Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
Гр.Кубрат, 2 юли 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря В.Д.като разгледа
докладваното от съдията АНД № 65 по описа на РСКт за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Б.И., ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно
постановление (НП) № 38-0000409/23.03.2020 г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Русе, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал.2 ЗАвП, с което му е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 3 000.00 лв., на основание чл.177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), за извършено от него на 11.02.2020 год. в обл.
Разград, гр. Завет, на входа за града в посока гр. Кубрат, до ВУИ „Н. Й. Вапцаров“,
като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН ТГС 18.480“ с рег.
№ ТХ 7982 ХТ, от категория ППС
„N3“, и прикачено полуремарке с рег. № ТХ 8705 ЕХ, от категория ППС „О4“, извършващ обществен превоз
на товари със заверено копие № 119330003 към Лиценз на Общността, превозващ пшеница с
товарителница № 0006426/11.02.2020 г. и пътно-прехвърлителна разписка №
000447/11.02.2020 г., с
отразен маршрут на движение от с. Юпер за гр. Варна, видно от пътен лист №
0030950/10.02.2020 г.,
нарушение: извършва превоз на пшеница със състав от ППС, състоящ се от МПС с
две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 54 260 кг, видно от пътно-прехвърлителна разписка с № 000447/11.02.2020 г. и товарителница № 0006426/11.02.2020 г., като масата надвишава нормите от
максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг с 14260 кг, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, като към момента на проверката не е представена квитанция
от Агенция пътна инфраструктура за претоварването, квалифицирано като нарушение разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя. В жалбата се посочва, че така издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна изцяло. Поддържа доводи за маловажност на деянието.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Русе, при редовност в призоваването, не се явява
представител и не ангажират становище.
Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат,
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните
по делото писмени и гласни
доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.02.2020 г., около 11:30 часа, в гр. Завет, обл.
Разград, на входа за града в посока от
гр. Кубрат, до ВУИ „Н.Й.Вапцаров“, при планова
проверка, свидетелите Г.М. и Х.М. – в качеството им на инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, установили, че Д.Б.И. извършва обществен превоз на товари - пшеница, по маршрут
на движение от с. Юпер до гр. Варна, като водач на състав от ППС, състоящ се от
влекач „МАН ТГС 18.480“ с рег. № ТХ 7982 ХТ, от категория ППС „N3“, и прикачено полуремарке с
рег. № ТХ 8705 ЕХ, от категория ППС
„О4“,, чиято обща маса (ППС + товар пшеница)
е в размер на 54 260 кг, установена по
несъмнен начин от съдържанието на представените им по повод извършването на
проверката от водача И. превозни документи:
пътно-прехвърлителна разписка с № 000447/11.02.2020 г. и товарителница № 0006426/11.02.2020 г., като масата надвишава нормите от максимално допустима
маса на ППС от 40 000 кг с 14 260 кг.
За констатираното св. М. съставил Акт
за установяване на административно нарушение № 272938/
11.02.2020 г., предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението
по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление. В него административно–наказващият орган
е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, квалифицирал е нарушението
по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на Д.Б.И.
административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лева.
В съдебно заседание, разпитаните в
качеството на свидетели актосъставител Г. М. и свидетел по акта – Хр. М.,
потвърждават отразените в АУАН констатации.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на св. Г. М. и Хр. М., и писмени доказателства – Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, копие от тахографски лист за деня,
лиценз, справка за нарушител, пътно-прехвърлителна разписка с № 000447/11.02.2020 г.,
товарителница № 0006426/11.02.2020 г. и пътен лист № 0030950/10.02.2020 г.
Съдът кредитира така посочените
доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и кореспондиращи с приетата от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като
служител на РД „Автомобилна администрация“ Русе актосъставителят Г. М. има правомощия да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за
движението по пътищата.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на
абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра
на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът
на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе е упълномощен да издава наказателни
постановления за установени нарушения на Закона за
движението по пътищата
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача на МПС с оглед обществената опасност. Съдът счита, че
административно–наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка,
като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая е осъществен
състава на визираното нарушение, наказателното постановление е обосновано, като
предявеното срещу жалбоподателя обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на
законосъобразен и точен анализ на материалите по административнонаказателната преписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Според разпоредбата на чл. 6. ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимата максимална
маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно
превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси е 40 тона.
Установеното от фактическа страна сочи, че
в момента на проверката товарът на проверения състав от пътни превозни средства
е бил с маса 54 260 кг, установена по несъмнен начин от
съдържанието на представените на контролния орган, приложени и по делото, превозни документи: пътно - прехвърлителна
разписка с № 000447/11.02.2020 г., товарителница № 0006426/11.02.2020
г., като масата надвишава нормите от максимално допустима маса на ППС от
40 000 кг с 14 260 кг.
По този начин жалбоподателя, като водач на
претоварено пътно превозно средство е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, т.
е. извършвал е фактически действия по „управление
на товарен автомобил“, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите
и механизмите му“, от което следва извод, че същият
притежава изискуемото в конкретния случай качество „водач“. Доколкото моторното
превозно средство е товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари, в
момента на проверката и с товар – 39 840 кг пшеница, същият е
следвало да съобрази нормативните изисквания, а именно, че управляваното от
него моторно превозно средство е
обективно претоварено, защото до допустимите 40 тона остава разлика от 160 кг, при което е абсурдно да се
твърди, че масата на ППС – влекач и полуремарке, могат да се вместят в тази
рамка.
Правилно в процесното наказателно
постановление е било определено и основанието, на което е ангажирана
отговорността на въззивника, а именно разпоредбата на чл. 177, ал.
3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата.
Неоснователни са доводите на защита на жалбоподателя във връзка с начина на определяне на
общата маса на ППС - влекач и полуремарке
+ товар, предвид липсата на оспорване верността на съставените с
участието на водача Д.И. превозни документи пътно-прехвърлителна
разписка с № 000447/11.02.2020 г., товарителница № 0006426/11.02.2020г.
и предвид изявлението
му отразено в съставения срещу
него АУАН, че няма възражения по фактите.
От субективна страна нарушението е
извършено умишлено при форма на вината непредпазливост, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Съдът не приема възражението на въззивника,
посочено във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно, че липсва описание на обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение. В наказателното постановление са
посочени изчерпателно и ясно установените обстоятелства, както и нарушените
нормативни разпоредби при извършване на обществения превоз на царевица.
Събраните писмени доказателствени средства и категорично подкрепят отразената
фактическа обстановка. Поради това съдът счита, че не са нарушени разпоредбите
на чл. 42, ал. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението на въззивника,
посочено във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно, че липсва описание на доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението. В наказателното постановление са
посочени изчерпателно писмените доказателствени средства и макар че не са
изрично посочени като доказателства и описани като такива, те заедно с
приложените фотоснимки категорично подкрепят отразената фактическа обстановка и
доказват извършването на нарушението. Поради това съдът счита, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът приема наведените
от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление за неоснователни.
Относно възможността за приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
съдът намира следното: Нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е от
категорията на противоправните допустителства, като съдът намира, че степента
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение не се отличава от
обичайната за съответния вид. Това нарушение е посочено в Регламент ЕС/2016/403 на Европейската комисия и е квалифицирано като управление на МПС с
претоварване, което създава непосредствен риск за безопасността на движението
по пътищата и застрашава живота и здравето на всички участници в движението.
Извършването на описаното административно
нарушение ангажира отговорността на нарушителя по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба от 500 до 3000 лв.
водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая
на въззивника е наложена санкция в размер на предвидения от закона максимум –
3 000.00 лева, очевидно при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито съдът при проведеното съдебно дирене не установява по
отношение на жалбоподателя. В производството липсват данни жалбоподателя да е
наказван друг път за подобно нарушение, за да се приеме че се касае до
рецидивиращо поведение обуславящо налагане на по-тежка санкция. Липсват данни и
за настъпване на по-сериозни щети например на пътната настилка в резултат на
реализираното нарушение, застрашаване на движението и живота на други участници
в движението. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения т. е.
той е заявил критично отношение към реализираното поведение още в момента на
проверката. По тази причина отчитайки индивидуалните белези на случая –
значителното претоварване в размер на 14 260 кг, тежестта на този вид нарушения в светлината на
принципното задължение за спазване на правилата визирани от Закона за движение
по пътищата безприкословно от всички водачи, както и факта, че този вид
нарушения – управление на претоварени състави от пътни превозни средства, могат
да доведат до тежки последици за пътната настилка, което пък благоприятства
настъпването на пътно-транспортни произшествия, съдът счита че в случая справедливото
наказание, което би следвало да понесе водача е глоба в размер на 1 000. 00 лв.
В тази насока издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта на наложената санкция за нарушението по чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г.
С оглед изменението на атакуваното НП
единствено в частта относно размера на наложената санкция, не следва в полза на
въззивника да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000409/23.03.2020
г. на директора на РД „Автомобилна администрация” гр. Русе, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 ЗАвП; чл. 189,
ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на Д.Б.И., ЕГН ********** с адрес ***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3 000.00
лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършено от него на 11.02.2020 год. в обл.
Разград, гр. Завет, на входа за града в посока гр. Кубрат, до ВУИ „Н. Й. Вапцаров“,
като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН ТГС 18.480“ с рег.
№ ТХ 7982 ХТ, от категория ППС
„N3“, и прикачено полуремарке с рег. № ТХ 8705 ЕХ, от категория ППС „О4“, извършващ обществен превоз
на товари със заверено копие № 119330003 към Лиценз на Общността, превозващ пшеница с
товарителница № 0006426/11.02.2020 г. и пътно-прехвърлителна разписка №
000447/11.02.2020 г., с
отразен маршрут на движение от с. Юпер за гр. Варна, видно от пътен лист №
0030950/10.02.2020 г.,
нарушение: извършва превоз на пшеница със състав от ППС, състоящ се от МПС с
две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 54 260 кг, видно от пътно-прехвърлителна разписка с № 000447/11.02.2020 г. и товарителница № 0006426/11.02.2020 г., като масата надвишава нормите от
максимално допустима маса на ППС от 40 000 кг с 14260 кг, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, като към момента на проверката не е представена квитанция
от Агенция пътна инфраструктура за претоварването, квалифицирано като нарушение разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, във вр. с във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя, В ЧАСТТА, с
която за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Д.Б.И., ЕГН **********, на основание е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3 000.00
лв. КАТО НАМАЛЯВА размера на същата от 3 000.00 (три хиляди) лева на
1 000.00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд –Разград в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова