавни такси:
На осн.чл.77 ГПК ищцата следва да заплати дължимата държавна
такса за предявените съединени три главни и три акцесорни
искове за обезщетение за причинена лека
телесна повреда в размер на по 4 %, но не по-малко от 50 лева за всеки, тъй
като същите не са причинени вследствие на престъплението, установено в
наказателното производство по НОХД № 6908/12 г. на ВРС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати
на А.Д.К. с ЕГН ********** *** размер на
8000 /осем/ хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване
на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица с
разместване на фрагменти към външния полюс ведно със законната лихва,
считано от 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 2443.72 /две хиляди
четиристотин четиридесет и три лева и 72 ст./ лева, представляваща лихва
за забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата –
20.07.2015 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8000 лева до 15000 лева и за
лихва над 2443.72 лева до 4581.89 лева, на осн. чл.45,
ал.1, чл. 86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявен от А.Д.К. с ЕГН ********** *** иск против Д.А.Н.
с ЕГН ********** *** за заплащане на
сума
в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в разлята болезнена подутина по дясната
половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см., която е
причина за изпадане в безсъзнателно състояние ведно със законната лихва и
610.93 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от деня на увреждането
21.07.2012 г. до подаване на молбата, на осн. чл.45,
ал.1, чл. 86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.К. с ЕГН ********** *** размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в интензивно синкаво мораво кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8 см. ведно
със законната лихва, считано от
20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 152.72 сто петдесет и два
лева и 72 ст./ лева, представляваща лихва за забава от деня на увреждането
21.07.2012 г. до подаване на молбата - 20.07.2015 г., на осн.
чл.45, ал.1, чл. 86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.К. с ЕГН ********** *** размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в окръглена болезнена подутина със
синкаво-морав цвят с диаметър 6 см. по
задната повърхност на дясната подбедрица в средна
трета ведно със законната лихва, считано
от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 152.72 /сто
петдесет и два лева 72 ст./ лева, представляваща лихва за забава от деня на
увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата -20.07.2015 г., на осн.чл.45, ал.1,
чл. 86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 330 /триста и тридесет/
лева, на осн.чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба
пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: