Решение по дело №16195/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110116195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9394
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110116195 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. И. К., ЕГН
**********, с адрес .., чрез Б. Л., със съдебен адрес .., против „Бълг. Ер“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, представлявано от Х.Т. и
Б.М.- изпълнителни директори.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът сключил договор за превоз с
ответника за редовен полет L7DVPS по направление летище София- летище Прага с
планиран час на излитане 14:45 ч. местно време на 22.12.2019 г. и планиран час на
пристигнае 15:40 ч. на същия ден Поддържа, че успешно се е регистрирал за полета и му е
била издадена съответната бордна карта. Посочва, че ответникът изпълнил въздушният
превоз със закъснение на 22.12.2019 г., като самолетът излетял в 19:11 ч. и кацнал в 21:25 ч.,
тоест ищецът пристигнал до крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение
спрямо планираното разписание. Поддържа се, че ищецът е заявил претенция за изплащане
на обезщетение в размер на 250 евро пред ответното дружество, като му е изпратил покана,
в която дал срок за доброволно изпълнение до 14.01.2020 г. Твърди се, че до датата на
образуване на делото не било изплатено полагащото се обезщетение.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Н. И. К. обосновава
правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответника за осъждането му да заплати сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет L7DVPS от 22.12.2019 г. по направление летище София-
летище Прага с повече от три часа, ведно със законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва, считано от 15.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на Н. К.
представя писмено становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и
направените доказателствени искания.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответника, в което се сочи, че
1
задължението е изплатено изцяло.
Ответното дружество не изпраща законен или договорен представител в откритите
съдебни заседание и не прави доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че
ищецът е сключил договор за превоз с ответника за редовен полет L7DVPS, FB301 по
направление летище София - летище Прага с планиран час на излитане 14:45 ч. местно време
на 22.12.2019 г. и планиран час на пристигне 15:40 ч. на същия ден. От представеното от
Летище София удостоверение, се установява, че полет № FB301 е с планиран час за излитане
в 14,45 ч., а реален час на излитане – 19,11 ч., т.е. налице е закъснение от 4 часа и 26 минути.
На 13.12.2022 г. т.е. след образуване на настоящето производство, ответното
дружество е заплатило на ищеца Н. К. и на М. К.а сумата от 977,92 лв. Като основание за
плащането в платежния документ е посочено – обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема главния иск за
неоснователен, а акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за
основателна, предвид следните съображения:
Безспорно се установи по делото, че за „Бълг. Еър“ АД е възникнало задължението да
заплати обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
тъй като полет № FB301 е изпълнен със закъснение по-голямо от три часа. Ответникът
реално не оспорва фактите, обосноваващите възникването на отговорността му за заплащане
на обезщетение, нито основателността на главната искова претенция. Напротив, в хода на
делото „Бълг. Еър“ АД е заплатило на ищеца дължимото обезщетение по чл. 7, параграф 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с което реално признава правото му да получи
обезщетение и главния иск.
Плащането, направено след подаването на исковата молба, е обстоятелство, което
съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт на основание
чл. 235 ал. 3 от ГПК. Същото не се оспорва от ищеца. С него ответникът е погасил
задължението си, предмет на главния иск, поради което същият се явява неоснователен.
Акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, съдът намира
за основателен. Ищецът е отправил покана до ответното дружество за заплащане на
обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., в която е определен
срок до 14.01.2020 г. Поканата е получена на 29.12.2019 г. по електронна поща. В
определения от ищеца срок, „Бълг. Еър“ АД не е заплатило дължимото обезщетение в
размер на 250 евро, поради което дължи обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се
на законната лихва за периода от 15.01.2020 г. (денят, следващ деня на срока, посочен в
поканата) до 12.12.2022 г. (денят, предхождащ деня на плащането). Законната лихва върху
главница от 250 евро (488,96 лв.) за посочения период възлиза на сумата от 144,37 лв. (сто
четиридесет и четири лева и тридесет и седем стотинки). Съдът взема предвид, че ищецът е
предявил акцесорна претенция за заплащане законна лихва за периода от 15.01.2020 г. до
27.03.2022 г. в размер на 109,06 лв., но доколкото претендира и лихва върху главницата и от
датата на подаване на исковата молба, намира, че следва да бъде присъдено обезщетение за
забава в горепосочения размер за период до датата, предхождащата датата на плащането,
направено от ответника. С оглед горното, акцесорния иск следва да бъде уважен за сумата от
144,37 лв.
Независимо от неоснователността на главния иск, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплащане на държавна такса за
образуване на делото и за издаване на съдебни удостоверения в размер на 110 лв.
Ответникът е погасил главното си задължение след образуване на производство (макар да му
2
е отправена нарочна покана преди образуване на делото), поради което следва понесе
отговорността за разноски.
Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията и по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно клаузите на договора за правна защита и съдействие (л. 8 от делото),
Адвокатско дружество „В. и Л.“ предоставя безплатна адвокатска защита на заявителите на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата т.е. на материално затруднено лице.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е неотносима, когато
договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, какъвто е настоящият случай,
тъй като същата предвижда възможността адвокат или адвокат от Европейския съюз да
предостави безплатна правна помощ и именно в тяхна полза при уважаване на искането се
присъжда възнаграждението. Разпоредбата не предвижда такава възможност за адвокатските
дружества и съдружия. Освен това, ищецът не представя каквито и да било доказателства че
е материално затруднено лице, което да обуславя възможността за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ. Предвид тези съображения, решаващият съдебен състав счита
за неоснователно искането, мотивирано с разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 235 ал. 5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. К., ЕГН **********, с адрес .. против „Бълг. Ер“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София,
представлявано от изпълнителния директор Х.Т. и прокуриста Б.М. иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 250 EUR (двеста и петдесет евро),
представляваща обезщетение дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., поради закъснение повече от три часа на полет № FB301 по направление
летище София - летище Прага с планиран час на излитане 14:45 ч. местно време на
22.12.2019 г. и планиран час на пристигне 15:40 ч. на 22.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Бълг. Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Слатина, Аерогара София, представлявано от Изпълнителния директор Х.Т. Т.
и прокуриста Б.Ц.М. да заплати на Н. И. К., ЕГН **********, с адрес .. сумата от 144,37 лв.
(сто четиридесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва за периода от 15.01.2020 г. до
12.12.2022 г. върху главница в размер на 250 евро (488,96 лв.).
ОСЪЖДА „Бълг. Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Слатина, Аерогара София, представлявано от Изпълнителния директор Х.Т. Т.
и прокуриста Б.Ц.М. да заплати на Н. И. К., ЕГН **********, с адрес .. сумата от 110 лв.
(сто и десет лева), представляваща направени от ищеца разноски в първоинстанционното
производство за заплащане на държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на „Бълг. Еър“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район Слатина, Аерогара София, представлявано от
Изпълнителния директор Х.Т. Т. и прокуриста Б.Ц.М. да заплати на Адвокатско дружество
„В. и Л.“, БУЛСТАТ ********* адвокатски хонорар в размер на 960 лв. (деветстотин и
шестдесет лева) на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4