№ 277
гр. Шумен, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20233600500286 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №373/17.05.2023г. по гр.д.№2289/2022г. Районен съд-гр.Шумен е осъдил
„Виваком България“ЕАД-гр.София, представлявано от Н.С.А., да заплати на В. К. Ш., на
основание чл.113, ал.3, във връзка с чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП (отм.), във вр.с чл.55, ал.1,
предл.трето от ЗЗД сумата от 647.52лв., представляваща заплатена цена по развален от
ищеца договор от 01.12.2020г. за продажба на потребителска стока - GSM „Samsung Galaxy
A71+Fine Case“ с IMEI 350000025562659, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 25.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са и
следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно и необосновано, по подробно изложени съображения. Допуснато било
нарушение на съдопроизводствените правила, като не били обсъдени съществени
доказателства, представени в хода на първонистанционното производствокопия от сервизни
карти, както и снимков материал, становище на оторизирания сервиз. Неправилно бил
приложен ЗЗП. Претенцията на ищеца не можела да се подведе под разпоредбите на този
закон, тъй като делото имало друг предмет-чл.87, ал.2 от ЗЗД., както било посочено в
исковата молба. Сочи, че при приемане на рекламация в магазин, нямало как служител
продажби на Виваком да разглоби устройството и да констатира състоянието му преди да
бъде изпратено към сервиз. При прегледа на апарата от страна на сервизните специалисти
било установено, че е налице повреда, причинена от неправилна употреба от
1
ищеца/намокряне/. Т.е., телефонът бил механично повреден, което се доказвало от протокол
за отказано гаранционно обслужване от 25.08.2021г.. Моли решението да бъде отменено
изцяло и вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена.
Претендира и присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 01.12.2020г. между ищецът В. К. Ш. и «Виваком» бил сключен договор за лизинг №
********** за възмездно и временно предоставяне на устройство GSM Samsung Galaxy A71
+ Fine case № 350000025562659 срещу обща лизингова цена от 647.52 лв., платима на 24
лизингови вноски/чл.4.2 от договора/. Ответната срана не оспорва обстоятеството, че цената
на апарата е изплатена.
Видно от представената от ответното дружество сервизна карта № **********/04.01.2021г.
се установява, че ищецът е направил първата рекламация по отношение на телефона пред
търговеца на 07.01.2021г. с отбелязване на повредата според клиента „не зарежда“ и
забележока за външен вид-„няма следи от наранявания“. След извършване на ремонта в
оторизирания сервиз „Сръчко сервиз“ЕООД-гр.София, на 12.01.2021г., апаратът бил върнат
на ищеца.
Съгласно сервизна карта № **********/30.06.2021г., ищецът отново е направил
рекламация, като е посочено, че апаратът не зарежда и се изпраща втори път със същия
проблем, отново без забележки по външния вид. Апаратът бил приет за ремонт в същият
сервиз, отремонтиран и върнат на ищеца на 12.07.2021г..
На 23.08.2021г. ищецът е направил трета рекламация /сервизна карта № ********** от
23.08.2021г./ отново с посочване на същия проблем и с отразяване в забележка графа
„външен вид“-„нормални следи от употреба, замърсен“. В сервизната карта е посочено, че
еотказана гаранция поради извънгаранционен дефект. Не е отразена датата на връщане на
устройството, но връщането му на ищеца не се оспорва и от двете страни.
Съставен бил протокол за отказ № OGS009055396 от 26.08.2021г, подписан от
сервизен техник, в който е отразено, че е налице корозия по USB буксата вследсвие на
намокряне/замърсяване.
Съгласно дадено становище от „Сръчко сервиз“ЕООД-гр.София от 13.09.2021г.,,
телефонът два пъти е бил отремонтиран в рамките на шест месеца, като са сменяни помощна
платка с USB букса и лентов кабел. При заявяването на третата рекламация на 23.08.2021г. с
оплакването, че телефонът не зарежда от сервиза е отказано гаранционно обслужване, тъй
като дефекти, причинени от външни фактори не били обект на гаранционно обслужване-
помощната платка с USB буксата била корозирала, вследствие от намокряне.
2
Приложени са и общите договорни условия на оператора в сила от 25.05.2018г. и
снимков материал.
На 03.09.2021г. е входирана жалба № В-03-1285 от ищеца до Комисия на защита на
потребителите, въз основа на която е наложена имуществена санкция на мобилния оператор
с наказателно постановление № В-0047284 от 20.04.2022г. за нарушение по чл.113, ал.1 от
ЗЗП (отм.). Наказателното постановление е било обжалвано от ответника и с решение
№276/29.07.2022г. по НАХД№1244/2022г. на ШРС потвърдено. Решението е влязло в
законна сила на 24.10.2022г..
Съгласно заключението на СТЕ, не било установено намокряне на мобилния апарат, тъй
като не били активирани маркерите за влага. В областта на буксата за зареждане била
образувана корозия от претърпяна манипулация – най-вероятно некачествен ремонт. Вида
на повредата при третата рекламация не било възможно да бъде определена, поради
отстраняването й към момента.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът твърди
разваляне на договора за лизинг № **********/01.12.2020г. за възмездно и временно
предоставяне на мобилно устройство, на основание чл.114 от ЗПП/отм./ и претендира
връщане на даденото по разваления договор/, поради предоставяне на устройството с
недостатъци, правещо го негодно за неговото договорно или обикновено предназначение,
съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна
квалификация чл.113, ал.1/отм./ вр. с чл.114, ал.1, т.1/отм./ от ЗЗП.
В хода на производството се установи по безспорен начин, че страните по настоящото
дело са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за
лизинг № ********** за възмездното и временно предоставяне на мобилно устройство.
Безспорно е и че ищецът има качеството потребител, а дружеството- качеството търговец
по смисъла на § 13, т. 1 и 2 от ДРЗЗП, че процесното устройство е потребителска стока по
смисъла на чл. 104, ал. 3 от ЗЗП, поради което и правилата на ЗЗП са приложими в случая.
Установи се и че ищецът е получил от дружеството устройството.
Що се касае до оплакването на жалбоподателя, че претенцията на ищеца не можела да се
подведе под разпоредбите на този закон, тъй като делото имало друг предмет-чл.87, ал.2 от
ЗЗД, следва да се посочи, че определяне правната квалификация на иска е дейност на съда, а
не на страната по спора и се извежда от изложените в исковата молба обстоятелства и
нейния петитум. Както бе посочено по-горе, последните в случая, дават основание на съда
да ги подведе под нормата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд
досежно основателността на заявената претенция, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК, препраща към същите.
В допълнение на мотивите на първата инстанция и с оглед оплакванията във въззивната
3
жалба, настоящата инстнация приема следното: Неоснователно се явява възражението на
въззивника-ответник за немотивираност и необоснованост на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по всички правно-релевантни за
спора факти и с оглед тези, които е приел за доказани по делото, е намерил исковата
претенция за основателна.
Между страните по делото няма спор, а и видно от представените сервизни карти, че в
рамките на срока на гаранционно обслужване, от ищеца са заявявани три рекламации за
един исъщ проблем/незареждане на телефона/, първата от които още месец след сключване
на договора.. Между страните не се спори, а и видно от протокол за отказ № OGS009055396
от 26.08.2021г., по третата рекламация на ищеца, от ответника е постановен изричен отказ
за гаранционно обслужване. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че повредата е
настъпила в резултат на причина, при която гаранционното обслужване е изключено, а
именно- помощната платка с USB буксата била корозирала, вследствие от намокряне.
Спор е налице относно законосъобразността на отказа на ответника за гаранционно
обслужване по третата рекламация и по обусловения от това въпрос – дали за ищеца е
възникнало правото по чл. 114, ал.1, т.1 от ЗЗП.
Следва да се посочи, с оглед изтъкнатите в жалбата оплаквания, че първоинстанционният
съд е обсъдил и сервизните карти, и становището на оторизирания сервиз, снимковия
материал, и преценявайки същите поотделно и в съвкупност с целия събран по делото
доказателствен материал, включително и със заключението на СТЕ е достигнал до извод
относно незоконосъобразността на отказа на ответника да удовлетвори третата рекламация
на ищеца, който извод се споделя от настоящата инстанция.
От приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на СТЕ не се установява
твърдяният от ответника факт „ USB буксата била корозирала, вследствие от намокряне“.
Напротив вещото лице сочи, че не било установено намокряне на мобилния апарат, тъй
като не били активирани маркерите за влага. Същото сочи и че най-вероятно причината за
корозията е некачествен ремонт. Ето защо, правилно и обосновано първоинстанционният
съд кредитирайки неоспореното заключение, е приел, че отказът на ответника да
отремонтира процесният телефон в рамките на гаранционното обслужване, е
незаконосъобразен. По делото не се ангажираха надлежни доказателства досежно
твърдението на ответната страна, установената повреда/несъответствие/, да не е резултат на
обичайно въздействие върху вещта от страна на ищеца. Първоинстанционният съд
правилно е определил характера на представеното от ответната страна становище на
оторизирания сервиз и доказателствената му сила, съобразявайки я с останалия по делото
доказателствен материал.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е дължал на ищеца гаранционно обслужване и
по третата рекламация и отказът му да стори това е в нарушение на сключения договор и на
нормата на чл. 113, ал.4 от ЗЗП. Като последица от незаконосъобразно неудовлетворената
рекламация на ищеца в законоустановения 1 месечен срок, настоящият съдебен състав
приема, че за него е възникнало правото по чл. 114, ал.1, вр. с чл. 113, ал.3 и ал.1 от ЗЗП – за
4
разваляне на договора с ответника, както и правото да получи обратно платената по
договора цена.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на жалбоподателя не се следват
разноски. На основание чл.78 от ГПК,последният следва да заплати на въззиваемата страна
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв.. Депозираното от
жалбоподателя възражение за прекомерност на соченото възнаграждение се явява
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и разпоредбата на чл.7, ал.2,
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373/17.05.2023г. по гр.д.№2289/2022г. на ШРС.
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД-гр.София,ЕИК ...., адрес на управление:р... да
заплати на В. К. Ш. с ЕГН **********, адрес: гр.Ш.... деловодни разноскки пред
настоящата инстанция в размер на 400лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5