РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Сандански, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250101483 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на
иск, предявен от ЕЛ. В. М. от с. *******, общ. Сандански против „******** ****** *******
**“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. ********, представлявано от всеки двама
от членовете на съвета на директорите ******* ******, ***** *** *** и ******* *****.
Ищцата сочи, че по гражданско дело № ***/20** г. на Районен съд - Сандански по
искане на „*** **** **** ****“ ЕАД срещу нея било образувано заповедно производство.
Сочи, че била издадена заповед за изпълнение и след влизане в сила бил издаден
изпълнителен лист за парични задължения по договор за кредит. Ищцата сочи, че на
11.11.2009 г. въз основа на изпълнителния лист срещу нея било образувано изпълнително
дело № ***/20** г. по описа на ЧСИ ****** *****. Сочи, че това дело било прекратено с
влязло в сила постановление на 07.07.21 год. Посочва, че въз основа на същия изпълнителен
лист срещу нея било образувано ново изп. дело при ЧСИ ***** **** под номер № ***/2*г. с
взискател ответното дружество. Ищцата сочи, че получила съобщение за това дело на
11.11.21 г. Ищцата твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като
задълженията са погасени по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно на 11.08.2009 г. Твърди, че в периода
от 26.06.2015 г. до 11.11.2021 г. срещу нея не са били предприети никакви принудителни
действия за тези вземания.
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че не дължи следните суми: - сумата от 1 086, 01 лева, незаплатена
сума по договор за кредит, сумата от 150, 21 лева, печалба на дружеството за периода от
15.10.2007г. до 15.08.2008г., сумата от 242, 51 лева, натрупани лихви за забава за периода от
15.11.2007г. до 21.05.2009г,ведно със законната лихва от 14.07.2009г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 125 лева за разноските по делото за издаване на изпълнителния
лист.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Посочва, че на
29.01.2007 г. между „*** *** **** ****“ ЕАД и ищцата е бил сключен договор за кредит по
силата, на който на ищцата е бил предоставен кредит, а тя се е задължила да заплати сумите
по кредита съгласно условията по договора. Посочва, че поради неизпълнение на тези
задължения, кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по гр.д. № ***/20** г. на
СРС въз основа на която бил издаден изпълнителния лист. Ответникът не оспорва, че срещу
ищцата е било образувано изп. дело по описа на ЧСИ *****, което е било прекратено и
твърди, че не оспорва, че срещу нея било образувано второ изп. дело по описа на ЧСИ ****.
Твърди, че по отношение на ответницата и по двете дела са били предприети принудителни
действия, като посочва датите на тези изпълнителни действия и поради което твърди, че
давността е била прекъсвана. Ответникът оспорва, че вземанията са погасени по давност
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти:
На 11.08.2009 год. по ч.гр. дело на РС- Сандански № ***/ 20**год. е бил издаден
изпълнителен лист в полза на „*** **** **** *****“ ЕАД срещу ответницата за сумата от 1
086, 01 лева, представляваща незаплатена сума по договор за кредит, сумата от 150, 21 лева,
представляваща печалба на дружеството за периода от 15.10.2007г. до 15.08.2008г., сумата
от 242, 51 лева, натрупани лихви за забава за периода от 15.11.2007г. до 21.05.2009г., ведно
със законната лихва от 14.07.2009 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 125
лева за разноските по делото. По делото е безспорно, че този изпълнителен лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК издадена срещу ответницата по
искане на кредитора и за вземания, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № **** – ****** от **.**.20** год., сключен между „*** **** *****“ АД и
ответницата.
На 11.11.2009 год. въз основа на изпълнителния лист „*** **** **** ***“ ЕАД подало
молба до „ЧСИ ****** ***** за образуване на изпълнително дело срещу ответницата. С
молбата кредиторът възложил на съдебния изпълнител всички действия по реда на чл. 18 от
ЗЧСИ. По молбата било образувано изпълнително дело № ***/ 20**г. По делото било
проучено имотното състояние на ответницата и наличието на действащи трудови договори,
след което на 27.11.2009 год. на работодателя й „*** –***“ ***ОД било връчено запорно
съобщение за наложен запор на трудовото й възнаграждение (лист 22 от приложеното изп.
дело № ***/ 20** на гърба). На 14.12.2009 год. било изпратено запорно съобщение и до ОД
на МВР –Благоевград, сектор Пътна полиция за налагане на запор на притежавания от
2
ответницата лек автомобил м.“*** ***“ с рег № **** ** (лист 29 от и.д.). От писмо от
началника на отдел „ООРП“ до съдебния изпълнител с изх. № 000**/ 04.01.2010 год. (лист
32 от и.д.) се установява, че запорът бил наложен на 21.12.2009 год. След тази дата други
изпълнителни действия по делото не били извършвани.
На 18.08.2015 год. по изпълнителното дело постъпила молба от „****** **** **** **“
ЕАД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 15.05.2015 год., с искане да бъде
конституирано като взискател по делото на мястото на цедента „*** ***** *** *******“
ЕАД. Към молбата бил приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между двете дружества, с приложение към него, потвърждение за извършената цесия и
пълномощно. На 28.08.2015 год. с постановление съдебният изпълнител конституирал
„***** **** *** **“ ЕАД като взискател по делото на мястото на „*** **** **** *****“
ЕАД. По искане на новия взискател било извършено ново проучване на имотното състояние
на длъжника. На 12.01.2016 год. на работодателя на ответницата „*** – ** ***“ ООД с.
****, общ. Сандански било връчено запорно съобщение за наложен запор на трудовото й
възнаграждение (лист 59 от и.д. на гърба). Поради липса на отговор от третото лице и
липса на постъпили суми, на 27.04.2016 год. било изпратено ново напомнително съобщение
до работодателя и на 15.11.2016 год. с постановление съдебният изпълнител наложил глоба
на работодателя за неизпълнение на задължението му да удържа сумите.
По искане на взискателя, депозирано с молба от 27.06.2017 год. съдебният изпълнител
насрочил опис на движим вещи, собственост на длъжника за 24.07.2017г. ( лист 75 от и.д.)
Поканата за насрочения опис била връчена на длъжника **** на 06.07.2017г. (лист 78 от
и.д.). на 13.07.2017 год. ***** подала възражение, че не притежава движими и недвижим
вещи. Към заявлението приложила препис на нотариален акт за дарение. Описът не бил
извършен.
На 31.08.2017 год. взискателят депозирал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор
на банковите сметки на длъжника (лист 85 от и.д.). След извършена справка на 21.09.2017
год., с нова молба от 12.10.2017 год. (лист 91 от и.д.) взискателя поискал да бъде наложен
запор на банковите сметки на ответницата в „**** *“ ЕАД и в „** ** *****“ АД. На
23.10.2017 год. „**** *“ ***ЕАД получила запорно съобщение за наложен запор на
банковите сметки на ответницата, а „******** ****“ ЕАД получили на 20.10.2017 година.
По искане на ответницата съдебният изпълнител вдигнал частично запора на банковата и
сметка в „*** * ******“ АД до размера на сумите, представляващи парични обезщетения и
помощи, изплащани по реда на КСО, както и сумите представляващи работна заплата (лист
108).на 05.01.2018 год. от „*** ***** ****“ АД уведомили ЧСИ, че запорът на суми с
несеквестируем характер е бил вдигнат и има наложен запор на всички останали
постъпления по сметка на името на ответницата (лист 111 от и.д.).
След извършени повторна справка за наличието на трудови договори на ответницата, на
новия работодател на ЕТ„ ********“ било изпратено запорно съобщение за наложен запор
на трудовото възнаграждение. По делото няма данни за датата на връчването му на
работодателя. По делото, на 19.12.2018г. (лист 135 от и.д.) е получено писмо от управителя,
3
който уведомил ЧСИ, че чистата сума получавана от длъжника възлиза на 388, 81 лева и
няма да се правят удръжки.
На 09.02.2021 год. (лист 144 и.д.) взискателят поискал от съдебния изпълнител да
извърши нова справка и да наложи запори на откритите банкови сметки на длъжника.
На 07.07.2021 год. (лист 146 от и.д.) взискателят поискал да бъде прекратено
изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК и да му бъде върнат изпълнителния
лист.
С постановление от 07.07.2021 год. (лист 148 от и.д.) съдебният изпълнител, след като
приел, че от последното валидно извършено изпълнително действие по делото 10.12.2018
год. - налагането на запора на банковите сметки на длъжника, са изтекли повече от две
години без взискателят да е поискал извършване на нови действия, на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК прекратил изпълнителното производство и вдигнал наложените запори.
Въз основа на изпълнителния лист, на 27.09.2021 год. взискателят подал молба до
ЧСИ ******* **** с искане за образуване на изпълнително дело срещу ответницата.
Взискателят възложил на съдебния изпълнител да извърши всички необходими
изпълнителни действия. С разпореждане от 06.10.2021 год. ЧСИ образувал изпълнително
дело № ***/ 20** год.
На 17.11.2021 год. на работодателя на длъжника „** ****“ ЕООД гр. **** било връчено
запорно съобщение за наложен запор на трудовото й възнаграждение.
На 17.11.2021 год. на „***“ АД било връчено съобщение за наложен запор на банковите
сметки на ответницата. На 18.11.2021 год. запорно съобщение било получено и от „*****
**** ***“ АД. На 17.11.2021 год. запорно съобщение било получено и от „**** *****“ АД.
От всички само „***“ АД уведомили ЧСИ, че признават вземането върху което е наложен
запор. Работодателят на длъжника уведомил съдебния изпълнител на 07.12.2021 год., че
длъжника получава трудово възнаграждение в размер на 510, 44 лева и доходът е
несеквестируем.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
С отрицателния установителен иск длъжникът по изпълнението цели да оспори
изпълняемото право като може да се основава само на факти настъпили след решението, по
което е издаден изпълнителния лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК,
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, а съгласно следващата разпоредба на
алинея втора, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В настоящия казус, ищцата основава иска си на това, че повече от пет години от
26.06.2015 год. кредиторът е бездействал и не е предприел никакви действия, поради което
вземанията му за главница, лихви и разноски са се погасили с изтичане на петгодишния
давностен срок.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В настоящия казус се установи, че срещу ищцата е било проведено заповедно
производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК - за неизпълнение на задължения по сключен между нея и „***** ***** ******“ АД
договор за кредит за покупка на стоки. Датата, на която издадената срещу ответницата
заповед за изпълнение е влязла в сила остана неизяснена по делото. Ако се приеме, че това е
11.08.2009 година, когато е бил издаден изпълнителният лист, издаден въз основа на
разпореждане на заповедния съд, който на 11.08.2009 г. констатирал влизането на заповедта
за изпълнение в сила, следователно от тази дата по отношение на вземанията по заповедта
за изпълнение е започнала да тече нова погасителна давност със срок от пет години. Съдът
намира, че в случая намира приложение горецитираната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
независимо от липсата на проведено исково производство и приема, че последиците на
влязлата в сила заповед за изпълнение се приравняват на последиците на влязло в сила
съдебно решение – така и съдебната практика: Решение № **/ **.**.20** г. на ВКС по
гр.д. № ****/20** г. на Четвърто г.о., Определение № *** от **.**.20** г. на ВКС по ч. гр. д.
№ ****/20** г. на четвърто г. о., Определение № *** от **.**.20** г. на ВКС по ч. гр. д. №
***/20** г. на четвърто г. о., Определение № *** от ***.**.20** г. на ВКС по ч. т. д. №
****/20** г. на второ т. о.; Определение № *** от **.**.20** г. на ВКС по ч. гр. д. №**
*/20** г. на Четвърто г. о.; Определение №* ** от **.**.20** г. на ВКС по ч. гр. д. №
****/20** г. на Четвърто г. о.
В казуса се установи, че за събиране на вземането кредиторът е предприел действия и
на 11.11.2009 година е поискал да бъде образувано изпълнително производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, буква “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. Към онзи момент е било в сила Постановление № 3 от
18.11.1980 год. на Пленума на ВС, съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Същото
обаче е обявено за изгубило силата си с Тълкувателно решение № 2, постановено на
26.06.2015г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/ 2013г. т. 10.
На настоящия съдебен състав е известна противоречивата съдебна практика относно
това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 1980г. с т. 10 от ТР № 2/ 2015
и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му и наличието на висящо тълкувателно дело по въпроса. До постановяването
на решение по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се
съобрази с разрешението, застъпено в решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. на Четвърто г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а
новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. Следователно в казуса в
5
периода от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на
тълкувателното решение 26.06.2015 год. погасителна давност не е текла и тя е започнала да
тече от 26.06.2015г.
Междувременно обаче съдът приема, че изпълнителното дело е било прекратено по
силата на закона - на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради т.н. перемпция. Съгласно
цитираната разпоредба изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. От материалите в изпълнителното дело по описа на
ЧСИ ******се установи, че в продължение на повече от две години от 11.11.2009 год.,
когато взискателят е поискал образуване на изпълнително производство и е възложил на
съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ всички изпълнителни действия, той не е
поискал никакви действия. Съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника ****** и запор на лекия й автомобил, след което
извършването не други изпълнителни действия взискателят не е поискал. Следователно, на
11.11.2011 год. е изтекъл преклузивният двегодишен срок и по силата на закона са
настъпили правопогасяващите последици и процесуалното правоотношение се е погасило.
Изпълнителното производство е прекратено по право независимо от липсата на
постановление от съдебния изпълнител. Изричното му прекратяване с друго постановление
едва на 07.07.2021 год. в случая е без правно значение.
Съгласно горецитираното ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г., когато
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, нова погасителна давност
започва да тече от датата, на която е било поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Последното валидно изпълнително действие по същото дело е било
на 21.12.2009 год., когато е бил наложен запор на лекия автомобил на ответницата,
следователно от тази дата е започнала да тече новата погасителна давност. Тази давност
съгласно горецитирания чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е петгодишна, следователно е изтекла на
21.12.2014 година и след тази дата вземанията на кредитора спрямо ищцата са се погасили,
поради което всички предприети принудителни действия спрямо нея, включително
изпълнителните действия запор на трудовото й възнаграждение и запор на банковите й
сметки по искане новия взискател, поискал конституиране по делото на 18.08.2015 год. и
изпълнителните действия по новообразуваното изпълнително дело № **/ 20** са без
основание.
По изложените по - горе съображения съдът намира, че ищцата не дължи на ответника
паричните вземания, предмет на изпълнителния лист, поради което предявения от нея
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважения размер на иска в тежест на
ответното дружество се присъждат направените от ищцата разноски по делото в размер на
670 лева, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл. 439, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „**** ******** ***** **“ ЕАД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ****, бул. „**** ****, бизнес
***** „**** *“, ет. *, представлявано от ***** **-**** , ****** **** **** и ***** ****
*****, че ЕЛ. В. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ******, общ. *****,
ул.“*****“ № ** не им дължи сумата от 1 086, 01 лева (хиляда осемдесет и шест лева и
01 ст.), представляваща незаплатена сума по договор за кредит, сумата от 150, 21 лева
(сто и петдесет лева и 21 ст.) представляваща печалба на дружеството за периода от
15.10.2007г. до 15.08.2008г., сумата от 242, 51 (двеста четиридесет и два лева и 51 ст.),
натрупани лихви за забава за периода от 15.11.2007г. до 21.05.2009г., ведно със законната
лихва от 14.07.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 (сто двадесет и
пет) лева за разноските по делото, по което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/
20** г. на РС- Сандански, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „******* ***** ******** **“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. ****, бул. „***** ***“ , бизнес *** „**** *“, ет. *, представлявано от
***** *******, **** *** *** и **** **** *** да заплати на ЕЛ. В. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. ****, общ. *****, ул.“*****“ № ** сумата от 670 (шестстотин и
седемдесет) лева за направените от нея разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7