№ 15975
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110152809 по описа за 2023 година
„И.С.К.“ООД е предявил срещу А. В. Д. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1800
лева – главница по Договор за потребителски кредит SO №3225/05.09.2022,
сумата от 118.80 лева-договорна лихва за периода от 5.09.2022 до 4.11.2022 и
сумата от 79 лева- лихва за забава за периода от 5.11.2022 до 10.04.2023, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит SO №3225/05.09.2022.Твърди, че договарянето е осъществено чрез
средствата за комуникация от разстояние на уеб сайт www.happycredit.bg, като
индивидуалният договор за потребителски кредит е сключен във формата на
електронен документ. Твърди, че кредитополучателят е подписал договора в
профила си в платформата, въвеждайки SMS персонален индификационен
шест цифрен код, изпратен му от автоматичната система на „И.С.К.“ООД,
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис.Твърди, че по силата на договора е отпуснат на ответника кредит в
размер от 1800 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата от
1
2638.80 лева, ведно с дължимата договорна лихва и такса за експресно
разглеждане.Договорът е за срок от 60 дни, като сумата е следвало да бъде
издължена на 4.11.2022 на една погасителна вноска.Поддържа, че договорната
лихва е начислена за периода от 05.09.2022 до 4.11.2022.Твърди, че ответникът
дължи и лихва за забава в размер от 79 лева за периода от 5.11.2022 до
10.04.2023.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. В. Д. оспорва предявените
искове.Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 и т.20 от ЗПК, поради което се явява недействителен на основание чл.22
от ЗПК.Поддържа, че е неясна методиката за формиране на лихвата, както и на
годишния процент на разходите.Поддържа, че след като договорът е нищожен
на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на
кредита.Поддържа, че е извършил плащане на сумата от 1048.50 лева по
договора за кредит.Твърди, че предвид твърдяната нищожност на договора за
кредит, както и на отделни клаузи в него за възнаградителна лихва, за ГПР,
както и клаузата за такса за експресно разглеждане, платената от него сума в
размер на 1048.50 лева следва да бъде приспадната от главницата по договора
за кредит.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на индивидуален договор за потребителски кредит SO
№3225/05.09.2022 „И.С.К.”ООД е предоставил на А. В. Д. кредит в размер от
1800 лева за срок от 60 дни, при договорна лихва в размер от 118.80 лева, 720
лева – такса за експресно разглеждане и обща сума на връщане- 2638.80 лева,
при ГПР-47.52% и ГЛП -40.15%.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредит от „Интернешънъл Саламанта капитал”ООД.
С плагежно нареждане от 05.09.2022 е наредена от „И.С.К.”ООД в полза
на А. В. Д. сумата от 1800 лева – потребителски кредит по договор №SA 3225
от 05.09.2022.
По делото е представен Анекс №1 към индивидуален договор за
потребителски кредит SO-3225/05.09.2022, с който е удължен срока на
2
кредита с 30 дни срещу заплащане от А. Д. на сумата от 419.40 лева.
С платежно нареждане от 4.11.2022 е наредена от А. Д. в полза на И.С.К.
ООД сумата от 419.40 лева по SO-3225.
По делото е представен Анекс №2 към индивидуален договор за
потребителски кредит SO-3225/05.09.2022, с който е удължен срока на
кредита с 45 дни в срок до 18.01.2023 срещу заплащане на сумата от 629.10
лева.
С платежно нареждане от 5...12.2022 е наредена от А. Д. в полза на
И.С.К. ООД сумата от 629.10 лева по SO-3225.
По делото е представена молба от А. В. Д. за удължаване на срока на
Договора с 30 дни.
По делото е представена молба от А. В. Д. за удължаване на срока на
договора с 45 дни.
Съгласно заключението на ССЕ ответникът е сключил договор с ищеца
за кредит в размер от 1800 лева, като сумата е усвоена от ответника на
05.09.2022.Съгласно заключението на ССЕ дължимите суми по кредита са в
размер от 1800 лева – главница, 118.80 лева – договорна лихва и 86.74 лева –
законна лихва.Съгласно заключението на ССЕ ответникът е внесъл сумир в
размер от 1048.50 лева за покриване на такса удължаване , а именон: на
4.11.2022 сумата от 419.40 лева и на 5.12.2022 сумата от 629.10 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на индивидуален договор за потребителски кредит SO
№3225/05.09.2022 „И.С.К.”ООД е предоставил на А. В. Д. кредит в размер от
1800 лева за срок от 60 дни, при договорна лихва в размер от 118.80 лева, 720
лева – такса за експресно разглеждане и обща сума на връщане- 2638.80 лева,
при ГПР-47.52% и ГЛП -40.15%.Ответникът не оспорва сключването на
договора.Освен това договорът за кредит е вид договор за заем, който е реален
договор и се сключва с превеждане и получаване на сумата по
заема.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че на 05.09.2022
сумата по кредита е преведена от ищеца и усвоена от ответника.С оглед на
което съдът приема, че договорът за кредит между ищеца и ответника е
сключен.Съдът приема, и че ищецът е изпълнил задължението си по договора
за кредит да преведе сумата по кредита.
3
Съгласно чл.1, ал.1 от договора с подписване на договора
кредитополучателят заявява, че преди подписване на договора е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно
разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена
от кредитодателя.Съгласно чл.1, ал.2 от договора услугата експресно
разглеждане на заявллението с искане за потребителски кредин е изцяло
извършената и предоставена от „И.С.К.”ООД услуга,з а което
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в
размер от 720 лева.
В договора е предвидена такса за експресно разглеждане на кредита в размер
от 720 лева.
Съгласно чл.8 от договора кредитодателят предоставя допълнителна
услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за удължаване на срока
за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60, 75 и 90 календарни дни след
първоначалния срок.Услугата се предоставя след искане с молба от
кредитополучателя и одобрение от кредитодателя.За предоставената услуга
удължаване на срока на договора, кредитополучателят ще заплати на
кредитодателя такса за удължаване на срока съгласно Таритага на
„Интернешънъл Саламанка Капитла”ООД наъ-късно на новата падежна дата
по индивидуалния договор.Срокът за връщане на задължението по договора
може да бъде удължаван до два пъти, като за всяко отделно удължаване ще се
дължи отделна такса от кредитополучателя.
С Анекс №1 към индивидуален договор за потребителски кредит SO-
3225/05.09.2022 е удължен срока на кредита с 30 дни срещу заплащане от
ответника на сумата от 419.40 лева.С Анекс №2 към индивидуален договор за
потребителски кредит SO-3225/05.09.2022 е удължен срока на кредита с 45
дни в срок до 18.01.2023 срещу заплащане на сумата от 629.10 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ процесните суми са заплатени.С оглед на
което за удължаване на срока на договора е заплатена общо такса в размер от
1048.50 лева.
Предвид изложеното по договора са предвидени 720 лева –такса за
експресно разглеждане и 1048.50 лева – такса за удължаване на договора или
4
общо сумата от 1768.50 лева, която е почти колкото размера на кредита-1800
лева.
Съдът намира, че клаузите, които установяват такса за експресно
разглеждане на кредита и такса за удължаване на срока са нищожни поради
противоречие със закона.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.Съдът намира, че таксата за експресно
разглеждане и таксата за удължаване на срока са пряко свързани с усвояване и
управление на кредита.С оглед на което клаузите на чл.1 и чл.8 от договора са
нищожни поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.Отделно от
това те са нищожни и поради потиворечие с добрите нарвие-чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД. В случая при кредит в размер от 1800 лева, таксата за експресно
разглеждане и таксата за удължаване на срока са в общ размер от 1768.50
лева.Съдът намира, че уговорените такси в размер колкото кредита, води до
нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Тези такси нарушават принципа на
добросъвестност и справедливост и представляват скрита печалба за
кредитора..С оглед на което съдът намира, че клаузите на чл.1 и чл.8 от
договора са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата
за експресно разглеждане представлява също разход по кредита, който следва
да бъде включен в ГПР..В случая към датата на сключване на договора за
потребителски кредит таксата за експресно разглеждане е начислена и е
включена в общата сума на плащанията по договора.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР таксата за експресно
разглеждане, която е в размер почти ½ от кредита , ще бъде надвишен
петкратния размер на законната лихва от 50%.
В ГПР също следва да бъде включена и таксата за удължаване на
срока.При включването на таксата за удължаване на срока, която възлиза на
повече от ½ от кредита, многократно ще бъде надвишен размера на законната
5
лихва.
При кредит от 1800 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с таксата
за експресно разглеждане възлиза на 2638.80 лева.А таксата за експресно
разглеждане в размер от 720 лева заедно с таксата за удължаване на срока от
1048.50 лева възлиза на сумата от 1768.50 лева, т.е. почти колкото кредита от
1800 лева.В този смисъл при включването на таксите като разход в ГПР, ще
бъдат надвишени многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на таксата за експресно разглеждане и на таксата за
удължаване на срока в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед
постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за
експресно разглеждане и таксата за удължаване на срока представляват
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън
договорната лихва.Таксата за експресно разглеждане и таксата за удължаване
на срока водят само до оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно
разглеждане и на таксата за удължаване на срока в ГПР представлява
неправилно посочване на ГПР, което съставлява неспазване на изискването
на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. След като договорът за кредит е
недействителен, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, а
именно: сумата от 1800 лева. Кредитирайки заключението на ССЕ съдът
приема, че е заплатена от ответника сумата от 1048.50 лева по
договора.Доколкото по договора не се дължат други такси и лихви,
включително такса за удължаване на договора, съдът намира, че сумата от
1048.50 лева следва да бъде отнесена за погасяване на задължението за
главница от 1800 лева.Освен това сумата от 1048.50 лева е платена въз основа
на нищожна клауза по договора за кредит.С оглед на което със сумата от
6
1048.50 лева следва да бъде погА.о задължението за главница в размер от 1800
лева.
След погасяване остава дължима главница в размер от 751.50
лева.Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до
размера на сумата от 751.50 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 1800 лева.
Доколкото договорът за кредит е недействителен по него не се дължат
договорни лихви и законни лихви.С оглед на изложеното исковете с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в
размер от 39.96 лева – държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 1100 лева
– адвокатско възнаграждение.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза в размер от 499.78 лева.С оглед на което е
основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.Ищецът е реализирал разноски в размер от 859.69 лева, от
които 39.96 лева – държавна такса, 320 лева –депозит за ССЕ и 499.73 лева –
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 323.38 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
949.88 лева, от които 39.95 лева – държавна такса и 909.93 лева – адвокатско
възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер от 499.78 лева. С оглед на което ищецът е реализирал разноски в
заповедното производство в размер от 539.73 лева.Съобразно уважената част
от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер от 203.02 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.С.К.“ООД,
7
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:грС..............., със съдебен
адрес:гр.П..............., чрез адв. С., срещу А. В. Д., ЕГН**********, с
адрес:гр.С................., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 от ЗЗД, че А. В. Д. дължи на „И.С.К.“ООД
сумата от 751.50 лева- главница по Договор за потребителски кредит SO
№3225/05.09.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.С.К.“ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:грС..............., със съдебен адрес:гр.П..............., чрез адв.
С., срещу А. В. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С................., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и 86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 751.50 лева до пълния предявен
размер от 1800 лева- главница по Договор за потребителски кредит SO
№3225/05.09.2022, както и за сумата от 118.80 лева-договорна лихва за
периода от 5.09.2022 до 4.11.2022 и за сумата от 79 лева- лихва за забава за
периода от 5.11.2022 до 10.04.2023.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С................., да заплати на
„И.С.К.“ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:грС..............., със съдебен адрес:гр.П..............., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 323.38 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С................., да заплати на
„И.С.К.“ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:грС..............., със съдебен адрес:гр.П..............., сумата от 203.02
лева- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8