Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 05.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 01.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 375 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 375/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от К.Д.М.,
ЕГН ********** чрез адв. М. Т.,***, ЕИК ********* с правно основание чл. 386,
ал. 1, ал. 2 КЗ и 432 КЗ, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 86 ЗЗД и цена на иска: 3 000,00
лева.
Ищецът
сочи, че на 14.10.2019 г. в 22:25 ч. по път *****, на км. 300 + 100 община гр. К.,
обл. С. претърпял ПТП, като пътник на предната дясна седалка в управляваното от
неговата приятелка Ц.С.Н., с ЕГН: ********** МПС марка „******“, модел „****“,
с рег. № ********. По време на застрахователното събитие бил с поставен обезопасителен
колан.
Твърди,
че причината за настъпилото ПТП било виновното поведение от страна на водача - Ц.С.Н.,
която при управление с несъобразената от закона скорост на процесния лек
автомобила на ляв завой загубила контрол над него и излязла в дясно по посоката
си на движение, вследствие на което той се преобърнал странично на пътното
платно. Управляваното от нея МПС имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното дружество - ЗК „Бул Инс“ АД. Бил съставен от органите на МВР констативен
протокол за ПТП с пострадали лица.
Сочи,
че вследствие на инцидента загубил съзнание и бил отведен за преглед и лечение
в Многопрофилна Болница за активно лечение МБАЛ „Д-р Х.
***, където бил настанен за болнично лечение в периода от 15.10.2019 г. до *****.2019
г., бил диагностициран с диагноза - „контузио капитис и комоцио церебри“.
Сочи,
че след като бил изписан от болничното заведение на *****.2019 г., болките,
които получил в разменния пояс не отшумявали.
Бил диагностициран
от д-р Петър Л. с диагнозата: синдром на
удареното рамо. Бил насочен и към
посещение при физиотерапевт. Посетил д-р
А.Т. /СИМП -физиотерапевт/, който потвърдил поставената диагноза и предписал
лечение. За извършените специализирани
медицински дейност му били издадени и
два броя амбулатории листове.
Твърди,
че вследствие на инцидента претърпял неимуществени вреди. Повече от тридесет дни приемал непрестанно
медикаменти, повече от десет дни посещавал предписаната физиотерапия. Сочи,
че болките в главата и рамото не му
позволявали да води нормален социален
живот и при извършване на обикновените си социално - битови нужди непрестанно
търсел съдействието на близки и роднини.
Сочи,
че на 08.11.2019 г. подал молба за изплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди пред ответното дружество Застрахователна Компания „Бул
Инс“ АД,
вследствие на което на 29.11.2019 г. получил писмо от страна на
ответника, в което бил уведомен, че било необходимо да предостави копие от
издаденото Наказателно постановление на сочения за виновен водач - Ц.С.Н.,
влязло в законна сила или служебна бележка, удостоверяваща, че същото е връчено
и е влязло в законна сила.
Счита
това искане за незаконосъобразно и
неоснователно, тъй като нямал
компетентността и фактическа възможност да предостави горепосочените
документи. Подал писмено възражение по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, вследствие
на което ответникът заявил, че определил размер за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева.
Моли
съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователна Компания „Бул Инс“ АД, с ЕИК:
*********, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да
заплати в негова полза сумата в размер на 3 000 лева, представляваща
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие настъпилото на 14.10.2019 г. ПТП и законна лихва (мораторна) върху
сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на неговото завеждането -
10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
за разноски по делото- Посочва банкова сметка.
***.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска по основание и
размер.
Счита,
че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ била функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. Сочи, че нямало данни водачът на лек
автомобил марка МПС марка „******“, модел „****“, с рег. № ******– Ц.С.Н. да е
имала вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищеца. Оспорва твърдения в
исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 14.10.2019год.,
като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил
изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „******“,
модел „****“, с рег. № ******– Ц.С.Н..
Оспорва
твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното
произшествие от 14.10.2019год, на ищеца били причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания и възникналите заявени от него неимуществени
вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция за неимуществени вреди.
Сочи,
че от представените писмени
доказателства по делото било видно, че след претърпяното ПТП ищецът бил приет
за лечение в Хирургично отделение при МБАЛ „Д-р Х. ***. Били му направени
изследвания, включително и рентгенови, било
установено, че нямал данни за фрактури, травматични изменения и
увреждания, ищецът не съобщил за
главоболие. При изписването не му бил издаден болничен лист и не му било
назначено допълнително, извънболнично лечение.
От така описаното в посочената по - горе епикриза не се
установявали твърдените в исковата молба
травматични увреждания в раменната област на ищеца и непрестанните му болки в
главата и раменния пояс.
Сочи, че от
представените с исковата молба амбулатории листове се установявало, че
едва на 22.11.2019 год., повече от месец след ПТП, ищецът посетил
физиотерапевт, където му била поставена диагноза „Синдром на удареното рамо“ и
съответно са му били назначени терапевтични процедури.
Твърди,
че травматичното увреждане на ищеца в областта на рамото не било в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 14.10.2019 год.
Сочи,
че прави и възражение за съпричиняване на ищеца относно настъпване на травми
при осъществяване механизма на ПТП, като оспорва твърденията, че заявените с
исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди били възникнали
единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „******“, модел
„****“, с рег. № ******.
Твърди,
че било налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като сочи че причина за настъпване на претендираните
телесни увреждания било и извършено от М. нарушение на разпоредбите на ЗДП,
изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен
колан.
Оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва
размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в
противоречие с принципа за справедливост и прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва
и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените
медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях. Не били налице медицински документи, обвързани
с проследяване на здравословното състояние на пострадалия.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в период от повече от тридесет дни приемал непрестанно
медикаменти, с които облекчавал получаваните от него болки в областта на
раменния пояс и главата.
Оспорва
твърдението на ищеца, че непрестанните болки в главата и рамото не му
позволявали да води нормален социален живот и че при извършване на обикновените
си социално - битови нужди, непрестанно търсел съдействието на близките и
роднините си.
Сочи,
че при евентуална доказаност на исковата претенция за
неимуществени вреди, счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3 000 лева не отговаряло на действително и реално
претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му вследствие на
процесното ПТП травматични увреждания.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди..
Моли
съда да отхвърли предявените от К.Д.М. искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за разноски по делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Протокол за ПТП с пострадали лица рег. № *********/*****.2019
г. в 22,25 часа на път *********е настъпило ПТП с участник лек автомобил „******
****“ с рег. № ********, с водач Ц.С.Н., ЕГН **********, собственост на Б.Д.Д.. Като обстоятелства и причини ма ПТП е отбелязано, че Участник 1 поради движение с
несъобразена скорост на ляв завой губи контрол над МПС в дясно по посоката си
на движение и се преобръща странично. Пострадали са Ц.С.Н. и К.Д.М. с диагноза:
„комоцио, настанен в ХО МБАЛ-К. без опасност за
живота“.
Видно от Епикриза ИЗ № **** на МБАЛ „Д-р Х. *** на К.Д.М.
е хоспитализиран в ХО по спешност, след претърпяно ПТП, при което ударил
главата си и за кратко загубил съзнание. Поставена му е диагноза: „Контузио капитис. Комоцио Церебри“.
По делото са представени 2 бр. амбулаторни листове: № ******/22.11.2019
г., в който е описано състоянието на К.Д.М., свързано с оплаквания от болки и
затруднени движения в ляво рамо след ПТП. Изписана му е терапия физио-терапавтични процедури – 20 бр. ; № ******/05.12.2019
г. – от същия е видно, че след проведеното лечение, пациентът е с подобрения,
изписана му е нова терапия.
В открито съдебно заседание като доказателство е
прието медицинско досие: история на заболяването с ИЗ№ ****/15.10.2019 г. на К.Д.М.
от МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ № ******от
14.10.2019г., издаден от ЦСМП – С., Филиал К., К.Д.М.
е приет, като му е поставена работна диагноза.
Видно от Уведомление от 05.02.2020 г. ответното
дружество е уведомило ищеца, че Експертен съвет е определил застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лева.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни от вещото лице д-р Т.Т.С.. В
заключението се сочи, че пострадалият К. Д. М. при ПТП на 14.10.2019 г. е
получил: контузия на главата, сътресение на мозъка, които причинявали на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице
сочи, че при правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване от травматичните увреждания е бил необходим срок от около 2-3
седмици. По време на възстановителния период ищецът търпял слаби до умерени по интензитет болки и
страдания. Липсвали данни за настъпили усложнения от страна на претърпените
травматични увреждания при ПТП на 14.102.2019 г. Към настоящия момент болковият синдром би следвало да е напълно отшумял.
Вещото лице сочи, че в материалите по делото липсвало описания в исковата
молба амбулаторен лист от ортопед-травматолога - д-р Л.. Описаната в амбулаторен
лист на физиотерапевта - д-р А.Т. като основна диагноза: „Синдром на удареното
рамо“ съответствала на диагнозата: Контузия
на лявата раменна става. Вещото лице твърди, че контузия на раменната
става би следвало да се възстанови и да отшуми за период от около две, максимум
три седмици. По време на болничния престой и в издадената Епикриза никъде не
било отразено за наличие на травма на лява раменна става, нито било отразено да е проведено
рентгеново изследване на ляво рамо.
Затова експертът не приема травматичното увреждане на лявата раменна става да е получено при процесното ПТП
на 14.10.2019 г.
Сочи, че при изписването на ищеца от болничното заведение бил в добро общо здравословно състояние, била
му е назначена терапия за дома.
Твърди, че травматичните увреждания в областта на главата биха се получили
и с поставен обезопасителен колан, тъй като имало
преобръщане на автомобила, а при такъв механизъм на произшествието главата не била
защитена от обезопасителния колан.
Не било възможно да се
посочи в коя част от купето на автомобила е получена травмата на главата.
В открито съдебно заседание бе прието като доказателство
медицинско досие: история на заболяването с ИЗ№ ****/15.10.2019 г. на К.Д.М. от
МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД
След като се запозна с медицинското
досие в открито съдебно заседание, вещото лице промени заключението си като заключи, че контузията на раменната
лява става е в причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза от вещото лице И.Д.Ч.. Вещото лице сочи, че на 14.10.2019 год. около 22.25 часа в при условията
на нормална видимост ограничена от формата на светлинното петно формирано от
фаровете, по ***** се е движил л.а. марка „******“ модел „****“ с рег. № ********
управляван от Ц.С.Н.. На ляв завой по посоката си на движение, водачката
загубила контрол върху управлението, при което процесният лек автомобил
навлязъл в дясното крайпътно пространство където се обърнало странично. В
резултат на произшествието, пътуващият в лекия автомобил К.Д.М. получил
травматични увреждания.
Сочи, че ищецът
пътувал в процесния лек автомобил на предна дясна седалка. Процесният лек
автомобил бил произведен през 2000 год.
Автомобилите от тази марка и моделна гама били
с фабрично монтирани на предните седалки
триточкови инерционни предпазни колани със система за донатягане чрез взривяване на пиропатрон
с инертен газ.
Сочи, че от материалите по делото било известно, че в
зоната на ляв завой по посоката на движение на автомобила същият се обърнал
странично и предвид действието на резултантните инерционни сили в кривата, би
следвало да се приеме, че процесният лек автомобил се обърнал през дясната си страна. В тази връзка
следвало да се приеме, че първоначално автомобилът и пътникът се движили с
еднаква скорост при условията на устойчиво равновесие. При настъпилото обръщане
на автомобила, тялото на пострадалия в началния момент запазило предварителното
направление ограничено до известна степен от действието на коланите, а при
контакта на дясната странична част на автомобила със земната повърхност същото
получило направление на дясно и напред спрямо автомобила, при което настъпили
контакти между дясната страна и дясната част на главата на пострадалия в дясна
странична част на купето в областта на средната колона и десните врати.
Вещото лице заключава, че при такъв механизъм на
произшествието - странично преобръщане, триточковите предпазни колани не са в
състояние да предпазват горната част на тялото и главата от странични движение,
съответно от странични удари в купето.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Таня Колева Янакиева, майка на ищеца, желае да свидетелства, заявява, че след ПТП говорът
на сина й бил забавен, имал комоцио и световъртеж. Рамото му било извадено, но не
може точно да си спомни кое – ляво или дясно. Бил с превръзка. Един месец го придружавала до
тоалетна и му помагала. Избягвал срещи с
приятели. Не работел в порядъка на 1 месец. Имал и белези.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 386 КЗ, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото,
настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента
се предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № *********/*****.2019
г.на РУ-К. и заключение на съдебно - автотехническата
експертиза, неоспорено от страните, съдът приема за установено, че причина за
настъпване на процесното ПТП било виновното поведение на водача на лек
автомобил марка „****** ****“ с рег. № ********, управляван от Ц.С.Н., която
поради движение с несъобразена скорост на ляв завой губи контрол над МПС в
дясно по посоката си на движение и се преобръща странично. Пострадали са Ц.С.Н.
и К.Д.М. с диагноза: „комоцио, настанен в ХО МБАЛ-К.
без опасност за живота“.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключения на САТЕ и СМЕ се
установява, че в резултат на ПТП пострадал е К.Д.М., който се е возил на
дясната предна седалка в лек автомобил „****** ****“ с рег. № ********.
От представените по делото
медицински документи от изслушаното заключение по съдебно-медицинска експертиза
и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът получил травма: контузио капитис, комоцио царабри. В случая се касаело за разстройство на
здравето, неопасно за живота. Възстановителният
период на контузията на главата бил около 2 - 3 седмици. Според заключението на
СМЕ, направено от вещото лице в открито съдебно заседание, контузията на раменната лява става на ищеца М. е в причинно – следствена връзка с
претърпяното ПТП.
По делото се установи и наличието на
договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, съгласно което искът с правно основание чл. 432 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
Със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застрахователят поема да носи риска от
настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението
или по повод притежаването на МПС.
Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица
по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са
собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението и ползването на моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек
автомобил марка „****** ****“ с рег. № ********, договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при
управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно чл. 477 ал. 3,
пр. 1 от КЗ трети лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря
за причинените вреди.
Размерът на дължимото от
застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
се определя от реално причинените от делинквента
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на
чл. 492 КЗ минималната застрахователната сума по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество
(вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Настоящият съдебен състав при
определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчита неприятните усещания от удара в главата, както
и болки в раменния пояс във връзка с удареното рамо, поради което му било
предписано лечение от физиотерапевт.
Съдът съобрази и относително краткото
време, през което ищецът е търпял по-интензивно болките и страданията от
симптомите – 2 - 3 седмици. Съдът отчита и пълното възстановяване на ищеца,
липсата на усложнения и обстоятелството, че не е получил от ПТП увреди с траен характер. С
оглед на гореизложеното съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП
болки и страдания следва да бъде определено в размер на 2 000,00 лева,
която сума адекватно репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че произшествието е настъпило и по вина на ищеца по
причина нарушение на разпоредбите на ЗДвП, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. Видно от заключението на САТЕ – при
такъв механизъм на произшествието – странично преобръщане, триточковите
предпазни колани не са в състояние да предпазят горната част на тялото и
главата от странични удари в купето, което водило до извод, че при поставен
предпазен колан, е възможно да настъпят описаните в исковата молба в същия обем
телесни увреждания. Показания на
свидетелката – Таня Колева Янакиева, че
в следствие на поставяне на предпазния колан при удара, ищецът е получил белези
в областта на гърдите и слабините, не се оспориха от ответната страна.
Не се представиха доказателства по
делото, че определената от застрахователя сума от 1000,00 лева е изплатена на
ищеца, единствено е представено писмо, с което е определено обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева.
До размера на 2 000,00 лева
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска –
10.02.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, а за горницата до пълния претендиран размер от 3000 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за разноските:
Право на разноски при този изход на
спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски
в размер на общата сума 952,15 лева, от които: 120,00 лева държавна такса; 232,15
лева за СМЕ и 600,00 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 634,77
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът претендира и доказва разноски
в размер на общата сума 992,15 лева, от които за експертизи – 452,15 лв. и 540,00
лева адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да
му присъди разноски в размер 330,72 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
БУЛ ИНС“ АД, гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на К.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***
по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1 ал. 2 КЗ, сумата от 2 000,00 лева /две хиляди лева и 00 ст./ представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 14.10.2019
г. в 22,25 часа
на път *********с участник лек автомобил „****** ****“ с рег. № ********, с
водач Ц.С.Н., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 634,77 лв.
/шестстотин тридесет и четири лева и 77 ст./, съразмерно на уважената част
от иска, като отхвърля предявения
иск за горницата до пълния предявен размер от 3 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД,
гр. София, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.
сума в размел на 330,72 лв. /триста и
тридесет лева и 72 ст./, представляваща разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: