РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Сливен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106213 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е установителен иск за обявяване на
нищожност на сключен Договор за кредит № L358780/25.07.2024г.– чл.22,
вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 25.07.2024 г. сключил Договор за кредит №
L358780, по силата на който ответника предоставил в заем сумата от 2 500 лв.
при фиксиран ГЛП 32.00 % и ГПР 60.31 %. Следвало да внесе общо дължима
сума от 4 755,48 лв., като сумата включвала главница, лихва и такса за
разглеждане.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като ГПР по договора не
отговарял на истинския, тъй като в него не била включена таксата начислена
за разглеждане. Действително посоченият ГПР от 32.00 % сам по себе си, като
абсолютна процентна стойност бил под предвидения максимален размер в чл.
19, ал. 4 ЗПК, но неяснотата относно начина, по който същият бил формиран,
водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин. Сочи, че в договора било посочено, че дължи такса за
услугата за разглеждане на кандидатури, която се изчислявала спрямо сумата
на кредита и периода на договора за кредит - на стойност от 842,90 лева.
1
Допълнителните услуги дължимите такси за тях по съществото си не
представлявали реално предоставена допълнителна възможност или
преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се
възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на
кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума,
т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита било дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за
паричен заем, имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита,
за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявало заплащането на такси.
Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на договора за кредит №
L352398/25.07.2024г. на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално
се иска прогласяване на нищожност на клаузата в договора, изискваща
заплащане на такса за разглеждане на документи. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенциите.
Твърди, че договора бил заявен и подписан от разстояние при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Договорът за кредит бил сключени в
съответствие с разпоредбите на ЗПК. Съдържал информация за размера на
кредита, ГПР, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата,
таксата и ГПР не противоречали на добрите нрави, доколкото били съобразени
с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
приетата и подписана от ищцата преддоговорна информация по ясен и
недвусмислен начин била посочена такса за разглеждане, а именно в част II
„Описание на основните характеристики на съответния кредит" в т. 6 - Обща
сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита
/главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка
с кредита на клиента/ като изрично било уредено, че потребителят следва да
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на
договора.Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като не била
действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на
2
клиента. Тя била дължима за действия, предхождащи усвояването и
последващото управление на кредита, предвид което не попадала в
ограничението по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Годишният процент на разходите по
кредита бил посочен в договора за кредит. В част III, т. 2 от същия било
посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.
Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни и се
претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за кредит № L358780/25.07.2024г., както и Приложение № 1 към него,
че от същата дата ищцата в качеството на кредитополучател и ответното
дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на
които ищцата получила заемна сума в размер на 2 500 лв., с погасяване на 36
бр. вноски, включващи главница, лихва и такса за разглеждане. Последната
такса е в размер на 842,90 лв., която се дължи еднократно, но платима на
равни месечни вноски за срока на договора. Посоченият в договора ГЛП е
32%, ГПР 60,31; общ размер на всички плащания по договора за кредит в
размер на 4 755,48 лв.
В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ищцата е платила на ответното дружество по договора за кредит сума в размер
на 665,61 лв., разпределена по пера както следва: Такса за разглеждане – 46,84
лв.; главница 107,93 лв.; договорна лихва – 130,27 лв.; лихва за забава 83,29
лв. и обезщетение за забава – 297,28 лв. Начислената такса за разглеждане в
размер на 842,90 лв. не била включена в ГПР на договора за кредит, а ако се
включи той би станал 93% и би надвишил петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в лева и валета / 68,15%/, определена с
постановление на МС РБ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
3
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не е оспорено от страните и няма съмнение в
знанията и уменията на експерта.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск по чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №
L358780/25.07.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество е
допустим, а разгледан по същество основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен
реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен,
поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10,
вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
4
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
Установи се в конкретния казус, че в ГПР на договора за кредит не е
включен разхода за дължимата такса „разглеждане“, макар този разход да е
включен в погасителния план. В случая получаването на кредита при
предлаганите условия включва задължително плащане на такса за
разглеждане. Това се установи и от стандартния европейски формуляр, т.е.
това задължение е включено и в преддоговорната информация и ищцата не
би могла да избира дали да плати таксата или не. При това положение
допълнителната услуга за заплащане на такса за разглеждане е условие за
предоставяне и усвояване на сумата по кредита. Следователно таксата
представлява разход, който следвало да се включи в ГПР и липсата е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см.
Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. ВКС/.
Всъщност така уговорената такса представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК не е включена
в годишния процент на разходите.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
5
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включва и
задължението за плащане на такса за разглеждане. Това плащане обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е
включено в общия дълг към месечните вноски. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е
оповестило действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество
нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността. Доколкото се уважава главният иск, съдът не следва
да се произнася по евентуално заявеният такъв.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в размер на 190,22 лв., платена държавна такса. Относно дължимото
възнаграждение на адвоката на ищцата съдът не би могъл да се произнесе по
възражението на ответника за прекомерност, доколкото размер не е посочен от
пълномощника на ищцата, а е поискано по реда на чл.38 ЗАдв да се определи
от съда. Така с оглед цената на иска минималното възнаграждение съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е в размер
на 775,55 лв.
Съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС,
съдът при определяне на адвокатско възнаграждение не е длъжен да се
съобрази с минимално определените размери, посочени в Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа. Така в случая, съобразно цената на иска,
занижената фактическа и правна сложност на делото, приключило с едно
6
открито съдебно заседание, в което лично участие не е взел пълномощник
адвоката на ищцовата страна, както и изобилната съдебна практика по сходни
казуси, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 400
лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № L358780/25.07.2024г.,
сключен между Х. А. А., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“, бл.**, вх.**,
ап.**и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.“Черковна“ № 38, ет.1, офис
4, представлявано от управители И.К. и Р.А.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул.“Черковна“ № 38, ет.1, офис 4, представлявано от управители
И.К. и Р.А. ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. А., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“,
бл.**, вх.**, ап.**, сума в размер на 190,22 лв. /сто и деветдесет лева и 0,22
ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „ЮТЕКРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул.“Черковна“ № 38, ет.1, офис 4, представлявано от
управители И.К. и Р.А. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., ЕГН: **********
от гр.София, ул.“Триадица“ № 5Б, ет.3, офис 311, тел. **********, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7