Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260464 16.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8710 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 274 ал. 1 т. 1, предложение второ от Кодекса за застраховането (КЗ) /отм./.
Ищецът
ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от и.д. М.М.-Г.и П.Д., чрез
пълномощник ю. Н.Г., е предявил против Т.Д.Т., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 18591/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10792/ 10.12.2019 г., сума от 4 575 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение по
щета № …., въз основа на застраховка „Гражданска
отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № …, в резултат на настъпило ПТП на ... в гр. П., на кръстовището на бул.
„Ц. Б. О.“ и бул. „М.“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Волво
980“, рег. № .., който е отказал да се подложи на тест за
алкохол, както и сумата от 20 лева- ликвидационни разходи, заедно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 15.11.2019 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че на .. настъпило ПТП в гр. П, на кръстовището на бул. „Ц.Б.О.“ и бул. „М.“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Волво 980“, рег. № .., който не пропуснал по път с предимство лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № .., управляван от К.М.В. и собственост на „Евролийз Ауто“ АД- клон Пловдив. По случая бил съставен протокол за ПТП с № .. 13.04.2014 г., но виновният водач отказал да се подложи на тест дрегер за алкохол, за което му се съставил АУАН № .. Към датата на събитието виновният водач имал при ищеца застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила си с валидност за периода 05.09.2013 г.- 04.09.2014 г. Собственикът на увредения автомобил подал уведомление за щета пред застрахователя си по имуществена застраховка „Каско“ в ЗД „Евроинс“ АД, като се извършили оглед и оценка на щетите. Щетата била определена като „тотална“ и на собственика на увредения автомобил се изплатило след приспадане на запазените части обезщетение в размер на 6 100 лева. След изплащане на обезщетението, застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя. При ищеца се образувала щета .., като за възстановяване на другия застраховател се одобрило обезщетение от 4 757 лева, изплатено чрез прихващане на насрещни вземания № 1/08.03.2016 г. Имало и ликвидационни разходи по щетата в размер на 20 лева. За събиране на сумата от общо 4 575 лева било образувано заповедно производство по частно гр. дело № 18591/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се и разноските. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. В съдебно заседание страната не се явява, но представя писмено становище по иска.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител в производството е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като посочва, че сумата била недължима. Твърди, че от представените писмени доказателства не се установявал механизмът на ПТП- то, а и липсвала пълната преписка по случая, за да се вземе обективно становище. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от другия водач. Прави се и възражение за погасяване на сумата по давност. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. особеният представител поддържа отговора, като твърди, че претенцията останала недоказана.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10792/ 10.12.2019 г., издадена по частно гр. дело № 18591/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4 575 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № .., въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № .., в резултат на настъпило ПТП на ... в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. Б. О.“ и бул. „М.“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Волво 980“, рег. № .., който е отказал да се подложи на тест за алкохол, както и сумата от 20 лева- ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 15.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство от общо 142 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.
От приложения протокол за ПТП № ... е
видно, че на ... около …ч. в гр. П., е настъпило ПТП на кръстовището на бул. „Ц.
Б. О.“ и бул. “М.”, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Волво
980“, рег. № ..,
който не пропуснал по път с предимство лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № ..,
управляван от К.М.В. и собственост на „Евролийз Ауто“
АД- клон Пловдив, като му нанесъл материални щети.
На виновния водач е съставен АУАН
фабр. № .
за това, че не е пропуснал движещия се друг автомобил по пътя с предимство, че
е отказа да му бъде извършена проба за алкохол, че не носи свидетелство за управление
на МПС, че не носи свидетелство за регистрация на МСП и, че не е представил ППС
на технически преглед. В последствие на лицето е съставено НП № .. за
извършените нарушения на ЗДв.П, на същия са наложени глоби в общ размер на
2 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Представена
е и справка за нарушител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив.
Лекият автомобил „Волво 980“,
рег. № ..,
управляван от ответника, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № ..,
валидна за периода 05.09.2013 г.- 04.09.2014 г. Същата е платима на две премии,
всяка от по 52,48 лева, за което са налични платежни нареждания за съответните
вноски.
Пострадалият автомобил „Дачия
Логан”, рег. №
..
е имал имуществена застраховка „Каско“ в ЗД „Евроинс“ АД по полица № .., за
периода 04.11.2013 г.- 03.11.2014 г. Собственикът е направил искане за
завеждане на претенция пред застрахователя си. Представени са доклад и експертиза
по щета, калкулации на ремонта, талон на автомобила и СУМПС на водача. Поради
тотална щета автомобилът е дерегистриран в КАТ.
С писмо с приложения от
08.03.2016 г. двете застрахователни компании са уредили взаимните си задължения
по регресни претенции чрез прихващане, като ищецът с платежно нареждане от
27.11.2014 г. е заплатил общата сума щетите по този опис в писмото.
По делото е изслушано заключение
на автотехническа експертиза, която е описала механизма на настъпване на ПТП-
то, като е направен извод за наличие на причинно- следствена връзка между
повредите и този механизъм. Прието е, че в случая има тотална щета, доколкото
цената за ремонт на автомобила е 6 720, 12 лева, пазарната му стойност е
5 038, 08 лева, а действителната стойност е 3 526, 65 лева, т.е. има
превишаване над 70 % на сумата за възстановяване, отнесена към действителната
стойност.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на водача на пострадалия автомобил (протокол от с.з.
от 26.01.2021 г.). Св. К.М.В. посочва, че в ранните часове на деня на
кръстовище бил ударен от друг, който спрял на знак „СТОП“, като водачът
избягал. От удара автомобилът се завъртял на два пъти и останал на място, без
да може да се движи. Свидетелят взел такси и по пътя полицейски екип бил спрял
виновният водач, като двамата се върнали на мястото на ПТП за съставяне на
протокол. Той бил проверен за алкохол, за другия водач- не знаел дали имало
проверка. Колата била призната от застрахователя за тотална щета.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
По смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение, когато водачът при настъпването на ПТП- то е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В настоящия случай, в протокола
за ПТП е посочено, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за
алкохол, като видно от изпратената преписка от КАТ това обстоятелство е
посочено и в АУАН, а последствие- и в НП. На лицето е бил издаден талон за
медицинско изследване, без същият да е използван. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване на това обстоятелство, но такова липсва, поради
което следва да се приеме за доказана по делото хипотезата на горната законова
норма за отказ на ответника да се подложи на проверка за алкохол като водач на
МПС, предизвикал ПТП, а оттук- налице е законовата предпоставка за регрес на
застрахователя.
Няма спор и по наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, която е действала по време на инцидента за
управлявания от виновния водач автомобил, както и за валидната имуществена
застраховка „Каско“ на пострадалия автомобил, за които
са представени съответните полици и платежни документи за направени вноски.
На второ място, от събраните по
делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на
ответника. Действително в случая не е налице влязла в сила присъда по
наказателно дело спрямо виновния водач, която да обвързва гражданския състав по
смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието, но това не е и необходимо.
Макар и протоколът за ПТП да няма обвързваща доказателствена сила за съда
относно механизма на произшествието, доколкото последното не е било извършено в
присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна
функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то, това не
означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото
събраните по делото доказателства са именно в тази насока.
Първо- изискана е преписката от
КАТ по повод съставения протокол за ПТП, като оттам са постъпили изготвените
АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения относно
съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено- отнето предимство, от което
настъпва ПТП с материални щети. Нарушителят в АУАН чрез изявлението си-
подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с необжалването
на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си факти,
поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези
обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той
мълчаливо е изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така
съставеният АУАН и НП могат да се приемат като извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти и да се ползват в процеса.
Второ- водачът на пострадалия
автомобил пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП, който
изцяло се установява и от разпитания свидетел В.- неспиране на знак „СТОП“.
Няма основание да не се кредитират неговите показания, защото те са логични,
последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не
може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е
без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже
решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е
получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде
осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи
връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при
евентуално отхвърляне на регресната претенция.
Трето- вещото лице по САТЕ
посочва същия механизъм на ПТП и установява виновното поведение на ответника.
Експертът, базирайки се на опис- заключението по щета, взема становище, че има
причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП.
По отношение на размера на
щетите, се посочва, че за пълното възстановяване на МПС- то е необходима сумата
от общо 6 720, 12 лева, включваща нови части, труд и материали. В случая
обаче тази сума надвишава нормативно определената граница от 70 % от пазарната
стойност на автомобила- 3 526, 65 лева, поради което се приема, че
ремонтът е нецелесъобразен и е налице „тотална щета“, каквото е установено и от
застрахователя.
Според преписката по щета
застрахователят е определил размерът на щетата на стойност- 6 100 лева,
което е дори по- малко от посоченото в САТЕ, но според ликвидационната преписка
е било преведено обезщетение в размер на 4 575 лева на другия
застраховател, след извършени прихващания, като именно за тази сума искът
следва да се уважи, доколкото това е реално платеното.
Искът е основателен и в частта за
сумата от 20 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за
определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, както
е посочило и вещото лице в заключението си, поради което и тя следва да се
възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената
застраховка, доколкото се доказа хипотезата, при която виновният водач ще дължи
връщане на платеното. Разходите за щетата са били заплатени по банков път на застрахователя
на собственика на увредения автомобил, като с изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът има право на регрес срещу причинителя на вредата.
Така искът се явява напълно
доказан по основание и размер и следва да се уважи по начина, по който е
предявен.
В отговора е направено възражение
за давност, без същото да е конкретизирано, но разгледано по същество, то е
неоснователно. За платилия застраховател правото на регресно вземане започва от
момента на извършеното плащане, а не от деликта, т.е. считано от датата на
банковия превод на сумата от ищеца към другия застраховател- 27.11.2014 г.
Общата петгодишна давност изтича на 27.11.2019 г., но доколкото в случая е
предявен установителен иск, началната му дата на завеждане се счита
постъпването на заявлението в съда- 15.11.2019 г., или искът е предявен в срок
и възражението за давност не поражда правен ефект.
В заключение следва да се приеме,
че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на
което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски
по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе
с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се претендират по списък и са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 91, 80 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева, за свидетел в размер на 15 лева и за особен представител в размер на 551, 65 лева, а доколкото ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, който претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Особеният му представител има право на разноски, независимо от изхода на делото, които вече са му изплатени с РКО.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10792/ 10.12.2019 г., издадена по частно гр. дело № 18591/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, Т.Д.Т., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от и.д. М.М.-Г.и П. Д., сумата от 4 575 (четири хиляди петстотин седемдесет и пет) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № .., въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № .., в резултат на настъпило ПТП на ... в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. Б. О.“ и бул. “М.”, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Волво 980“, рег. № .., който е отказал да се подложи на проверка за алкохол, както и сумата от 20 (двадесет) лева- ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 15.11.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от и.д. М.М.-Г.и П.Д., разноските в заповедното производство в размер на 92 (деветдесет и два) лева- за държавна такса и на 50 (петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 91, 80 (деветдесет и един лева и осемдесет стотинки) лева- за държавна такса, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева- за депозит за вещо лице, сумата в размер на 15 (петнадесет) лева- за депозит за свидетел, сумата в размер на 551, 65 (петстотин петдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) лева- за депозит за особен представител и сумата в размер на 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП