ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20212001000139 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „П.Е ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П.р-н Ц.ул. „К. М. Л.“ № *, представлявано от Е. В.
Д. - управител, с адрес за връчване: гр. Б, ул. „Х. Ф.“ № *, вх.*, ет.* – адв.
И.Б., против Определение № 100 от 19.05.2021 г., постановено по т.д. № 204/
2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е прекратено
производството по отношение на следните евентуални искове: 1. да се приеме
за установено, че „В. и к“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. , кв. „П.“, ул. „Г. В. В.“ № *, представлявано от Г. Й. Т., не
е имало право на задържане по чл.90 ЗЗД, изразяващо се в преустановяване на
водоподаването, съгласно сключения между страните Договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017 г., тъй като е било неизправна страна; и 2. ако съдът не уважи
горния евентуален иск, да се приеме за установено, че с оглед отправено
изявление за прихващане, „В. и к.“ ЕАД не е имало право на задържане по
чл.90 ЗЗД, изразяващо се в преустановяване на водоподаването, съгласно
сключения между страните договор.
1
В частната жалба се изразява несъгласие с така постановеното
определение и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на
Окръжен съд Бургас, с указания за произнасяне по същество по така
предявените евентуални искове, при настъпване на съответното процесуално
условие – отхвърляне на първия обективно съединен иск, а именно: за
недействителност на клаузата по чл.38, ал.1 от Общите условия на ответното
дружество и на клаузата по чл.21, ал.1 от сключения между страните договор,
поради противоречие със закона.
Навеждат се доводи, че правният интерес за предявяване на
претенциите се извлича от произтеклите немалки вреди за ищеца и неговите
абонати от извънсъдебното упражняване на насрещното субективно право по
чл.90 ЗЗД от ответника да спре водоподаването.
Жалбата е подадена в срок, притежава реквизитите по закон и
подлежи на разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, производството по т.д. № 204/ 2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по искова молба на „П.Е ЕООД
против „В. и к.“ ЕАД с искане за осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 26 400 лв. – частично от общо дължимата сума от
80 406,46 лв., получена от ответника сума за услугата по пречистване на
водата за периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и дължимата
мораторна и законна лихва, на основание неоснователно обогатяване.
Въведени са и допълнителни основания за претенцията, разминаващи се с
изложените в първоначалната искова молба, относно които на ищеца са
дадени указания да конкретизира начина на съединяването им.
На следващо място, като втори кумулативно съединен иск, се
предявява претенция за обявяване нищожност, поради противоречие със
закона, на клаузата по чл.21, т.1 от сключения между страните Договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017 г. и на чл.38 от Общите условия на ответното дружество.
В условията на евентуалност са предявени следните искове: 1. ако
съдът не уважи исковете за прогласяване на нищожност на клаузата от
договора и Общите условия, да се приеме за установено, че ответникът не е
имал право на задържане по чл.90 ЗЗД, изразяващо се в преустановяване на
2
водоподаването, съгласно сключения между страните Договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017 г., тъй като същият е бил неизправна страна; и 2. ако съдът не
уважи горния евентуалния иск, да се приеме за установено, че с връчването на
Изявлението за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД с вх.№ К-1014/ 30.03.2021
г. на ответника, за него не е налице, респективно е отпаднало, правото по
чл.90 ЗЗД, вр.с чл.21, ал.1 от сключения между страните договор, вр.с чл.38,
ал.1 от ОУ на ответника, да преустанови водоподаването към главен водомер
за чиста/ питейна вода на „П.Е.
Първоинстанционният съд е приел, че осъдителната претенция
следва да се уточни, установителният иск за нищожност е допустим за
разглеждане по същество, а двата евентуално съединени иска са недопустими,
по съображения, че хипотезата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД касае защитно възражение
във висящ съдебен спор по договорно неизпълнение и не става въпрос за
право, което може да бъде установявано или отричано по смисъла на чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Страните са обвързани от договор за предоставяне на услуги, по
силата на който ответното дружество е поело задължението да присъедини
към водопроводната система обекта курортен комплекс „Е.“, в община Н.,
като извършва, по отношение на него, услугата водоснабдяване. Договорът е
сключен и произвежда действие от 22.05.2017 г., без уговорен между страните
краен срок. Видно от текста на съглашението, присъединяването се изразява в
поддържане на режим на непрекъснато 24 ч. водоподаване към обекта - чл. 3,
ал.2.
При запознаване с текста на чл.21 от съглашението, става ясно, че е
уговорена възможността за предоставящия услугата да спира изцяло или
частично подаването на вода, при определени хипотези, регламентирани
между страните, измежду които неплащане на дължимите суми от клиента, в
двумесечен срок. Клаузата на чл.38, ал.1 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, гр. Бургас детайлизира това правомощие за
преустановяване временно предоставянето на ВиК услуги, като предписва
процедурата, по която това право може да бъде упражнено, с посочване, че се
3
касае за право, възникващо на основание чл.90 ЗЗД.
Анализът на цитираните разпоредби говори, че страните са
предвидили в полза на предоставящия услугата право, доближаващо се до
известното в правната теория и практика възражение за неизпълнен договор –
чл.90 ЗЗД, а именно правото да не изпълниш насрещното си задължение,
преди да получиш надлежно насрещно изпълнение от контрагента по същото
правоотношение. Настоящият състав не споделя становището на ищеца, че се
касае за уговорено между страните право на задържане.
Във висящото пред първоинстанционния съд производство се е
поддържало, че между страните са били налице отношения, породени и от
друга съществуваща между тях облигаторна връзка. От изложените
фактически обстоятелства по делото става ясно, че ищецът претендира, че му
се следва заплащане на парична сума от ответника, относно която се
затруднява да определи правното основание на дължимост, но заявява, че се
търси като получена за предоставена от ищеца услуга пречистване на битово -
отпадните води на абонати на ответника, за определен период, сумите за
която са събирани от ответника и са дължими на ищеца, след приспадане на
дължимата на „В. и к.“ ЕАД комисионна. Тъй като ответникът неоснователно
задържа събраните от него суми и е в забава по изплащането им на ищеца, е
било отправено извънсъдебно изявление за прихващане, като, по повод
първия евентуален иск, ищецът поддържа че неизправната страна (поради
неплащане на извъндоговорното основание) не може да упражнява правото си
да преустанови изпълнение на договорните си задължения, а по втория
евентуален иск сочи, че правото за спиране на водата не е съществувало, тъй
като не е имало неплатени задължения по договора, доколкото същите са били
погасени чрез прихващане с дължимите на горепосоченото извъндоговорно
основание от ответника суми.
Интересът от търсената защита е процесуална предпоставка за
всички типове искове, но особено ярко изразена е необходимостта от такъв
при установителния иск, чието предназначение е преди всичко да внесе
яснота и безспорност в гражданските отношения, като действа превантивно
спрямо по-сериозните степени на накърняване на материалните субективни
права. В случай че инвокираното правонарушение вече се е осъществило,
интерес от установителен иск трудно може да бъде обоснован.
4
Конкретният случай е именно такъв. Ясно е, че спорът между
страните е породен не толкова от съществуването на договорно закрепената
възможност за преустановяване на водоподаването, колкото до въпроса за
нейното надлежно упражняване, при наличните материални предпоставки за
това, от правоимащия по договора. Ищецът, като субект по спорното
материално правоотношение, не е изложил конкретни доводи с какво
простото установяване несъществуването на оспореното правомощие ще даде
защита на накърнените му права. Въпросът относно правомерността на
спирането на водата би могъл да бъде преюдициален относно произнасяне по
иск за реално изпълнение или осъдителен иск за обезщетение за
неизпълнение, както и по иск за претърпени вреди или негаторен иск, но
самоцелното констатиране наличието или липсата на това право не би
възстановило законосъобразното развитие на правоотношението между
страните, нито би обезпечило нужното поправяне на вредите, които и в
исковата молба се твърди, че вече са настъпили.
В аспект на изложеното, настоящият състав намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от упражняване на установителните искове.
В този смисъл, произнасянето на първоинстанционния съд следва да
се потвърди.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100 от 19.05.2021 г., постановено
по т.д. № 204/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6