№ 1263
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110215634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 33/05.02.2021 г.,
издадено от директора на ОДБХ-София град, с което, на основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от
Закона за храните (ЗХ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 4 000
лева, за нарушение на чл. 10 ЗХ вр. глава II, чл. 5, § 2, б. „е“ и „ж“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на
Европейския парламент и на съвета.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения
(непрецизно описание; противоречие в обвинителната теза); за неприложимост на Регламента; за
негоден субект на отговорност; за липса на вина; за недоказаност; за маловажност на случая; за
прекомерност на санкцията. Moли за отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, оспорва жалбата, като взема
отношение по изложените от жалбоподателя доводи. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
По-малко същественото от двете констатирани нарушения е препращането на атакуваното
наказателно постановление към Констативен протокол № 0062747/15.10.2020 г. и Констативен
протокол № 0062748/15.10.2020 г. (л. 2, абзац 2 от НП). Подобен подход следва да претърпи
процесуалан критика, доколкото АУАН и НП са процесуалните документи, очертаващи
фактическите рамки на обвинението и в този смисъл именно в тях следва да е налице извършено
надлежно описание на нарушението (респ. – неизпълненото задължение към държавата и
общините). Макар и интегрална част от административнонаказателната преписка, констативените
протоколи имат извънпроцесуален характер – създадени са, преди формалното начало на
административнонаказателното производство (чието формално начало е съставянето на АУАН) и
в този смисъл препращането към тях носи всички белези на ограничаване или най-малкото – на
застрашаване на правото на защита.
По-същественият порок на атакуваното наказателно постановление касае липсата на
посочване на дата (или период) на неизпълнение на процесното задължение към държавата.
Подобен пропуск има своето съществено значение, не само доколкото се касае до елемент от
обективната страна на състава, а и доколкото с датата на нарушението се свързва началото на
редица преклузивни процесуални (чл. 34, ал. 1 ЗАНН) и давностни материалноправни (чл. 80, ал.
1, т. 5 НК вр. чл. 11, пр. 3 ЗАНН) срокове. В тази връзка, касационната инстанция нееднократно е
има повод да отбележи важността на посочване на дата на нарушението, както и да приеме, че
липсата на подобно посочване представлява недопустимо ограничаване на правото на защита
(напр. Р 1583/2013 на АССГ, XII кас. с-в; Р 377/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 4001/2013 АССГ, V кас. с-
в; Р 3750/2013 АССГ, VI кас. с-в; Р 451/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 8083/2013 АССГ, IV кас. с-в; Р от
01.04.2009 по канд 1037/2009 АССГ, II кас. с-в; Р 1982/2010 АССГ, VIII кас. с-в). Р 4709/2015
АССГ, II кас. с-в, Р 6312/2014 АССГ, XIVкас. с-в, Р 5708/2013 АССГ, IV кас. с-в и др.), а също така
– и че дата на нарушението и дата на установяването са различни понятия, със самостоятелно
материалноправно и процесуалноправно значение и посочването на дата на установяването (в
случая – 15.10.2020 г.) не може да замести липсата на посочена дата на нарушението (в този
смисъл Р 5228/2013 АССГ, XIII кас. с-в).
Предвид изложеното, административнообвинителната теза е формулирана по начин,
който не покрива минималните процесуални стандарти и атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна, със съответните процесуални последици – възлагане на разноските, в тежест
на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33/05.02.2021 г., издадено от директора на
ОДБХ-София град, с което, на основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 ЗХ, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 4 000 лева, за нарушение на чл. 10 ЗХ вр. глава II, чл. 5, § 2, б.
„е“ и „ж“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на съвета.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на ***, ЕИК ***
сумата от 700 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3