Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3879/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу В.М.В., ЕГН **********
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1000лева, представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г., сключен между „Вива кредит” ООД и В.М.В., вземанията по който са
прехвърлени от „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.12.2016г. и приложение № 1 към него от 01.05.2018г.; 175,31лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.08.2017г. до 11.04.2018г., 424,44лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение; 424,44лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документите; 195лева, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането; 72,89лева,
представляваща мораторна лихва за периода
12.04.2018г. до 31.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4600/12.06.2018г. по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
15.07.2017г. между „Вива кредит” ООД и ответника е
сключен договор за паричен заем с № 5370498. С подписването му, ответникът е
удостоверил получаването на Стандартен европейски формуляр с индивидуалните
условия по заема. Въз основа на договора, финансовата институция е поела и
изпълнила задължение за предоставяне на 1000лева- паричен заем, срещу
задължение на ответника за връщането му съгласно договорените условия на
9месечни погасителни вноски всяка от по 177,75лева. Страните са уговорили, че с
част от заетата сума в размер на 362лева ще бъде рефинансирано задължение по
договор за заем № 5367044, извършено чрез прихващане, а остатък е предоставен
на ответника в брой. Твърди, че по
договора ответникът е извършил плащане единствено на сумата от 50лева, с която
е погасено задължение за разходи и такси за извънсъдебно събиране. За ползване
на заетата сума се сочи, че ответникът дължи договорна лихва в размер на
175,31лева. Съгласно уговореното в договора, ответникът е заявил, че желае да
ползва допълнително услуга за експресно разглеждане, за което дължи такса от
424,44лева. Ответникът се е задължил и че в тридневен срок от подписване на
договора ще предостави обезпечение на задължението му по договор чрез
поръчител- физическо лице, което отговаря на определените в договора условия
или чрез банкова гаранция, издадена след усвояване на заема в размер на цялото
задължение по договора и валидна за целия му срок. Доколкото ответникът не изпълнил
това задължение се сочи, че същият дължи компенсаторна неустойка в размер на
424,44лева дължима на падежната дата на погасителната вноска в размер на
224,91лева. Посочената неустойка се сочи, че се начислява еднократно след
изтичане на тридневния срок за изпълнение на това задължение. На основание на
Тарифата на заемодателя, с която ответникът се е запознал при сключване на
договора, при забава на плащане на погасителна вноска се сочи, че дължи разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195лева, представляващи такива за
телефонни разговори, пращане на писма, покани и ел. съобщения, ангажиране
дейност на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. Предвид на трайно неизпълнение на задълженията на ответника по договора,
считано от последната падежна дата се сочи същият да дължи обезщетение за
забава върху непогасената главница. На 02.05.2018г. по силата на приложение № 1
към рамков договор за цесия от 01.12.2016г., ищецът придобил вземането по
договора на заемодателя спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения
и принадлежности. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК връчена при условията на чл. 47 ГПК. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата се представлява
в съдебно заседание от особен представител адв. Желязкова. Поддържа отговора, а
по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г.,
сключен между „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение № 1 към
него от 01.05.2018г. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа
на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за паричен
заем № 5370498 от 15.07.2017г., по който цедентът е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка,
поради неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и нейния
размер; валидна клауза за дължимост за разходи и такса за извънсъдебно
събиране; изпълнение на задълженията на
цедента, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата и неустойката в съответствие с типични разходи на
кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 01.12.2016г., „Вива
Кредит” ООД като цедент прехвърля на цесионера „А.з.к.н.п.з.” ООД свои вземания към длъжници,
описани в приложение № 1 към договора от 09.11.2017г., включващо и това към
длъжника В.В., вписано под № 527. Вземането е
достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговите номер, дата
на сключване, размер на отпуснатия по него заем, размер на дължимото по
договора към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна
лихва, такси, неустойки, разходи за забава. За да премине вземането от стария
към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях
за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена
от цедента. С изрично пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление
до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика
уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от
приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. А и
въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения,
респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи
уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват в случая.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя
и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е
преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че: На 15.07.2017г. ответникът е отправил до „Вива
кредит“ООД предложение за сключване на договор за паричен заем. С него е
декларирал, че е запознат с изискването за предоставяне на обезпечение-
поръчител, заявил е искане за експресно разглеждане на заявката му срещу
заплащане на съответната такса. На същата дата е сключил договор за паричен заем № 5370498 от 15.07.2017г. с „Вива
кредит” ООД, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1000лева.
Усвояването на сумата е посочено, че ще се извърши в брой, като с подписване на
договора, заемателят удостоверява получаване на
сумата и в тази му част, договорът има характер на разписка- чл. 3. В чл. 2 е
уговорено, че сумата от 362лева по отпуснатия заем ще послужи за рефинансиране
на текущ заем на заемателя, за което страните правят
изявление за прихващане. Съгласно чл. 1, ал. 2 заемателят
заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да ползва
допълнителна услуга- експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, за което съгл. ал. 3 дължи такса в размер на 424,44лева, чието плащане се
разсрочва и включва в размера на всяка погасителна вноска. Съобразно
уговореното в чл. 3, размерът на погасителната вноска е 177,75лева, в която се
включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като връщането на
отпуснатата сума следва да се извърши на девет месечни вноски. В чл. 3, т. 4 са
посочени и падежните дати на всяка от тях. ГЛП е уговорен фиксиран- 40,30%, а
ГПР е 49,47%. Съгласно чл. 5 заемателят е поел
задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора чрез поръчителство на физическо лице, което следва да отговоря на
определени условия или банкова гаранция валидна 30дни след падежа за плащане по
договора. В чл. 5, ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 424,44лева, чието
плащане се разсрочва и плаща на равни части към всяка погасителна вноска.
Съгласно чл. 9, ал. 2, при забава в погасяване на задълженията по договора заемателят дължи законна лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава. Съгласно чл. 13 заемателят е
декларирал, че е запознат с Тарифа на Вива кредит
ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно
място във всеки търговски обект от клоновата и партньорска мрежа на заемодателя, в т.ч. на интернет страницата
му. В тази Тарифа, заемодателят е регламентирал дължимост на разходи в случай
на забава в плащанията диференцирани в зависимост от вида на договора,
отпуснатата сума и период на забавата. Съгласно Тарифата максималният размер на
всички начислени разходи е 175лева за заеми от 500лева до 1500лева, като освен
това при забава с повече от 57дни се дължи еднократно сумата от 70лева,
представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, вкл.
ангажиране на служител, което да осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението.
Анализът на ангажираните
по делото доказателства и при липса на предприети оспорвания от ответника,
налагат извод, че действително между цедента и ответника е била налична валидно
възникнала облигационна връзка по договор за заем. Отпуснатият заем е получен
от ответника, доколкото страните са придали на договора и характер на разписка.
Твърдения ответникът да е изпълнявал задълженията си да извършва месечни
плащания на уговорените вноски по договора няма. Единствено, ищецът признава,
че ответникът е извършил едно плащане по договора на 07.10.2017г. в размер на
50лева, с което е погасено негово задължение за разходи и такси за извънсъдебно
събиране. Следователно, неизправна по договора страна се
явява потребителят В.В.
и дължи на „Вива
кредит“ ООД целия размер на усвоената сума възлизаща на 1000лева, която е
следвало да върне на крайния падеж 11.04.2018г. и която не е погасил нито на
падежа, нито след това. Безспорно, този падеж е настъпил и то предхождащо
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ответникът дължи и договорна лихва, на осн. чл. 4, чийто размер предвид липсата на оспорване от ответника следва да се
приеме, че е заявеният от 175,31лева начислена за периода от 14.08.2017г. до 11.04.2018г. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 3 от
договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, не е нищожна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването
й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за
въведения период от 14.08.2017г. /падежът на първата
месечна вноска/ до 11.04.2018г. /падежът на последната погасителна вноска/. Уговореният размер на възнаградителната лихва от 40,30%
и годишен размер на разходите 49,47% не противоречат на закона и добрите нрави,
защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Доколкото съдът прие, че ответникът е в неизпълнение на
задълженията си по договора, то същият е изпаднал в забава и на основание чл. 9
от договора дължи обезщетение за това в размер на законната лихва. То се
заявява за период от деня следващ падежната дата на последната погасителна
вноска 12.04.2018г. до 31.05.2018г., т.е дата предхождаща подаване на
заявлението, доколкото след тази дата е заявена претенция за законна лихва като
последица от упражнено право на иск. Начисляването й е извършвано върху
непогасената главница и е в размер на законната лихва, поради което налага се
извод за нейната дължимост в заявения размер от 72,89лева.
В заключение съдът
формира извод за основателност на исковата претенция за главница, договорна
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Относно
таксата за експресно разглеждане, таксата и разходи за извънсъдебно събиране на
вземането и неустойката за неизпълнение на задължение, настоящият състав приема
следното:
За
действителността на тези клаузи от договора съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са били изрично
известени с определението по чл. 140 ГПК и са получили съответните указания по
повод доказателствената тежест в процеса.
Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./.
Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на кредитодателя-
юридическо лице по см. на чл. 9, ал. 4 ЗПК е „отпускане на заеми”, а кредитополучателят-
физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при
сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Уговорената като
допълнителна услуга по повод сключване на договора в чл. 1, ал. 2 такса за
експресно разглеждане, съдът приема, че колидира със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвиждаща кредиторът да не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Подобна уговорка влиза в противоречие и с добрите нрави, като
морални норми, чието нарушаване има за
последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. Съдебната
практика приема, че при двустранните договори значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне
предвидена в чл. 9 ЗЗД. Длъжникът не извлича полза или изгода, т.е. не получава
услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост,
което обезсмисля единствения мотив по сключване на процесния договор, а именно заемателят да си набави средства в спешен порядък за
задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква
разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса
от 424,44лева и кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е очевидна
нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение. В тази й част
заявената претенция противоречи със закона и следва да се отхвърли.
Вземането за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането по Тарифата на заемодателя, независимо от
употребения израз по правната си същност представлява неустойки с компенсаторен
характер за неизпълнение на задължението на ответника да върне заема на падежа.
Въпреки че изрично в договора е предвидена дължимост на неустойка за забава-
чл. 9, посочените разходи също имат такива характеристики, защото естеството им
е такова, а именно с тях да се обезщети кредиторът за вредите от неизпълнението,
без да е необходимо те да се доказват, обезпечавайки го така изцяло. Такава е и
легалната дефиниция на неустойката по чл. 92 ал. 1 ЗЗД, и независимо от
наименованието, което е посочено в договора за съответното обезщетение- такси и
разходи за събиране значението му следва да се определя от вида и същността му,
а не според начина, по който е наименувано. Това вземане е възникнало под условие
за настъпил падеж на главните задължения и забава в издължаването. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса
разходи. Така с уговарянето на таксата, на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост дефакто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя по естеството си са
такива по управление на кредита. Всички тези разходи
обаче /направени, бъдещи/, заемателят следва да е
калкулирал при формиране годишния процент на разходите, поради което и
въвеждането им отново под формата на неустойка по същността си влиза в
противоречие със закона- чл. 19, ал.1 ЗПК, а и противоречи
на добрите нрави, защото в крайна сметка цели неоснователно да обогати заемодателя.
Още повече, че реално липсват по делото ангажирани доказателства за направата
на такива. Не би могло да се определи изобщо като вреда за кредитодателя
евентуален разход за дейност на лице/ служител по осъществяване и
администриране на дейността по извънсъдебно събиране, защото това касае плащане
на възнаграждение по трудов или друг вид граждански договор. Така, че опитът то
да бъде получено под формата на неустойка би водел до неоснователно обогатяване
на заемателя. Поради това заплащането им от потребителя не се дължи.
Уговорената
неустойка в чл. 5 съдът приема за нищожна. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента
на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството
на задълженията /парични или на непарични/, размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека
и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/
и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Това
задължение се явява акцесорно спрямо главното за
връщане на заемната сума. Неизпълнението му обаче не е съществено с оглед
интереса на заемодателя. Ако това бе така, то същото щеше да бъде поставено
като условие за сключване на договора, а не да влече отговорност на кредитополучателя
за вреди в случай на неизпълнението му. Т.е уговарянето на тези неустойка изначално
няма обезщетителна роля, а цели само санкция на заемателя и извличане на допълнителна парична облага за
кредитора, която не му се следва.
В
заключение, така претендираните суми не се дължат и исковата претенция за
тяхното присъждане следва да се отхвърли. Направеното от
ответника плащане по договора в размер на сумата от 50лева отнесена от
заемодателя за погасяване на задължение по нищожна клауза не следва да бъде
приспадано от приетия от съда дължим размер на задължението, предвид липсата на
възражение от ответника в такъв смисъл, което изключва служебната намеса на
съда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в размер 254,16лева
допълнителна ДТ, като се претендира юк. възнаграждение
от 350лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че
липсва фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 192,87лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на 45,84лева за платена
ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 95,84лева. От
тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се
присъдят разноски в размер на общо 52,20лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на иска, но предвид липса на искане, съдът не присъжда
такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***
съществува вземане срещу ответника В.М.В., ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 1000лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен
заем № 5370498 от 15.07.2017г., сключен между „Вива
кредит” ООД и В.М.В., вземанията по който са прехвърлени от „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, по силата
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.
и приложение № 1 към него от 01.05.2018г.; 175,31лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2017г. до 11.04.2018г. и
72,89лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.04.2018г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 4600/12.06.2018г. по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
424,44лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 424,44лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на документите и 195лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 192,87лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 52,20лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9014/2018г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: