Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1855/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 330/09.07.2021 г. на Районен съд –
Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110201145/2021 г., двадесет и осми състав,
с което е отменено Наказателно постановление № 03-013147/16.12.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за
извършено нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда КТ/, на „Стела Турс 2001“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал.1 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Направено е искане за неговата отмяна и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „Стела Турс 2001“ ЕООД, чрез представител
по пълномощие оспорва жалбата, изразявайки доводи за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен
списък.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след като обсъди
първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното пред районния съд наказателно
постановление „Стела Турс 2001“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството
на работодател, не е осигурило междудневна почивка в размер не по-малък от
дванадесет часа на лицето Л.В. А., ЕГН **********, на длъжност „сервитьор“ в
обект хотел „Елена“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван
от работодателя, тъй като на 31.07.2020 г. същата е работила в работна смяна от
14:00 часа до 22:00 часа, а на 01.08.2020 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения от 06:00 часа, видно от представените при проверката
отчетни форми за м. юли 2020 г. и за м. август 2020 година. За констатираното
срещу „Стела Турс 2001“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 03-013147/10.12.2020 г., в който описаните обстоятелства са
квалифицирани като нарушение на чл. 152 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено
оспореното пред районния съд наказателно постановление. Въззивният съд е приел
установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка,
кореспондираща със събраните по делото доказателства.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и при липса на
съществени процесуални нарушения, същото противоречи на материалния закон, тъй
като от събраните по делото доказателства не се доказва по безсъмнен начин
извършването на нарушението. Решаващият съдебен състав е дал вяра на събраните
пред него гласни и писмени доказателства, от които се установява, че на
31.07.2020 г. и на 01.08.2020 г. Л. А. е полагала труд на четири часа – от
16:00 часа до 20:00 часа. С оглед горното първостепенният съд е приел, че не е осъществен
фактическият състав на описаното в АУАН и наказателното постановление
административно нарушение по чл. 152 от КТ.
Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и
препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване
на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата
отмяна.
Правилно съдът е кредитирал представената от
дружеството заповед от 16.03.2020 г., издадена във връзка с обявената в страната
извънредна епидемична обстановка, с т. 7 от която работодателят „Стела Турс
2001“ ЕООД, считано от 14.05.2020 г., е въвел противоепидемична мярка всички
работещи в обекта хотел „Елена“ да работят с намалено работно време не по-малко
от 4 часа, но в присъствените форми да се отчита договореният 8-часов работен
ден. От тази заповед, както и от представения седмичен график за периода
07.07.2020 г. – 02.08.2020 г. и от събраните пред районния съд гласни
доказателства (показанията на свид. Ненова), се установява, че на 31.07.2020 г.
Л. А. е приключила работа в 20:00 часа, а на 01.08.2020 г. е започнала да
престира труд в полза на работодателя в 16:00 часа. Следователно осигурената
междудневна почивка на този работник за процесния период е в размер на 20 часа
(от 20:00 часа на 31.07.2020 г. до 16:00 часа на 01.08.2020 г.), което е в
съответствие с разпоредбата на чл. 152 от КТ, регламентираща, че работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа.
Заповедта от 16.03.2020 г. не е оспорена от
касационния жалбоподател в хода на въззивното производство, поради което същата
правилно е ценена от районния съд, като след обсъждането й с останалите събрани
по делото доказателства е направен съответен на приложимите материалноправни
норми краен извод за липса на извършено административно нарушение по чл. 152 от КТ, а оттам и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,
поради което правилно е постановена неговата отмяна.
Предвид горното, настоящият съдебен състав, при
извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е
налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски съгласно представения по делото списък
на разноските и доказателства за извършването им, в размер на 440 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие № 175/23.09.2021 г., които касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да му заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330/09.07.2021 г. на Районен
съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110201145/2021 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати на „Стела Турс 2001“ ЕООД, гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел
„Елена“, ЕИК *********, сумата в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: