№ 4458
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110206984 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 6984 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. К. Х. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
017834/ 26.07.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на Б. К. Х., ЕГН-**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за
нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба”
в размер на 200 (двеста) лева –на основание чл. 179, ал.2,вр. ал.1, т. 5 от ЗДП и по т.2- за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено
адм. наказание-глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и не ползва проц. представител. В
хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
В жалбата се оспорва осъществяването на нарушенията. Излага се различна от описаната в
АУАН фактическа обстановка. Излага аргументи за недоказаност осъществяването на
нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.
1
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки, по които съдът се е произнесъл в
открито съдебно заедани е и не е приле същите, доколкото от фактическата част е установил,
че касаят друго лице и друго съдебно производство.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2023 г., около 18:10 часа, в гр. София, на бул. "Ал.Стамболийски“ с посока на
движение от бул. "К. Величков“ към ул. "Райна Княгиня" жалбоподателят Б. Х. управлявала
лек автомобил *** с рег. № *** и на кръстовището с посочената улица се преустроила в
обсега на релсовия път за предприемане на маневра ляв завой. По трамвайните релси се
движила трамвайна мотриса с № *** управлявана от св. В. В.. Жалбоподателят застанала
върху релсовия път, при което реализирала ПТП с трамвайната мотриса. На меястото на
произшествието пристигнали служители на ОПП-СДВР. Свидетелят М. Т. съставил
Протокол за ПТП № 844713/17.07.2023 г. и скица на местопроизшествието. Предоставени
били на двамата водачи да попълнят декларации. При проверка на документите на водача на
лекия автомобил било установено, че не не предоставя контролния талон към СУМПС. Св.
М.Т. констатирал, че жалбоподателят Б. Х. е извършила нарушение на чл.19, ал.1 от ЗДП и
на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и на място съставил АУАН серия GA № 822184/ 17.07.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН блило издадено обжалбаното НП.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на акт. М. Т. и на св. В. В.; АУАН №
822184/ 17.07.2023 г.; декларации; Протокол за ПТП № 844713/17.07.2023 г. и скица на ПТП;
писмо; справка картон на водача; Заповед № 8121к13318/28.10.2019 г.
Съдът се довери на показанията на акт. М. Т., който е посетил ПТП след сигнал, и е
съставил Протокола за ПТП и скицата към него въз основа на собствените си възприятия
при посещаване на мястото на произшествието и заявеното от двамата водачи. Същият
данни за посетеното ПТП, положението на автомобила на релсовия път, положението на
трамвайната мотриса и направените констатации. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя като ги намери за ясни, логични и последователни, както и съответни на
приложените писмени доказателства.
Съдебният състав кредитира показанията и на св. В.В., който е бил водач на
трамвайната мотриса по време на настъпилото ПТП. Неговите показания съдържат
информация във връзка с движението на трамвая, посоката на движение на лекия
автомобил, действията, предприети от водача на лекия автомобил ***, заставането на
релсовия път, по който се е намирала трамвайната мотриса и настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Изнесеното от свидетеля В.В. се потвърждава изцяло от съставените писмени
документи, поради което съдът се довери показанията му във връзка с механизма на
пътнотранспортното произшествие, а именно, че жалбоподателят Б. Х. се е намирала в
2
обсега на трамвайните релси и не е освободила релсовия път при движението на
трамвайната мотриса, вследствие на което е реализирала ПТП-то с движещата се отляво
трамвайна мотриса.
Съдът прие и събрания и проверен писмен доказателствен материал като отчете, че
писмените доказателства са ясни и последователни, източник на пряка доказателствена
информация по случая и водят до еднозначни фактически изводи.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП- Атакуваното Наказателно постановление е от
категорията на обжалваемите административни актове; жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това
жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от анализа на приложените по
делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи се налага
извод, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени
изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то
по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и
съответно да организира защитата си. Съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство, бе доказано по безспорен начин, че ж-лят Б. Х. е осъществила
вмененото нарушение по чл. 19, ал.1о т ЗДП. Съгласно посочената норма „Когато релсов
път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които
се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при
приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на
пътници, за да го пропуснат да премине.“. По делото безспорно бе установено, че водачът на
лекия автомобил *** се е намирала в обсега на трамвайните релси и не е пропуснала
движещата се трамвайна мотриса, поради което е настъпило и произшествието. Т.е водачът
на лекия автомобил не е изпълнил задължението си да освободи по възможно най-бързия
начин релсите при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници, за да го пропусне да премине. Съответгно, правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорост на жалбоподателя. АНО правилно е
определил и административното наказание съобразно нормата на 179, ал.2, вр. ал.1 т ЗДП и е
наложил на водача административното наказание в размер на 200 лева.
По изложените аргументи и като прие, че е налице цялостно описание на нарушението и
на всички обстоятелства, при които то е извършено, НП по пункт 1 следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно нарушението по т.2 на НП- разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП (в
редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на
3
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон,
който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.
С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, обн. в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала
наказауемостта по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е
попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на
извършването му. Видно от така изложеното, макар от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства по категоричен начин да се установи, че на посочените в
обжалваното НП дата и място жалбоподателят Б. Х. в качеството на водач на МПС да не е
представила при извършената проверка контролен талон към СУМПС, то по изложените по-
горе съображения наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум от 80 (осемдесет) лева, съобразно потвърдената част от
издаденото НП, тъй като същото бе частично отменено за едното нарушение и бе проведено
едно открито съдебно заседание като юрисконсултът не се яви и е депозирал писмени
бележки по делото.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-017834/ 26.07.2023г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Б. К. Х., ЕГН-
**********, е наложено адм.наказание по т. 1, с което за нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева –на
4
основание чл. 179, ал.2,вр. ал.1, т. 5 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-017834/ 26.07.2023г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Б. К. Х., ЕГН-********** по
т. 2- за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е
наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Б. К. Х., ЕГН-********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5