№ 157
гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.К., ул.„***, чрез пълномощника адв.Б. И. от АК-Кюстендил, срещу решение
№157/06.02.2025г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1697/2024г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил като
неоснователен предявения от В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.„***, против
С. Г. И., ЕГН **********, Т. А. И., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН **********,
тримата с адрес: гр.К., ул.***, иск с правно основание чл.76 от ЗС, да бъдат осъдени
ответниците да възстановят владението на ищцата върху мазе №2 и гараж №1,
съставляващи прилежаща част от имот, лична собственост на същата в жилищна
сграда, находяща се в град К. на ул.„***, както и е осъдил В. А. Г. да заплати
солидарно на С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И. сумата от 1 500.00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, обжалва изцяло
решението, приемайки го за незаконосъобразно и необосновано. Оспорва като
неправилен извода на районния съд, че е останала недоказана първата изискуема
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.76 от ЗС, а именно, че
ищцата е владяла процесните имоти. Твърди, че владението върху процесните мазе и
гараж било недвусмислено установено чрез показанията на разпитаните на страната на
ищцата свидетели. С показанията на последните било установено владение върху
имотите първо от страна на родителите на ищцата, а впоследствие и от нея, което
1
владение датирало още от момента на построяване на жилищната сграда през 1977г.
От този момент до 2005г., когато ответниците придобили собственически права върху
имоти в сградата - или близо 40 години, владението на ищцата и нейните праводатели
било непрекъснато и необезпокоявано. Будело недоумение некредитирането на
показанията на разпитаните свидетели и оценката им в хипотезата на чл.172 от ГПК,
доколкото последните били обективни, логични и непротиворечащи си. Сочи, че от
момента на придобиване на собственически права върху имоти в сградата от страна на
ответниците последните не са били въвеждани във владение на процесните имоти по
законоустановения за това ред. Без значение за основателността на иска било и
обстоятелството, отчетено и от районния съд, че към момента ищцата живеела на
място, различно от процесната сграда. Това не детерминирало незаинтересованост към
собствеността й и ищцата често посещавала и владеела имотите. Акцентирано е и на
начина на отнемане на владението, а именно по насилствен и скрит начин, като се
твърди, че районният съд погрешно възприел липсата на данни за такова поведение.
Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни – Г. Т. И., Т. А. И. и С. Г. И., чрез пълномощника им
адв.П. В.. Оспорва се допустимостта на въззивната жалба. Въззиваемите считат, че в
случая е налице хипотезата на чл.359 от ГПК, според която норма лицето, което е
предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за
владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за
собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по
насилствен или скрит начин. Посочено е, че доколкото между същите страни за
същите имоти се води установителен иск за собственост в Районен съд гр.Кюстендил -
гр.д.№2276/2024г. по описа на КнРС, което към настоящият момент е висящо, то
производството по иска с правно основание чл.76 от ЗС е недопустимо, за каквото се
приема и обжалваното решение. На самостоятелно основание недопустимостта на
производството е свързана и с принадлежността на процесните мазе и гараж, като
обслужващи помещения към бръснаро – фризьорски салон, при което иск за нарушено
владение върху мазетата, като прилежащи части, също се счита за недопустим. За
правилен се приема извода на районният съд за недоказаност на осъществено владение
от ищцата върху процесните имоти. Посочено е, че ищцата не е провела пълно и
главно доказване в първоинстанционното производство не само на наличието на
осъществявано от нея владение или държане на процесиите мазета преди м. март
2023г., а също така не е установила и отнемането на същото по скрит или насилствен
начин от ответниците. Посочено е, че видно от представения като доказателство по
делото нотариален акт №41, том 1, рег.№813, дело №34 от 2005г., С. И. била
придобила чрез покупко-продажба от М.Н. и А.Н. магазин с обща площ от 88.36 кв.м.,
ведно с процесните зимнични помещения. Изложено е, че А.К. /собственик на мазе 1 и
мазе 3/ е счупила или сменяла катинари на бившият собственик на имота - М.А.Н.,
поради което той е продал имота си на С. Г. И. на 26.01.2005г. , като е предал и
ключовете от катинара на процесното мазе и гараж. Заключено е, че В. Г. никога от
2005г. не е владяла процесното мазе и гараж, както и че такова владение не е
осъществявано и от нейната майка А. И.а И.а. Липсвало и намерение за своене на
имотите, което не можело да се презумира от сочените от въззивницата периодични
посещения на процесните имоти. Оспорват се като недоказани и останалите признаци
на владението, а именно - постоянно, непрекъснато и явно. Правилно съдът бил
2
постановил, че не може да се говори за отнемане на владението по скрит начин.
Пояснено е, че самата ищца посочва явни действия на ответниците, които са й
станали известни своевременно. Посочва и час на отнемането - около 17.30 ч., т.е. в
светлата част на денонощието. От показанията на всички свидетели, разпитани по
делото, било ясно, че случилото се на 25.03.2025г. не е останало скрито за обитателите
на жилищната сграда, както и за органите на реда. Правилно и законосъобразно съдът
постановил, че от събраните гласни доказателствени средства, на които се позовава
ищцата, както и от изложените в исковата молба обстоятелства, не се установявало
наличието както на физическо или психическо насилие, което да е упражнено спрямо
В. Г., така и на реализирана физическа сила спрямо недвижимия имот. Недоказани и
неясни в процеса останали и твърденията на ищцата, че се рушат стени и се зазиждат
врати.
Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за прекратяване на
производството като недопустимо, евентуално за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери за
установено следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран с исковата молба на В. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.К., ул.„***, против С. Г. И., ЕГН **********, Т. А. И., ЕГН **********, и Г.
Т. И., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.К., ул.***, с която е бил предявен срещу
ответниците иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността за осъждането
им да предадат на ищцата владението върху мазе №2, представляващо прилежаща част
към трети етаж на триетажна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор
№41112.502.309, находяща се в гр.К., ул.„***, както и върху и гараж №1, находящ се
на същия адрес, което владение й е било отнето от ответниците на 25.03.2024г. по
скрит и насилствен начин.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са оспорили допустимостта и
основателността на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил обжалваното
решение, в което е приел, че макар да му е служебно известно, че между същите
страни се води установителен иск за собственост на процесните имоти, наред с други
такива - гр.д.№2276/2024г. по описа на КнРС, доколкото въпросното дело е образувано
на 18.09.2024г., тоест след завеждане на иска за защита на владението, то
производството не е недопустимо и тъй като не била налице хипотезата, визирана в
чл.359 от ГПК, според която лицето, което е предявило иск за собственост върху
недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия
имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след
предявяването на иска по насилствен или скрит начин. Прецененият да е допустим
иск, районният съд е отхвърлил като неоснователен.
Пред въззивната инстанция се представи удостоверение, издадено от
РС-Кюстендил с изх.№1411/29.05.2025г., от което е видно, че с искова молба с вх.
№10658/18.09.202г. по описа на КнРС А.И.К. и В. А. Г., двете от гр.К., са предявили
срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И., иск по чл.108 от ЗС. След служебна справка по
делото се установява, че производството по същото, в частта относно предявената от
В. А. Г. претенция срещу тримата ответници, касае ревандикиране на избено
помещение (мазе) №2 и гараж №1 с площ от 12.50 кв.м., първото от които
представляващо принадлежност към източния апартамент на третия етаж на триетажна
3
жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№41112.502.309.1.8, построена в ПИ с идентификатор №41112.502.309 по КККР на
гр.Кюстендил, находящ се на адрес гр.К., ул.„***. Претендира се установяване
принадлежността на правото на собственост на ищцата върху тези обекти и осъждане
на ответниците да й предадат владението върху същите. Производството по делото
към настоящия момент е висящо пред РС-Кюстендил.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При
така извършената проверка, съдът намира, че решението е валидно, но е недопустимо
и подлежи на обезсилване, а исковото производство следва да се прекрати, поради
следното:
Според разпоредбата на чл.359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за
собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия
ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако
владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.
В настоящия случай, ищцата В. Г. на 03.07.2024г. е потърсила посесорна защита,
предявявайки иска по чл.76 от ЗС за защита на владението й върху описаните в
исковата молба недвижими имоти.
В хода на първоинстанционното производство по този иск, с искова молба с вх.
№10658/18.09.2024г. Г. е потърсила и петиторна защита срещу същите ответници и по
отношение на същите имоти, предявявайки ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, с
искане за установяване на собственическите й права върху имотите – гараж и мазе,
принадлежност към самостоятелен жилищен имот, на основание наследствено
правоприемство, и осъждане на ответниците да й предадат владението върху тези
имоти. Некоректно в обжалваното решение районният съд е посочел, че предявеният
иск има положителен установителен, а не осъдителен характер.
При тези данни настоящият състав намира, че искът по чл.76 от ЗС е
недопустим. Предприетата от ищцата защита на правото на собственост чрез
предявяване на иск по чл.108 от ЗС обхваща и защита на правомощието владение като
част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл.108 от ЗС
ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищцата, с което целта на
иска по чл.76 от ЗС ще бъде постигната. Затова, при наличието на висящо
производство по чл.108 от ЗС, искът по чл.76 от ЗС предявен от същия ищец срещу
същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес. Тази хипотеза е
уредена изрично с разпоредбата на чл.359 от ГПК, предвиждаща, че лицето, което е
предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за
владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за
собствеността (извън предвиденото в нормата изключение, когато владелческият иск е
основан на нови факти – отнемане на владението след предявяване на иска за
собственост по насилствен или скрит начин, което изключение в случая не е налице).
Разпоредбата изключва възможността да се търси паралелна защита чрез иск по
чл.76 от ЗС и иск по чл.108 от ЗС не само в случаите, в които искът за собственост е
предявен преди иска за защита на владение, а и в случаите, в които петиторната
защита е потърсена в хода на висящото производство по чл.76 от ЗС. В този смисъл е
постановеното решение №38 от 05.06.2020г. на ВКС по гр.д.№2660/2019г. I г.о., ГК.
За наличието на правен интерес от предявения иск съдът следи служебно в
хода на цялото производство и настъпването на обстоятелство, което води до отпадане
4
на правния интерес следва да бъде взето предвид и при висящ процес.
Разбирането, че петиторната защита поглъща посесорната е системно
застъпвано в съдебната практика на ВКС – решение №392 от 22.10.2010г. по гр.д.
№6/2020г. II г.о., решение №733 от 04.11.2010г. по гр.д.№1536/2009г. I г.о., решение
№124 от 06.01.2017г. по гр.д.№2188/2016г. II г.о., определение №119 от 11.07.2017г. по
ч.гр.д.№2233/2017г. II г.о.
Липсва правен интерес от паралелна защита, тъй като с ревандикационния иск
ще се защити и владението върху имота – ищецът ще получи фактическата власт върху
същия. Затова исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС са недопустими винаги, когато ищецът
предявява и иск по чл.108 от ЗС за същата вещ. Исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС не
биха били недопустими, когато ищецът наред с тях е предявил и положителен
установителен иск за собственост или отрицателен установителен иск за собственост
срещу същия ответник за същия имот, какъвто настоящият случай не е.
В решение №733 от 04.11.2010г. по гр.д.№1536/2009г. I г.о. на ВКС изрично се
изключва възможността за паралелно търсене на собственическа и владелческа
защита, като в случай, че ако нарушеното владение се търси и с иск за собственост, то
в тези хипотези искът по чл.76 от ЗС е недопустим. Предмет на владелческия иск е да
се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние. Изтъква се,
че по тези спорове, съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение,
факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.
Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид
само доколкото установяват факта на владение, като фактическо състояние – чл.357
ал.2 от ГПК. Предмет на петиторните искове е винаги вещно право. Правото на
собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си правото да се
владее вещта, респ. ограниченото вещно право. С петиторните искове, след съдебно
пълно доказване на правото на собственост се дава защита на правото на владение като
част от съдържанието на правото на собственост. Забраната на чл.359 от ГПК е
обусловена от това, че по предявения иск за собственост, ищецът ще търси защита на
правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът
бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота. Ако петиторният иск
бъде отхвърлен, то ищецът няма право на владение върху имота. В този случай
логично е на този ищец да се отрече възможността да води иск за защита на
владението като фактическо състояние, с единственото допустимо, според нормата
изключение, а именно - когато владелческия иск е основан на нови факти - отнемане
на владението по насилствен или скрит начин след предявяване на иска за собственост.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцата, предявявайки и
иска по чл.108 от ЗС, сама е обусловила недопустимостта на претенцията си по чл.76
от ЗС. Постановеното решение от КнРС по този иск следва да бъде обезсилено, а
исковото производство – прекратено.
Относно разноските:
За въззивното производство на жалбоподателката не се следват разноски.
Доколкото ответниците са възразили срещу допустимостта на иска и са
претендирали разноски, както и доколкото на същите се следват такива в хипотезата
на прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, на
основание чл.78 ал.4 от ГПК, то на същите се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева за производството пред КнРС и на 800 лева за
въззивното производство.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №157/06.02.2025г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1697/2024г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения от В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К.,
ул.„***, против С. Г. И., ЕГН **********, Т. А. И., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр.К., ул.***, иск с правно основание чл.76 от ЗС.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.„***, да заплати на С. Г.
И., ЕГН **********, Т. А. И., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН **********, тримата с
адрес: гр.К., ул.*** сумата от общо 2 300 лева (две хиляди и триста лева),
представляващи общ размер на сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от датата на получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6