№ 10224
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110105970 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК
Образувано е по предявен от малолетния ищец АНТ. АЛ. С., ЕГН **********,
действащ/а, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК, чрез своята майка и законен
представител Л. М. С., ЕГН **********, и от непълнолетния М. АЛ. С. ЕГН **********
действащ/а лично и със съгласието на своята майка Л. М. С., ЕГН ********** , против АЛ.
АЛ. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на
месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете от родител, от
200,00 /двеста/ лв. за всяко дете на 450,00 лв. за детето Антоанета и на 500.00 лева за детето
Минчо, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.02.2022 г. – ведно със
законната лихва върху всяко периодично плащане в случай на просрочие, до настъпване на
законна причина за изменяне или прекратяване на издръжката
В исковата молба се твърди, че ответникът АЛ. АЛ. С., баща на ищците, е осъден с
влязло в сила решение, постановено по гр.д. №30038/2020 г. на СРС, III ГО, 80-и състав, да
им заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева за всеки. Претендира се, че
обстоятелствата, при които е била определена издръжката, са се изменили съществено през
изминалата година, тъй като ищците са ученици, при това Минчо учи в частно училище,
където таксата за година е в размер на 10780 лева. Децата тренират плуване. Твърди се, че
майката поема всички необходимости по децата, а ответникът се бил дезинтересирал от
нуждите на децата. Считат, че бащата има доходи, поради което може да плаща издръжки в
претендираните размери. Иска се присъдената издръжка да бъде увеличена от 200 на 450
лв.за Антоанета и от 200 лв. на 500 лв. за Минчо.
Претендират направените по делото разноски.
В отговора по исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция за увеличаване на дължимата от него издръжка по основание и размер.
Твърди се, че не са налице изменения в обстоятелствата, които да водят до драстичното
изменение на издръжките, която е определена по размер по делото за развод. Ответникът
отбелязва, че издръжката от 200 лв. за всяко дете, която заплаща редовно, отговаря на
1
нуждите им. Твърди се, че исканото увеличение е непосилно за него, тъй като месечният му
доход е около 1000 лева. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Претендира направените по делото разноски в рамките на пълномощното.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от представеното по делото Удостоверения за
раждане, издадени въз основа на Акт за раждане № 243/12.09.2006г. на Столична община,
район „Овча купел” М. АЛ. С., ЕГН **********, роден на 06.09.2006 г. и въз основа на Акт
за раждане №0333/29.09.2009г. на Столична община, район „Овча купел” АНТ. АЛ. С., ЕГН
**********, родена на 18.09.2009 г. от родители: майка – Л. М. С. и баща АЛ. АЛ. С..
С влязло в сила на 05.08.2020 г. решение №171932/05.08.2020 г. постановено по г.д.
№30038/2020 г. на СРС, 80-и състав, е прекратен гражданският брак между родителите на
ищците, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като е одобрено постигнатото
помежду им споразумение, с което упражняването на родителските права върху роденото от
брака им деца Минчо и Антоанета са предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения. Със същото решение бащата АЛ. АЛ. С., ответник в
настоящото производство, е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на
по 200, 00 лв.за всяко дете, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на
правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.
От представеното по делото удостоверение за брутно трудово възнаграждение с изх.
№5/18.01.2022г., издадено от „Манев дентал АИППДП” ЕООД, се установява, че майката Л.
М. С. е получавала месечен брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 2500,00 лв.
(за периода на 2021 г.); По делото по безспорен начин се установява, че децата са ученици,
като детето Минчо учи в частно училище; представена е служебна бележка от плувен клуб
„Спринт-София“, че двете деца имат уроци по плуване с ежемесечна такса от 240 лева.
От представената справка НАП от 17.03.2022г. е видно, че ответникът има
осигурителен доход за 2021г. в размер на 1300 лева, няма данни за действащ трудов договор
за периода от 15.03.2021г. до 15.03. 2022г., няма данни за осигуряване по извънтрудови
правоотношения за 2021г., т.е. съдът приема, че размера на брутното трудово
възнаграждение на ответника, както към момента на първоначалното присъждане на
издръжката, така и към настоящият момент не е променен.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе досежно
размера на получаваното от ответника брутно трудово възнаграждение, както и предвид
сравнително краткото време от около година и 7 месеца от определяне със споразумение
между страните на издръжката на децата до датата на настоящата искова молба , съдът не
намира основание да приеме за доказано обстоятелството, че има съществена промяна на
обстоятелствата, при която е определена първоначалната издръжка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал.2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”. Съгласно чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът – баща на ищците - е от
кръга на лицата, дължащи издръжка, поради което неговата материалноправна легитимация
е установена по делото.
Съдът намира за ноторно обстоятелството, че всяко дете, в това число и ищците, се
нуждаят от средства за издръжка – разходите, присъщи за децата на тяхната възраст (разходи
2
за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства), както и разходи, свързани с посещаване на
учебно заведение, при това едното частно такова. Тези необходимости, обаче са били налице
и към момента на определяне на първоначалната издръжка. Към онзи момент децата са били
ученици, като Минчо е учел в частното училище. По делото не се установява и промяна в
доходите на ответника-както към момента на първоначалното определяне на издръжката,
така и към настоящия момент бащата е реализирал месечно брутно трудово възнаграждение
от около 1300 лева. От друга страна по делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на ищците, различни от обичайните за деца на тяхната възраст.
Нещо повече, издръжката на ищците в размер на по 200,00 лв., определена през м. август
2020 г., е била съобразена с нуждите им от двамата родители, Само за яснота настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че въведеният в ППЗЗДет критерий за
определяне на минимално необходимите средства за едно дете следва да бъде приложен по
аналогия дотолкова, доколкото чрез приложението му е възможно да се определят
минимално необходимите средства за издръжка на едно дете, т.к. в законодателството ни
няма други ясни параметри за определяне на минимално необходимите средства за месечна
издръжка на едно дете, според възрастта му, при установени обичайни нужди, като, разбира
се, споделя виждането, че това са средства, задоволяващи екзистенц-минимум от нуждите на
едно дете, а конкретните нужди на децата-ищци по делото следва да бъдат съобразени освен
с този законово определен минимум и със специфичните им нужди и потребности, средата,
в която децата живеят и други подобни. При така установената фактическа обстановка обаче
не се установява наличието на нужди у ищците, по- големи от обичайните за деца на тяхната
възраст, нито се установява размера на издръжката да не е бил съобразен с възрастта на
децата, обикновените условия на живот за тях. В хода на делото според настоящия съдебен
състав не се събраха доказателства, даващи основание на съда да приеме, че трайно и
съществено са се изменили нуждите на издържаните, нито се установи трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Не стана ясно кой родител заплаща
обучението на Минчо в частното училище, но обстоятелството, че учи там, е преценено, че
родителите могат да си го позволят.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца, като в противен
случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред, от които ще могат да получат
и по-реални издръжки от тези, които пряко сили биха били отделени от екзистенц-минимума
на самия родител (в този смисъл и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 490,
изд. 1994 г.).
Ето защо, искът за увеличение на присъдените месечни издръжки са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на претенцията за главното алиментно вземане,
неоснователна е и претенцията за акцесорното вземане за законната лихва.
Предвид изложеното, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските:
Претенция за заплащане на разноски по делото е заявена и от двете страни. При този
изход на спора на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се следват
направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение (400
лева, заплатени в брой по договор за правна защита и съдействие), а на ищците не се дължат
разноски.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което и с оглед
изхода на делото същата следва да остане в тежест на бюджета на съда.
По изложените мотиви Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения малолетния ищец АНТ. АЛ. С., ЕГН **********,
действащ/а, чрез своята майка и законен представител Л. М. С., ЕГН **********, и от
непълнолетния М. АЛ. С. ЕГН ********** действащ/а лично и със съгласието на своята
майка Л. М. С., ЕГН ********** , против АЛ. АЛ. С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 150 от СК за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете от родител, от 200,00 /двеста/ лв. за всяко дете на 450,00 лв.
за детето Антоанета и на 500.00 лева за детето Минчо, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 08.02.2022 г. – ведно със законната лихва върху всяко периодично
плащане в случай на просрочие, до настъпване на законна причина за изменяне или
прекратяване на издръжката, като неоснователни.
ОСЪЖДА АНТ. АЛ. С., ЕГН **********, действащ/а, чрез своята майка и законен
представител Л. М. С., ЕГН **********, и М. АЛ. С. ЕГН ********** действащ/а лично и
със съгласието на своята майка Л. М. С., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на АЛ. АЛ. С., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
400.00 (четиристотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНТ. АЛ. С., ЕГН **********, действащ/а,
чрез своята майка и законен представител Л. М. С., ЕГН **********, и М. АЛ. С. ЕГН
********** действащ/а лично и със съгласието на своята майка Л. М. С., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от връчването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4