РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2200/4.12.2023г.
гр. Пловдив, 04 декември
2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХІХ състав, в открито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурора ИВАН
ИЛЕВСКИ, като
разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2563 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Т.Д., против Решение № 1427/15.08.2023 г. по АНД № 6930/2022
г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII наказателен състав, в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1030-007414/25.10.2022
г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на М.Р.А., ЕГН **********, са наложени административни наказания на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - ГЛОБА
в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца за административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и в частта
за разноските.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно като се претендира неговата отмяна в
оспорената част. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна
Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не взема конкретно становище по касационната
жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от М.Р.А. срещу НП № 22-1030-007414/25.10.2022
г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН сер. GA № 726489/01.10.2022 г., издаден от А.К.на длъжност мл.
автоконтрольор – РД Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На
01.10.2022 г. в 22:31 часа, в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Княгиня
Мария Луиза“ и бул. „Източен“ като управлява лек автомобил, Мерцедес Е 320 ЦДИ,
с рег. № РВ ****, чужда собственост, А.:
1.
преминава на забранителен сигнал на светофара (червено), в работеща в нормален
режим на работа светофарна уредба, посока от Изток към Запад, т.е. не
съобразява поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена
опасност за движението, с което е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДвП;
2.
използва път за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото
предназначение, като извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън
контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми (ДРИФТ), като
блокира движението по пътното платно, с което е нарушил чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
Процесното административно
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е
възприета и възпроизведена в издадено наказателно постановление.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е потвърдил спорното наказателно постановление в частта
му по т. 2. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от обективна и
субективна страна е осъществено административно нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
Приел е също така, че наказателното постановление в посочената част е издадено
при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая.
ІV. За правото:
8. При извършената от касационната инстанция на основание
чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред
районен съд е образувано на 16.10.2023 г., след влизане в сила на измененията
на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
Съгласно чл. 61, ал.
1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронен
фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
Във връзка със
законодателната неяснота в разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН на 28.04.2023 г. е
постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
и I и II колегии на ВАС по т. д. № 5/2022 г., според което в случаите на
обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва
да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на
защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и
от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на
учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
В тази връзка следва
да се констатира, че обжалваното тук решение е постановено след 28.04.2023 г.,
а именно на 15.08.2023 г.
От данните по АНД № 6930/2023
г. по описа на РС Пловдив се установява, че като страни в съдебното
производството са конституирани нарушителят М.А. като жалбоподател и Сектор
„Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, - въззиваема страна. Това именно са
страните, които са призовавани по делото, които са вписани в протоколите от
проведените съдебни заседания и в постановеното по делото съдебно решение. Административнонаказващ
орган обаче, видно от обжалваното НП, е Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР
Пловдив. Именно административнонаказващият орган е следвало и да бъде
конституиран в производството като ответник и надлежно призоваван.
В този смисъл каза се
и е задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г.
Като не е
конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно
производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че
ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните
последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно -
чл. 218, ал. 2 АПК.
Ето защо установеният
порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че
въззивното решение в оспорената му част следва да се обезсили на основание чл.
221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане.
При новото
разглеждане на делото следва да се конституира административнонаказващият орган
като ответник. За изясняване на спора от фактическа страна ще следва също така
да бъде допусната исканата от страна на жалбоподателя съдебно-автотехническа
експертиза, а като свидетел ще следва да бъде разпитан свидетеля по АУАН.
11. Що се касае до касационната жалба, в
частта й за разноските, то тя е процесуално недопустима. Касационният
жалбоподателя не е сезирал решаващия състав на Районен съд - гр. Пловдив с
искане за допълване на решението, в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, в срока за обжалване, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за
разноските. Едва постановеното по този ред определение подлежи на обжалване по
реда, по който подлежи на обжалване решението - чл. 248, ал. 3 ГПК.
V.
За разноските:
9. По исканията за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно
чл. 226, ал. 3 АПК.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1427/15.08.2023 г. по АНД № 6930/2022
г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII наказателен състав, в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1030-007414/25.10.2022
г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на М.Р.А., ЕГН **********, са наложени административни наказания на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) -
ГЛОБА в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца за административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на
съда при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната
жалба на М.Р.А., ЕГН **********, предявена чрез адвокат Т.Д., в частта й за разноски
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му част.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд -
гр. Пловдив, XXII наказателен състав, за произнасяне по искането за допълване на решението
в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест, включително и в частта му с характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.