№ 1190
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20221100503658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „С.В.“ АД, срещу
постановление за разноски на помощник ЧСИ при частен съдебен изпълнител М.П. от
26.01.2022 г. по изп. дело № 20228510400057, с което приетите в поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и
„К.М.“ ЕООД, са намалени от 800 лева на 700 лева.
Жалбоподателят твърди, че постановлението на съдебния изпълнител било израз на
злоупотреба с процесуални права, а определените разноски за адвокатско възнаграждение
били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с участието на
взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал молбата за образуване на
производството и не извършил никакво представителство на взискателя, като съответно
следва да бъде намалена и пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД
и „К.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат М.Л. оспорват жалбата като неоснователна, с
твърдения, че претендираното възнаграждение било в рамките на законоустановения
минимум, определен в разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не
само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство.
Въз основа на изложеното, счита претендираното и прието възнаграждение за дължимо и
1
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди на „Ф.С.М.“ ЕООД и
„К.М.“ ЕООД разноските за настоящото производство.
ЧСИ М.П. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че с оглед
материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно
НМРАВ.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с
който е оставено без уважение искането на длъжника „С.В.“ АД, за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“
ЕООД, поради прекомерност до минимално дължимите размери. Длъжникът счита, че
цедирането на вземане за адвокатско възнаграждение и инициирането от цедентите на
множество изпълнителни дела съставлява злоупотреба с процесуални права и адвокатско
възнаграждение принципно не следва да се дължи, а при условията на евентуалност –
същото да бъде намалено.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело изп. дело №
20228510400057, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „С.В.“
АД, по молба на „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, депозирана чрез процесуален
представител - адв. Д., въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2021 г., издаден по гр. дело
№ 57286/2020 г. на СРС, ГО, 162 състав, за принудително събиране на сумата от 50.00 лева -
присъдени разноски, заедно със сумата 5.91 лева – такси за издаване на изпълнителния лист.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите са посочили
съответните изпълнителни способи, като към същата е представено споразумение за
адвокатско възнаграждение, сключено между „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, от една
страна и адвокатско съдружие, видно от който за провеждане на принудителното
2
изпълнение се дължало възнаграждение от 800 лева, заплатено чрез банков превод.
До длъжника „С.В.“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена
сумата 800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от
задълженото лице на 11.01.2022 г., съответно на 21.01.2022 г. длъжникът подал възражение
срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото
намаляване.
С постановление за разноските от 26.01.2022 г. помощник ЧСИ при частен съдебен
изпълнител М.П., намалил адвокатското възнаграждение със 100 лева до размера от 700
лева, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи
адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител.
На 07.02.2022 г. адвокатско съдружие „Б.Л.“ е депозирало молба, с която с оглед бързина и
процесуална икономия е поискало намаляване на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение до размера съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Върху молбата е
поставена резолюция от 07.02.2022 г. – „Молбата е уважена“.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите, съдържащи
се в изп. дело № 20228510400057 не се установява към момента на релевиране на искането
за намаляване на приетите разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение да са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия, съответно не се установява
упълномощената адвокат Д. да е осъществявала някаква процесуална активност извън
депозирането на молбата за образуване на производството и депозирането на 12.01.2022 г.
на молба, с която се оттеглят посочените в молбата за образуване на изпълнително дело
способи за събиране на вземането и се сочи, като единствен способ на изпълнението – запор
на банковите сметки на длъжника.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и
решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят оспорва принципната си отговорност за
разноски с оглед злоупотребата с процесуални права от страна на взискателите,
включително оспорва и техния размер. При липса на доказателства към образуване на
изпълнителното производство „С.В.“ АД да е погасило задължението си към цедента Л.Ч.
или към цесионерите – взискатели в производството, разноски за иницииране на
изпълнителното производство са дължими. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева -
за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
3
действия с цел удовлетворяване на парични до 1000 лева (както в настоящия случай) - 200
лева. В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателите адвокатско възнаграждение
над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело. Настоящият състав намира, че такова
възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника „С.В.“ АД.
Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като
редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в
която е посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателите да са инициирани и извършени каквито и да било действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в производството е дължимо
единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на
изпълнителното производство и затова в тежест на „С.В.“ АД, следва да се възложи само
минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като
при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма
основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Този извод не се
променя от факта, че взискателите са две дружества. Същите са свързани лица,
представлявани от едно и също физическо лице които са придобили вземане за адвокатско
възнаграждение общо, без уточняване на частите за всеки нов кредитор и е очевидно, че
същите са образували изпълнителното производство в защита на един общ свой интерес,
представлявани са от един процесуален представител и множествеността на цесионерите по
отношение на сума в незначителен размер е израз на стремеж за генериране на разноски за
всеки взискател, което няма как да не бъде преценено като злоупотреба с процесуални
права.
От друга страна производството за принудително удовлетворяване на присъдени разноски
се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, поради което няма
никакво основание в тежест на длъжника „С.В.“ АД, да бъде възлагано адвокатско
възнаграждение над установения минимум, който съгласно НМРАВ възлиза на 200 лева и то
само за реално извършеното от адв. Д. процесуално представителство, изразено в
депозиране на молба за образуване на производството. По изложените съображения,
постановлението на съдебния изпълнител от 26.01.2022 г., с което е отказано намаляването
на определеното в размер на 700 лева в полза на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“
ЕООД адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва да се отмени като
незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200 лева,
която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Извършеното впоследствие намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
400.00 лв. (след първоначалния отказ за намаляването им) е извършено от частния съдебен
4
изпълнител с оглед изрично писмено искане на взискателя, направено след подаването на
жалбата, предмет на настоящото производство и не изключва правния интерес от
предприетата от длъжника защита предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ
жалбата е основателна по следните съображения:
Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания,
посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от
което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26
ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от
него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за
изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които
съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното
вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 50.00 лв.
главница. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса възлиза на сума
в размер на 12.00 лв. с ДДС.
Относно разноските по производството
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Бизнес парк София 1” сгр. 2а, длъжник по изпълнително дело №
20228510400057 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СРС Постановление от
26.01.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“
5
ЕООД по Изпълнително дело № 20228510400057 по описа на ЧСИ М.П. сумата в размер на
200.00 лева - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на
изпълнителното дело и размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 12.00 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.В.“ АД, за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ф.С.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6