О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294/05.06.2020г.
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 05.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№187/20г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадена частна жалба от адв.В.Р.Х. против определение
№122/22.04.2020г., постановено по гр.д.№212/18г. по описа на СОС, гр.о., с
което е оставена без уважение молба вх.№909/23.03.2020г., подадена от адв.В.Р.Х.,
за изплащане на определеното му възнаграждение за процесуално представител -
ство.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което молбата на процесуалния представител за изплащане на опреденото
му от СОС възнаграждение в размер на 3 471, 72лв. бъде уважена.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Производството по
гр.д.№212/18г. по описа на СОС, гр.о. е образувано по предя -вените от КПКОНПИ
против И.М.Д. и Искра Петрова Димова искове с пр.осн. чл.74, ал.1 от
ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.153 от ЗПКОНПИ - §5, ал.2 от ЗПКОНПИ за отнемане от
ответниците в полза на държавата на посоченото в иско -вата молба незаконно
придобито имущество.
Ответникът И.М.Д. е
призован по реда на чл.47 от ГПК и на същия е назначен от първоинстанционния
съд на осн. чл.47, ал.6 от ГПК с опреде -ление №346/17.10.2019г. на разноски на
ищеца особен представител - адв. В.Р.Х..За особения представител е определено
от СОС възнаграждение /по Наредба №1/04г. на ВАдвС/ с определение
№314/20.09.2019г. в размер на 3 471, 72лв., внесено от КПКОНПИ по сметка
на съда на 04.10.2019г.
С протоколно определение
от 10.03.2020г./когато е проведено второто по делото о.с.з./ производството по
гр.д.№212/18г. е спряно до произнасянето
на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с
определение от 23.03.2018г. по гр.д.№3406/16г. на СГС, по което е образувано дело С-234/18, и
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отпра
-вено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№704/17 г. на СГС, по което е
образувано дело С-319/19.
Постановеното определение
за спиране е необжалваемо на осн. чл.631, ал.1, изр. второ от ГПК - в този
смисъл са Определение №452/24.10.2019г. по ч.гр.д. №3759/ 19г., ВКС,
III г. о.; Определение №440/14.10.2019г. по ч.т.д.
№2001/19г., ВКС, І т.о.; Определение №587 от 24.09.2019г. по ч.т.д. №2075/19
г., ВКС, II т.о. и др. и като такова е влязло в сила с постановяването
му.Искането на КПКОНПИ от 15.04.2020г. за възобновяване на производството
предвид постановеното Решение от 19.03. 2020г. по дело №234/18 на СЕС е
оставено без уважение с определение №121/22.04. 2020г., т.к. делото е спряно и
до произнасянето на СЕС по дело С-319/19, по
което понастоящем не е постановено решение.
С молба
вх.№909/23.03.2020г. адв.В.Х. е поискал на осн. чл.3, ал.1, т.2, пр.2 от НЗПП и
т.к. производството по делото е спряно да му бъде изплатено по посоче -ната в
молбата банкова сметка *** на 3 471, 72лв., която молба е оставена без
уважение с обжалваното определение.Относно неговата обжалваемост пред по-горния
по степен съд е формирана константна съдебна практика от ВКС-напр. Определение
№5/07.01.2015г. по ч.гр.д.№7173/14г., ВКС, І гр.о. и цитираните в същото
множество други определения на ВКС в изложе -ния смисъл.
Съгласно задължителните
постановки на т.6 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС размерът на
възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК се
определя от съда при условията на Наредба №1/04г. ВАдвС. Доколкото
представителството по чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а
не се финансира от държавата/съответно изплаща от НБПП/, по отношение на него
не се прилагат правилата на глава VІІ от ЗПП и тези на НЗПП.Нито в ГПК, нито в
ЗА, нито в Наредба №1/04г. на ВАдвС е уредено изрично в кой момент се изплаща
възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК, опреде -лено
по размер от съда и внесено от насрещната страна.Разяснения относно горното
няма и в цитираното ТР.Формирана е съдебна практика, че поради липсата на изрич
-на уредба при разрешаването на този въпрос следва да намери по аналогия
приложение нормата на чл.3, ал.1, т.2 от НЗПП, предвиждаща, че възнагражденията
/платими от НБПП/ при процесуално представителство по чл.21, т.3 от ЗПП се
изплащат след приключване на производството пред съответната инстанция, както и
при спиране или прекратяване на производството.В този см. напр.-Определение
№71/26.02.2014г. по т.д.№4491/13г., ВКС, І т.о., Определение №363/03.12.2014г.
по т.д.№3515/14г., ВКС, ІІ т.о., Определение №177/01.11.2018г. по
ч.гр.д.№3241/18г., ВКС, І гр.о. и др., обсъждащи обаче все въпросът дали
възнаграждението е дължимо преди приключване на производството пред съответната
инстанция или след прик -лючването му и приемащи, че молба за изплащане на
възнаграждението, подадена преди това приключване е преждевременно подадена.Има
и съдебна практика, според която правилата по чл.3 от НЗПП са специално уредени
за заплащане на правната помощ от НБПП и не могат да бъдат прилагани в други
случай и от други органи, конкретно от съда при изплащане възнаграждението на
особения предста -вител-в този см. напр. Определение №645/27.11.2015г. по
ч.гр.д.№5638/15г., ВКС, ІІІ гр.о. и Определение №300/16.06.2017г. по ч.гр.д.
№2246/17г., ВКС, ІV гр.о. Възприе -майки разрешенията на последното, по което е
допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, съдът приема,
че изплащането на дължимите възнаг -раждения на свидетели, вещи лица и
адвокати/всички те, внесени авансово от страните/, се осъществява както следва:
на свидетеля - след приключването на неговия разпит, на вещото лице - след
приемането на заключението и на особения представител - след приключването на
съдебното дирене в съответната инстанция /доколкото му се определя
възнаграждение за производството пред всяка инстан -ция/.С оглед гореизложеното
и съдът приема, че искането на адв.В.Х. за заплащане на възнаграждение за
производството пред първоинстационния съд, което не е приключило, но е спряно,
основаващо се нормата на чл.3, ал.1, т.2, пр.2 от НЗПП, е неоснователно, т.к.
посоченото правило, уреждащо изплащане на възнаг -раждение от НБПП по
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство при
спиране на производството, не може да намери приложение, вкл. и по аналогия за
процесуалното представителство по чл.47, ал.6 от ГПК.Възнаг- раждението следва
да му бъде изплатено след приключване на съдебното дирене пред СОС.
Предвид съвпадане крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№122/22.04.2020г., постановено по гр.д.№212/18г. по описа на СОС, гр.о.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба
пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: