Р Е Ш Е
Н И Е
№ 40
гр. Добрич, 13.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
МОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ДИМИТРОВА
ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
При участието на секретаря
Елица Александрова и прокурор при ДОП – Златко Тодоров, разгледа докладваното от съдия Калина
Димитрова в.н.о.х.д. № 105 по описа
за 2019 година на ДОС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл.313 и сл. от НК.
С
присъда № 2 от 30.01.2019г., постановена по н.о.х.д. № 917 по описа за 2017г., РС
– Добрич е признал подс.К.В.В., с ЕГН - **********,
ЗА ВИНОВЕН в това,
че:
На
04.04.2014 г. в с.Д., общ.Добричка, се заканил
с убийство на Р.П.А. с
ЕГН - ********** с думите „Р., ти си голяма курва, ще
те унищожа, ще те очистя, ще те изтрия от лицето на земята” и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК
му НАЛОЖИЛ наказание „ПРОБАЦИЯ“, в следната съвкупност от пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ седмично.
2.
Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОСЪДИЛ подс.К.В.В. да
заплати сторените по делото разноски в размер на
204.88 лв. по сметка на
ОД на МВР
– гр. Добрич и 320.00 лв. по сметка на
Районен съд - Добрич.
ОСЪДИЛ подс.К.В.В., с гореснета самоличност да заплати на Р.П.А. с ЕГН - **********,***
- 34, сторените от него разноски в размер на 5 330.00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.
Недоволен от
така постановената присъда
останал подс.К.В., който я
обжалва в предоставения за това законен срок, чрез процесуалния си
представител. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила при установяване на фактическата обстановка, както и такива за
неправилно третиране на доказателствата по делото, поради което присъдата като
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона следвало да
бъде отменена и постановена оправдателна
такава.
В
проведеното пред въззвината инстанция публично съдебно заседание на 21.05.2019г.
защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа изцяло жалбата и допълнението към
нея така, както е подадена и отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.
Защитникът
на пострадалото лице пледира присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена,
тъй като събраните доказателства били категорични, еднопосочни и убедителни, както и сочели, че подсъдимият с
действията си е осъществил състава на престъплението за което обвинен.
Представителят на ДОП
счита жалбата за неоснователна, а съдебния акт за правилен и законосъобразен.
Навеждат се доводи, че присъдата е мотивирана и
съобразена изцяло със събраните доказателства, а наложеното наказание
е правилно индивидуализирано. Счита фактическата
обстановка по делото за напълно и правилно изяснена, поради
и което РС – Добрич
правилно е наложил съответното наказание. Твърди, че липсват
основания за отмяна
или изменение на
присъдата, като се пледира поради неоснователност
на подадената жалба и допълненията към нея, съдебния
акт на първоинстанционния съд да бъде
потвърден.
Въззивната
инстанция след като прецени изложените в жалбата доводи, доказателствата по
делото, становищата на страните изложени в съдебното заседание и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.313 и чл.314 от НПК,
прие за
установено следното:
Правилно
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подс.К.В.В. и
частният обвинител Р.П.А. били дългогодишни приятели, включително и семейни
такива. Отношенията им се влошили по
повод сделка с недвижим имот, находящ се в с.Д., собственост на майката на подсъдимия К.В. – И. К. В., който имот граничел с
недвижим имот, собственост на Р.А.. На 02.04.2014г. между И. К. В.,
като продавач и св.К.
Д. И., като купувач, бил сключен договор
за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 134, том ІІ, рег.1795, дело № 215 от 2014
г. на нотариус с рег. № 330 на Нотариалната камара, вписан под №
3100 от 02.04.2014г., Акт № 38, том VІІ, дело № 1167 на
Служба по вписванията гр.Д.. Видно от нотариалния акт, И. К. В. е
продала на св.К. Д. И. свои недвижими имоти, находящи се в с.Д., общ.Д.а както
следва: поземлен имот - дворно място, с площ 850 кв.м., представляващ УПИ ІХ-23, пл. № 23, целият с площ от 1340
кв.м от квартал 12 по плана на селото, при граници и съседи: имоти Х-23,
VІІІ-21, ІХ-24 и улица; поземлен имот – дворно място, с площ от
380 кв.м., представляващ част от
УПИ VІІІ-21, пл. № 23, квартал 12 по
плана на селото;
поземлен имот - дворно място, с площ от 220 кв.м., представляващ част от
пл. № 23 - отреден за улица, квартал 12 по плана на селото и поземлен имот - дворно
място, с площ от 1220 кв.м., представляващ част от
пл. № 23 – отреден за озеленяване, квартал 12 по плана на селото, за сумата от 1500
лева.
Връзката
между купувача – св.К. Д. И. и продавача – И.К. В. била осъществена от частния
обвинител Р.П. А., който по настояване на И. В. й обещал да
намери купувач за дворното място.
Впоследствие, на
14.05.2014 г. св.К. Д. И. и неговата съпруга Т. С. И., с нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 41, том ІІ, рег. № 2095, дело № 164 от 2014
г. на нотариус № 158 на Нотариалната камара, вписан под №
4471 от 14.05.2014 г., Акт № 25, том Х, дело № 1711 на
Служба по вписванията гр.Добрич, прехвърлили на частния обвинител Р.П.А.
собствеността на процесния недвижим имот, находящ се в с.Д., общ.Д., а именно: дворно
място с площ от 2670 кв. метра, представляващо имот с пл. №
23, от които 850 кв.м. са включени в УПИ ІХ-23, целият с площ от 1340 кв.м.,
380 кв.м., представляващ част от УПИ VІІІ-21, пл. № 23, 220 кв.м. са отредени
за улица и 1220 кв.м. са отредени за озеленяване, представляващ част от
пл. № 23 - отреден за озеленяване, всички в квартал 12 по плана на селото, за сумата от 1500
лева.
С
решение № 250 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 290/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Д., И. К. В. била поставена под пълно запрещение, като започнали и съдебни спорове относно собствеността на недвижимия имот.
На
04.04.2014г., около 16:00 ч., частният обвинител
Р. А. се намирал в двора на своя
имот, когато св.К. И.
слязъл от управлявания от него лек автомобил и му показал нотариалния
акт за закупеното дворно място, в съседство с неговото,
като го помолил, ако някой влезе
да обработва мястото, да му обясни, че същото вече е
закупено. По същото време, разбирайки за сключената сделка между своята майка И. К.В. и св.К.И. и узнавайки, че
закупилият имота К. *** за да огледа новозакупения имот, подс.К.В.В.,
придружаван от своята съпруга – св.К. Й.
В., тръгнал да издирва св.К. Д. И.. Достигайки до бившия имот на майка си, подс.К.В.
видял частния обвинител Р.А. в неговия
си имот, като крещейки отправил към А. думите: „Рафо, ти си голяма курва, ще те
унищожа, ще те очистя, ще те изтрия от лицето на земята”. Думите изречени от подс.К.В.
на висок глас по адрес на Р.А. били чути и от присъстващите на същото място
свидетели Л. Б. А., А. Г. Н., К. Д. И., С. И. Д. и Й. С. И..
Видно от заключението
на вещите лица по изготвената, неоспорена в хода на съдебното дирене и приета
от съда Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, действията на подсъдимия
К.В.В. на 04.04.2014 г. са възбудили основателен страх у
Р.
П. А. относно осъществяване на заканата за убийство. Същият е изпаднал в състояние на стрес, като към датата на изготвяне на експертизата се
намирал в реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията - понастоящем протрахирана депресивна реакция.
Така описаната
фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото преки доказателства, а именно показанията на свидетелите Людмила Б.А., А.
Г.Н., К. Д.И., С. И.Д. и Й. Ст.И. /очевидци на казаните от подсъдимия
думи/, които са подкрепени и кореспондират със заключението на вещите лица по комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и с показанията на Р.П.А.. Правилно
районният съд е кредитирал свидетелските показания на свидетелите – очевидци, тъй като същите са логични, последователни,
непротиворечиви и безпристрастни, кореспондиращи помежду си, а и
подкрепени от другите доказателствени
източници – съдебно-психиатричната експертиза и показанията на друг свидетел –
Д. В. Неделчева неприсъствала на инцидента, но чийто обяснения /макар и
косвено/ също допринасят за разкриването на обективната истина по делото.
Предвид близките родствени отношения между част от свидетелите и тъжителя, районният съд е подложил показанията на свидетелите на внимателен и задълбочен
анализ, при което правилно е констатирал липса на каквото и да е основание,
тези свидетелски показания да не бъдат кредитирани. Тази еднопосочна съвкупност от взаимно допълващи се и препотвърждаващи се
гласни и писмени доказателствени средства, съчетани със специализираните знания и умения на лекарите – психиатър и психолог и
техните експертни заключения, категорично оборват лансираната от подс.К.В. версия,
която е непохватно поддържана, като съдът приема неговите обяснения като
преднамерени, противоречиви и явно
недостоверни. Чрез
процесната КСПП Експертиза е установено,
че действията на подс.К.В. са възбудили
основателен страх у пострадалия Р.П.А., който ги е възприел като сериозна заплаха за сигурността
и физическото му оцеляване,
в резултат на което е
изпаднал в състояние на тежък стрес.
Всеки един от посочените по-горе свидетели разкрива отделни фактически
обстоятелства и данни, които разгледани на плоскостта на останалите събрани доказателства, също допринасят за изясняване на
обективната истина в нейната цялост. Ето защо, настоящата съдебна инстанция
приема тези свидетели като независим и незаинтересован източник като счита, че
районният съд правилно е възприел показанията
на тези свидетели в една корелация помежду им и в съпоставка с всички
налични по делото доказателства, още повече, че тези свидетели са били
обвързани и с отговорността по чл.290 от НК. Така също, правилно първоинстанционният съд се е доверил и кредитирал
показанията на св.Р.П.А., явяващ се и пострадал. Макар и страна в процеса –
конституиран в качеството на частен
обвинител, той се явява също свидетел обвързан с отговорността по чл.290 от НК.
От техните показания категорично се установява, че на процесната дата именно
подс.К.В. се е заканил на Р. П.А., като е
казал думите „Рафо,
ти си голяма курва, ще те унищожа, ще те очистя, ще те изтрия от лицето на земята“, като следва да
бъде отбелязано, че съдията докладчик е анализирал много обстойно и детайлно
обясненията на всеки един от преките свидетели на инцидента.
По отношение на
наведеното възражение от защитата на подсъдимия, че състоянието в което е бил св.Й.
Ст. И., не му е давало възможност да възприеме правилно случващото се ДОС счита,
че правилно ДРС е приел, че в действителност, при извършване на изкопните
работи, на същия му е прилошало. Това
обстоятелство само по себе си обаче, не изключвало способността му да възприема
факти от действителността, като от неговите показания можело съвсем обосновано
да се приеме, че те отговарят на обективната действителност. Ето защо, за съда
е възникнало задължение да провери дали е било възможно, св.И. да възприеме
фактите за които е дал показания, което е направено в съдебно заседание. В тази
връзка правилно първоинстанционният съд е установил, че моментното физическо
състояние на Й. И. не му е попречило да възприема факти от обективната действителност, доколкото при непосредствения му разпит пред съда той
показал не само добра памет за значимите събития, макар и изминалия дълъг
период от време, но и описал
същите в детайли, които обективно е бил
възприел. От друга страна правилно съдът намерил, че това негово моментно
влошено физическо състояние не е било от такова естество, че да му попречи да
възприеме подс.К.В., както и казаните от него по адрес на Р.А. думи.
Обстоятелството, че на инкриминираната дата св.Й. И. е работил при Р.А. също не
дискредитира ни най-малко неговите показания
отчитайки, че същите не са търпели
изменения, както и че са били дадени под страх от наказателна отговорност по чл.290
ал.1 от НК.
На следващо място,
правилно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия К.В. единствено в частта
относно обстоятелството, че същият на посочените в обвинителния акт дата, място и час се е
срещнал с Р.А., което обстоятелство не се е оспорвало. Правилно съдът е намерил
обясненията му в останалата си част за недостоверни и като израз на защитната
му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, а именно показанията на частния
обвинител Р.А., както и от показанията на свидетелите Л. А., А. Н., Д. Н.,
К.И., С. Д. и Й. И., които показания както вече бе
посочено по-горе кореспондират и със заключението на вещите лица по изготвената
и приета от съда Комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза. Предвид изложеното и настоящата
съдебна инстанция приема, че обясненията на подс.К.В.В. се явяват вътрешно противоречиви, логически
неиздържани и в противоречие с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
По отношение поставянето
под съмнение от страна на защитата на подсъдимия, на обективността и безпристрастността на едното
от вещите лица – д.р.Р. Б., тъй като е освидетелствала частния обвинител по
различни досъдебни производства въззивната инстанция също не споделя доводите
на защитата по следните съображения: От приложеното по настоящото дело медицинско удостоверение с Амб. № 50 от 09.04.2014 г. издадено на Р. П. А. от д-р Р. Б. – специалист по психиатрия и
съдебна психиатрия се установява, че отразените в него констатации касаят именно
процесния случай от дата 04.04.2014г., като е поставена диагноза – реакция на
тежък стрес с разстройства в адаптацията
– остра стресова реакция. Както и
районният съд е констатирал, следва да бъде отбелязано, че основанията за отвод
на вещото лице са изчерпателно изброени в чл.148 от НПК, като в настоящия
случай не е била налице никоя от изброените хипотези. Обстоятелството, че д-р Р.
Б. е изготвила това медицинско удостоверение на лицето Р.П.А. по никакъв начин
не дискредитира заключението на вещите лица по
изготвената КСПП Експертиза.
Или в случая, не са били налице основанията за отвод на вещото лице д-р Р.Б. по
смисъла на чл.148 ал.1 от НПК, като са липсвали каквито и да е обстоятелства,
навеждащи на съмнение относно непредубедеността и безпристрастието на вещото
лице д-р Б., поради което съдът правилно е намерил възраженията на защитата на подсъдимия в тази насока за
неоснователни. Правилно ДРС е
приел, че експертното заключение на вещите лица е пълно, ясно и научнообосновано, изградено на
базата на събраните по делото данни и факти, както и на базата на обстойно
анализиране на анамнестичните данни, като за съдебния състав не е възникнало ни
най-малко съмнение за неговата правилност, поради което и
заключението на вещите лица
е било прието в съдебно заседание
Фактическата
обстановка по делото, Районен съд гр.Добрич е
установил след внимателен анализ
на всички събрани и
проверени по надлежния процесуален ред
доказателствени материали, както и приобщените към делото, по
предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на
процесуалните изисквания за
събирането и проверката им. Събраните по делото доказателствени
материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен
начин релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въз основа
на събраните доказателства в първата
инстанция Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след задълбочената
им преценка обосновано и законосъобразно
е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно деянието предмет в обвинителния акт. Тези изводи на
решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото доказателства.
Изводите и заключенията относно фактите и
обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са
тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни съображения, които напълно се
споделят от настоящия състав и не е
нужно да бъдат
преповтаряни.
С присъдата
от 30.01.2019г. е даден отговор
на кръга от въпроси,
включени в чл.301 ал.1 от НПК, като
приетата за установена фактическа обстановка напълно се
подкрепя от събрания
доказателствен материал.
Доколкото са
констатирани противоречия по делото, те са били много обстойно анализирани,
като Районният съд е изложил изключително подробни съображения относно тях и с присъдата си е дал
аргументиран и обоснован отговор защо приема
едни, а дискредитира други доказателства. В своите мотиви ДРС обстойно е
анализирал и подробно изложил съображенията си относно
извършеното деяние от подс.К.В. и доказателствата които го
подкрепят, поради което настоящата въззивна инстанция
изцяло ги подкрепя, съгласна е
с изложеното и
счита, че не следва
да бъдат преповтаряни. ДРС правилно е намерил
за безспорно установени
всички елементи на
възведения престъпен състав.
Законосъобразно са
приобщени към материалите по делото и писмените
доказателства, имащи значение за изхода на същото, разкриващи релевантни
за делото факти на основание чл.283 от НПК, и правилно така
събраните и приобщени
към делото доказателствени средства
са ползвани от
решаващия съд при
постановяване на присъдата си. Първоинстанционният съд
след спазване на
изискванията на разпоредбите
на чл.102 и
чл.136 от НПК е
извършил подробен анализ
на релевантните за
предмета на доказване
обстоятелства и на
тази база е
постановил своя съдебен
акт.
Освен това настоящата
инстанция упражни и правомощието си по повод направените оплаквания да провери
спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното
вътрешно убеждение при установяване на
обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка
следва да се
посочи, че съдът няма процесуално задължение при решаване
въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да
използва единствено и само преки
доказателства. Постановяването
на осъдителна присъда
въз основа и
на косвени доказателства, не е
процесуално недопустимо щом съдът при преценка и анализ на
доказателствата е направил единствено възможен и безпротиворечив извод, в
случая за авторството на въззивника като извършител на инкриминираното деяние. По настоящото дело
районният съд е сторил това, след като е изпълнил задължението си по чл.303 ал.2 от НПК, по
отношение както вече бе казано по-горе обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите и останалите писмени доказателства. Първоинстанционният съд в
съответствие с чл.107 ал.5 НПК е извършил анализ на
доказателствения материал,
въз основа на
който е обосновал извода си за достоверността на
установеното, относно механизма и авторството
на подсъдимия по
инкриминираното деяние. При положение, че
съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обективни доказателствени източници,
констатациите за едностранчивост и избирателен подход при проверка
на доказателствата е лишен от основание.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че направените оплаквания за
нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, с оглед
основанието за нарушение при установяване на фактите, относно авторството
на подсъдимия като
извършител на процесното деяние е
необосновано. Всъщност недоволството от мотивите на първоинстанционната присъда не са от неизпълнение на
задълженията по оценка
на доказателствата, а по
скоро от техния
резултат.
Тука следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав, разполагайки
с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на инстанцията
по същество относно приетите за установени факти, включени в предмета на
доказване намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателя като извършител на инкриминираното деяние са правилни. По
време на съдебното
следствие
подсъдимият не
се е признал за
виновен, но е дал обяснения в насока само за
влошени взаимоотношения с частния обвинител, но не и за неговото деяние, за
което му е повдигнато обвинение. От една
страна неговите обяснения
са доказателствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но и средство
за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият
/респ. подсъдимият/
има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета
на доказване, се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и районният съд извършва точно това. Ето защо, извода за
авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали доказателства. В този смисъл не може да бъде
удовлетворено искането за оневиняване. С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че
материалният закон е приложен правилно, а претенцията на жалбоподателя да бъде
оневинен несериозна, още повече, че първоинстанционният съд е взел предвид всички доказателства,
приложени
по делото.
Анализът на доказателствата,
извършен от РС гр.Добрич е цялостен и задълбочен както беше посочено по-горе;
източниците са ценени самостоятелно и съвкупно, при което мотивирано съдът е
посочил кои от тях и защо кредитира, респективно защо отхвърля достоверността
на други, като настоящата съдебна инстанция приема, че процеса на оценка на
доказателства и изводите по тях не е опорочен от нарушения. Въз основа на
изложеното въззивната инстанция намира за безспорно установено и доказано по делото,
че подс.К.В.В. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпление
по чл.144 ал.3 от
НК, с който текст от закона се защитава именно личната свобода на гражданите. За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна деецът
е следвало да съзнава съдържанието на заканата и, че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла
да се осъществи,
както е в настоящия случай. Ето защо, правилно ДРС е приел, че тези
обстоятелства следва да се преценяват такива, каквито са били по време на
извършване на деянието, а не след минаването на определено време, като
не се изисквало в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, в каквато
насока е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 53 от 18.ІХ.1989
г. по н.д. № 47/89г ОСНК. Така също, правилно ДРС е приел, че за съставомерността на деянието
по чл.144 ал.3 от НК, законът не
изисква към момента на извършването му – отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото
изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи, поради което не споделил доводите на защитата на
подсъдимия, че деянието било несъставомерно, тъй като по
делото липсвали доказателства, че заканата ще бъде
изпълнена.
По отношение на
всички направени пред първата инстанция възражения от страна на подсъдимия и неговия адвокат,
съдия-докладчика е отговорил изчерпателно и в цялост с мотивите към
постановената присъда, с които
настоящата съдебна инстанция е изцяло
съгласна и напълно
кредитира.
С оглед изложеното въззивната инстанция
приема, че материалният закон е приложен правилно, а претенцията на
жалбоподателя да бъде оневинен несериозна, като съдебния
акт на районния
съд следва да
остане в сила.
При определяне вида и
размера на наказанието, районният съд е преценил правилно степента на обществена
опасност на деянието, съпоставил е подбудите на дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата
на водени други наказателни производства и не на последно място продължителността
на процеса, която е надхвърлила
изискването за приключването му в „разумен срок“ по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ като
по този начин
съдът е отчел, че
биха се постигнали
целите на индивидуалната и
генералната превенция,
залегнали в чл.36 ал.1 от НК. В този смисъл правилно
съдът е намерил, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията
на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
предл. първо от НК.
Причината за
извършване на деянието със сигурност следва да се отдаде на ниското правно съзнание и култура на подсъдимия, неговото пренебрежително
отношение към установения в страната правов ред, както и незачитането
неприкосновеността на личността.
Изложените
обстоятелства правилно са мотивирали съда да приеме, че за извършеното от подс.К.В.
деяние, относимо и справедливо ще бъде налагането му на наказание „пробация“,
като с оглед личността на подсъдимия правилно са определени следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
Правилно съдът е намерил,
че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
По
отношение направеното искане от адвоката на частния обвинител за присъждане на разноските
за въззивната инстанция съдът приема:
Съобразно
задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември
2013г. на ВКС на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Видно от приложеното по делото пълномощно – договор за правна защита
и съдействие от 21.05.2019г. е било договорено възнаграждение в размер на 3 200лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник, като е била
заплатена /внесена/ сума в размер на 1 600лв., удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна
помощ по в.н.о.х.д. № 105/2019г. на ДОС.
Т.е. в хода на наказателното производство пред настоящата съдебна инстанция от частния обвинител Р. П. А. са били сторени разноски в общ
размер на 1 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения
повереник, което е било заплатено, удостоверено с вписване на направените плащания,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
При
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални
нарушения. Присъдата е обоснована, правилна и законосъобразна, като на страните
е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват
предпоставки за отменяване или изменение
на присъдата
Предвид
гореизложеното и на осн. чл.338 от НПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда Присъда № 2
от 30.01.2019г., постановена от РС – гр.Добрич по н.о.х.д.
№ 917 по описа за
2017г.
по описа на
ДРС.
ОСЪЖДА подс.К.В.В. да заплати на Р.П.А. с ЕГН - **********,***,
сторените от него разноски в размер на 1 600 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.