№ 826
гр. В.Т. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.Т., XVIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101702 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128 т. 2 КТ вр.
чл. 12 ал. 1 НСОРЗ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че е сключила с
ответника срочен трудов договор рег. № 23-498/18.12.2012г. с времетраене до
31.12.2013г., на основание на който е изпълнявала длъжността „строителен техник”.
Уточнява, че към този момент е имала 40 години трудов стаж на същата длъжност,
като 19 от тях са в системата на Министерството на отбраната. Ищцата допълва, че с
подписани между страните по делото допълнителни споразумения в периода 2013г. –
2019г. е продължен срок на действия на трудовия й договор до 31.12.2020г. и е
увеличен размера на основното й месечно трудово възнаграждение на 610 лв., считано
от 01.01.2020г. Ищцата изтъква, че за посочения период не е получавала в пълен
размер полагащото й се допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за придобит
трудов стаж и професионален опит съгласно приложимата нормативна уредба. Счита,
че в съответствие с правилата на подзаконовия нормативен акт за периода м. юни
2017г. – м. декември 2017г. полагащата й сума за допълнително трудово
възнаграждение е в размер на 465, 62 лв., с лихва за забава от 133, 25 лв. за периода от
01.07.2017г. до 24.07.2020г., за цялата 2018г. дължимата й сума за главница е 855, 35
лв., с лихва за забава в периода 01.02.2018г. – 24.07.2020г. в размер на 202, 35 лв., за
1
цялата 2019г. следващата й се сума за ДТВ е в размер на 1088 лв. и лихва за забава за
периода от 01.02.0219г. до 24.07.2020г. в размер на 127, 33 лв., както и 325, 62 лв. –
главница за периода м. януари – м. март 2020г. и лихва за забава в размер на 13, 33 лв.
Във връзка с последното посочва, че на 13.04.2020г. е подписала допълнително
споразумение, с което правилно е изчислено следващото й се ДТВ за трудов стаж и
професионален опит и считано от 01.04.2020г., то е в размер на 274, 50 лв. месечно. По
изложените съображения ищцата отправя искане до съда да осъди на ответника да й
заплати сумата от 2734, 59 лв. – главница, представляваща общ размер на
неизплатеното й допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и
професионален опит в периода м. юни 2017г. – м. март 2020г. включително, ведно със
законната лихва върху него от подаване на исковата молба, както и сумата от 476, 26
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2017г. до 24.07.2020г.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че е сключил с ищцата
срочен трудов договор през 2012г. и заявява, че към него момент, съгласно
представената от нея трудова книжка № 49 от 04.01.1971г., й е зачетен трудов стаж и
професионален опит с продължителност от 19 години. Ответникът посочва, че този
трудов договор е прекратен със заповед № РД-08-229/18.12.2017г. на основание чл. 325
т. 3 КТ, както и че е сключил с ищцата нов трудов договор с рег. № 28-
1039/28.12.2017г. за същата длъжност. Изтъква, че при сключването на новия договор
ищцата не е представила други доказателства за трудов стаж и професионален опит и
не е имала възражение относно определения й процент прослужено време, който се
явява продължение на този от договора от 2012г. Ответникът възразява, че не е негово
задължение да доказва трудов стаж и професионален опит на ищцата, а в нейна тежест
е било да докаже това при сключването на новия договор. В тази връзка изтъква, че
съгласно чл. 11 ал. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в
НВУ „В. Левски” допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж не се
заплаща за минало време, когато по причини, зависещи от цивилния служител, не са
представени своевременно съответните документи, удостоверяващи времето, което се
зачита за такъв стаж. Ответникът уточнява, че едва през м. март 2020г. ищцата е
представила на ръка в съответната служба доказателства за целия й трудов стаж,
поради което считано от 01.04.2020г. за всяка година прослужено време й е начислен
по 1 процент ДТВ върху основното възнаграждение, в съответствие издадена от
министъра на отбраната нарочна заповед. В тази връзка ответникът признава, че
считано от 01.04.2020г. за 45 години трудов стаж на ищцата й се следва ДТВ в размер
на 274, 50 лв., за което са подписали допълнително споразумение. Същото обаче има
действие занапред, поради това оспорва за процесния период да дължи на ищцата по -
голям размер на ДТВ от уговорения в действащите към него момент допълнителни
споразумения. С тези доводи моли за отхвърляне на предявените искове за главница и
2
лихви.
В съдебно заседание ищцата по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК е поискала и съдът е
допуснал изменение на исковите й претенции като е увеличил размера на иска за
главница по чл. 128 т. 2 КТ вр. чл. 12 ал. 1 НСОРЗ от 2734, 59 лв. на 3199, 45 лв. и на
иска за мораторна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД от 476. 26 лв. на 501, 95 лв. за същия
период - 01.07.2017г. до 24.07.2020г.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Липсва спор между страните, а и от представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че на 18.12.2012г. ищецът е сключил с ответника трудов
договор за определен срок, по силата на който се е съгласил, до 31.12.2013г. да
изпълнявал при него длъжността „техник – инвеститорски контрол”. Съгласно
подписаният между страните трудов договор № 223-498/18.12.2012г. общия трудов
стаж на работника към 17.12.2012г. е 40 години, от които 19 години са стаж по
специалността /системата на МО или сходна длъжност/. Уговореният размер на
основното месечно трудово възнаграждение бил 310 лв., а на допълнителното трудово
възнаграждение за продължителна работа – 58, 90 лв. С допълнителни споразумения №
23-780/21.12.2013г., № 23-715/29.12.2014г., № 23-126/30.03.2015г., № 23-
269/23.06.2015г., № 23-513/28.12.2015г. и № 23-476/29.12.2016г. срока на трудовия
договор бил продължен до 31.12.2017г., а считано от 01.01.2017г. основното трудово
възнаграждение било увеличено на 460 лв. Със Заповед № РД-08-229/18.12.2017г. на
началника на НВУ „В. Левски” трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено. На 28.12.2017г. страните сключили нов срочен трудов договор за същата
длъжност със срок на действие до 31.12.2018г., с основно месечно възнаграждение в
размер на 460 лв. респ. допълнително трудово възнаграждение за продължителна
работа в размер на 105, 80 лв., при признат стаж по специалността /в системата на МО/
от 23 години и 11 месеца към 01.12.2017г. С допълнителни споразумения № 23-
297/21.12.2018г. и № 23 -312/27.12.2019г. времетраенето на трудовия договор било
продължено до 31.12.2020г., а основното трудово възнаграждение увеличено на 560 лв.
за 2019г. съответно на 610 лв. за 2020г.
На 02.03.2020г. ищцата подала заявление до ответника да преразгледа
представените от нея трудови книжки и да признае стажа й натрупан на сходни
длъжности в предприятия извън системата на отбраната, при определяне на
допълнителното възнаграждение за прослужено време. С допълнително споразумение
№ 23-406/13.04.2020г. на ищцата е признат трудов стаж по специалността /в системата
на МО/ от 45 години, 7 месеца и 24 дни и в тази връзка допълнителното й трудово
3
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е увеличено на 274, 50
лв. Съгласно чл. 11 ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата,
одобрени със Заповед № РД-02-304/18.03.2019г. на началника на НВУ „В. Левски” за
придобит трудов стаж в системата на МО или професионален опит на сходна длъжност
се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 % върху основната
месечна заплата, за всяка година трудов стаж. Продължителността на придобит при
друг работодател трудов стаж и професионален опит се доказва с трудова книжка,
длъжностна характеристика и/или други документи, издадени от предишните
работодатели, като за „сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия” се подразбират такива дейности, извършвани при друг работодател, които
са свързани с функциите и изискванията, определени в длъжностната характеристика
за съответната длъжност в НВУ /чл. 11 ал. 3 т. 2 и т. 3 от Вътрешните правила/.
Съгласно чл. 11 ал. 6 и ал. 7 от Вътрешните правила допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не се заплаща за
минало време, когато по причини, зависещи от цивилния служител, не са представени
своевременно съответните документи, удостоверяващи стажа, но ако
несвоевременното определяне на това възнаграждение е по причини на
администрацията, същото се заплаща и за минал период.
От трудова книжа № 49 и продълженията към нея от 01.08.1996г. /листи 73-82/ и
от 15.01.2001г. /листи 67-72/ се установява, че ищцата е започнала работа на
01.01.1971г. и до края на процесния период – м. март 2020г. има пълни 45 години
трудов стаж, като е заемала съответно длъжностите „строителен техник”, „технически
ръководител”, „организатор строителство”, „началник строителен обект”, „началник
група строителни обекти”, „главен специалист” и „техник - инвеститорски контрол”.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че за процесния
период съгласно заповед на министъра на отбраната размера на допълнителното
трудово възнаграждение за прослужено време е 1 % върху основната месечна заплата.
Установява се още, че за времето от м. юни 2017г. до м. март 2020г. на ищцата е
начислено и изплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 4030,
45 лв., изчислено при процент прослужено време за 2017г.– 23 %, за 2018г. - 24 %, за
2019г. – 25 % и за 2020г. – 26 %. За този период са й се полагали 7229, 90 лв., при
процент прослужено време за 2017г. – 42 %, за 2018г. – 43 %, за 2019г. – 44 % и за
2020г. – 45 % или дължимата разлика е в размер на 3199, 45 лв.
От показанията на свид. Х. - началник на служба „Окомплектоване с цивилни
служители” в отдел „Личен състав” се установява, че при сключване на трудовия
договор от 2012г. ищцата е представила 1 бр. трудова книжка, въз основа на която
било изчислено допълнителното й възнаграждение за прослужено време на сходна
4
длъжност или служба в МО в размер на 1 % върху основната заплата. Същата е нямала
претенции относно признатия й трудов стаж нито при сключване на договора, нито при
последващите му подновявания. През 2020г. подала заявление за преизчисляването му
и едва след искане на свидетеля е представила още две трудови книжка относно
продължителността на стажа си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от
съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или
служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на
работодателя – заплащане на уговореното трудово възнаграждение, представляващо
цената на работната сила. Съгласно чл. 66 ал. 1 т. 7 КТ трудовото възнаграждение се
формира като сбор от основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер. По аргумент от чл. 6 вр. чл. 12 НСОРЗ допълнителното възнаграждение за
прослужено време е с постоянен характер и се заплаща в процент върху основната
заплата, определена с индивидуалния трудов договор /чл. 12 ал. 1 НСОРЗ/. С оглед на
неговия задължителен и постоянен характер, то се заплаща винаги когато са налице
законоустановените условия за получаването му. Липсата в трудовия договор на
уговорка между страните по отношение на него не основание за лишаване на
работника от изплащането му. В този смисъл решение № 241/21.08.2015г. по гр.д. №
5294/2014г. на IV г.о., ВКС.
За да възникне правото на допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа, работникът или служителят следа да има трудов стаж не по –
малко от година /арг. чл. 12 ал. 9 НСОРЗ/. Съгласно чл. 12 ал. 2 и ал. 4 НСОРЗ за
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ
за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовия стаж,
придобит в друго предприятие по смисъла на §1 от ДР на КТ на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита
сходство на професията, съобразно характера на работата спрямо определена длъжност
се определят с вътрешните правила за организация на работната заплата в
предприятието /чл. 12 ал. 5 НСОРЗ/.
Анализа на относимата нормативна уредба налага извода, че допълнителното
възнаграждение за прослужено време има императивен характер и се дължи на
работника на основание обективния факт на натрупан трудов стаж и професионален
опит на същата или сходна длъжност по см. на чл. 12 НСОРЗ. Предвид задължителния
му характер заплащането му не може да се изключи по волята на страните, чрез
нарочна клауза в трудовия договор, нито знанието на работодателя за наличието му е
5
елемент от правопораждащия го фактически състав. Следователно дори при сключване
на трудовия договор, работникът да не е представил доказателства за стажа си на
сходна длъжност, това не го лишава от правото на допълнително възнаграждение за
прослужено време. Противното разбиране на ответника, основано и на чл. 11 ал. 6 от
Вътрешните правила организация на работната заплата е незаконосъобразно.
Изключването на правото на получаване на допълнително възнаграждение за минал
период, поради несвоевременно представяне от работника на съответните документи,
удостоверяващи стажа му, е в пряко противоречие със императивната уредба относно
дължимостта на това възнаграждение. Както се посочи по – горе за пораждането му е
без значение дали работодателя е узнал или не е узнал за наличието му, поради което и
не може във Вътрешните правила, приети въз основа на чл. 22 НСОРЗ, да се въвеждат
условия, които по същество да поставят такова изискване. По сила на закона /НСОРЗ/
с Вътрешните правила работодателят следва да конкретизира критериите при
определяне на сходността на длъжността или професията, заемана респ. изпълняван
при друг работодател, но не може да поставят допълнителни и утежняващи спрямо
подзаконовата нормативна уредба изисквания относно начисляването и изплащането
на това допълнително възнаграждение. В тази връзка основателността на иска по чл.
128 т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ е предпоставено от доказване на натрупания от ищеца
стаж при друг работодател на длъжност или професия със сходен характер на работа,
съобразно приетите от настоящия му работодател условия за това.
В случая, при възникване на трудовото правоотношение между страните, на
основание трудов договор № 223-498/18.12.2012г. на ищцата е признат общ трудов
стаж от 40 години към 17.12.2012г., от които 19 години са стаж по специалността респ.
в системата на МО или на сходна длъжност. Възражението на ответника, че на ищцата
й е признат такъв стаж, тъй като към него момент е била представила само една от
трудовите си книжки е напълно неоснователно. В нито една от приложените по делото
трудови книжки, които по аргумент от чл. 347 КТ имат характера на официален
удостоверителен документ, няма отразяване на такава продължителност на общия стаж
респ. на стажа по специалността или в системата на МО. В първата трудова книжка е
отразен стажа й в периода 1971г. – 1996г., в другата за периода 2001г. – 2005г., а в
последната в периода от 1996г. до 2020г. Следователно същите или са представени от
ищцата към момента на постъпване на работа през 2012г. или работодателят е имал
данни за трудовия й стаж отпреди това. Последното обстоятелство се налага от факта,
че ищцата е била служител на ответника в периода 12.01.2005г. – 05.09.2010г. В тази
връзка работодателят е следвало да съобрази вече известните му данни за стажа на
работника и да зачете този положен на сходни длъжности при определяне размера на
допълнителното възнаграждение за прослужено време. Настоящата хипотеза може да
се разглежда като случай по чл. 11 ал. 7 от Вътрешните правила, при който
6
възнаграждение се дължи и за минал период, тъй като несвоевременното му
определяне е по причини на администрацията на работодателя.
От друга страна при внимателния прочит на представените по делото трудови
книжки, е видно, че към момента на сключване на трудовия договор през 2012г. като
основание за получаване на допълнително възнаграждение е признат преимуществено
стажа на ищцата натрупан в системата на МО – поделенията в Шумен, Плевен и
предходен стаж при ответника за периода 12.01.2005г. – 05.09.2010г. Очевидно това е в
разрез с възприетите от работодателя критерии по чл. 11 ал. 3 т. 2 и т. 3 от Вътрешните
правила, съгласно които е налице сходство в характера на работата или длъжността
при друг работодател, когато извършваните от работника дейности са свързани с
функциите и изискванията, определени в длъжностната характеристика за съответната
длъжност в НВУ. Безспорно заеманите от ищцата извън системата МО длъжности,
посочени изрично в трудовата й книжка, са със сходен характер на работа спрямо
изпълняваната от нея длъжност при ответника – „техник – инвеститорски контрол”.
Обстоятелство, което се признава извънсъдебно от работодателя със сключеното
между страните допълнително споразумение № 23-406/13.04.2020г. С него към датата
на подписването му на ищцата е признат трудов стаж по специалността /в системата на
МО/ от 45 години, 7 месеца и 24 дни. Касае е се за признание на неизгоден за ответника
факт, който следва да бъде зачетен от съда при разрешаване на конкретния спор. В
тази връзка съдът намира, че през 2017г. ищцата е имал 42 години стаж на длъжности
със сходен характер на работа, през 2018г. – 43 години, през 2019г. – 44 години и през
2020г. – 45 години. Следователно за процесния период, при допълнителното трудово
възнаграждение от 1 % върху основната заплата, съгласно заповед на министъра на
отбраната, дължимия му размер за 2017г. е бил 42 % от основното трудово
възнаграждение, за 2018г. – 43 %, за 2019г. – 44 % и за 2020г. – 45 %. Обстоятелството,
че при подписване на трудовите договори от 2012г. и от 2017г., както и на
допълнителните споразумения към тях, ищцата не е възразила срещу определения в
тях процент прослужено време по специалността, не може да отрече дължимостта на
действителното допълнително възнаграждение. Доколкото правилата за определянето
му са уредени императивно в подзаконов нормативен акт, работодателят не може да се
освободи от заплащането му със съгласието на работника.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ, което не е оспорено от
страните, категорично се установи, че за периода м. юни 2017г. – м. март 2020г. вместо
полагащото се на ищцата допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 7229, 90 лв., ответникът е начисли и изплатил същото
в по – малък размер от 4030, 45 лв., поради което разликата в размер на 3199, 45 лв. се
явява дължима от него. Работодателят не е твърди и не доказва да е платил на ищцата
този дължим остатък или същият да е погасен чрез някой от другите уредени в закона
7
способи, поради което предявения иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ вр. чл. 12
НСОРЗ следва да бъде уважен изцяло до пълния си заявен размер от 3199, 45 лв.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Дължимостта на
законната лихва от работодателя при забава в заплащане на трудовото възнаграждение
се извежда и от разпоредбата на чл. 245 ал. 2 КТ. С трудовите договори от 2012г. и от
2017г. страните са уговорили срок за изплащане на трудовото възнаграждение до 25
число на текущия месец т.е. налице е срок по смисъла на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, в който
следва да се изпълни задължението за плащане. Следователно работодателят изпада в
забава с изтичане на уговорения срок и не е нужно да бъде канен, за да бъде поставен в
забава. При безспорно установения факт на неплащане на дължимия остатък от
допълнителното възнаграждение за прослужено време с всяко трудово възнаграждение
през процесния период, акцесорният иск за лихва са явява доказан по основание. По
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на ел. калкулатор за законна лихва, съдът
изчисли, че в периода 01.07.2017г. - 24.07.2020г. размера на обезщетението за забава
върху неизплатената главница възлиза на 501, 95 лв., поради което предявения иск по
чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото претенцията на ищцата за разноски се явява изцяло
основателна. Същата е доказала заплащането на адвокатски хонорар в размер на 700
лв., доколкото представения договор за правна защита и съдействие има характера на
разписка за изплащането й /т. 1 ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. На основание чл. 78 ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на ВТРС държавна такса за всеки един от обективно кумулативно съединените искове,
съобразно уважения размер, която възлиза общо на сумата от 177, 98 лв., както и
сумата от 150 лв., представляваща платеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещото лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” гр.
В.Т., БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г. , ЕГН: ********** от гр. В.Т.,
ул. „***” № *** на основание чл. 128 т. 2 КТ вр. чл. 12 ал. 1 НСОРЗ и по чл. 86 ал. 1
ЗЗД, СУМАТА от 3199, 45 лв. /три хиляди сто деветдесет и девет лева и 45 стотинки/ -
главница, представляваща общия размер на неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода м. юни
2017г. – м. март 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
8
подаване на исковата молба – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и СУМАТА от 501, 95 лв. /петстотин и един лева и 95 стотинки/ -
мораторна лихва за забава за период от 01.07.2017г. до 24.07.2020г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” гр.
В.Т., БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 177, 98 лв. /сто
седемдесет и седем лева и 98 стотинки/, представляваща дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на исковете, СУМАТА от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ - разноски за вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” гр.
В.Т., БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г. , ЕГН: ********** от гр. В.Т.,
ул. „***” № *** СУМАТА от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.Т.: _______________________
9