№ 408
гр. Враца, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 5387/12.07.2022 г. на длъжника ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт И.С., против Разпореждане от
28.06.2022 г., с което на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключено
производството по изп.д.№ 282/2022 г. по описа на ЧСИ М. Н., с рег.№ *** и
район на действие – Окръжен съд-Враца.
В жалбата се посочва, че на 20.06.2022 г. по изпълнителното дело е
била депозирана молба от длъжника, с която се иска редуциране на приетия в
производството адвокатски хонорар на взискателя, но ЧСИ не се е произнесъл
по тази молба. Навеждат се доводи, че с прекратяването на делото съдебният
изпълнител е прекратил по-нататъшната възможност на длъжника за
обжалване на действията му, свързани с приемането на адвокатското
възнаграждение. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ противоречат
на закона, заобикалят разпоредбите ми и облагодетелстват взискателя, поради
което моли да бъде отменено обжалваното разпореждане за приключване на
изпълнителното дело. Иска да му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. за настоящето съдебно
производство.
В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК е постъпило писмено възражение
вх.№ 6087/28.07.2022 г. от адв.С. Л. - П., като пълномощник на В. М. П., ЕГН
**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на
малолетния взискател Р. В. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
с.***, в което се изразява становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност – и за неоснователност на жалбата.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК
активно процесуално легитимиран да обжалва прекратяването или
приключването на изпълнителното производство е взискателят, но не и
длъжника, каквото качество има жалбоподателят. При тези съображения се
1
иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима.
Във възражението се излагат твърдения и за неоснователност на
жалбата, тъй като изпълнителното производство е образувано по молба на
пълномощника, в която са посочени конкретни способи за принудително
изпълнение и са направени искания за извършване на справки. Посочва се, че
въз основа на тези искания са осъществени действия по принудително
изпълнение чрез налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и
именно по тази причина длъжникът е погасил изцяло задълженията си в срока
за доброволно изпълнение. Признава се обстоятелството, че длъжникът е
отправил молба за намаляване на адвокатския хонорар, претендиран от
взискателя, но се изтъква, че два дни след това е превел всички дължими по
делото суми, вкл. пълния размер на оспореното адвокатско възнаграждение.
Навеждат се доводи, че с това действие е изразено конклудентно съгласието
на длъжника с размера на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че
действия на ЧСИ, свързани с приключване на изпълнителното производство,
не са в противоречие със закона и заобикалящи разпоредбите му с цел
облагодетелстване на взискателя, а същите защитават интересите на
длъжника, тъй като с приключването на изпълнителното производство
служебно ще бъдат вдигнати и наложените запори на банковите му сметки.
Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване действията на ЧСИ по приключване на изп.д.№ 282/2022 г.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение и намаляване на същото до минималния му размер от 100,00
лв.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, съдебният изпълнител е
представил мотиви, в които посочва в хронологична последователност
извършените по делото действия и изразява становище за недопустимост, а в
условията на евентуалност – и за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид данните по приложеното копие от изп.д.№
2022***0400282 по описа на ЧСИ М. Н. и като обсъди наведените от
жалбоподателя доводи, както и изложените от взискателя и от съдебния
изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на адв.С. Л. -
П., като пълномощник на В. М. П., действаща в качеството на майка и законен
представител на малолетния Р. В. Г., и приложен към нея изпълнителен лист
№ 59/25.05.2022 г., издаден въз основа на Решение № 26/12.04.2022 г. по
търг.д.№ 113/2021 г. по описа на ОС-Враца, с което ЗД "БУЛ ИНС" АД е
осъдено да заплати на Р. В. Г. сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за вреди от смъртта на неговия баща В. Г. П., починал при ПТП
на 14.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава за
времето от 25.04.2021 г. до 05.08.2021 г. в размер на 2 002,78 лв.
С молбата е направено искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника във всички банки на територията на РБ. Поискано е и
присъждане на направените разноски в изпълнителното производство,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение и заплатени такси.
Към молбата е приложено пълномощното на адв.Л. - П., както и
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено и
2
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
С Разпореждане от 06.06.2022 г. е разпоредено образуване на
изпълнително дело, приет е като разноски по делото предявения адвокатски
хонорар, постановено е да бъде извършено имуществено проучване, като при
установяване на вземания и имущество да се наложат съответните запори и
възбрани, да се извърши справка за наличието на публични задължения и да
се връчи покана за доброволно изпълнение.
На 09.06.2022 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен общ размер на задълженията от 86 858,89 лв.,
като същите са описани по пера, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение от 3
000 лв. Тази покана е връчена на длъжника на 16.06.2022 г.
С молба от 20.06.2022 г. ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез пълномощника си
адв.М.Г., е поискал да бъде намален претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200,00 лв., съобразен с чл.10 вр. чл.7, ал.2 и § 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат
се съображения, че не са извършвани други действия от процесуалния
представител на взискателя, освен образуването на делото, поради което му
се дължи възнаграждение само за това действие.
Препис от тази молба е връчен на адв.П., която е депозирала писмено
становище вх.№ 5075/30.06.2022 г. и навежда доводи, че е упълномощена не
само да образува изпълнително дело по смисъла на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г., но и да води делото по смисъла на чл.10, т.2 от същата разпоредба,
както и че е извършила такива действия по водене на делото, изразяващи се в
посочване на изпълнителни способи, които са приложени от съдебния
изпълнител.
Още преди да бъде депозирано това становище и да бъде извършено
произнасяне от ЧСИ по направеното искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, на 24.06.2022 г. е извършен банков превод от длъжника по
изпълнителното дело на сумата 87 166,96 лв. С тази сума ЧСИ Н. е извършил
разплащания на заявените вземания, в т.ч. и на 3 000 лв. адвокатски хонорар.
На 28.06.2022 г. съдебният изпълнител е постановил обжалваното
разпореждане, с което е приключил изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.2 ГПК, поради пълно издължаване.
Длъжникът е уведомен за това разпореждане на 30.06.2022 г. и на
12.07.2022 г. е депозирал пред ЧСИ жалба против същото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, но
е процесуално недопустима тъй като е насочена срещу неподлежащо на
обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител.
В разпоредбата на чл. 435 ГПК изчерпателно са изброени действията
на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване както от страните в
производството – взискател и длъжник, така и от трети лица. Длъжникът,
каквото качество притежава жалбоподателят ЗД "БУЛ ИНС" АД, може да
обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2
ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
3
принудителното изпълнение; постановлението за разноските (чл. 435, ал. 2
ГПК), както и постановлението за възлагане, ако счита, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал. 3 ГПК).
В конкретния случай жалбата е насочена против разпореждане за
приключване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2
ГПК. Легитимиран да обжалва приключването на принудителното
изпълнение е единствено взискателят, съгласно чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК, но
не и длъжника. За последния липсва правен интерес от обжалване на този акт,
тъй като преустановеното принудително изпълнение е в негова полза.
В жалбата се излагат съображения, че към момента на приключване
на изпълнителното производство ЧСИ не се е произнесъл по депозираната от
длъжника молба за редуциране на приетия в изпълнителното производство
адвокатски хонорар на взискателя, поради което с прекратяване на делото е
преградена възможността за по-нататъшно обжалване на действията му в тази
насока.
Настоящият съдебен състав намира, че тези съображения не обуславят
допустимост на жалбата.
Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението.
В конкретния случай размерът на приетото от ЧСИ вземане на
взискателя за адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. е посочен в изпратената
до длъжника покана за доброволно изпълнение, която е получена от ЗД "БУЛ
ИНС" АД на 16.06.2022 г. В срока по чл.436, ал.1 ГПК длъжникът не е
обжалвал тези разноски, а е поискал единствено намаляване на приетия
размер на адвокатския хонорар. Преди да бъде извършено произнасяне от
ЧСИ по тази молба, длъжникът е извършил превод на цялата дължима сума
по изпълнителното производство, в т.ч. и на пълния заявен и приет размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. При тези
фактически данни могат да бъдат направени следните изводи:
Към момента на депозиране на жалбата е налице акт на съдебния
изпълнител, касаещ разноските по изпълнението и подлежащ на обжалване от
длъжника, съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Този акт е обективиран в поканата
за доброволно изпълнение и е станал достояние на длъжника при получаване
на същата. Срокът за обжалването му обаче е изтекъл преди подаването на
жалбата, поради което дори и да се приеме, че същата касае този акт, то би
била недопустима, поради просрочие.
На следващо място, по молбата на длъжника за редуциране на
адвокатския хонорар липсва произнасяне от съдебния изпълнител, поради
което не може да се приеме, че жалбата има за свой предмет друг подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ – напр. отказ да бъде намален размера на
претендираните от взискателя и приети разноски за адвокатско
възнаграждение.
Най-сетне, дори и да се приеме, че с жалбата се цели връщане на
доброволно заплатения от длъжника недължим размер на адвокатско
възнаграждение, то тази цел не би могла да бъде реализирана при отмяна на
4
постановлението за приключване на изпълнителното производство, тъй като
отмяната не би била свързана с такива последици. Ето защо и от тази гледна
точка за длъжника липсва правен интерес от обжалването на разпореждането
за приключване на изпълнителното производство.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, а производството по делото – прекратено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалбата на длъжника ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, против Разпореждане от
28.06.2022 г., с което на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключено
производството по изп.д.№ 282/2022 г. по описа на ЧСИ М. Н..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 326/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5