Р Е Ш Е Н И Е № ……......
гр. В., 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
А. П., като разгледа докладваното от съдия Х. гр. д. № 1483 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. В., ***, чрез юрисконсулт А. Й., срещу
Б.Л.К., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че
се намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В
и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. В.,
ул. „В. К.“ ***. Твърди, че за потреблението за периода от 13.01.2019 г. до
16.09.2020 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми по 16
бр. фактури за главница в размер на 814,48 лева, която сума не била заплатена
от ответника. Сочи, че за периода на забава от 12.02.2019 г. до 18.12.2020 г. е
начислена лихва за забава в размер на 52,27 лева. За ответника била изготвена покана
за доброволно плащане, но същият не бил открит на адреса за връчването й. Сочи,
че по депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 455/2021 г. по описа на РС – гр. В., срещу която било
депозирано възражение от ответника, което определя правния интерес на ищеца от
предявяване на исковете. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът Б.Л.К., ЕГН **********, дължи на ищеца
следните суми: сумата от 814,48 лева, представляваща стойността на потребени
ВиК услуги за периода от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г. за жилище, находящо се
на адрес: гр. В., ул. „В.К.“ *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 01.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 52,27 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от
12.02.2019 г. до 18.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 455/2021 г. по
описа на РС – гр. В.. Претендира присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника, с който оспорва предявените искове. Сочи, че покана за доброволно
изпълнение му била връчена от ищеца на 18.08.2020 г., към която била приложена
справка-извлечение за задълженията за периода от 01.07.2019 г. до 03.08.2020 г.
на стойност 678,96 лева. Заявява, че начислените във фактурите суми не
отговарят на потребеното от ответника количество вода. Оспорва вписаните в
партидната книга кубици вода и сочи, че в графа „подпис на абоната“ се съдържат
само 4 негови подписа и в периода от 11.10.2018 г. до 15.10.2020 г. не е
отсъствал от имота. Твърди, че в жилището живеят само той и неговата съпруга и
е невъзможно да се изразходи това количество вода. Заявява, че е изпратил
водомера за проверка в лицензиран сервиз „Аква Билдинг“ ЕООД – София. Иска се
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
От
представената справка – извлечение за дължимите към 18.12.2020 г. суми към
„ВиК“ ООД – В. за абонатни ***** на името на Б.Л.К. за имот на адрес: ***, се
установява, че по партидата на абоната са издадени 16 бр. фактури за отчетен
период от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г., като дължимите суми са общо 814,48
лева главница и 52,27 лева – лихва за забава.
Представени
са 2 бр. карнети за отчитане на вода – съответно за студена и за топла вода,
водени първоначално на името на Д.Й.В., а впоследствие на името на ответника Б.Л.К.
за процесния имот, от които се установява, че за исковия период от 13.01.2019
г. до 16.09.2020 г. подписи на абоната се съдържат на 13.02.2019 г, 08.08.2019
г., 14.10.2019 г., 10.02.2020 г. и на 18.08.2020 г.
Видно
от покана за доброволно изпълнение № 107368, с изх. № 5916/20.10.2020 г. до Б.К.,
същата не е връчена на ответника, като е отбелязано, че лицето не е открито,
като това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Д.А.. Към
поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди към 20.10.2020
г.
По
делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че на името на ответника се водят 2 броя партиди,
както следва: за измервателен уред № 005590 – за студена вода и за измервателен
уред № 005313 – за топла вода. За периода от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г. по партидите
на ответника са издадени 16 бр. фактури на обща стойност 814,48 лева. Вещото
лице е установило, че е налице съвпадение между отразеното в карнета и във
фактури количество потребена вода. Към датата на изготвяне на заключението не
са постъпвали плащания по задълженията на ответника. Вещото лице е
констатирало, че при отчитане на консумацията за част от процесните периоди
ищецът се позовава на чл. 21, ал. 3 от ОУ, според който в междинните периода
между два реални отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните 2 отчета, а след отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Вещото лице е
изчислило, че за периода от 01.08.2019 г. до 18.12.2020 г. лихвата за забава
върху главницата е в размер на 67,57 лева.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Б.Л.К., ЕГН **********,
дължи на ищеца следните суми: сумата от 814,48 лева, представляваща стойността
на потребени ВиК услуги за периода от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. В., ул. „В.К.“ № 46, вх. А, ап. 15, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
52,27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.02.2019 г. до 18.12.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 455/2021 г. по описа на РС – гр. В.. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2.
Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата
молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата
молба размер.
