№ 101
гр. Свищов, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100807 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът Й. К. Д., чрез адв. С.К. от САК твърди, че НА 19.05.2005г. станала
поръчител по Договор за кредит между С.Д.И. и Б.Д. ЕАД, с който се задължила да отговаря
солидарно заедно с Н.М.М. и Р.П.Г.. През 2008 г. било образувано ч.гр.дело № 17/2008г. по
описа на РС Свищов, по което било издадено определение № 13 от 14.01.200г. за издаване
на изпълнителен лист от 15.01.2008г. в полза на банката, с който същата започнала да
изпълнява и претендира сумата в размер на 7 406,72 лева, от които главница в размер на
6 530,95 лева, лихви – 875,77 лева , ведно със законна лихва за забава считано от 07.01.2008г.
и разноски 410,33 лева. Заявява, че поради липса на точно и своевременно изпълнение на
поетите задължения по договора от 19.05.2005г. от длъжника И., банката – кредитор
започнала да изпълнява спрямо поръчителите, каквато била и ищцата. Така след смъртта на
кредитополучателя С. И., негови законни наследници, които са приели наследството му –
съпруга Р. и децата му, също не предприели каквито и да било десйтвия за заплащане на
дължими вноски по кредита. През февруари месец 2008г. ищцата получила уведомление
изх. № 225/30.01.2008г. изпратено от Б.Д. ЕАД Свищов, с което на същата било предложено
извънсъдебно споразумение за плащане на задължението по договора, тъй като бил издаден
изпълнителен лист от 15.01.2008г. по ч.гр.дело № 17/2008г. по описа на РС Свищов, като
банката посочила, че при неудовлетворяване ще образува изпълнително дело и ще
предприеме действия спрямо цялото имущество на ищцата. През месец септември 2010г.
1
ищцата получила Покана за доброволно изпълнение, копие от подлежащ на изпълнение акт
с изх. № 06552/13.09.2010г. издадено от ЧСИ М.Г., от която установила, че е образувано
изпълнително дело 319/2010г. по описа на ЧСИ Г., а претендиранат сума бил в размер на
11 863,64 лева. Твърди, че месец по –късно, получила последващо съобщение - призовка за
принудително изпълнение с изх. № 07842 от 27.10.2010г. издадено от ЧСИ Г., с което била
уведомена, че на 15.11.2010г. от 11 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение, като
се извърши опис и оценка на собствения й недвижим имот. Поради насрочването на
публична продан на 27.01.2011г. до 27.02.2011г. в РС Свищов, своевременно след
получаване на уведомлението, ищцата подала молба от 09.11.2010г. по изпълнителното
дело, в което заявила, че посоченото имущество, срещу което е насочено изпълнението е
единствено и несеквестируемо. Впоследствие банката предоставила на ищцата сключено
споразумение между Б.Д. ЕАД Свищов и А.Р.М., в което синът на кредитополучателя С. И.
– А.М. се задължил да погаси изцяло претендираните суми в изпълнителния титул, както и
натрупаните разходи, но въпреки уговореното разсрочено плащане на задължението,
същият не издършвал ежемесечните плащания в уговорения срок и не изпълнил условията
на сключеното споразумение. Така през 2014 година получила нова Призовка за
принудително изпълнение № 2730 от 19.02.2014г. на ЧСИ Г., с което била уведомена, че на
04.03.2014г. от 11 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение като се извърши опис
и оценка на собствения й недвижим имот. Била насрочена нова публична продан от
11.03.2014г. до 11.04.2014г. в РС Свищов, като от призовката за принудително изпълнение
от 19.02.2014г. установила, че е наложен и запор върху пенсията, въпреки, че същата
получавала минималния размер на пенсия определен за страната. Веднага след получаване
на тази призовка, ищцата подала нова молба от 24.02.2014г. по изп.дело 319/2010г. на ЧСИ
Г., с която отново уведомила, че не следва да се допуска изпълнение спрямо единственото й
жилище. Посочва, че до датата на подаване на исковата молба, от последното
изпълненително действие от страна на Банката са минали повече от седем години, което е
довело до изтичане на законоустановения давностен срок за изпълнение. Следователно
погасителната петгодишна давност за вземанията по договора от 19.05.2005г. била изтекла,
тъй като липсавли доказателства за предприети действия за принудително събиране в по-
ранен момент и същата не е била прекъсвана от дружеството кредитор Б.Д. ЕАД. Счита, че
издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, по което са
извършвани справки за имуществото на ищцата, не представлявали действия по
изпълнението и не прекъсвали давността, съобразно ТР № 2/2-13г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи, че при преценка дали е изтекъл давностния срок, следвало да се вземе предвид налице
ли са обстоятелства, които да прекъсната течението на срока. В Тълкувателното решение
било прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаване на пазач и др. . Не
били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване
2
имуществото на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи и книжа,
назначаване на експертизи за определяне непогасения остатък от дължга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Посочва и , че
преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед
активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника
изпълнителни действия. Посочва и, че за да е прекъснато давността, искането за извършване
на определено изпълнително действие следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и
действието да е предприето. Позовава се на съдебна практика, в смисъл, че когато не е
предприето принудително изпълнение или изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по
смисъла на чл. 116 б. в ЗЗД. В случая, можело да се направи извода, че началният момент на
давността, считан от настъпване на изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е
изтекъл. Давността започвала да тече от последното предприето изпълнително действие по
изпълнителното дело, което в случая било от датата 19.02.2014г.. , а всички последващи
изпълнителни действия нямали правно значение, тъй като били извършени по вече
перемирано изпълнително дело, в който смисъл било и Решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д.
400/2009г. , второ отделение. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело,
последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било извършено
по вече перемирано дело. Затова следвало да се приеме, че от датата на последното
извършено валидно изпълнително действие на 19.02.2014г. до датата на завеждане на делото
били изтекли повече от седем години, като през този период давността не е била спирана,
нито прекъсвана, а извършените по перемираното дело действия не следвало да се
кредитират. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Б.Д. ЕАД, че ищцата не дължи сумата 7 406,72 лева, от които главница в
размер на 6530,95 лева, дължими лихви в размер на 875,77 лева, ведно със законна лихва
върху сумата 6530,95 лева, считано от 07.01.2008г. , както и за направените разноски в
размер на 410,33 лева, тъй като вземането било погасено по давност на основание чл. 110 от
ЗЗД по предявения отрицателен установителен иск на основание чл. 124 от ГПК.
Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема
становище, че уведомлението за извършената цесия не било надлежно връчено на ищцата,
като писмото било върнато в цялост или новият кредитор имал задължение да уведоми
длъжника, както и, че последното плащане по изпълнителното дело било от 15.03.2015г. ,
както и следвало да се съобрази постановеното постановление от ЧСИ Г., в което съдия
изпълнителят приема, че е настъпила перемция по изпълнителното дело 319/2010г.. След
образуване на изпълнителното дело последното валидно действие, годно да прекъсне
давността било извършено по вече перемирано дело, видно от книжата по делото, поради
което следвало да се приеме, че от датата на последното извършено валидно изпълнително
действие – 19.02.2014г.. до датата на завеждане на делото са изтекли повече от седем
години, през които давността не е била спирана или прекъсвана, а извършени по перимарано
дело действия не следвало да се кредитират, поради което и следвало иска да се уважи, като
се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането е погасено по давност.
3
Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.
Ответникът „ Б.Д.“АД , със седалище гр. София, в срока по чл.131 ал.1
от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като
към датата на предявяване на иска и към момента „Б.Д.“АД не била кредитор по
процесното вземане. В условията на евентуалност, иска бил неоснователен. Посочва, че на
19.05.2005г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Б.Д.“ЕАД/сега
АД/, като кредитор и С.Д.И. като кредитополучател, обезпечен с поръчителството на
ищцата, като поради допусната забава в плащанията, кредитът е станал изискуем и
кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като се е снабдил
с изпълнителен лист от 15.01.2008г.. , издаден по ч.гр.дело № 17/2008г. на РС Свищов и по
негова молба било образувано изпълнително дело № 319/2010г. по описа на ЧСИ м.Г. срещу
задължените лица по кредита в това число и ищцата. Посочва, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 20.04.2015г.. , сключен между Б.Д. АД и ОТП Ф.Б. ЕАД,
ОТП Ф.Б. ЕАД е придобило вземането, произтичащо от неизпълнеинето по Договора за
кредит за текущо потребление от 19.05.2005г. с кредитополучател С.Д.И., включително
срещу поръчителя – ищцата. Сочи, че „ОТП Ф.Б.“ЕАД е изпратило до ищцата писмо за
извършената цесия от името на цевента – Б.Д. ЕАД, като писмото било върнато в цялост с
отметка“пратката не е потърсена от получателя“ , видно от известоитео за доставяне.
Уведомлението за цесията било изпратено на адреса, посочен от ищцата в сключения от нея
договор за поръчителство с Банката, като адрес за кореспонденция, поради което следвала да
се счита уведомена за прехвърлянето на вземането, независимо от това, че поради
бездействие на адресата, пратката била върната в цялост. В случай, че бъде прието, че това
не представлявало надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, следвало да бъде
прието, че ищцата е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на отговора на
исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които договора
за цесията и уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжника за цесията. Счита, че на основание чл. 429 от ГПК цесионерът ,
като частен правоприемник на цедента се ползва от издадения в полза на „Б.Д.“ЕАД
изпълнителен лист. По молба на новия кредитор, с резолюция на ЧСИ М.Г. от 14.08.2015г.
на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК, като взискател по изпълнително дело № 319/2010г. бил
конституиран цесионерт „ОТП Ф.Б.“ЕАД и било прекратено производството по отношение
на Б.Д. ЕАД, сега АД. Счита, че след като много преди предявяване на иска, процесното
вземане било прехвърлено от Б.Д. ЕАД на „ОТП Ф.Б.“ЕАД и Б.Д. ЕАД не била взискател по
изпълнителното дело още от 2015г., разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ГПК не можела не бъде
приложена и било налице липса на пасивна легитимация на Б.Д. ЕАД като ответник по
делото, поради което и иска бил недопустим, евентуално неоснователен. В хода на устните
състезания, процесуалният представител взема станови иска да бъде отхвърлен , като
неоснователен, тъй като би предявен срещу процесуално нелигитимна страна по изложени в
4
отговора на исковата молба съображения, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображнеия за отхвърляне на
предявения иск – прехвърляне на вземането, уведомяване на ищцата за цесията. Позовава се,
че уведомяването по чл. 99 от ЗЗД не било елемент от фактиечския състав на договора за
цесия и нямало отношение към неговата валидност, доколкото целта на уведомяването била
единствено да се избегне ненадлежното изпълнение от страна на длъжника, което в случая
не било налице и не се твърдяло.
Третото лице „ОТП Ф.Б.“ЕАД - помагач на страната на привлеклия го
ответник, не е подал отговор на исковата молба. В хода на устните състезания
процесуалният представител взема становище да бъде постановено решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъде намалено в минималния
рамер. В писмена защита излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на иска – нямало как ищцата да не е знаела за прехвърлянето на вземането
,след като лично пълномощника имал две входирани молби от 2021г. по изпълнителното
дело, неоснователни били твърденията, че договора зе цесия не бил породил своето действие
и длъжникът не бил надлежно уведомен.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Писмо изх. № 225/30.01.2008г. на Б.Д. ЕАД до ищцата, с копие до
кредитополучател С. И. и копие до поръчителите по кредита Н.М. и Р.Г., ищцата била
уведомена, че поради неизплащане на кредит, отпуснат от Б.Д. с договор от 19.05.2005г. в
полза на БНК ДСК бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2008г. по ч.гр.дело 17/2008г. за
сумата 6530,95 лева главница, 875,77 лева лихва, ДТ – 410,33 лева, общо 7817,05 лева.
Поканена е със същото в 30 дневен срок от получаването да се яви за постигане на
извънсъдебно споразумение за плащане на задължението, като е указано, че при
непостигане на споразумение, Банката ще заведе изпълнително дело за удовлетворяване на
вземането си по издадения изпълнителен лист.
С Покана за доброволно изпълнение изх. № 06552 от 13.09.2010г. на ЧСИ М.Г.
с район на действие ВТОС, ищцата била уведомена, че е наложен запор върху трудовот й
възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение е по изпълнително дело № 319/2010г.
на ЧСИ Г., като в нея е посочено задължението по изпълнителен лист от 15.01.2008г. по
ч.гр.дело № 17/2008г. на РС Свищов, копие от който е приложено по делото. Видно от
изпълнителния лист от 15.01.2008г., същият е издаден по ч.гр.дело № 17/2008г. на РС
Свищов, издаден е на Б.Д. ЕАД гр. Свищов, за солидарно заплащане от С.Д.И., Н.М.М., Й.
К. Д. и Р.П.Г. на сумата 7 406,72 лева, от които 6 530,95 лева главница, 875,77 лева –
дължими лихви, законна лихва върху сумата 6530,95 лева от 07.01.2008г. до окончателното
5
плащане и разноски в размер на 410,33 лева.
Установи се от призовка за принудително изпълнение изх. № 07842 от
27.10.2010г. на ЧСИ Г. по същото изпълнително дело, че ищцата била уведомена, че на
15.11.2010г. от 11 до 14 часа, ще се пристъпи към принудително изпълнение по изп.дело №
319/2010г. с взискател Б.Д. ЕАД, като се извърши опис и оценка на описания недвижим
имот, собственост на ищцата – ½ ид.част от дворно място от 650 кв.м. с идентификатор
*******, предстявляващо дворище пл. № 662, при описани граници, заедно с западната част
на къщата с идентификатор *******.1 построена в това дворно място със застроена площ от
37 кв.м., както и ½ ид.част от затата с право на ползуване на южната й част, при право на
ползване на южната част от незастроеното дворно място от 288 кв.м., на който е наложена
възбрана. Посочено е, че е насрочена публична продан на този недвижим имот от
23.11.2010г. до 23.12.2010г.. и евентуално втора публична продан на 80% от 27.01.2011г. до
27.02.2010г. в РС Свищов. С приложена молба от ищцата, вх. № 4122/09.11.2010г. при ЧСИ
Г., същата уведомила, че не притежава друго жилище, а в жилище живее заедно сиъс сина
си, който също не притежава собствено жилище, а с оглед разпоредбата на чл. 444 т. 7 от
ГПК, жилището е несеквестируемо и върху него не може да се насочи принудително
изпълнение, като пискала да бъде вдигната наложената възбрана върху описания имот.
Представено от ищцата и приложено по делото е споразумение от 04.11.2010г.
между Б.Д. ЕАД и А.Р.М., с което последният се задължил да погаси присъдения с
изпълнителен лист в полза на Б.Д. ЕАД дълг , с титуляр С.Д.И., както и направените
разноски за събиране на вземането, а именно главница 6 530,95 лева, ведно със законната
лихва от 07.01.2008г., 875,77 лева дължима лихва, разноски 410,33 лева, разходи по
изпълнителното дело, съответно на месечни вноски в размер на 150 лева, до 30-то число на
текущия месец по банкова сметка на ЧСИ Г., първата вноска дължима към 30.11.2010г. . Със
същото длъжникът се съгласил да внесе еднократно сумата 2000 лева. Постигнали съгласие
страните по споразумението, че при неизпълнение от страна на длъжника на условията на
споразумението- размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното изплащане,
кредиторът има право незабавно да възобнови принудителното изпълнение по
изпълнителното дело и да приложи способи за принудително удовлетворяване на вземането
си.
Установи се от призовка за принудително изпълнение изх. № 2730 от
19.02.2014г. на ЧСИ Г. по същото изпълнително дело, че ищцата била уведомена, че на
04.03.2014г. от 11 до 17 часа, ще се пристъпи към принудително изпълнение по изп.дело №
319/2010г. с взискател Б.Д. ЕАД, като се извърши опис и оценка на описания недвижим
имот, собственост на ищцата – ½ ид.част от дворно място от 650 кв.м. с идентификатор
*******, предстявляващо дворище пл. № 662, при описани граници, заедно с западната част
на къщата с идентификатор *******.1 построена в това дворно място със застроена площ от
37 кв.м., както и ½ ид.част от затата с право на ползуване на южната й част, при право на
ползване на южната част от незастроеното дворно място от 288 кв.м., на който е наложена
възбрана. Посочено е, че е насрочена публична продан на този недвижим имот от
6
11.03.2014г. до 11.04.2014г.. и евентуално втора публична продан на 80% от 16.05.2014г. до
16.06.2014г. в РС Свищов. С приложена молба от ищцата, вх. № 1693/24.02.2014г. при ЧСИ
Г., същата поискала да бъде прекратен описа, поради това, че имота и е единствено жилище.
Описала, че ще има извънсъдебно споразумение с Банката.
Представен от ответника и приложен по делото е договор за кредит за текущо
потребление от 19.05.2005г., по силата на който Б.Д. ЕАД гр. Свищов отпуснала на С.Д.И.
кредит за текущо потребление в размер на 7 000 лева, за срок от 84 месеца, падеж на
окончателно издължаване на кредита 19.05.2012г. . В договор в раздел V Обезпечения е
описано, че кредитът е обезпечен с поръчителство. С приложения договор за
поръчителство поръчителите Н.М., Й. К. Д. и Р.Г. се съгласили да отговарят солидарно с
кредитополучателя С.Д.И. за плащане на задължението му спрямо кредитора по договора за
кредит , по който е отпуснат кредит в размер на 7 000 лева, за срок от 84 месеца.
С молба вх. № 3178/27.08.2010г. при ЧСИ Г., Б.Д. ЕАД поискала да бъде
образувано изпълнително дело срещу длъжниците С.Д.И., Н.М.М., Й. К. Д. и Р.П.Г. ,
съгласно изпълнителен лист от 15.01.2008г. по ч.гр.дело № 17/2008г. на РС Свищов,
посочен като приложение в молбата.
Видно от договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20 април
2015г. между Б.Д. ЕАД и ОТП Ф.Б. ЕАД, продавачатъ продал и прехвърлил на купувача
вземанията, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, като в
приложение към договора за цесия са посочени вземанията, които са прехвърлени, сред
които вземане по кредит в размер на 7 000 лева по договор за кредит от Б.Д. Свищов .
Съгласно приложено пълномощно, ОТП Ф.Б. ЕАД бил упълномощени от Б.Д.
ЕАД във връзка с договор за прехвълряне на вземания от 20.04.2015г.. да уведомява
съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-
предавателен протокол към договора за цесия.
С уведомление Б.Д. уведомила ОТП Ф.Б. ЕАД, че на основание чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД и договор за цесия , потвърдили настъпило прехвърляне на вземания по Приложение
№ 2 към договора за покупко-продажба на взецания от 14.05.2015г..,
Приложено по делото е уведомление до Й.Д. от 14.05.2015г. , за сключената
цесия от 20.04.2015г. , с която задължението й към Б.Д. ЕАД , произтичащо от договор за
поръчителство, сключен в качеството й на поръчител във връзка с предоставен от банката
на Р. К.А. кредит по договор за кредит от 19.05.2005г. е придобито от ОТП Ф.Б. ЕАД и е
уведомена същата, че към 14.05.2015г. размерът на задължението й към настоящия
кредитор ОФБ , за главница 6530,95 лева, лихва 170,43 лева, законова лихва 905,56 , общо
7 606,94 лева, като е поканена в срок от 14 дни от получаването да заплати задължението.
Видно от известието за доставяне , писмото изпратено на адреса на ищцата по договора за
поръчителство, не е потърсено от получателя.
Видно от молба вх. № 771/04.08.2015г. до ЧСИ М.Г. по и.д. 158/2011г. , ОТП
Ф.Б. поискала да бъде конституирана като взискател по образувано изпълнително дело. В
7
писмото било посочено, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 21
април 2015г. , ОТП Ф.Б. ЕООД придобил от Б.Д. вземането си от Г.Д.Г., в качеството му на
кредитополучател по договор за кредит от 31.07.2008г..
С писмо изх. № 12752 от 14.08.2015г. на ЧСИ М.Г., уведомила ОТП Ф.Б. ЕАД,
че на основание чл. 429 от ГПК е конституиран като взискател по изпълнително дело
319/2010г. с длъжници Н.М.М., С.Д.И., Й. К. Д. и Р.П.Г. , за остатъка от вземането по
изпълнителен лист, който е в размер на 10 647,69 лева, от които главница 6 530,95 лева,
ведно със законната лихва в размер на 3 227,82 лева за периода 07.01.2008г. до 14.08.2015г.. ,
888,92 лева разноски, като е указано да посочат, дали желаят упълномощаване на ЧСИ по
чл. 18 от ЗЧСИ или ще посочат способ за изпълнение.
Изискано и приложено по делото е заверено копие от изпълнително дело №
319/2010г. по описа на ЧСИ М.Г.. Същото е образувано с разпореждане на ЧСИ Г. от
1.09.2020г. , въз основа на молба от Б.Д. ЕАД и изпълнителен лист от 15.01.2008г. по
ч.гр.дело № 17/2008г.., В същото се съдържат поканата за доброволно изпълнение от
13.09.2010г.., призовка за принудително изпълнение от 27.10.2010г., молба от ищцата от
09.11.2010г.., призовката за принудително изпълнение от 19.02.2014г., представени от
ищцата и приложени по делото. От същото се установи, че с писмо от 14.08.2015г. ОТП
Ф.Б. ЕАД са уведомени, че с Резолюция от 14.08.2015г. на ЧСИ Г., ОТП Ф.Б. ЕАД са
конституирани като взискател по изпълнително дело 319/2010г. на ЧСИ Г.. С молба от
04.12.2015г. ОТП Ф.Б. ЕАД поискали да бъде наложен запор на пенсията на ищцата, като с
писмо от 04.01.2016г. на ЧСИ Г. били уведомени, че запор върху пенсията й вече е наложен
на 19.02.2014г.. В изпълнителното дело се съдържа молба от Й.Д., чрез адв. К., с което
поискала да й бъде предоставена информация за размера на задължението, дата на
последното изпълнително действие и вида му, както и срещу кого е било предприето. С
постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 16.12.2021г. на ЧСИ Г. е
прогласена настъпила перемция по изпълнително дело 319/2010г. и е прекратено
изпълнителното производство по изпълнителното дело, за което е постановено да се
уведомят страните, както и след влизане в сила на същото да се вдигнат наложените запори
и възбрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 7 406,72 лева е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при
признание на иска, като в тази връзка ответникът по предявен установителен иск не може да
предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца.
Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан и като такъв следва
8
да бъде уважен изцяло.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението
по договора , респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Установи се от договор за кредит от 19.05.2005г. и договор за поръчителство, че
ищцата е станала поръчител по договор за кредит между С.Д.И. и Б.Д. ЕАД, с който се е
задължила да отговаря солидарно заедно с другите поръчители Н.М. и Р.П.Г. за
задължението на кредитополучателя И. по договора за кредит. Установи се, че по ч.гр.дело
№ 17/2008г. по описа на РС Свищов е издаден изпълнителен лист от 15.01.2008г.. в полза
на банката, за солидарно заплащане от кредитополучателя и поръчителите на сумата 7
406,72 лева, от които главница 6530,95 лева, дължими лихви 875,77 лева, законна лихва
върху главницата от 7.01.2008г.., разноски 410,33 лева, както и, че въз основа на този
изпълнителен лист по искане на Б.Д. ЕАД е образувано изпълнително дело 319/2010г. по
описа на ЧСИ М.Г., с район на действие ВТОС. Установи се, че през м. февруари 2008тг.
Ищцата е получила уведомление от Банката, за извънсъдебно споразумение за плащане на
задължението, като е уведомена, че при непостигане такова, ще бъде образувано
изпълнително дело. Установи се, че септември 2010г. ищцата е получила покана за
доброволно изпълнение по изп.дело 319/2010г.., а месец по късно е уведомена, че на
15.11.2010г. ще се пристъпи към принудително изпълнение, като се извърши опис и оценка
на собствения й недвижим имот. Установи се, че е било сключено споразумение от
4.11.2010г. между Банката и А.М., наследник на кредитополучателя И., за заплащане на
задължението, но поради неизпълнение, през 2014 година ищцата е получила отново
призовка за принудително изпълнение, с което била уведомена, че на 4.03.2014г. ще се
пристъпи към принудително изпълнение, като се извърши опис и оценка на собствения й
недвжимим имот, била насрочена публична продан от 11.03.2014г. до 11.04.2014г. в РС
Свищов. Видно от Призовка за принудително изпълнение с изх. № 2730 от 19.02.2014г. на
ищцата бил наложен запор върху пенсията. Основателно се явява изразеното от ищцата
становище, че издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнително дело
319/2010г. , не представляват действие по изпълнението и не прекъсват давността, а при
преценката дали е изтекъл давностния срок, следва да се съобрази има ли обстоятелства
,които да прекъсват срока. В тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаване на паза и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
9
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. При
преценката дали е прекъсната давноста следва да се отчетат предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия. В конкретния случай началният момент на давността,
считано от настъпване на изискуемостта на вземането до предявяване на иска е изтекъл.
Давността започва да тече от последното предприето изпълнително действие по
изпълнителното дело, което в случая е от дата 19.02.2014г.. , а всички последващи
изпълнителни действия нямат правно значение, тъй като са извършени по вече перемирано
изпълнително дело, в който смисъл е и съдебната практика. Когато не е предприето
принудително изпълнение или изпълнителното производство е прекратено, предприетите по
него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116
б. в ЗЗД, в който смисъл е съдебната практика. В настоящия случай, след образуването на
изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне
давността е извършено по вече перемирано дело, като от датата на последното извършено
валидно изпълнително действие 19.02.2014г. до датата на предявяване на иска са изтекли
повече от седем години, през който период давността не е била спирана, нито прекъсвана.
Относно доказателствата за прехвърляне на вземанането по договора за кредит от Банката на
ОТП Ф.Б. ЕАД, уведомлението за цесията не е връчено на ищцата, по изпълнителното дело
е налице писмо до пълномощника на ищцата, в което е посочен взискателя по
изпълнителното дело, новия взискател и размера на задължението, но същото не е връчено
на пълномощника на ищцата. Както се посочи, от образуване на изпълнителното дело,
последното действие, годно да прекъсне давността е извършено по перемирано дело, поради
което следва да се приеме, че последното извършено валидно изпълнително действие е от
19.02.2014г. , а от тогава за изтекли повече от седем години, поради което и предявения иск
се явява основателен, като следва да се приеме, че ищцата не дължи процесното вземане,
като погасено по давност.
Предвид горното, следва да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата 7 406,72 лева, от които главница в размер на
6530,95 лева, дължими лихви в размер на 875,77 лева, законна лихва за забава върху сумата
6530,95 лева, разноски в размер на 410,33 лева, поради погасяването на вземането по
давност.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява
основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, отчитайки, че има права като страната, на която
помага, възражението се явява основателно. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение, с оглед интереса по делото е в размер на 700,34 лева, а заплатеното от
ищеца възнаграждение е 3000 лева. Следва да се посочи, че транспортни разходи не следва
да се присъждат отделно, като същите следва да бъдат съобразени в размера на адвокатското
10
възнаграждение. Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че
е проведено едно съдебно зесадине, ангажирани са само писмени доказателства, въпреки
многобройността им, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение. При този изход
на делото, ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ по иска по чл. 124 от ГПК в
размер на 296,27 лева, тъй като ищцата е била освободена от ДТ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Д.“АД , ЕИК ***********,
седалище и адрес на управление ***************, представлявана от В.М.С. и Ю.Б.Г., че
Й. К. Д. с ЕГН ********** , съдебен адрес ****************, чрез адв. С.К., не му дължи
сумата 7 406,72 лева/седем хиляди четиристотин и шест лева и седемдесет и две стотинки/,
от които главница в размер на 6530,95 лева, дължими лихви в размер на 875,77 лева,
законна лихва за забава върху сумата 6530,95 лева, считано от 07.01.2008г., разноски в
размер на 410,33 лева, поради погасяването вземането по давност.
ОСЪЖДА „Б.Д.“АД , ЕИК ***********, седалище и адрес на управление
***************, представлявана от В.М.С. и Ю.Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. Д. с ЕГН
********** , съдебен адрес ****************, чрез адв. С.К. направените по делото
разноски в размер на 1000,00 лева/хиляда лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Д.“АД , ЕИК ***********, седалище и адрес на управление
***************, представлявана от В.М.С. и Ю.Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ на РС Свищов ДТ в
размер на 296,27 лева по иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК, както и 5,00 лева – такса за издаване
на изпълнителен лист.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице «ОТП
Ф.Б.»ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *******************, като
помагач на страната на привлеклия го ответник по делото „Б.Д.“АД , ЕИК ***********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12