Р Е Ш Е
Н И Е
№ 34
Гр. Русе, 7 март 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в
открито заседание на 7 февруари 2019 г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Зорница Тодорова
при
участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 12 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно
обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение №
1581 от 12.10.2018г. по гр. д. № 245/2018г. признава
за установено по отношение на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. С., ***
задължението на Б.Б.Б., ЕГН:********** за сумата от 886,84 лв.- неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит №**********
от 29.12.2015 г., включващо главница, договорни лихви и такси, но не и такси и комисионни
за допълнителни услуги по споразумение за пакет от допълнителни услуги към договора,
ведно със законната лихва от 18.09.2017 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част - за сумата в размер на 900,00 лв. за допълнителни услуги по
пакет за допълнителни услуги към договора. Съдът осъжда Б.Б.Б., ЕГН: ********** да заплати на „П. К. Б.”ЕООД, гр.С., ЕИК ***, сумата в размер на 92,45 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 6460/2017 г. по описа на Русенски
районен съд, както и сумата от 342,83 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Делото пред окръжния съд е образувано
по въззивна жалба от „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК *** гр. София чрез пълномощник юрисконсулт
Р. И. срещу решение № 1581/12.10.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. №
245/2018 г. в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове от страна
на „П. К. Б.“ ЕООД срещу Б.Б.Б. за сумата над 886,84 лв. до 1786,84 лв. Жалбоподателят счита за неправилно решението в
частта, с която районният съд приема за недължимо уговореното в договор за потребителски
кредит № ********** възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
900 лв. Моли окръжния съд да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за още 900 лв. дължимо възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
Жалбоподателят не е съгласен, че клаузите,
определящи задължение за заплащане на закупен пакет от допълнителни услуги заобикалят
цитираните от районния съд законови норми. Сключването на споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е по избор на потребителя
и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на
вноски, да намалява размера на месечни вноски и други. Допълнителните услуги не
са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта
на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Така Б.Б.Б. си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, както и че при настъпване
на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, кредитът му няма
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен
брой
вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност.
Тези допълнителни услуги не са част от общите разходи по кредита. Доколкото втората
част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя
известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени
от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на
такива. От представените доказателства е видно, че длъжникът по процесния договор
два пъти се е възползвал от възможността при нужда да отложи вноски по своя погасителен
план, което е една от услугите включени в споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги.
Ответникът
Б.Б.Б. не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пълномощникът му адвокат иска от окръжния съд да остави в сила обжалваната част на първоинстанционното
решение. Неоснователни са доводите на въззивника
в жалбата срещу тази част от решението. Изводите на първоинстанционния съд са правилни
и законосъобразни. Клаузите за допълнителни услуги действително противоречат на повелителни разпоредби на Закона за потребителския кредит, именно нормите
на чл. 10а и чл.19 от този закон. Услугите така, както са формулирани, не касаят допълнителни услуги по смисъла на Закона за потребителския кредит. Първата от
тях касае действия по отпускане и управление на кредита. Втора, трета и четвърта
позиция касаят действия, които са толкова неясни и общо формулирани, че не могат
да бъдат отделени като такива по смисъла на закона. А последната пета се явява споразумение
на бъдещо кредитиране на клиента по договор за потребителски кредит, което не може
да бъде допълнителна услуга по смисъла на
Закона за потребителския кредит.
Окръжният съд като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
На 29.12.2015г. е бил сключен договор
за потребителски кредит между „П. К. Б.“ ООД и Б.Б.Б. и солидарен длъжник Ш. М.
Б. за отпускане на кредит в размер на 1200 лв. за срок от 24 месеца при годишен
лихвен процент 41,17%. Кредитополучателят е избрал пакет допълнителни услуги
Бонус+, за който се е задължил да заплати възнаграждение 900 лв. - по 37,50 лв. месечна вноска. На същата дата
е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги: 1.Приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност
за смяна на дата на падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Кредитополучателят е поискал на
27.10.2016г. отлагане на една погасителна вноска. С Анекс № 1 от 2.11.2016г.
кредиторът се съгласил с отлагане на девета вноска и бил подписан нов
погасителен план с общо 25 вноски. Кредитополучателят е поискал на 27.11.2016г.
отлагане на е вноски. С Анесд 2 от 22.12.2016г. вноски № 10 и 11 се отлагат и
се съставя нов погасителен план с 27 вноски.
По извлечение от сметка, съставено на
8.01.2018г., кредитополучателят е изплатил 896,40 лв., а оставащото задължение
е 1786,84 лв.
С уведомително писмо от 15.03.2017г.
„П. К. Б.“ ЕООД уведомило Б.Б.Б., че прекратява договора за потребителски кредит,
считано от 14.03.2017г. и изисква
предсрочно от длъжника заплащане на 1786,84 лв. непогасена част от задължението
по договора и 26,55 лв. лихва за забава.
При така установената фактическа
обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
То е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 от ГПК чрез препращане
към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота
събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения
е приложил правилно материалния закон.
Предвид оплакванията във въззивната
жалба, че клаузитеq
определящи
задължение за заплащане на закупения пакет от допълнителни услугиq не са нищожни, следва да се посочи и следното:
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично
е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор за потребителски
кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение
за пакета в размер на 900 лева, представляващо 75% от главницата на кредита. Настоящият
съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както е прието и от районния съд, тъй като същото е договорено в противоречие
с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги по същината
си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради
което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята
същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора – конкретно
тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга по същността
си е действие по усвояването на кредита. Освен това с уговарянето на допълнително
възнаграждение от 900 лв., настоящия състав счита, че се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по
пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. В случая петкратният размер на законната
лихва за първата година е около 600 лв. Отделно от това, съдът намира, че в противоречие
на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. С процесното
споразумение е договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,
тоест то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение,
и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на
част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните
да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води
до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна- потребителя, заплаща правото си да договоря
с другата страна- кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като
на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
другата страна – кредитора.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1581 от
12.10.2018г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 245 по описа за
2018г. в обжалваната ЧАСТ, с която е отхвърлен предявения от „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.
С.,*****, иск срещу Б.Б.Б., ЕГН:********** за установяване съществуване на
парично задължение в размер на 900 лв. възнаграждение за допълнителни услуги по
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит (сумата над
886,84 лв. до 1786,84 лв.).
Решението не подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд.
Решението на Русенския районен съд в
останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател:
Членове: