№ 10930
гр. София, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110116399
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 1 173,84 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № .... вследствие на
ПТП от 25.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 25.06.2021 г., в ..., е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него т. а. „Дачия
Дъстър“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то л. а. „БМВ 320Д“, с
рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил – С. И., който при извършване на маневра
за изпреварване удря завиващия по същото време наляво т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ....
вследствие на което му нанася материални вреди, а именно: повреда на предна броня, преден
ляв калник, предна лява гума и джанта и др. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 25.06.2021 г., като стойността на
ремонта възлиза на 1 173,84 лв., в който размер на 02.02.2022 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта сервиз – ...., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с
електронно писмо от 22.02.2022 г. ответникът е поканен да възстанови платената сума от 1
173,84 лв., но с писмо от 16.03.2022 г. същият е постановил отказ, поради което претендира
същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 25.06.2021 г. е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „БМВ 320Д“,
с рег. № ...., както и, че въз основа на него при ищеца ... е образувана щета №
1
20112530112/2021 г., по която той е заплатил сумата от 1 173,84 лв. в полза на извършилия
ремонта сервиз – ..... Оспорва процесното ПТП да се е осъществило при описания в исковата
молба механизъм, твърдейки, че водачът С. И. не е допуснал нарушение на ЗДвП, поради
което същият не е действал противоправно. В тази връзка посочва, че преди да предприеме
маневрата за изпреварване същият се е уверил, че лявата лента за движение е свободна и с
поведението си няма да създаде опасност за останалите участници в движението. При
условията на евентуалност навежда довод за съпричиняване от страна на водача А. М.,
който при управление на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ... е допуснал нарушение на чл. 25
ЗДвП, тъй като преди да завие наляво не се е уверил, че в лявата лента за движение не се е
движил друг автомобил. Оспорва иска и по размер, тъй като платеното обезщетение не
съответства на средните пазарни цени за отремонтиране на увредения автомобил. Оспорва
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, тъй като не се ползва с
материална доказателствена сила. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 13.05.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 25.06.2021 г. ответникът .... е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „БМВ 320Д“,
с рег. № ...., а ищецът ... е бил застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по отношение
на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № .... като във връзка с процесното ПТП при последния е
образувана щета № 20112530112/2021 г., по която същият е заплатил в полза на извършилия
ремонта сервиз – .... сумата от 1 173,84 лв.
В случая, от показанията на разпитания по делото посредством делегация пред
Районен съд – Стара Загора свидетел А. М. М., както и от двустранния констативен
протокол за ПТП от 25.06.2021 г. и уведомлението за щета при ..., а и от заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е
настъпило по следния механизъм: на 25.06.2021 г., около 14:25 часа, при движение по път
II-55 с посока от с. Полски Градец към с. Радецки в района на „Пожарната“ до ТЕЦ „....,
водачът на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ... предприема маневра за завой наляво, като по
същото време водачът на л. а. „БМВ 320Д“, с рег. № .... предприема маневра за изпреварване
на намиращия се пред него и завиващ наляво автомобил, вследствие на което траекториите
на двете превозни средства се пресичат и между тях настъпва съприкосновение.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
2
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета при ..., показанията на свидетеля А. М. М.,
който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на един
от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-автотехническата
експертиза. В показанията си свидетелят М. разказва, че намирайки се в почти спряло
състояние за извършване на маневра за завиване наляво и с пуснат ляв мигач, по същото
време водачът на другия автомобил е предприел маневра за изпреварването му, при което
между двата автомобила се е получило съприкосновение, като „БМВ“-то се е „отъркало“ по
цялата си дължина в предната лява част на управлявания от него т. а. „Дачия Дъстър“. С
категоричност свидетелят заявява, че е сигнализирал за предприетата от него маневра за
завиване наляво, пускайки левия си мигач, тъй като е искал да завие наляво към един от
входовете на ТЕЦ-а. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът
намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. „БМВ 320Д“, с рег. № ....
именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от 25.06.2021 г. и
уведомлението за щета до застрахователя-ищец, в което свидетелят М. също е описал
идентичен начин на настъпване на процесното ПТП. Нещо повече, при така установения
механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, според която щетите по т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ... безспорно се намират в
причинна връзка с ПТП-то от 25.06.2021 г. Съдът намира, че последното е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– С. И., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид собствените му
показания като свидетел по делото, които безспорно установяват, че при извършване на
маневрата за изпреварване на намиращия се пред него автомобил, който е бил в процес на
завиване на наляво, е допуснал съприкосновение с него. В случая, както свидетелят М., така
и свидетелят И. заявяват, че водачът на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ... е бил с пуснат ляв
мигач, който последният е възприел, поради което следва да се приеме, че за него е
съществувала възможност да предотврати настъпването на съприкосновението между двата
автoмобила, преустановявайки предприетата от него маневра за изпреварване. В случая, не
би могло да се приеме, че с поведението си свидетелят М. също е допринесъл за настъпване
на ПТП-то от 25.06.2021 г., доколкото същият е сигнализирал за маневрата, която смята да
предприеме, с което е изпълнил задълженията си по чл. 25 и чл. 26, изр. 1 ЗДвП, а освен
това по делото няма данни същата да е била забранена. Това е така, тъй като от страна на
ответника не са ангажирани доказателства каква е била вертикалната и хоризонтална
маркировка на мястото, където е станало съприкосновението между двата автомобила, за да
се приеме, че извършвайки маневрата за завиване на наляво водачът на т. а. „Дачия Дъстър“,
с рег. № ... е действал неправомерно. Нещо повече, сам в показанията си свидетелят И.
заявява, че е закъснял с подаването на светлинен сигнал при предприемане от негова страна
на маневрата за изпреварване, поради което не би могло да се приеме, че съприкосновението
между двата автомобила също е било предотвратимо за свидетеля М., още повече, че същият
е бил в почти спряло състояние, насочвайки автомобила за завиване наляво. В случая, съдът
не възприема показанията на свидетеля И. в частта, с която се посочва, че водачът на т. а.
„Дачия Дъстър“, с рег. № ... е направил почти обратен завой, тъй като в тази насока
разказаното от него не съответства нито на отразения в схемата към протокола за ПТП
механизъм, който той е потвърдил с подписа си, нито на констатациите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, както и на показанията на другия разпитан по делото
свидетел – А. М.. От друга страна, следва да се отбележи още, че в двустранния констативен
протокол за ПТП се съдържа изрично отбелязване, че вина за настъпване на процесното
3
ПТП има именно водачът на л. а. „БМВ 320Д“, с рег. № .... – С. И., което също е в подкрепа
на приетия по-горе извод относно обстоятелствата, при които е станало това.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на ПТП-то от 25.06.2021 г., а той изключва
участието на поведението на водача А. М. в причиняването на удара. Предвид изложеното и
при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът прие, че
процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба
вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
Между страните не се спори, че ищецът ... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1 173,84 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - ...., за което свидетелстват и
представените по делото фактура № **********/23.07.2021 г. и извлечение от движение по
сметка към 02.02.2022 г. в .....
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по т. а.
„Дачия Дъстър“, с рег. № .... изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-
то, възлиза на 1 407,49 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на
МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Изложеното обосновава извод, че предявеният иск за сумата от 1 173,84
лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в пълния заявен размер, като
същата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
4
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 604,40 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 150 лв. – депозит за САТЕ,
30 лв. – депозит за свидетел и 374,40 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № **********/25.03.2022
г. и платежно нареждане от 29.03.2022 г. /л. 101-102 от делото/. Релевираното възражение за
неговата прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер
съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване
на начисления върху него ДДС. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да
се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 1
173,84 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № .... вследствие на
ПТП от 25.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 604,40
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5