№ 750
гр. Пловдив, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500925 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от И. К. М., ЕГН **********
от с. С., ул. ***, чрез адвокат М. против решение № 664/16.02.2023 г., постановено по
гр. д. № 12651/2022 г. по описа на РС -Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* искове
с правна квалификация по чл. 439 ГПК за приемане за установено, че жалбоподателят
не дължи сумите, съответстващи на наследствения му дял, а именно: 173,15 лева –
главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода
22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 35,38 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. –
22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2012 г., които суми представляват 1/3 от
общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, против наследодателя на жалбоподателя, за
принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20188240403457 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез юрисконсулт Д., с
който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от
И. К. М. против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 173,15 лева – главница, представляваща неплатени суми за
ползвани ВиК услуги за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 35,38 лева –
лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.11.2012 г., които суми представляват 1/3 от общия дълг, за който е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
против наследодателя на ищеца- К. М., за принудителното събиране на които е
образувано изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №
824.
Ищецът твърди, че спрямо К. В. М. – баща на ищеца И. М., ответникът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив и бил
издаден изпълнителен лист за следните суми: 656,31 лева – главница, представляваща
стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***; 113,78
лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 14.11.2012 г., както и разноски в размер на 25
лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на така
издадения изпълнителен лист, с молба от 23.06.2015 г. било образувано изпълнително
дело № 20155330400046 по описа на ДСИ при Районен съд – Пловдив. Сочи се, че
видно от молбата за образуване на изпълнително дело, длъжникът е заплатил част от
задължението, обективирано в изпълнителния лист. Ищецът поддържа, че с
извършените плащания са погасени изцяло разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като частични плащания били извършени и по отношение на
главницата и дължимата лихва. По този начин остатъкът от задължението по издадения
изпълнителен лист бил в размер на 519,45 лева за главница и 106,14 лева за лихва, за
които суми било образувано посоченото изпълнително дело. По същото били
извършвани редица изпълнителни действия, като се твърди, че последното валидно
действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от съдебния
изпълнител възбрана на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
66915.502.928, находящ се в с. С., общ. Марица, ул. „***. Вписването на възбрана било
извършено на дата 04.11.2016 г. С молба от 06.12.2018 г. взискателят информирал
държавния съдебен изпълнител, че желае действията по принудително изпълнение да
се продължат от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – Окръжен
съд – Пловдив, като последният образувал изпълнително дело № 20188240403457 по
негов опис. След извършена справка ЧСИ констатирал, че длъжникът К. М. е починал
на 29.08.2016 г. и е оставил наследници К. И. М.а – съпруга, И. К. М. – син и С. К.а М.а
– дъщеря, които с разпореждане от 23.01.2019 г. били конституирани като длъжници
по изп. дело № № 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин Павлов. По молба на
взискателя било предприето принудително изпълнение срещу ищеца по настоящото
дело. Със съобщение от 07.05.2019 г. до „ОББ“ АД бил наложен запор по вземанията
на И. М., което запорно съобщение било получено от банковата институция на
13.05.2019 г. Ищецът твърди, че в периода от 04.11.2016 г. – 04.11.2018 г. взискателят
не е поискал и не били предприемани изпълнители действия, годни да прекъснат срока
2
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което счита, че вземането е перемирано.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че
наследниците на длъжника К. М. са придобили включените в наследствената маса
права, респ. задължения по размер и квоти, определени в нормативен акт. Счита, че
ищецът в настоящото производство няма материалноправно основание и не притежава
правото на иск за суми, които са дължими от трети лица. Поддържа, че действията на
съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство са съобразени и
подчинени на разпоредбите на Закона за наследството и задълженията спрямо
наследствените дялове, като всички действия, справки и уведомления са извършвани
спрямо всеки от тримата конституирани наследници. Сочи се, че изпълнителното
производство е прекратено спрямо един от длъжниците поради изплащане на неговата
част от общото задължение. Оспорват се твърденията на ищеца във връзка с
погасяване по давност на вземанията по изпълнителното производство. Навежда
доводи, че вземанията на ответното дружество не са погасени по давност, тъй като са
извършвани и поискани редица действия и са посочвани изпълнителни способи,
удостоверяващи активността на взискателя. Съдебният изпълнител бил надлежно
сезиран с подадени молби, приети и уважени от същия. Сочи, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, в който смисъл цитира Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Твърди, че за да се счита
давностният срок прекъснат е достатъчно принудителното действие да е алтернативно
поискано или предприето. Изтъква, че прекратяването на изпълнителното дело се явява
санкция за взискателя и за неговото дезинтересиране, но в настоящия случай това не е
налице.
В обжалваното решение, е прието следното: От фактическа страна е прието за
безспорно от събраните писмени доказателства и от приложените изп.дела №№
46/2015 г. по описа на СИС при ПдРС и 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин
Павлов, рег. № 824 на КЧСИ следното:
Издаден е в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД изпълнителен
лист/ИЛ на 29.01.2013 г. в производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18401/2012 г. по
описа на РС - Пловдив срещу наследодателя на ищеца К. В. М. за следните суми:
656,31 лева – главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за
периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 113,78 лева – лихва за периода 22.03.2009
г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2012 г., както и разноски в
производството в размер на общо от 125 лв.
Въз основа на така издадения ИМ, по молба от 23.03.2015 г на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, е образувано изп.д.№ № 46/2015 г. по описа
на СИС при ПдРС. С молбата взискателят е поискал извършване на опис на движими
вещи на длъжника.
Видно от удостоверение за наследници от 16.01.2019 г. К. В. М. е починал на
29.08.2016 г. и е оставил следните свои законни наследници К. И. М.а – съпруга, И. К.
М. – син и С. К.а М.а – дъщеря.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
иск. Като е посочил, че от приложените изп. дела се установява, че са извършвани
многобройни изпълнителни действия, като следва да се има предвид, че валидно
действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от съдебния
изпълнител възбрана на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
66915.502.928, находящ се в с. С., общ. Марица, ул. „***. Вписването на възбрана било
3
извършено на дата 04.11.2016 г./л.64/, след което с молба от 06.12.2018 г. взискателят
информирал държавния съдебен изпълнител, че желае действията по принудително
изпълнение да се продължат от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, като последният образувал изпълнително дело №
20188240403457 по негов опис. След извършена справка ЧСИ констатирал, че
длъжникът К. М. е починал на 29.08.2016 г. и е оставил наследници К. И. М.а –
съпруга, И. К. М. – син и С. К.а М.а – дъщеря, които с разпореждане от 23.01.2019 г.
били конституирани като длъжници по изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ
Костантин Павлов. С молба на взискателя било предприето принудително изпълнение
срещу ищеца по настоящото дело. Със съобщение от 07.05.2019 г. до „ОББ“ АД бил
наложен запор по вземанията на И. М., което запорно съобщение било получено от
банковата институция на 13.05.2019 г. На 10.09.2020 г. визкателят е поискал да се
извърши опис и продажба на движими вещи на длъжника – ищеца. На 30,03,2022 г.
взискателят е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот, запор на трудови
възнаграждения и опис и продажба на движими вещи. Със съобщение от 01.04.2022 г.
до „Банка ДСК“ АД бил наложен запор по вземанията на И. М., което запорно
съобщение било получено от банковата институция на 07.04.2022 г.
Съдът е приел, че в случая е ирелевантно за изхода на спора обстоятелството
дали изпълнителния процес е перемиран/ преди 07.05.2019г./, като са предприети
изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. Първоинстанционният съд е приел, че са
извършвани и поискани множество действия, които прекъсват давността, а вписваната
възбрана на дата 04.11.2016 г и наложения запор на 07.05.2019 г. /без значение дали
изп.дело във времевия период между тях е перемирано/ са напълно достатъчни, за да
бъде отхвърлена исковата претенция по чл. 439 ГПК като неоснователна.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тези изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК,
не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло
обжалваното решение. При правилно определяне на предмета на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум –изпълняемото парично вземане на
ответника по отношение на ищеца, за което има влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, е принципно правилна дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация, като точната правна квалификация е
чл.439, ал.2 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като се основава
на факти, които са новонастъпили след влизане в сила на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК (Определение № 956/22.12.2010г. по ч.т.д.
№ 886/2010г. 1.т.о., Определение № 6 214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1528/2018г., 4.г.о.).
С решението е разгледан точно предявеният иск, липсва нарушение на
диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват
отрицателни процесуални предпоставки. Въззивната проверка за правилност, на
основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение само на поддържаните
във въззивната жалба оплаквания за неправилност.
Настоящият съдебен състав намира, че е правилен изводът на съда, че срокът
на погасителната давност за всички оспорени вземания е 5 - годишна, в т.ч. за
4
вземането за мораторни лихви, тъй като ищецът не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение в законоустановения срок от връчването й, поради което
същата е влязла в сила и е приравнена по последици по см. на чл.117, ал.2 ЗЗД на
влязло в сила съдебно решение (Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г.,
4.г.о., Определение № 480/27.07.2010г. по ч.гр.д.№ 221/2010г., 4.г.о).
В т.10 ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г.с докл.с.Б.Белазелков е дадено
нормативно тълкуване, че, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата на която е поискано или е предприето последното изпълнително
действие, а ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.В мотивите на т.10
ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. е посочено, че прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на отделен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ); когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи вече настъпилото прекратяване; във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изкл. на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права( напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания; без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С ТР №3 от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.
В Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV-то ГО с
докл.с.Б.Белазелков) са формирани мотиви, че в т.10 ТТРОСГТК на ВКС № 2/2015г. се
давало отговор само на поставения за тълкуване въпрос „Откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК?“, а даденият отговор на този въпрос бил, че
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Заедно с това е
посочено в Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV-то ГО, че
перемпцията е без правно значение за давността; общото между перемпцията и
погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат значение и за двете, но са
различни правни институти, като перемпцията не изключва принудителното
изпълнение/ПИ, а давността го изключва, но СИ не може да я зачете. Формирани са и
мотиви, че, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като
перемпцията е настъпила, СИ не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още в него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че СИ следва да образува
новото искане в ново-отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали СИ го е
5
образувал в ново дело или не, във всички случаи той (СИ) е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Формирани са и мотиви, че перемпцията е имала
значение при действието на ППВС № 3/1980г., тъй като до обявяването му за загубило
сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. В Решение № 257/30.04.2020г. по гр. д. № 694/2019г. на ВКС,
III-то отд. се приема, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсната давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита
при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните действие
има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните. Погасителната давност е институт на материалното
право. Приема се, че, тъй като, несъмнено, перемирането и погасителната давност са
различни правни институти( перемирането е институт на процесуалното право и не
изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на
материалното право, като именно тя изключва принудителното изпълнение),
перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото
вземане.
В разглеждания случай, тъй като в периода от 04.11.2016 г., когато е вписван
възбрана върху недвижим имот до 06.12.2018 г., когато взискателят е подал молба до
държавния съдебен изпълнител, че желае действията по принудително изпълнение да
се продължат от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – Окръжен
съд – Пловдив взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното дело 46/2015 г. по описа на СИС при ПдРС
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по право на 04.11.2018 г. Този факт само по себе
си, е без правно значение за погасителната давност за изпълняемото вземане,
установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. В разглеждания случай са релевантни следните факти:дали след влизане в сила
на заповед за изпълнение по отношение на ищеца е започнала да тече нова погасителна
давност за изпълняемо, и, ако да, откога, прекъсвана ли е давността, съгласно чл.116
ЗЗД, и изтекла ли е новата погасителна давност към момента на подаване на ИМ, с
която изпълнението на вземането се оспорва.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че предвид настъпилата по
изпълнително дело перемпция се обезсилвали и заличавали всички извършени по
същото изпълнителни действия, както и че предприетите след прекратяването му
такива били ненадлежни. Съгласно формираната съдебна практика /Решение №37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., 4-то г.о.; Решение №3 от 04.02.2022г. на
ВКС по гр.д. №1722/2021г., 4-то г.о./ настъпилата перемпция на изпълнителното дело е
без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване
на погасителната давност съгласно чл.116, б.В от ЗЗД. Когато по изпълнителното дело
е направено искане за прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да
образува ново изпълнително производство, но искането прекъсва давността
независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено
6
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган
преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита за прекъсната с искането. Освен това след настъпилата
перемпция на изпълнителното дело 46/2015 г. по описа на СИС при ПдРС е образувано
ново изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин Павлов на 14.12.2018 г.
По това делото не се установява неизвършване от взискателя на изпълнителни
действия в двугодишен срок, конкретно в периода от 07.05.2019 г. до 07.04.2022 г.,
поради което е неоснователен доводът за перемиране на изпълнителното дело, поради
следните съображения: Както е изяснено в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№
1747/2020г., 4.г.о., очевидно перемпцията не настъпва, ако, след поискване на един
изпълнителен способ, в продължение на 2 години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, най-малкото, защото през това време може да се осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се
прецени със сигурност има ли нужда от друг способ; двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(вкл.доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие, и така осуетява неговото прилагане. В тази връзка от
приложеното копие от изпълнителното дело № 3457/2018 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив от фактическа страна е установено следното: Със съобщение от 07.05.2019 г.
до „ОББ“ АД е бил наложен запор на вземанията на И. М., което запорно съобщение
било получено от банковата институция на 13.05.2019 г. На 10.09.2020 г. визкателят е
поискал да се извърши опис и продажба на движими вещи на длъжника – ищеца. На
30,03,2022 г. взискателят е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот, запор
на трудови възнаграждения и опис и продажба на движими вещи. Със съобщение от
01.04.2022 г. до „Банка ДСК“ АД бил наложен запор по вземанията на И. М., което
запорно съобщение било получено от банковата институция на 07.04.2022 г.
Следователно е нямало време, в което да не се е осъществявало принудително
изпълнение.
Напротив, положително установено е от материалите от изпълнителното дело,
че непрекъснато е осъществявано принудително изпълнение, като са прилагани
изпълнителни способи, които са поискани от взискателя. Неоснователен е и доводът за
погасяване по давност на вземането на ответника, изпълнението на което се оспорва,
поради следните съображения: Съгласно приложимата разпоредбата на чл.116 ЗЗД,
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника (б. „а“) и с
предприемането на действия за принудително изпълнение (б. „в“), а, съгласно чл.117,
ал.1 ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност. Тъй като
вземанията, чието изпълнение сега се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която, срокът на
новата давност е винаги 5 години. От това в случая следва да се направи извод, че нова
погасителна давност за изпълняемото вземане би могла да започне на тече след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, като новата давност е 5-годишна, вкл. за вземането
за мораторни лихви, тъй като изпълняемото вземане е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, която е приравнена по последици на чл.117,ал.2 ЗЗД на влязло в
сила решение, а новата давност би могла да се прекъсне на основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.116 ЗЗД. Установява се от изпълнителното дело №3457/2018 г. по
описа на ЧСИ Павлов, че по отношение на ищеца е била многократно прекъсвана
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение, като налагане
7
на запори/07.05.2019 г. и 01.04.2022 г. /, изрични искания на взискателя за извършване
на определени изпълнителни действия/10.09.2020 г. и 30,03,2022 г./ След тези
посочени многократни прекъсвания на давността е започвала да тече нова 5-годишна
давност, която не е изтекла към момента на подаване на ИМ на 01.09.2022 г.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски,
като следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 664 от 16.02.2023 г., постановено по гр. д. №
12651/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XV гр. състав.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лв. /сто лева/– разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8