Страните не спорят, че между тях е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, както и че е
потребител на доставени му от ищеца ВиК услуги, а съгласно разпоредбата на §1,
т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги“. Отношенията по ползване
на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично
оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от
собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр. В. са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, потребители на услугите
на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за
конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от
абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 – чл. 40 от
същата наредба. Фактът на ползване на ВиК услуги в
процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни
отношения между ищцовото дружество и наследодателя на
ответниците, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика. В
процесния период са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
Ответникът оспорва реалното доставяне на претендираното от ищеца
количество вода, както и претендираната от ищеца стойност, като твърди, че са
начислени голямо количество куб. м. вода, а в жилището живеят само той и
съпругата му, както и че въпреки че не е отсъствал от имота, за процесния
период в карнетите има само четири негови подписа. Това оспорване е
неоснователно, тъй като видно от карнетите, са спазени разпоредбите на чл. 21,
т. 2 вр. чл. 3, т. 1 от ОУ и на чл. 21, ал. 3 от ОУ. Съгласно посочените
разпоредби,показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за
период, не по – дълъг от 3 месеца за потребители за питейно – битови нужди, а в
междинните периоди между два реални отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета, след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В случая
реални отчети са извършвани през 3 месеца, а за месеците между два отчета
количествата са начислявани средно-аритметично на предходните два отчета. Ето
защо и както е установено от вещото лице, са спазени интервалите по чл. 21, ал.
3 от ОУ, а след реално отчитане на показанията на водомера в присъствието на
абоната, количеството вода е изравнено в съответствие с реалното потребление.
Следва да се посочи, че самият ответник не оспорва начислените
задължения и представя връчената му покана за доброволно изпълнение и справка
за дължими суми, които се отнасят до период, по – кратък от исковия. Това обаче
не означава, че посочените в поканата период и суми изчерпват всички задължения
на абоната.
Ответникът заявява, че след образуване на настоящото дело
водомерът бил сменен, а старият бил изпратен за проверка в лицензиран сервиз.
За да може да бъде взето под внимание подобно оспорване, ответникът е следвало
да спази необходимата процедура, като извърши действията по демонтаж на водомера
и изпращането му в лицензиран сервиз в присъствието на представител на ищеца.
Или да се възползва от предоставените му процесуални права да заяви извършване
на необходимата за проверка изправността на водомера съдебно – техническа
експертиза. Самоволните действия по демонтирането на водомера , предприети от
ответника, няма как да бъдат зачетени в настоящото производство, тъй като без
представител на ищеца ответникът не би могъл да докаже липсата на вмешателство
от негова страна върху средството за измерване.
Вещото лице е изчислило стойността на количеството потребена вода,
а именно сумата от 814,48 лева, следователно предявеният иск е изцяло
основателен. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено, че ответникът Б.Л.К., ЕГН **********, дължи на
ищеца следните суми: сумата от 814,48 лева, представляваща стойността на
потребени ВиК услуги за периода от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. В., ул. „В.К.“ № 46, вх. А, ап. 15, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
месечната сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
фактурирането им. Съгласно чл. 42 от ОУ, при забава в плащането на ползваните
услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа до датата на плащане на дължимата сума.
30-дневният срок за плащане по издадените за процесния период
фактури е изтекъл, а от заключението по ССчЕ се установява, че плащане по тези
фактури не е постъпвало, с оглед на което забавата на ответника е установена.
Искът
е предявен за сумата от 52,27 лева и за периода от 12.02.2019 г. до 18.12.2020
г. За част от посочения период искът следва да се отхвърли като неоснователен.
От карнетите и от справките за издадени фактури е видно, че за времето от м. 03.2019
г. до м. 05.2019 г. включително, не е начислявано потребление, а за
потреблението за периода от 13.01.2019 г. до 03.06.2019 г. е издадена една обща
фактура от 01.07.2019 г. Т.е. забавата по тази фактура започва да тече след
изтичането на 30-дневният срок заплащането й и няма как да бъде начислена лихва
за забава за периода от 12.02.2019 г. до 31.07.2019 г. Забавата е настъпила на
01.08.2019 г. и тази дата е началната дата на лихвата за забава.
Вещото
лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава за посочения период от
01.08.2019 г. до 18.12.2020 г. е 67,57
лева, но тъй като искът е предявен за сума в по – малък размер, а именно 52,27
лева, то същият следва да бъде изцяло уважен за
претендираната сума и за периода от 01.08.2019 г. до 18.12.2020 г., а за
периода от 12.02.2019 г. до 31.07.2019 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В
заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25
лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество
претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК държавна такса в размер на 100 лева, депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. В исковото производство са заплатени 75 лева /довнесена държавна
такса след приспадане на платената в заповедното производство/. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото производство, както
следва: държавна такса в размер на 75 лева, депозит за вещо лице в размер на
150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева – общо 325 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, „Централна
кооперативна банка“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Б.Л.К., ЕГН **********, с адрес:
***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. В., ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. С.“ №
2, представлявано от управителя А. П., следните суми: сумата от 814,48 лева /осемстотин и четиринадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща стойността на
потребени ВиК услуги за периода от 13.01.2019 г. до 16.09.2020 г. за жилище,
находящо се на адрес: гр. В., ул. „В.К.“ № 46, ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 01.02.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 52,27 лева /петдесет и два лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.08.2019 г. до 18.12.2020
г., за които суми е издадена Заповед № 260295/02.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 455/2021 г. по описа на РС –
гр. В., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 12.02.2019 г. до 31.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Б.Л.К., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. В., ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „А. С.“ № 2, представлявано от управителя А. П., сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски
в настоящото производство, както и 75
лева /седемдесет и пет
лева/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 455/2021 г. по описа на РС – гр. В..
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: …………………………….