Р Е Ш Е Н И Е
№ 977
гр. Русе, 21.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 757 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Златани“ ЕООД срещу Б.В.М., в която се твърди, че на 29.09.2015г. е бил
сключен договор за покупко-продажба и предоставяне на техника между ищеца
и „Б.“ ***, стопанисващо обект в гр.
Русе, кв. „***“, с наименование „***“. По силата на сключения между тях договор
на „Б.” *** е предоставена от ищеца за временно ползване кафемашина „София“ на
стойност 1400лв. и кафемелачка „Фиоренцата“ на стойност 500лв., както и
омекотител на стойност 100лв. Техниката била предадена с приемо-предавателен протокол.
Твърди се, че на 17.12.2015г. между страните е сключен Анекс за реклама и
предоставяне на рекламни материали към договора, по силата на чл.3 от който
потребителят се задължил да рекламира продукти на доставчика, за което получил
рекламни материали, изготвени конкретно за обекта на ползвателя на стойност
1600 лв. Тъй като потребителят преустановил изпълнението на договора и
стопанисването на обекта, на 29.07.2019г. доставчикът отправил едностранно
изявление за прекратяване на договора от 29.09.2015г. без предизвестие, поради
неизпълнението му от потребителя и поканил последният да му заплати неустойка
по чл. 44, ал. 2 от договора в размер стойността на предоставената техника,
както и на основание чл. 7 от анекса да изплати стойността на предоставените
рекламни материали също в размер на 1600 лева.
За двете суми
ищецът предявил заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № ****/2019г. по описа на Районен съд - Русе и издадена Заповед за
изпълнение, срещу която в срока за възражение постъпило такова от ответницата.
С оглед на това се
моли да бъде признато за установено в настоящото производство задължението на
ответницата за заплащане на ищеца на посочените две суми, за които е издадена и
заповед по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че първоначално сключеният между страните договор е бил за срок от една
година, със задължение за закупуване на 100 кг. кафе, като и двете условия били
изпълнени. През лятото на 2019г. представители на ищцовото дружество дошли в
обекта, където се намирала кафемашината, кафемелачката и омекотителя и са си ги
взели, поради което неоснователна се явявала претенцията на ищеца за заплащане
на тяхната стойност.
Ответницата оспорва
да е подписвала представения към исковата молба Анекс и да е поемала каквито и
да е било задължения по него, поради което моли предявеният иск за заплащане на
предоставени рекламни материали също да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото няма
спор, а и се установява от представените доказателства, че на 29.09.2015г.
между ищеца „Златани“ ЕООД като доставчик и „Б.“ ДЗЗД като потребител,
представлявано от ответницата Б.М. е сключен договор за покупко-продажба и
предоставяне на техника. По силата на сключения договор на „Б.” ДЗЗД е
предоставена от ищцовото дружество за временно ползване кафемашина „София“,
модел С2 с фабр. №*** на стойност 1400лв., кафемелачка „Фиоренцата“ с фабр. №***
на стойност 500лв. и омекотител на стойност 100лв. За предаването на техниката
страните са подписали приемо-предавателен протокол. „Б.“ ДЗЗД се задължило да
ползва предоставените вещи в стопанисвания от него търговски обект „****“ в гр.
Русе, кв. „***“, както и да продава в обекта само кафе „Ноар“ и други продукти
предлагани от „Златани“ ЕООД, като от кафето се задължава да закупи не по-малко
количество от 100 кг. в продължение на една година (чл. 17 и чл. 36 от
договора). В чл. 44 от договора е уговорена, че при неговото прекратяване,
потребителят дължи да върне всички предоставени му за ползване от доставчика
вещи, а при отказ да заплати тяхната стойност, посочена в съставените
протоколи. В чл. 42 от договора, ответницата като физическо лице е поела солидарна
отговорност с ДЗЗД за изпълнение на всички поети задължения.
На 17.12.2015г.
между страните по договора е сключен и анекс, по силата на който потребителят
приема да рекламира стоки на доставчика чрез излагане, поставяне, монтиране,
оповестяване и ползване на рекламни материали стоките на доставчика, както и да
закупи допълнително още 600 кг. Кафе „Ноар“, срещу което доставчикът се
задължава да му предостави рекламни материали. В чл. 7 от анекса е уговорено,
че ако договорът бъде прекратен предсрочно поради неизпълнение задължения на
потребителя, последният се задължава да върне всички предоставени му рекламни
материали или да изплати тяхната фактурна стойност. Анексът е подписан от В.М.,
бивш съпруг на ответницата Б.М..
Няма спор по
делото, че в стопанисваното от ответницата заведение са били доставени и
монтирани рекламни материали по силата на сключения анекс на стойност 1600лв.
На 29.07.2019г.
ищецът е отправил писмено изявление (приложено към исковата молба) до ДЗЗД „Б.“
за прекратяване на процесния договор, връщане на предоставената за ползване
техника и заплащане на предоставени рекламни материали. Изявлението не е
връчено на представител на ДЗЗД, тъй като според отбелязването на пощенския
оператор адресатът не е намерен.
Свидетелката Е.Х.К.
установява, че е работела в магазин в кв. „***“, който се стопанисвал от
ответница. Магазинът се намирал в една обща сграда с кафене, също стопанисвано
от ответницата, като двете били свързани с общо складово помещение.
Свидетелката си спомня, че през миналата година, през месец юни или началото на
месец юли, докато била на работа в магазина чула разговор на „шефката си“,
ответницата с някого, разправяли се за кафемашината, която се намирала в
кафенето. Свидетелката чула това през отворените врати. Чула, че ответницата казала „Добре, вземате
кафемашината без да ми кажете кога точно ще дойдете, аз се обадих за друга
кафемашина, защото с друга фирма ще работя“. Свидетелката не видяла с кого се
води разговора, само го чула, включително и това, че ответницата попитала за
приемо-предавателен протокол, като „те казали, че ще й го донесат след два
дни“.Свидетелката предполагала, че ответницата разговаря с хора от фирмата за
кафе, които си взели кафемашината без да дата за това документ, защото случаен
човек няма да дойде да демонтира машината. Според свидетелката г-н М. също
работел в кафенето.
Свидетелят С.Н.И.установява,
че е бил служител на „Златани“ ЕООД през 2015г., а към настоящия момент имал отношения
с дружеството по граждански договори. Познавал ответницата във връзка с
работата си. Дружеството направило инвестиция в заведение стопанисвано от
ответницата, като предоставило за безвъзмездно ползване техника и рекламни
материали изготвени специално за заведението, срещу което ответницата поела
задължение за продажбата на определени количество кафе. Договорът и
приемо-предавателния протокол за предоставената техника били подписани от
свидетеля и ответницата, а анекса от свидетеля и съпруга на ответницата. В
продължение на 2-3 години изпълнението на договора се осъществявало, като
ответницата купувала доставянето й от ищеца кафе. В един момент г-н М.спрял да
си вдига телефона, а ответницата заявила, че тя не е подписвала и не отговаря
за нищо. Според свидетеля през годините г-н М.давал поръчките за кафето и
работел там. Свидетелят с оглед работата си за ищцовото дружество при всички
случаи щял да знае, ако в склада им е постъпила обратно процесната кафемашина,
но е категоричен, че това не се е случвало, а и при обратното й връщане би
следвало да бъде съставен протокол, какъвто нямало.
В полза на „Златани“
ЕООД, срещу Б.В.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК с №****от 06.11.2019г. по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на
РС-Русе за сумите 3200лв. представляващи договорна неустойка и заплащане на
рекламни материали по договор от 29.09.2015г., ведно със законната лихва от
04.11.2019г. до окончателното й изплащане, 64лв. заплатена държавна такса и
200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта е постъпило възражение в срока и по реда на чл. 414 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за установяване
на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
По отношение на
иска за заплащане стойността на предоставената за ползване техника по силата на
процесния договор:
Срещу
основателността на исковата претенция ответницата е възразила, че ищецът „си е
взел обратно предоставената техника“. Настоящият съдебен състав анализирайки
доказателствата по делото приема, че това възражение не е доказано. В негова
подкрепа са ангажирани единствено показанията на свидетелката Е.К.. Последната
обаче не е видяла кои са лицата „прибрали“ кафемашината, съответно действат ли
те от името на ищцовото дружество, дали действително са я взели, включително и
останалата техника, а единствено е дочула техен разговор през отворени врати с
ответницата. Също така с последната (като собственик на търговско дружество)
свидетелката се намира в трудови правоотношения, поради което би могло да се
приеме, че К. е заинтересована от изхода на делото. Поради това и доколкото
показанията й не само не се подкрепят от други доказателства, а и противоречат
на такива ( свид. показания на С. И.) и самите те са непълни, не следва да се
кредитират и само въз основа на тях да се приеме за доказано възражението на
ответницата. Лишено от логика е и възражението на ответницата, че
предоставената й с писмен протокол техника е върнала без съставянето на такъв.
„Прибирането“ на техниката от служители на ищеца без нейно съгласие би
представлявало противоправно действие, за което е следвало да сигнализира
съответните правоохранителни органи. След като не го е направила се е лишила от
възможността за евентуално доказване на възражението си.
По изложените
съображения предявеният иск за сумата от 1600лв. (която е в по-нисък размер от
посочената в приемо-предавателния протокол към договора сума) се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По исковата
претенция за заплащане стойността на предоставените рекламни материали по
силата на анекс към процесния договор:
Ответницата е
възразила, че не е обвързана от анекса, доколкото същият не е подписан от нея,
а от бившият й съпруг, което е безспорно установено по делото.
Анексът е подписан
около три месеца след договора и ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
по него като е доставило и монтирало рекламни материали в заведението
стопанисвано от ДЗЗД „Б.“ в кв. ***, които са били видни за ответницата. Няма
твърдения и доказателства по делото, че след като тя е установила монтирането
на рекламните материали въз основа на анекса е възразила, а напротив, това е
направила едва няколко години по-късно, когато от нея е поискано връщането на предоставената
техника и рекламни материали поради преустановените покупки на кафе, т.е. за неизпълнение
на задълженията по анекса. След като ответницата е приела и се е съгласила с
монтирането на рекламни материали и се ползва от тях и към момента (признато в
съдебно заседание), както и с покупката на допълнителни количества кафе (повече
от първоначално уговорените 100 кг.), следва да се приеме, че тя е узнала за
сключения анекс и не се е противопоставила веднага на изпълнението му,
независимо, че не го е подписала. Подписът е бил положен от лице което не само
фактически е бил близък до търговската дейност на ответницата, а и към него
момент е бил съдружник в ДЗЗД „Б.“, което се установява от справка в регистър
Булстат и е разполагал с печат на дружеството. Доколкото анексът е продължение
към вече сключения договор, то и за поетите с него задължения следва да се
приеме, че ответницата също отговаря солидарно, за което е налице изрична
клауза. Тя отговаря за тези задължения и на друго, самостоятелно основание,
като съдружник в ДЗЗД. Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице,
а е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща
стопанска цел. При него правата и задълженията се придобиват от съдружниците,
които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети
лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. В
отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество биха могли да са
разделно или солидарно отговорни, в зависимост от това дали такава солидарна
отговорност е уговорена в договора за гражданско дружество или в договора с
трето лице. В конкретния случай ответницата не е възразила за частична
неоснователност на втората искова претенция на това основание – поради разделна
отговорност, при основателността на което възражение би дължала само
припадащата се част от задължението по анекса, съответна на притежаваните
дялове в дружеството (но само ако не дължи и солидарно в лично качество по
силата на изрична клауза в договора). Поради тази причина следва да се приеме,
че ответницата като физическо лице е изцяло (солидарно) отговорна за поетите
задължения по процесните договор и анекс като съдружник в ДЗЗД „Б.“.
По изложените
съображения и втората искова претенция следва да бъде изцяло уважена като
основателна.
При този изход на
спора в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцовото
дружество разноски за настоящото производство в размер на 514лв, както и тези
за заповедното производство в размер на 264лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.М.
ЕГН********** с адрес ***, дължи на
"Златани" ЕООД, ЕИК148026422
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цоню Тодоров“ №11,
представлявано от управителя Донко Златанов сумата от 1600 лв. неустойка по договор от 29.09.2015г. за предоставена за
ползване и невърната кафемашина „София“,
модел С2 и кафемелачка „Фиоренцата“, както и сумата от 1600лв. представляващи стойността на предоставени рекламни
материали по анекс от 17.12.2015г., ведно със законната лихва върху двете суми
считано от 04.11.2019г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
Заповед №****/06.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Б.В.М. ЕГН********** с адрес ***, да заплати на "Златани" ЕООД,
ЕИК148026422 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цоню Тодоров“
№11, представлявано от управителя Донко Златанов сумата от 514лв. разноски за настоящото производство и сумата от 264лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: