№ 561
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214169 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на М. Л. Д., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 8341 от 13.09.2023 г., издадено от
Агенция пътна инфраструктура (АПИ) при Министерство на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ), с което на жалбоподателя на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на сумата от
3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени. В подкрепа се изтъква, че в конкретния случай не е било
необходимо разрешение за процесното превозно средство, защото към датата
на проверката не е било налице „специално ползване на пътищата“ по
смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗП, тъй като жалбоподателят не е осъществявал
нито една от изброените в този текст дейности.
Твърди се, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за превозване на тежък извънгабаритен товар,
без съответно разрешително за това, а не за управление на пътно превозно
средства с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството –
чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Сочи се, че разрешителното, което се изисква по
1
чл. 26 от ЗП е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3
от ЗДвП, вр. с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от ЗП
специално ползване на пътищата се извършва при условия и по ред,
определени с Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС №
179 от 04.07.2001 г., съгласно § 2 от която, специално ползване на пътищата,
чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при
условията и по реда на чл. 139 от ЗДвП. С оглед на това жалбоподателят
твърди, че административнонаказателно отговорни по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП са физическите лица, осъществяващи
транспортна дейност, в качеството на търговци, регистрирани по съответния
ред, а не физическите лица – водачи на пътното превозно средство, тъй като
именно регистрираните превозвачи – търговци имат задължението съгласно
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. да се снабдят със съответно
разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от ЗП, като подадат
заявление по образец – приложение № 4. Твърди се, че деянието, за което е
наложена глоба в конкретния случай е несъставомерно от обективна и от
субективна страна по отношение на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 1,
вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а‘ от ЗП. Според жалбоподателя е налице основание
за отмяна на НП и поради наличие на неяснота в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП, тъй като не е посочено каква е била
общата маса на превозното средство, както и какви са габаритните размери на
същото, а е описано единствено, че натоварването на втората ос
(задвижващата) е 30,380 тона, при допустимо натоварване от 19 тона.
Изразява се становище и за явна несправедливост на наложеното наказание,
което според жалбоподателя е прекомерно тежко и не е съобразено с
обстоятелството, че жалбоподателят е работник при ЕТ „Славер – Цветанка
Тодорова, Петър Тодоров“ и като такъв е длъжен да изпълнява
разпорежданията на работодателя си. По тези мотиви е направено искане за
отмяна на атакуваното НП или за изменение на същото в частта относно
наказанието. Претендира се и присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с изготвянето на жалбата.
В писмен отговор въззиваемата страна, чрез юрк. Николов, оспорва
основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се
съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на ял. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че М. Д. е
управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от
АПИ. Сочи се, че отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателят
извършва движение на тежко превозно средство, без разрешение на АПИ,
като се твърди, че нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗП може да се осъществи,
както от физическо лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец.
Като неоснователно се сочи твърдението на жалбоподателя за това, че е
следвало да бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, тъй като става
въпрос за регулиране на различни обществени отношения, а именно в чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП са регламентирани правила относно безопасност на движението
2
по пътищата, а в ЗП, вкл. в чл. 53, ал. 1 от ЗП, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП, са
регламентирани правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура, като в конкретния случай е наложена санкция именно за
нарушение на правилата относно ползването на пътната инфраструктура.
Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани,
не се явяват и не се представляват.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че считано от 04.02.2019 г. М. Л. Д. заема
длъжност „Шофьор тежкотоварен самосвал 12 и повече тона“ при
работодателя „СЛАВЕР – ЦВ. ТОДОРОВА, ПЕТЪР ТОДОРОВ“. Установява
се, че на 15.08.2023 г., около 10.48 часа, на път II-18, км 33, на 1 км преди
разклон за бул. „Цариградско шосе“ в посока с. Казичене – с. Лозен, М. Л. Д.,
ЕГН: **********, е управлявал и извършвал превоз на товар, а именно на
асфалтова смес, с МПС на четири оси с две управляеми оси, марка МАН,
модел ТГА, с рег. № СВ 4703 ТМ, собственост на ЕТ „СЛАВЕР – ЦВ.
ТОДОРОВА, ПЕТЪР ТОДОРОВ“, за който превоз бил издаден пътен лист с
№ 482944 и кантарна бележка от 15.08.2023 г., от която е видно, че е измерена
асфалтова смес с нето тегло 32340 кг, превозвана с МПС с рег. № СВ4703ТМ
от обект на товарене АБ Костинброд до Атиум ЕООД. При извършена на
горепосоченото време и място проверка от Адриан Ангелов – главен
инспектор в дирекция АРОК при АПИ и свидетеля Мирослав Кирилов
Андонов е установено, че М. Д. управлява товарния автомобил без
разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата/без
разрешително съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на
направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна
везна, модел DFW-KR 118844 и ролетка за 5м № 1302/18, при което се
констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от
Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние 1.40 метра на
двойната задвижваща ос (3-та и 4-та), сумата от натоварването на двойната
задвижваща ос на ППС е 30 (30,380 кг) тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата,
като превишаването е с 11 тона и превозното средство е тежко.
Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“; чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ, поради което е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009730 от
15.08.2023 г., който е подписан от съставител, свидетел и нарушител, като на
последния на място е връчен препис от акта, което е удостоверено с разписка
от 15.08.2023 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем
3
НП № 8341 от 13.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на М. Л. Д.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за
пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа на
следните доказателства по делото:
Писмени доказателства – трудов договор № 2 от 04.02.2019 г. /л. 16/;
копие на лична карта на М. Д. /л. 18/; пътен лист № 482944 /л. 19/; кантарна
бележка /л. 20/; свидетелство за регистрация на товарен автомобил, марка
МАН, с рег. № СВ4703ТМ; заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г., издадена от
председателя на управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11-247 от
31.03.2022 г., издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ;
заповед № А-616 от 11.09.2018 г., издадена от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /л. 45-47/; ЕС декларация за
съответствие относно джобни ролетки /л. 48-49/; потвърждение за поръчка на
джобни ролетки /л. 50-51/; заявление за последваща периодична проверка на
средствата за измерване /л. 57/; заявления за проверка на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложения /л. 58-64/;
удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване с
приложение /л. 65-75/.
Приобщените писмени доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма
се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля А. –
главен инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“.
Показанията на свидетеля Ангелов се оценяват като достоверни, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в
противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този
свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил
конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава
случаят и извършената проверка.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта
4
относно твърдяната явна несправедливост на наказанието, поради което
атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената
глоба.
На жалбоподателя М. Л. Д., ЕГН: ********** е предявено обвинение за
това, че на 15.08.2023 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.
2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“, т. е. движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително)
за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
Установено е също, че процесното МПС (с четири оси, с две
управляеми оси марка „МАН“, модел ТГА, с рег. № СВ4703ТМ представлява
„тежко“ ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни или тежки ППС (Наредбата), тъй като при
измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС била 30,380 кг, т. е. над 30 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. "в" от Наредбата, съгласно който „Допустимото максимално натоварване
на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за:... 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е:... в) от 1,
3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно чл. 3 от Наредбата „Тежки
ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална
маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо
от стойностите по чл. 7.“.
От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от
жалбоподателя Д., че към момента на проверката именно той е осъществявал
движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително по
чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Процесното МПС е било измерено с
надлежни технически средства (електронна везна и ролетка), съгласно
изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като допълнителното приложените
на съдебното следствие писмени доказателства изрично сочат, че
използваните измервателни уреди към момента на проверката са били
технически изправни. При извършеното на място измерване е установено, че
при разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС била 30,380 кг, т. е. над 30 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. С оглед на това и
5
предвид дадената дефиниция в чл. 3 от Наредбата, следва, че в процесния
случай жалбоподателят е управлявал тежко ППС.
Предвид така установените стойности и доколкото проверката е
осъществена на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
както и доколкото водачът Д. не е подал заявление съгласно чл. 15, ал. 3 от
Наредбата и не е представил Разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата,
съгласно който текст „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се
движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя“, в
случая същият е осъществил формално нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „a“,
пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
наредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“. При установените по
делото факти следва извода, че поведението на жалбоподателя, обективирано
в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата
на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата „Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.
6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за:…т. 5 сумата от натоварванията на ос
на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието
между осите е:..б. „в“ от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Наредбата, който определя условията за движение на
извънгабаритни ППС „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява
в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.“.
Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни
товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за
оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване
на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.“,
като в случая става въпрос именно за превозване на тежък товар от страна на
М. Д. с управлявания от него товарен автомобил с рег. № СВ 4703 ТМ. Ето
6
защо не се споделя доводът на жалбоподателя за това, че не е било
осъществено „специално ползване на пътищата“.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът
М. Д. е бил длъжен да знае, дали управляваното от него ППС попада в
хипотезата на „тежко“ такова и в случай, че е така, да не допуска движение в
обхвата на пътя, ако няма изискуемото разрешително. Аргумент в подкрепа
на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой места от
пътната инфраструктура са забранени за преминаване от МПС над
определени стойности за товар, поради което всеки един правоспособен
шофьор от съответната категория, и особено професионалните такива, са
длъжни да знаят какво е натоварването на превозното средство, което
управляват, за да съобразят това. В противен случай всеки нарушител би
черпил права от собственото си противоправно поведение. В конкретният
случай водачът Д. е знаел, че управляваното ППС е с надвишени стойности на
натоварване, което се подкрепя несъмнено и от представената по делото
кантарна бележка, но въпреки това се е качил на него и се е движил по пътя
без да има съответното за това разрешение. Обстоятелството, че Д. е
управлявал превозното средство в качеството на работник при ЕТ „СЛАВЕР –
ЦВ. ТОДОРОВА, ПЕТЪР ТОДОРОВ“, не може да изключи отговорността му
като водач на автомобила, тъй като незаконосъобразните заповеди на
работодателя не следва да бъдат изпълнявани от работника.
При установените факти по случая административнонаказващият
орган АПИ е приложил правилно материалния закон, като е санкционирал
водача съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП, съгласно който законов текст
„Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26,
ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности:….2. движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя;“.
Съдът приема, че възражението на жалбоподателя за това, че е
следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се
ангажира отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП е неоснователно. В случая
приложими са специалните разпоредби на ЗП, съобразно и специфичния
предмет на засегнатите обществени отношения. По реда на чл. 177, ал. 3, т. 1
от ЗДвП се наказва водач, който управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. В тази разпоредба от ЗДвП
обаче са регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата,
докато в ЗП, включително в чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП, са
уредени правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура.
Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг участник в
движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради което
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За санкционирането на водача в
конкретния случай с решаващо значение е това, че е управлявал тежко ППС
7
без необходимото разрешително, а не обстоятелството, че значително е била
превишена максимално допустимата стойност на товара.
Не са налице основания поради които да се приеме, че случаят е
„маловажен“ по чл. 28 от ЗАНН, доколкото този вид нарушения винаги
съдържат в себе си потенциална опасност от увреждане на пътната
инфраструктура и самото ППС.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна в частта
относно размера на наложеното наказание, тъй като в размер на сумата от 3
500 лева същото се явява явно несправедливо.
Към датата на извършване на нарушението законът предвижда
административно наказание с глоба от 1000 до 5000 лева, в който диапазон
следва да се индивидуализира административнонаказателната отговорност на
конкретния деец съобразно данните за неговата личност, обществената
опасност на деянието и на дееца и наличните смекчаващи и/или отегчаващи
вината на извършителя обстоятелства. В настоящия случай от доказателствата
по делото става ясно, че нарушението е осъществено при изпълнение на
служебните задължения на М. Д., което обстоятелство следва да бъде взето
предвид като смекчаващо неговата отговорност. Отделно от това липсват
обстоятелства, които да се оценят като отегчаващи, както и поради които да
се приеме, че случаят се отличава с по-висока обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи. Още повече, че самият наказващ орган е
посочил, че се касае за първо по ред нарушение от страна на Д.. При това
положение, според настоящия съдебен състав, справедливо по размер се явява
единствено наказание, определено към минималния размер, предвиден от
законодателя, а именно в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева, поради
което НП следва да се измени в частта относно наказанието, като същото се
намали от 3 500 лева на 1 000 лева.
При този изход на спора, въззивникът няма право на разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има право на
разноски, за присъждането на каквито е направено своевременно искане. Ето
защо в полза на АПИ следва да се присъди сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща направени във връзка с настоящото съдебно производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 8341 от 13.09.2023 г.,
издадено от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което на М. Л. Д.,
ЕГН: **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в
размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
8
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от
3 500 (три хиляди и петстотин) на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА М. Л. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 63д, ал. 4, вр.
ал. 1 от ЗАНН да заплати на АПИ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9