РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Шумен, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В.С.С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20243630200041 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-002231/18.10.2023 год. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.
чл.182ал.1 т.6 от ЗДвП на Р. К. У. е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца. Жалбоподателят оспорва АУАН и НП като изтъква доводи за съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично, но
изпраща процесуален представител в лицето на адв. А. от ШАК, който по същество
поддържа депозираната жалба, като акцентира на обстоятелството, че при съставяне на
АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно
призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени и поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 13.06.2023г. в 13.43
часа, жалбоподателя У. управлявал товарен автомобил „Форд Ф 150“ с рег.№ СН 5010 АХ ,
1
собственост на „ДСГ България“ ООД в с.Радко Димитриево обл.Шумен на ул.“Бургаско
шосе“ , като при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с пътен
знак „Д-11“ управлява МПС със 107 км/ч, превишава с 57 км/ч, като скоростта е с
приспаднат толеранс от -3%, установена с АТСС ARH CAM S1 №11743с3 с номер на
нарушение от ЕЦОН №22150. АУАН е съставен по преписка №869р-5243/17.07.2023г. В
съдебно заседание, свид. И. С./актосъставител/, И. И. и С. Х. заявиха , че АУАН е съставен
по преписка във връзка със заснет автомобил, който е превишил скоростния режим в
с.Радко Димитриево, като нарушението е установено с техническо средство. Посочените
свидетели също така изтъкнаха, че след като са се запознали с декларацията, попълнена от
собственика на автомобила, декларацията, попълнена от жалбоподателя, че именно той е
лицето, което е управлявало автомобила в посочения по горе ден и час , като АУАН е
съставен в негово присъствие и въпреки, че като чужд гражданин не владеел български
език, съдържанието на акта му станало известно, тъй като по време на съставянето
присъствала и неговата съжителка-българска гражданка, като в тази връзка жалбоподателя
изложил писмени възражения на английски език. Свид.И. от своя страна заяви, че
жалбоподателя и неговата съжителка са заявили, че няма проблем да си заплатят глобата,
която били съгласни да платят веднага, но проблем било самото лишаване от право да се
управлява МПС.
За така установеното нарушение на жалбоподателя У. му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 2231 от 20.09.2023г., като актосъставителят
счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като акта е подписан
от жалбоподателя с възражения на английски език, като дори при бегли познания на
английски език става ясно, че жалбоподателя е бил наясно какво е съдържанието на
съставения му АУАН. Същият обаче не е депозирал писмени възражения в
законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено и
атакуваното НП № 23-0869-002231/18.10.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР -
Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 182ал.1 т.6 от ЗДвП на Р. К. У. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца . Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства,
както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И. С./актосъставител/,
И. И. и С. Х.. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение в населени места е 50 км/ч. От приобщените по делото писмени доказателства, а и
от свидетелските показания на И. С., И. И. и С. Х. се установява, че нарушението е
установено в с.Радко Димитриево обл.Шумен , като скоростта на - т.а „Форд Ф 150“ с рег.№
СН 5010 АХ е била засечена именно в рамките на горепосоченото населено място. . При
максимално допустима скорост за движение в населено място - до 50 км/ч,
автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на движение 111км/ч. на т.а
„Форд Ф 150“ с рег.№ СН 5010 АХ , като е приложена снимка № 11743С3/0505277, като в
АУАН и в атакуваното наказателно постановление е отчетен толеранс от -3%, и е прието,
че жалбоподателя е управлявал МПС със 107 км/ч. Приложен по административно -
2
наказателната преписка и приет по делото като писмено доказателство, е задължителният в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР, който е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по
наредбата. Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че
съставеният на основание ал. 1 от нормативния документ протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред
доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са
доказателства и за техническата изправност на използваното средство /протокол за проверка
№ 133-СГ-ИСИС/09.11.2022г.. на Института по метрология. По делото са събрани
доказателства, установяващи, че към датата на осъществяване на описаното по горе
нарушение са били налични пътни знаци, обозначаващи начало и край на населено място.
От описаните по горе декларации, попълнени на основание чл.188 от ЗДП, съответно от
собственика на товарен автомобил „Форд Ф 150“ с рег.№ СН 5010 АХ и жалбоподателя У.
става ясно, че именно последния на 13.06.2023г. в 13.43 часа е управлявал този автомобил
със скорост от 107км/ч в с. Радко Димитриево.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, а именно при
ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с пътен знак „Д-11“
управлява МПС със 107 км/ч , превишавайки ограничението с 57 км/ч, което означава, че
виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП. При това положение, а и с оглед въведеното
ограничение на скоростта за движение в населено място, се налага извод, че превишението
на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 57 км/ч., от което
следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която за превишаване за превишаване над 50 km/h се
предвижда наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв. като в конкретния случай превишението е 7 км/ч над 50км/ч, поради
което правилно е определен размера на наложената глоба от 750 лева.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че
3
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е
определил размера на наказанията в техния абсолютен размер. съобразно изискванията на
Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че
при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, произлизащи от обстоятелството, че на жалбоподателя
като чужд гражданин и лице, което не владее български език, не му е бил осигурен заклет
преводач при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
следното: съдът категорично счита , че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото
съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно
наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв
същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на
чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на текстовете на НПК, включително
и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на
наказателното постановление. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В
тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55 ал.3 от НПК с която в българското
законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Правото на лицето да бъде информирано
4
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от
правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътно транспортни нарушения, както е в конкретната хипотеза,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на
наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова
задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административно наказателното производство. Освен това съгласно събраните по делото
гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало отлично съдържанието на
акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да
организира защитата си, като е обжалвал издаденото наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания съдът намира,
че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0869-002231/18.10.2023
год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – Шумен.
ОСЪЖДА Р. К. У. ЕГН/ЛНЧ ********** да заплати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6