Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба Началник група „Пътна полиция“ В РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора чрез пълномощника юрисконсулт А. против Решение № 49/ 20.02.2024 г. по АНД № 20235510200814/ 2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ № 22-0284-002068/ 26.10.2022 г., с наложено на Х. К. М. от [населено място] административно наказание за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че на М. неправилно е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че водачката не е била лишена от управление на МПС по административен ред. Обосновава, че въпросът за отговорността й не е бил решен, тъй като с мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН не са изтекли 18 месеца от издаване на заповедта за принудителна административна мярка /ЗПАМ/ за лишаване на М. от право да управлява МПС. Относно факта на управление на МПС моли да се има предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля Г. И.. Въз основа на изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът Х. К. М. от [населено място], чрез упълномощения адвокат М. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Като споделя изложените от съда доводи, моли същата да бъде отхвърлена изцяло.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 22-0284-002068/ 26.10.2022 г., издадено от Началник група „Пътна полиция“ в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № [рег. номер]/17.10.2022 г., с което на Х. К. М., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение е преценено обстоятелството, че на 16.10.2022 г. в 23:40 часа в [населено място] по ул. „8-ми януари“ в посока изток-запад, М. управлява лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № [рег. номер], собственост на Х. П. И. от [населено място], след като е лишена от това право по административен ред.

За да отмени НП, Районен съд Казанлък приема въз основа на събраните доказателства друга фактическа обстановка, а именно, че на 16.10.2022 г. в 23:40 часа в [населено място] по ул. „8-ми януари“ Х. М. е управлявала МПС без СУМПС в срока на валидността му, с което виновно е нарушила чл.150а, ал.1 пр.4 от ЗДвП, следователно неправилно е наказана по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Този извод се базира на издадена Мотивирана резолюция № 22-0284-[рег. номер]/ 01.03.2022 г. за прекратяване на административно наказателното производство по АУАН № AД 50426/ 25.02.2022 г., въз основа на който е издадена и ЗПАМ № 22-0284-000091/ 28.02.2022 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Съдът обосновава, че на 01.03.2022 г. отговорността на водачката е решена, а действието на ЗПАМ не продължава след приключване на производството по ЗАНН. Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът не приема за установено, че М. е била неправосопособен водач по някоя от законовите хипотези за това. Като счита, че извършеното от нея нарушение по чл.150а, ал.1 пр.4 от ЗДвП е наказуемо по чл.185 от ЗДвП, но не е приложима възможността за изменение на НП по реда на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН с оглед същественото изменение на обстоятелствата на нарушението, отменя изцяло обжалваното НП поради незаконосъобразността му.

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Административнонаказателната отговорност на Х. К. М. е ангажирана на основание разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която лице, което управлява моторно превозно средство след като е лишено от това право по съдебен или административен ред се наказва с глоба от 100 до 300лв. Нормата на чл.150а от ЗДвП, посочена в НП за нарушена, предписва за управление на моторно превозно средство водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства правилно е прието за установено от фактическа страна, че М. на 16.10.2022 г. в 23:40 часа в [населено място] не е управлявала МПС като лице, лишено от право да управлява МПС по административен ред, а без СУМПС в срока на валидността му, тъй като този срок е изтекъл на 24.09.2022г.

За лишаването от право на управление на МПС информация е налична в приложената към преписката Справка за нарушител/водач Х. К. М.. От нея е видно, че към случая е относима издадената на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП Заповед за налагане на ПАМ № 22-0284-000091/ 28.02.2022 г. Издадената мотивирана резолюция № 22-0284-[рег. номер] от 01.03.2022г за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № AД 50426/ 25.02.2022 г., послужил за издаване на заповедта, не е приложена по преписката, нито е изискана от съда. Поради това направените въз основа на нея изводи на районния съд за правните й последици, както и оплакванията на касатора срещу тях, не могат да бъдат проверени, респективно обсъдени в настоящото производство.

Независимо от изложеното, по делото категорично е установено извършено противоправно деяние от М. – управление на МПС без СУМПС в срока на административната му валидност, което съставлява нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП - без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Касационният състав на Административенсъд Стара Загора не споделя доводите в обжалваното решение, че приложимата санкционна норма за такова нарушение е тази на чл.185 от ЗДвП. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че предвид същественото изменение на приетите фактически обстоятелства в АУАН и НП по извършване деянието, не е приложима разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, позволяваща му да измени НП, когато се налага приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

Като е достигнал до крайни правни изводи за незаконосъобразност на НП № 23-0284-002068/ 26.10.2022 г., издадено от Началник група в Районно управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/ 20.02.2024 г. по АНД № 20235510200814/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.