№ 536
гр. Шумен, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20223630100702 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК за осъждане на ИВ. М.
СТ. с ЕГН ********** да заплати на пълнолетото си дете Р. ИВ. СТ. с ЕГН **********, сума в
размер на 300,00 лева месечно издръжка за минало време за периода от 25.03.2022г. до датата на
подаване на исковата молба - 01.04.2022г.
Предявен е и иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на ИВ. М. СТ. с ЕГН:
********** да заплати на пълнолетото си дете Р. ИВ. СТ. с ЕГН **********, сума в размер на
300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2022 г. до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и 25-годишна възраст
при обучение във ВУЗ.
Ищецът обосновава съществуващия правен интерес от завеждане на исковата претенция,
навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на съдебно решение № 235 от 25.02.2005г. на ШРС, постановено по гр. дело №
2391 за 2004г. по описа на същия съд родителските права над Р.И. С. са предоставени за
упражняване на майката П. Р. С.а. Със същото съдебно решение е определен и размер на издръжка,
впоследствие увеличен в размер на 180,00 лв. На 25.03.2022 год. ищецът навършил пълнолетие.
Това породило правен интерес в ищеца, тъй като продължавал образованието си в средно училище
и живеел в дома на майка си в гр. Шумен. Сочи, че след завършване на средно си образование има
намерение да продължи обучението си в университет за получаване на висше образование, като
това налагало да посещава срещу заплащане ежеседмични частни уроци по математика, както и
часове за допълнителна физическа подготовка и издържливост. Заявява, че няма движимо или
недвижимо имущество на негово име. Няма лични доходи, от които да се издържа и да покрива
личните си нужди. Всички разходи в домакинството като битови сметки, храна, средства за
учебници и учебни пособия, допълнителни уроци, облекло, обувки, траспорт и др. се полагали от
1
майка му.
Счита, че за баща му няма да има особени затруднения, да плаща издръжка в размер на 300
лева, тъй като е в трудоспособна възраст, реализира доходи и притежава недвижими имоти.
Твърди, че този размер е справедлив, съобразно нуждите му и възможностите на родителя.
По същество сочи, че действително ответникът е заплащал издръжка в размер на 180,00 лв.
месечно, колкото с бил последно присъдения размер. За този период в страната обаче са настъпили
редица промени - развили са се инфлационни процеси, увеличена е MP3 и е приета нова линия на
бедност. От друга страна са нараснали и нуждите и потребностите на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на исковата молба, като
сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва фактите изложени в исковата молба.
Същият сочи, че плащал доброволно издръжка на сина си до навършване на пълнолетие. Посочва,
че няма постоянен месечен доход, разчита на помощи и каквото успее да произведе от личното си
стопанство, но за сметка натова имал обичайните разходи, и най-вече задължение за и здръжка към
непълнолетно дете, поради което е в невъзможнодст да предостави издръжка в размер на 300 лв.
месечно. Заявява, че въпросния размер е значително по-висок и от минималния размер за
дължимата издръжка за ненавършило пълнолетие дете.
При преценката на доказателствата, СЪДЪТ е взел предвид и събрал като относими по
делото представените писмени доказателства: заверени ксерокопия на: Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 323 от 29. 03. 2004 г. на Община Шумен; служебна
бележка № 318/30.03.2022 г. издадена от ППГ „Н. П.“ гр. Шумен; служебна бележка №
315/29.03.2022 г. издадена от ППГ „Н. П.“ гр. Шумен; Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 1235/26.10. 2005 г. на Община Шумен; Етапна епикриза на ответника с
дата 13.04.2022 г. издадена от д-р С. Д. – кардиолог; Амбулаторен лист № 175300 от 13.04.2022 г.
издаден от д-р С. Д. – кардиолог; вносна бележка с фискален бон издадена от ШУ „Епископ
Константин Преславски“ на името на Й. М. Б. с дата 15.02.2022 г.; Нотариален акт за договор за
покупко-продажба на недвижим имот № ***т02.09.2000 г.; справка № 537342/03.05.2022 г. от
Агенция по вписванията за периода от 01.01.1995 г. до 03.05.2022 г. за лицето П. Р. П.;
Удостоверение за декларирани данни от ИВ. М. СТ. издадено от НАП ПД Варна изх. №
270192202288240/03.05.2022 г.; пълномощно, удостоверение изх. № 407/12.04.2022 г. издадено от
ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Шумен, служебна бележка издадена от „Донев Ауто“ ООД гр.
Шумен с дата 16.05.2022 г.; Удостоверение изх. № 75/19.05.2022 г. издадено от „Дюра-Тайлс“ БГ
гр. Нови пазар, относно доходите на П. Р. П.; Заявление от ищеца до ЦПО „ЕЛИТ“ към „ЕЛИТ“
ООД гр. Шумен с дата 30.03.2022 г.; фактура № **********/19.05.2022 г. издадена от ЕЛИТ
ООД; Решение №235/25.02.2005 г. постановено по гр.д. № 239/2004 г. на ШРС; Решение №
457/13.07.2017 г. постановено по гр.д. № 1321/2017 г. на ШРС, писмо от ТД НАП гр. Варна офис
Шумен изх. № 4166-1/13.05.2022 г. относно подавани данни за осигурителен доход на лицето ИВ.
М. СТ., . Справка № 724716/14.06.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическ
лице за всички служби по вписвания за периода 01.01.2000 г. до 14.06.2022 г. за лицето ИВ. М.
СТ.; справка от Агнеция по геодезия и картография, свидетелство за регистрация част I на лек
автомобил с рег.№ Н 8368 ВХ; Справка от Агенция по вписвания № 723597/13.06.2022 г.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически констатации:
2
Не се спори по делото, за посочените по-долу обстоятелства: а именно, че ответникът ИВ.
М. СТ. е баща на ищеца Р. ИВ. СТ.. По силата на съдебно решение № 235 от 25.02.2005г. на ШРС,
постановено по гр. дело № 2391 за 2004г. по описа на същия съд родителските права над детето са
предоставени за упражняване на майката П. Р. С.а и е определен размер на издръжка в размер на
50.00 лв. месемно. С последващо съдебно Решение № 457 /13.07.2017г. по гр. дело № 1321 / 2017г.
по описа на ШРС е увеличен размера на издръжка от 50.00 лв. на 180,00 лв. На 25.03.2022 год.
ищецът навършил пълнолетие, като ответникът е преустановил заплащането на издръжка на сина
си.
При преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос по делото
е:
Конкретната нужда от издръжка в общ месечен размер на 300,00 лева и възможността на
ответника да изплаща частта в съответния претендиран размер?
СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
формира следните правни изводи:
По отношение на предявеният иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на ИВ. М.
СТ. да заплаща на пълнолетния си син Р. ИВ. СТ. издръжка в размер на 300,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата до навършване на 20-годишна възраст при обучение в
средно учебно заведение и 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ, съдът намира същият за
частично основателен до размер на 180,00 лева месечно.
Искът по чл.144 от СК е за определяне на първоначална издръжка, като според този текст
от закона, издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да
се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не
може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Налице
е принципно положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и
се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите.
Установиха се по делото наличието на следните предпоставки, обуславящи искането за
присъждане на претендираната издръжка: ищецът е дете на ответника; същият е навършил
пълнолетие, но не е навършил 25 годишна възраст; след навършване на пълнолетие продължава да
учи в средно училище, като получава стипендия в размер на 21,00 лева месечно.
При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да я определи в съответствие с
възможностите на родителите да дават такава. Съдът намира, по отношение на възможностите на
задълженото лице, че са налице доказателства за недобро здравословно състояние, за което обаче
няма данни да е довело до ограничена работостособност. Едновременно с това се установиха
3
наличие на други алиментни задължения на ответника към друго непълнолетно лице в ученическа
възраст. По делото не се установиха данни за минимални трудови доходи на бащата, но същият е
в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата,
предвид липсата на ограничена работоспособност.
Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения,
съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за Р. ИВ. СТ. следва да бъде определена обща
месечна издръжка в размер на 400,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума
следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като делът на бащата
следва да се определи в краен размер на 180,00 лева.
По отношение на предявеният иск с правно основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК за
осъждане на ИВ. М. СТ. с ЕГН ********** да заплати на пълнолетния си син Р. ИВ. СТ. с ЕГН
**********, издръжка за минало време, в размер на 300 лв. месечно за периода от 25.03.2022г. до
01.04.2022г., съдът намира същият за неоснователен и недоказан.
Към датата на навършване на пълнолетие на ищеца, съдебният акт, с който е определена
издръжката като непълнолетен е преустановил действието си.
Както беше посочено по-горе, издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите.
Предвид гореизложеното, съдът е на мнение, че за да се уважи посочената искова
претенция е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За посочения период
25.03.2022г. до 01.04.2022г. тези обстоятелства не се установиха.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Бюджета на СВ, по сметка на
РС-Шумен сумата от 259,20 лева – държавна такса върху уважения размер на исковата претенция.
Ищецът е освободен от внасяне на дължимите държавни такси и разноски в производството, т.е.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-Шумен държавна такса и разноски, предвид
уважената част от исковата претенция.
Съобразно чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на
съдебното решение относно изменената издръжка.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. М. СТ. с ЕГН ********** да заплаща на пълнолетния си син Р. ИВ. СТ. с
ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в размер на 180 /сто и седемдесет/ лева месечно, считано от
01.04.2022г. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за който се
4
отнася, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК за
осъждане на ИВ. М. СТ. с ЕГН ********** да заплаща на пълнолетния си син Р. ИВ. СТ. с ЕГН
********** за периода от 25.03.2022г. до 01.04.2022г., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в
осъдителната му част относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА ИВ. М. СТ. с ЕГН ********** с адрес с. Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. ***
№ 4, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса,
съобразно определеният размер на издръжката в размер на 259,20 лева, както и 5,00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок, от
връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5