Разпореждане по дело №6/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на К. Д. С. и И. Д. С., с.Н. Л., общ. Х., против решение №58/05.01.11г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№306/09г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, чл.537, ал.2 ГПК и искането по реда на 193 ГПК досежно истинността на оспореното удостоверение №274/04г на Кметство-К..

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за неправилно, излагайки подробни съображения. Поради това искат неговата отмяна и уважаване на исковите претенции.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела,наличието на поддържаните наследственоправни връзки между страните, както и че с нотариален акт №27/82г братята К. и Д. С. са придобили от своите родители 2/3 ид.ч от описания парцел, идентичен с УПИ ІІ, им.пл.№115, кв.12 по новия план на с.Н.Л., ведно с цялата еднофамилна къща в него, срещу задължения за гледане и издръжка, като прехвърлителите са си запазили право на ползване върху част от къщата.

Анализирани са и свидетелските показания, според които така прехвърлената къща е съборена и на нейно място през 1988г в посочения УПИ по издаденото разрешение за строеж №5/09.05.88г, е изградена нова – двуетажна масивна жилищна сграда откъм съседа Б. С., която по споразумение между страните е била предназначена за Д.С.. Междувременно в същия поземлен имот такава вече е бил изградил за себе си и жалбоподателя К.С.(вж.разрешение за строеж№5/05.07.84г). Строителството и на двете сгради свидетелите потвърждават, че извършено със знанието и активното участие на св.Мигдалов и двамата братя, които взаимно си помагали, без каквито и да е спорове.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е категоричен в констатациите си, че процесната жилищна сграда е нова такава,въпреки ползваната единична основа от старата с дължина от 4,50м.Сочи, че е изградена на мястото на старата паянтова жилищна сграда през 1988г съгласно одобрени архитектурни проекти в завършен груб вид.Описва я като масивна двуетажна с външни носещи колони и монолитни стоманобетонни междуетажни конструкции. Нещо повече – установил е известно изместване на новата спрямо местоположението на старата.

В тази насока е и удостоверение №277/06.07.04г от кмета на С. което удостоверява събарянето на старата жилищна сграда по нотариален акт №27/82г и изграждането на нейно място на нова 2МЖС от 77кв.м. застроена площ, съгласно разрешение за строеж №5/08.05.88г.

Установено е също така, че в процесната сграда Д.С. е поканил родителите си, като след смъртта на неговия баща през 1995г майка му(първата ответница( продължила да живее там,вкл. и след кончината на Д.С. през 2003г.

С нотариален акт №48/04г Мария С. е призната са собственик по давност и наследство на въпросната 2МЖС в УПИ ІІ,пл.115, кв.12 по сега действащият план на с.Н.Л., който прехвърля на втория въззиваем-Д.Д.С..

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС, поради отсъствие на активната материално правната легитимация на жалбоподателите(ищци пред РС) върху ½ ид.ч. от претендираната жилищна сграда в югозападната част на УПИ ІІ, пл.№115, кв.12.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи доводите на ищцовата страна досежно придобиване собствеността върху спорния имот по описания способ, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите, че необсъждането на изброените от тях писмени доказателства - разрешение за строеж №5/09.05.88г, протокол за строителна линия №1/09.05.88г, ведно с одобрените проекти, е довело до неправилност на първоинстанционният акт. В тази връзка следва да се отбележи, че строителните книжа, респ. архитектурните проекти, не са сред законово признатите основания, водещи до придобиване право на собственост.Поради това издаването им на едно или друго име в тях няма вещноправен ефект и не води до придобиване на вещни права.Освен това, ищците са се позовали единствено на „покупко-продажба”, т.е. на сделката по нотариален акт №27/82г като придобивен способ, поради което разглеждането на иска на друго основание е недопустимо. По тази причина доколко в случая строителството на процесната сграда е законно осъществено и приложението на последиците на приращението в случай на незаконно строителство, което би легитимирало ищците за собственици на сградата за част, съответстваща на притежаваната от тях квота върху земята, не следва да бъдат обсъждани в разглеждания казус.

Като е съобразил горното РС правилно и законосъобразно е отхвърлил ревандикационният иск. Впредвид възприетото разрешение липсва правна възможност за отмяната на атакуваните нотариални актове по реда на чл.537, ал.2 ГПК.Ето защо атакуваното решение ще следва да се потвърди изцяло, вкл. и в частта му досежно отхвърлянето на искането за признаване неистинността на оспореното удостоверение №274/06.07.04г, поради липсата на доказателства.

В полза на въззиваемите следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокат, възлизащи общо на 650лв, както следва:500лв за Д.М. и 150 за Т.М.(вж. договорите за правна защита и съдействие).

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №58/05.01.11г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№306/09г по описа на с.с.

ОСЪЖДА К. Д. С. и И. Д. С., с.Н. Л., общ. Х., да заплатят на Д. Д. М. 500лв и 150лв на Теменужда Д. С.(М.), живущи в С. общ.Х., представляващи направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: