Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4389/ 2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от К.К. срещу В.И. ЕООД, *** и Б. АД, *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане в условията на солидарност
на следните суми:
1./ 7 396, 62 щатски долари,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 15.04.2015г. и споразумение от 09.10.2015г. за периода от месец
април 2015г. до месец юли 2015г., от която 492, 67 щатски долари за месец април
2015г., 2 465, 79 щатски долари за месец май, 2 463, 63 щатски долари
за месец юни 2015г. и 1 974, 53 щатски долари за месец юли 2015г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 233, 92 щатски
долара, както следва: 1./ 21, 25 щатски долара за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец април възлизащо на
492, 67 щатски долари; 2./ 106, 38 щатски долара за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец май в размер на
2 465, 79 щатски долари; 3./ 106, 29 щатски долара за периода от
01.01.2016г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец юни в
размер на 2 463, 63 щатски долари;
2./ 110, 83 щатски долари,
претендирана като неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г.
до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на
12, 66 щатски долара за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.;
3./ 2 823, 95 щатски долари,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 13.10.2015г. за периода от месец октомври 2015г. до месец ноември
2015г., от която 1 575, 30 щатски долари за месец октомври 2015г. и
1 248, 65 щатски долари за месец ноември 2015г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 158, 77 щатски долара, както
следва: 1./ 88, 57 щатски долара за периода от 15.11.2015г. до 03.06.2016г.
върху неизплатеното възнаграждение за месец октомври възлизащо на 1 575,
30 щатски долари; 2./ 70, 20 щатски долара за периода от 15.11.2015г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец ноември в размер на
1 248, 65 щатски долари;
4./ 110, 83 щатски долари,
претендирана като неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 6,
23 щатски долара за периода от 15.11.2016г. до 03.06.2016г.;
Ищецът К.К.
излага, че въз основа на валидно възникнало трудово правоотношение по
индивидуален трудов договор на моряк от 15.04.2015г. с работодателя В.И. ЕООД,
е заемал длъжността „електротехник” изпълнявайки трудовите си задължения на
моторен кораб „Б.” при уговорено основно трудово възнаграждение от 2 600
щатски долара.
Трудовото правоотношение с моряка е
прекратено, считано от 25.07.2015г. със заповед на работодателя от
24.07.2015г., като за периода от месец април до месец юли 2015г. В.И. ЕООД не е
заплатил полагащите се трудови възнаграждения в нетен размер и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Със споразумение от 09.10.2015г. работодателят
е признал, че дължи на моряка К.К. нетни трудови
възнаграждения за посочения период в общ размер на 7 396, 62 щатски долари
и обезщетение по чл. 224 КТ възлизащо на 293, 37 щатски долари и поел
задължения да заплати в срок до 31.12.2015г.
Твърди се, че В.И. ЕООД не е погасил,
чрез плащане в уговорения срок дължимите суми и считано от 01.01.2016г. същият
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното
нетно трудово възнаграждение за всеки един от месеците и върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск.
Поддържа се още, че 13.10.2015г.
морякът К.К. сключил с В.И. ЕООД индивидуален трудов
договор, по силата на който, е заемал длъжността „електротехник” на моторен
кораб „Б.” при уговорено основно трудово възнаграждение от 2 600 щатски
долара.
За времето от 13.10.2015г. до
15.11.2015г. същият изпълнявал трудовите си задължения на кораба, но поради
неплащане на трудово възнаграждение, напуснал моторен кораб „Б.”. Считано от 15.11.2015г.
трудовият договор следва да се счита прекратен, а работодателят в забава за
изплащане на нетно трудово възнаграждение за отработеното време и обезщетение
по чл. 224 КТ.
Твърди,че „Б.”АД е бил беърбоат чартьор на кораба, като
в това му качество и на основание чл. 199 з КТК същият отговаря за задълженията
срещу трети по отношение на договора за беърбоат чартър лица, свързани с експлоатацията на кораба.
Разпоредбата на чл.199 ж КТК изрично сочи, че възнагражденията на екипажа на
кораба са разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Излага,че„Б.”АД в друг
отделен случай направил писмено признание,че носи отговорност за задълженията
на кораба, произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на
работодател на членовете на екипажа. Това признание било обективирано в
споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г.
С оглед изложеното се настоява за
уважаване на осъдителните претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.И.
ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Ответникът Б. АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание. Твърди се, че Б. АД е
бил наемател на м/к Б. по силата на договор за беърбоат
чартър от 06.01.2012г. за времето от 11.01.2012г. до
06.01.2017г. На 07.05.2013г. Б. АД е преотдал кораба
под наем на „Ш.Л.” СА като пренаемателят е получил
ползването на кораба и всички права и задължения на наемател за периода от
07.05.2013г. до 07.05.2016г.
Действайки като
мениджър на пренаемателя от свое име, но за сметка на
В.И. ЕООД, същият е сключил индивидуални трудови договори с моряците, поемайки
задължение да заплаща следващите се трудово възнаграждения и обезщетения по
Кодекса на труда.
Предвид изложеното
се настоява за отхвърляне на предявените искове, поради липса на пасивна
материално – правна легитимация на В.И. ЕООД.
Съдът, след преценка на събраните
пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна:
На 06.01.2012г. в гр. Варна е сключен
договор за стандартен Бърбоут Чартър,
по силата на който корабособственика „И.Т.С.А.“,
Маршалски острови е предоставил под наем на Беърбоут чартьора „Б.“ ООД м/к „Б.“ (бивш Д.) GBSN,
IMO 8000836 за период от
5 години, /л. 36 /.
С договор за стандартен Беърбоут Чартър от 07.05.2013г.,
м/к „Б.“, IMO 8000836
е предоставен под наем от „Б.“ ООД на „Ш.Л. С.А.“, Маршалови острови като Под - Беърбоут
чартьор за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. /
л. 220/.
Договорът на стандартен Беърбоут Чартър от 07.05.2013г. е
сключен от А.И., действаща като пълномощник на „Ш.Л. С.А.“, упълномощена да
извършва всички действия, които са необходими и целесъобразни във връзка с
всякакви дейности или интереси на представлявания.
Своевременно, в заседанието, в което
е приобщен към доказателствата по делото, ищецът е оспорил истинността на
договор за стандартен Беърбоут Чартър
от 07.05.2013г., с твърдения, че подписът положен за „Ш.Л. С.А.“, не е изпълнен
от лицето сочено за негов автор.
Въз основа на разпределената
доказателствена тежест, на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК,
по инициатива на ищцовата страна, е допусната съдебно
– графологична експертиза, неоспорена от страните и
кредитирана от съда, от чието заключение се установява, че подписът е изпълнен
от А.И..
Въз основа на така ангажираните
доказателства съдът приема, че оспорването не е доказано, а договорът за
стандартен Беърбоут Чартър
от 07.05.2013г. представлява истински документ.
На 07.05.2013г. „Ш.Л. С.А.“ е сключил
с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Б.“.
Съгласно справка в регистъра на
корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър (регистър ББЧ) на пристанище Варна, воден от
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за моторен кораб „Б.“, IMO 8000836
е вписан беърбоут чартьор „Б.“
ООД, със срок на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. и под - беърбоут чартьор „Ш.Л.“ С.А., Маршалови острови със срок на договора от 07.05.2013г. до
07.05.2016г.
За установяване на твърденията си, че
„Ш.Л.“ С.А. реално е бил под-беърбоут чартьор на м/к „Б.“ и е експлоатирало кораба в процесния
период, ответното дружество е представило по опис писмени документи за
извършвани разходи свързани с експлоатацията на кораба, приети като
доказателства по делото.
На 15.04.2015г. е сключен
индивидуален трудов договор, по силата на който моряка К.К.,
е приел да изпълнявал длъжността „електромеханик” с
място на работа – м/к „Б.” срещу задължение на работодателя В.И. ЕООД да
заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 270 щатски
долари, извънреден труд – 740 щ.д., седмична почивка – 460 щ.д. и бонус от 130
щ.д. /л. 26/.
Трудовото правоотношение е прекратено
по взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 325, т.
1 КТ, със заповед 349/24.07.2015г. /л. 28/.
В издадената заповед работодателят е
наредил да се изплати на К.К. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 7 дни по чл. 224 КТ.
На 09.10.2015г. между В.И. ЕООД и К.К. е сключено споразумение, по силата на което
работодателят е признал, че дължи на служителя нетно трудово възнаграждение в
общ размер на 7 396, 62 щатски долари за периода от месец април 2015г. до
месец юли 2015г., от която 492, 67 щатски долари за месец април 2015г.,
2 465, 79 щатски долари за месец май, 2 463, 63 щатски долари за
месец юни 2015г. и 1 974, 53 щатски долари за месец юли 2015г., както и
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 293, 37 щатски долари, които е поел
задължение да заплати в срок до 31.12.2015г.
Въз основа на така ангажираните
доказателства и съдът приема, че работодателят В.И. ЕООД не е изпълнил
основното си задължение, произтичащо от сключения на 15.04.2015г. трудов
договор, да заплати нетно трудово възнаграждение на К.К.
за положен труд за времето от месец април 2015г. до месец юли 2015г.,
обезщетение по чл. 224 КТ в претендираните размери, които
не са оспорени в процеса до които размери претенциите следва да бъдат уважени.
Работодателят дължи и обезщетение за
забава съизмерима със законната лихва върху всяка дължима сума, считано от
01.01.2016г. до 03.06.2016г., чиито размери, служебно изчислени с лихвен
калкулатор, съответстват на тези посочени в исковата молба, поради което
исковете по чл. 86 ЗЗД са основателни.
На 13.10.2015г. между К.К. и В.И. ЕООД е възникнало трудово правоотношение по трудов
договор от 13.10.2015г., по силата на който служителят е приел да изпълнявал
длъжността „електромеханик” с място на работа – м/к „Б.”
срещу задължение на работодателя В.И. ЕООД да заплаща основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 270 щатски долари, извънреден труд – 740
щ.д., седмична почивка – 460 щ.д. и бонус от 130 щ.д. /л. 27/.
Не е спорно, че за времето от
13.10.2015г. до 14.11.2015г. К.К. е полагал труд на
м.к. „Б.”.
За същия период от време не се твърди
и съответно не се доказва работодателят да е заплатил дължимото нетно трудово
възнаграждение възлизащо на 2 823, 95 щатски долари.
Като не е изпълнил задължението си да
заплаща трудово възнаграждение за положения труд В.И. ЕООД дължи и обезщетение
за забава, съизмерима със законната лихва върху всяка дължима сума, считано от 15.11.2016г.
до 03.06.2016г., чиито размери, служебно изчислени с лихвен калкулатор,
съответстват на тези посочени в исковата молба.
Работодателят дължи и обезщетение по
чл. 224 КТ в размер на 110, 83 щатски долари, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
От деня на поканата могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изплащане на задължението. В този
смисъл ТР 3/1996г. по гр.д. 3/95г. на ОСГК, приложимо за всички обезщетения и
съставляващо задължителна съдебна практика. Доколкото липсва покана за плащане
на обезщетение по чл. 224 КТ, то лихва се дължи от деня, в който е предявен
иска, поради което искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6,
23 щатски долара върху дължимото обезщетение за периода от 15.11.2016г. до
03.06.2016г., следва да бъде отхвърлен.
Спорният по делото въпрос е дължи ли ответникът
Б. АД претендираните суми, в качеството му на беърбоут чартьор на кораб „Б.“ в
процесния период, солидарно с работодателя В.И. ЕООД.
С отговора
на исковата молба ответникът Б. АД е направил възражение, че нормите на
българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен
в договора за беърбоут чартър
избор на приложимото право – в чл.30(а) от договора било посочено за приложимо
английското право.
Настоящия
съдебен състав намира възражението за неоснователно, а направените от страните
по договора за беърбоут чартър
избор на приложимо право и съд за относими само по отношение на възникнали
между страните спорове във връзка или възникнали от договора. В чл.10 (б) от
същия договор изрично е предвидено задължение за чартьорите
да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в
държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната
норма на чл.1, ал.1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под
българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл.12
КТК „правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на
екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството
им и от мястото, където тези отношения са възникнали“.
Българското законодателство би било
неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от
или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по договора, като избраните
приложимо право и съд са неприложими по отношение спорове във връзка със
заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто е
настоящия.
Съгласно
дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция „договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане“. В следващите
разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж, капитанът и
другите членове на екипажа са подчинени на наемателя, както и че търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър,
като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на
екипажа, са за негова сметка.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД е
било корабопритежател на кораб „Б.“ в процесния
период по смисъла на чл.9, ал.3 КТК, а също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица
за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Корабопритежател по смисъла на този
КТК е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е
собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Към процесния
период корабопритежател на кораб „Б.“ е „Ш.Л.“ С.А.
въз основа на сключения договор за под - беърбоут чартър от 07.05.2013г. Ответникът „Б.“ АД представи писмени
доказателства, от които се установява, че „Ш.Л.“ С.А. реално е осъществявало
експлоатацията на кораба в процесния период. Събраните по делото гласни
доказателства не могат да доведат до друг извод, като липсват доказателства от
които да се установи при условията на пълно и главно доказване „Б.“ АД да е
експлоатирал кораба. От издадено от Агенция „Морска Администрация“, Дирекция
„Морска администрация – Варна“ удостоверение се установява, че в Регистъра на
корабите плаващи по договор за беърбоут чартър на пристанище Варна м/к „Б.“ е вписан с беърбоут чартьор „Б.“ ЕООД, със срок
на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. и подбеърбоут
чартьор „ Ш.Л.“ С.А., срок на договора от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
В КТК
е предвидена възможност за наемателя по договора беърбоут
чартър да сключва от свое име договори за отдаване на
кораба при условията на беърбоут чартър
на трето лице за срока на действие на договора или за част от него. В посочения
случай първоначалния наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя. Именно от тази предвидена в закона възможност
се е възползвало „Б.“ АД като е сключило договор за под - беърбоут
чартър с „Ш.Л.“ С.А. и след това корабния мениджър
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметката на „Ш.Л.“ С.А.,
а не от името и за сметката на „Б.“ АД.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.199з КТК се
отнася до вреди възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба
и е неприложима за претенция за трудови възнаграждения на екипажа на кораба. Корабопритежателят би отговарял за дължимите трудови
възнаграждения на екипажа на кораба, но на основание чл.199ж КТК, ако се
твърдеше и бе установено по делото, че той е работодател по индивидуалния
трудов договор на ищеца сключен с корабния мениджър. Ищецът твърди, че
работодател е корабният мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който се установи да е
действал за сметка на корабопритежателя „Ш.Л.“ С.А. и
при приемане на тезата на ищеца за доказана работодателя следва да отговаря на
неизплатените на работниците му трудови възнаграждения.
По
изложените съображения исковите претенции предявени срещу ответника „Б.“ АД се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата
страна. Доколкото липсва искане и доказателства за извършването на такива,
разноски в полза на К.К. не се присъждат.
Ответникът
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна разноски в размер на 954, 55
лв. държавна такса по обективно съединените искове по курса на щатския долар
към деня на подаване на исковата молба, публикуван на официалната страница на
БНБ – 1, 72335 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
В
полза на ответника Б. АД следва да се присъдят разноски в размер на 1 150
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.И.ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.К., ЕГН **********,***
9 сумата от 7 396, 62 щатски долари
/седем хиляди триста деветдесет и шест щатски долари и 62 цента/,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 15.04.2015г. и споразумение от 09.10.2015г. за периода от месец
април 2015г. до месец юли 2015г., от която 492, 67 щатски долари за месец април
2015г., 2 465, 79 щатски долари за месец май, 2 463, 63 щатски долари
за месец юни 2015г. и 1 974, 53 щатски долари за месец юли 2015г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 233, 92 щатски долара /двеста тридесет и
три щатски долари и деветдесет и два цента/, както следва: 1./ 21, 25
щатски долара за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за месец април възлизащо на 492, 67 щатски долари; 2./ 106, 38
щатски долара за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за месец май в размер на 2 465, 79 щатски долари, 106, 29
щатски долара за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за месец юни в размер на 2 463, 63 щатски долари, сумата от
110, 83 щатски долари /сто и десет
щатски долари и осемдесет и три цента/, представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава върху сумата от 110, 83 щ.д. в размер на 12, 66 щатски долара /дванадесет щ.д. и
шестдесет и шест цента/ за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128,
ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.И.ЕООД, ЕИК ********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.К., ЕГН **********,***
9 сумата от 2 823, 95 щатски долари
/две хиляди осемстотин двадесет и три щатски долари и деветдесет и пет цента/,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 13.10.2015г. за периода от месец октомври 2015г. до месец ноември
2015г., от която 1 575, 30 щатски долари за месец октомври 2015г. и
1 248, 65 щатски долари за месец ноември 2015г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 158, 77 щатски долара /сто петдесет и осем щатски долари и седемдесет и
седем цента/, както следва: 1./ 88, 57 щатски долара за периода от
15.11.2015г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
октомври възлизащо на 1 575, 30 щатски долари; 2./ 70, 20 щатски долара за
периода от 15.11.2015г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за
месец ноември в размер на 1 248, 65 щатски долари, сумата от 110, 83 щатски долари /сто и десет щатски
долари и осемдесет и три цента/, представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128,
ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.К., ЕГН **********,***
срещу В.И.ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6, 23 щатски долари /шест щатски долари и двадесет и три цента/,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
сумата от 110, 83 щатски долари представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от 13.10.2015г. за периода от 15.11.2016г. до 03.06.2016г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.И.ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 954, 55 лв. /деветстотин петдесет и четири лева и петдесет и пет ст./,
представляваща дължи разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.К., ЕГН **********,***
9 срещу Б. АД, *** обективно кумулативно съединени искове по чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ солидарно с В.И.ЕООД, ЕИК ********,
гр. Варна следните суми:
1./ 7 396, 62 щатски долари,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 15.04.2015г. и споразумение от 09.10.2015г. за периода от месец
април 2015г. до месец юли 2015г., от която 492, 67 щатски долари за месец април
2015г., 2 465, 79 щатски долари за месец май, 2 463, 63 щатски долари
за месец юни 2015г. и 1 974, 53 щатски долари за месец юли 2015г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 233, 92 щатски
долара, както следва: 1./ 21, 25 щатски долара за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец април възлизащо на
492, 67 щатски долари; 2./ 106, 38 щатски долара за периода от 01.01.2016г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец май в размер на
2 465, 79 щатски долари; 3./ 106, 29 щатски долара за периода от
01.01.2016г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец юни в
размер на 2 463, 63 щатски долари;
2./ 110, 83 щатски долари, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 12, 66 щатски
долара за периода от 01.01.2016г. до 03.06.2016г.;
3./ 2 823, 95 щатски долари,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и В.И. ЕООД трудов договор от 13.10.2015г. за периода от месец октомври 2015г. до месец ноември
2015г., от която 1 575, 30 щатски долари за месец октомври 2015г. и
1 248, 65 щатски долари за месец ноември 2015г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 158, 77 щатски долара, както
следва: 1./ 88, 57 щатски долара за периода от 15.11.2015г. до 03.06.2016г.
върху неизплатеното възнаграждение за месец октомври възлизащо на 1 575,
30 щатски долари; 2./ 70, 20 щатски долара за периода от 15.11.2015г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за месец ноември в размер на
1 248, 65 щатски долари;
4./ 110, 83 щатски долари, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 6, 23 щатски
долара за периода от 15.11.2016г. до 03.06.2016г.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. АД, *** сумата от 1 150
лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: