№ 528
гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.а Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Д.а Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100072 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ:
И. М. С., В. М. С., К. М. С. И И. М. С. не се явяват.
Не се явява и адв. П. Д. К. – редовно упълномощена да ги представлява.
От адв. К. е постъпил документ по електронна поща с вх. № 9504/14.10.2024 г.
От същата е постъпила молба вх. № 9504/14.10.2024 г. по електронна поща, с
която уведомява съда, че поради служебни ангажименти, е в невъзможност да
се яви в насроченото открито съдебно заседание, но не възразява да се даде
ход на делото в нейно отсъствие. Не възразява да се изслуша вещото лице по
изготвената СПЕ от м. септември 2024 г., като формулира въпроси към вещото
лице. Заявява се в коя част се оспорва експертизата в случай на отговори на
формулираните въпроси, които са отрицателни. Заявено е, че са запознати с
постъпилото по делото писмо от Окръжна прокуратура – Пазарджик от
19.09.2024 г. и не възразяват същото да се приложи по делото. Поддържа
доказателствените си искания и заявява, че няма да сочи нови такива. Ако се
правят доказателствени искания, също е направено изявление. В случай, че
съдът даде ход по същество, процесуалният представител на ищците – адв. П.
К. е направила заявление, че желае срок за писмена защита. Заявени са
възражения за недължимост, прекомерност на разноските на ответника,
претендирани от адв. К..
За ОТВЕТНИКА „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“ АД се явява адв. К. К. –
надлежно упълномощен.
1
За ОТВЕТНИКА по обратния иск и трето лице в производството
„МОНТАЖИ КО“ ЕООД се явява процесуалният представител адв. Д. П. –
редовно упълномощен.
За третото лице помагач ЗК „КОЛОНАД ИНШУРЪНС ЕС ЕЙ –
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ не се явява законният представител. Явява се
процесуалният представител адв. Е. М. от АК – Пазарджик.
Явява се вещото лице д-р Р. Ц. Д., редовно призована.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото е отложено за изслушване на съдебно-психиатрична експертиза,
която е депозирана с документ вх. № 3697/12.09.2023 г. пред Районен съд –
Панагюрище /когато производството е било висящо с оглед цената на исковете
там/.
Съдът намира, че ще следва да се изслуша допуснатата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, затова
ОПРЕДЕЛИ:
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В. Л. Д-Р Р. Ц. Д.: българка, българска гражданка, неосъждана, без
служебни отношения с молителя.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Пристъпи се към изслушване на вещото лице :
В. Л. Д-Р Д.: Поддържам представеното по делото заключение. На стр.
2
6, първи абзац, цялото изречение гласи: „По време на психиатричното
интервю и тримата са спокойни, без признаци на тревожност и дистимия…“
като „дистимия“ означава тъга.
По въпросите на адв. К.:
Първи въпрос: На стр. 6 от заключението допусната ли е техническа
грешка в абзац 3 при посочване, че са представени медицински документи по
отношение на хипертония на ищцата, като вместо: „Е.“, следва ли да се
чете: „И.“?
В. Л. Д-Р Д.: Точно така, това е техническа грешка. Хипертония има
ищцата И., имало е повишено кръвно налягане по време на поредна
бременност. Това е по нейно съобщение, но документи за това не ми е
представила. Освен това не са и в някакви екстремни стойности тези цифри,
които тя ми казва – 130, 140, 150, това са съвсем приемливи стойности.
Втори въпрос: На стр. 7 от експертизата приемате, че
освидетелстваните се затрудняват да дадат обяснения за това как се
чувстват и как се е променил живота им след смъртта на техния баща.
Може ли това да се дължи на ниското интелектуално равнище на ищците, а
да не е свързано с липсата на промяна в тяхното емоционално и
психологическо състояние след настъпилата загуба на родителя им?
В. Л. Д-Р Д.: Една от психичните сфери е емоционално-волевата сфера.
Друга е интелектуално-мнестичната. Когато те се затрудняват да обяснят
някакви обстоятелства и факти, може да се предполага, че се дължи на ниско
интелектуално ниво, което обаче не се констатира и три тримата. Те са
примитивни, но не и непълноценни интелектуално. Затруднението идва от
това, че те са поставени в ситуация да съобщават за емоции и преживявания,
които не могат да диференцират, защото не са преживявани по такъв
драматичен начин, какъвто се очаква да бъде казано и на моите настойчиви
въпроси за това как са се чувствали, как са реагирали, какво са правили, те не
можеха да дадат отговор, тъй като те не можеха да съобщят за емоция,
каквато съм изисквала от тях да ми демонстрират. Това е в контекста и на
предишното изречение, което прочетохте, че липсва всякакъв емоционален
заряд – спокойни, уравновесени.
Трети въпрос: Скръбта при ищците от смъртта на техния баща през
колко фази е преминала, като моля да ги конкретизирате, вкл. и периодите
3
им?
В. Л. Д-Р Д.: Скръбта има фази, но аз съм изготвила експертизата три
години след случилото се. Скръбта, като нормално психологично
преживяване, има определени фази. За да се диференцират, трябва да бъде
може би по-скоро проведено интервюто и трябва да са преживявани така, че
да оставят следа в съзнанието. Първата фаза е фаза на отхвърлянето, когато
лицата не могат да приемат случилото се. Те не се чувстват наранени от него,
защото то изглежда недействително и изглежда далечно, чуждо. След това
следва фаза на гняв. Това е една фаза, при която личността активно се
съпротивлява със случилото се, не може да го приеме. Тази фаза зависи от
това колко значима е загубата на лицето. По-нататък следва фаза на депресия,
осъзнаване, потиснатост, тъга – тогава вече се разгръща истинската скръб,
истинските мисли за това какво представлява загубата. Последната фаза е на
приемане и рационализиране. При освидетелстваните, на база на техните
твърдения, че са се чувствали потиснати и нещастни от загубата, аз приемам,
че те са преживявали някаква скръб. Все пак става дума за психично здрави
хора, които не са лишени от обикновените емоции. Не се регистрира
свръхмерна изразеност на която и да е от тези фази. Като пример мога да кажа,
че във фазата на депресията обикновено се търси помощ, приемат се
медикаменти, независимо дали ще бъдат сериозни лекарства или хранителни
добавки, но се прави нещо, за да се потисне болката от това, което се
преживява. Реално няма описание на нито една от тези фази, защото дори
твърдението на И. С., че плачел и страдал, беше представено твърде
формално. Той заявяваше, че страдал от това, че вижда некролога, но не беше
в състояние да каже какво точно го натъжава във виждането му. Той не страда
от това, че като се прибере вкъщи човекът отсъства, а от това, че вижда листа
на вратата. Прозвуча доста фрапиращо твърдението му, че загубата му се
състои в това, че ако той бил жив, нямало да се налага да работи. Тоест едно
такова прекалено материалистично представяне на нещата, в което липсва
всякаква емоция, всякаква болка от загубата в емоционален план.
Следващото, което прави впечатление в поведението в тази фаза, тези шест
месеца теоретично представени като скръб, са, че въпреки че И. твърди, че те
живеят задружно в къщата на баща му, едно от първите неща, които са
направили е да отстранят братята и сестрите, които са по-малки и може да се
очаква, че са по-безпомощни. Втората жена и нейните седем деца са
4
напуснали жилището на бащата – там, където са живели и са отишли на
квартира, според думите на И.. Това са децата от второто съжителство на
пострадалия. Ищците са от първото съжителство. Вторите седем деца са от
второто съжителство.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. М.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът счита, че следва да приеме представеното заключение, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА депозираната съдебно-психиатрична експертиза с вх. №
3697/12.09.2023 г. от вещото лице Р. Ц. Д., при възнаграждение в размер на
430 лв., съобразно представената справка-декларация, което ДА СЕ
ИЗПЛАТИ от бюджета на Окръжен съд – Пазарджик.
След изготвяне на съдебния протокол, ДА СЕ ИЗГОТВИ РКО.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам други искания.
Съдът счита, че не следва да дава ход на устните състезания, тъй като в
съдебната практика при последните си произнасяния, която е утвърдена
(Определение № 136/27. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 511/2018г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС; Определение № 371/07.07. 2015г. по ч. т. д. № 1126/2015 г. на ІІ-ро т.
отд. на ВКС; Решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС; Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС) се
приема, че при образувано наказателно производство, което се намира във
фазата на досъдебното производство, както е в настоящия случай, все още се
извършват процесуално-следствени действия и няма привлечено обвиняемо
лице, няма и образувано наказателно дело, според цитираната по-горе
5
практика на ВКС, гражданският спор следва да бъде спрян на основание чл.
229, ал. 1, т.5 от ГПК, тъй като съдът констатира, че са налице следните
предпоставки: В случая се констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
установяването на които изцяло ще обусловят изхода на гражданския спор,
както и пасивната процесуална легитимация на ответниците. Поради
принципната недопустимост престъпните обстоятелства да бъдат установени
в гражданското производство, какъвто е настоящият случай, тъй като съдът не
разполага с док.средства от възможности, с които разполага следствието и
прокуратурата, като например снемане на данни от камерите, с които е
разполагала тази строителна площадка, разпит на много по-голям кръг лица,
тъй като се касае за сложен фактически състав, възлагане на едно дружество,
превъзлагане на друго дружество, отговорник за СМР-тата - физическо лице.
Затова настоящият съдебен състав счита, че в случая от съществено
значение за изхода на настоящия спор е установяване на виновността и
противоправността на деянието, извършено от конкретно лице. С оглед
събрания до момента доказателствен материал, настоящият докладчик
установява, че гражданският съд не може да установи наличието или липсата
на престъпление, респ. дееца, а това следва да бъде установено в
наказателното производство. Ето защо наличието на тези престъпни
обстоятелства следва да бъде установено по надлежния ред от компетентни
органи, за да бъде решено правилно настоящото гражданско производство,
поради което същото следва да бъде спряно да приключване на наказателното
производство. В редица свои съдебни актове тР.та практика на ВКС е приела,
че ако наказателното производство бъде прекратено поради липса на данни за
извършено престъпление, то пред съда стои възможността да възобнови
производството и да изследва предпоставките за ангажиране на деликтна
отговорност на конкретно лице, отговорно за смъртта на наследодателя на
ищците, но ако наказателното производство приключи с влязла в сила
присъда, тогава предпоставките за деликтната отговорност ще бъдат
установени и гражданският съд ще бъде обвързан с тях по силата на чл. 300 от
ГПК.
Във връзка с изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
СПИРА производството по гр. д. №72/2024 г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив за
явилите се страни, а за ищците, чрез адв. П. К. – от връчване на препис от
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ЗАПИТВАНЕ до Окръжна прокуратура – Пазарджик
на какъв етап е образуваното ДП №11/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Пазарджик.Като се уведомят, че производството е спряно, до
приключване на ДП, респ. внасяне в съда на обвинителен акт.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7