НОХД №
119/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. К.Р.И. и подс. Е.М.С. *** е съответно за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 предл.2 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 26.07.2017 г.
на ул. „Р. А.“ в гр.П. в съучастие като съизвършители чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот- извиване на ламарина на гараж, са
отнели чужди движими вещи- хидроизмервателни тежести тип „торпедо“' с марки „А.“
и „А.“ на стойност съответно 26.40 лева и 12.32 лева, пет броя метални
хидроизмервателни щанги на стойност 0.75 лева, два броя нивелири на стойност
50.00 лева, хидроизмервателен термометър на стойност 0.15 лева, рулетка на
стойност 15.00 лева, бормашина „Р." на стойност 75.00 лева, комплект
вериги за автомобил на стойност 30.00 лева и алуминиев мастар на стойност 20.00
лева., всичко на обща стойност 229.62 лева от владението на М.В.У., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено
от подс. И. при условията на опасен рецидив.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа
повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда и осъждане на подсъдимите
с налагане на наказания, при съблюдаване правилата, приложими за това особено
производство.
Подс. И. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник.
Подс. С. също се явява лично и със служебно назначения му защитник. И двамата
подсъдими се признават за виновни по предявеното им обвинение, признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да
се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подс. С. пледира на същия
да бъде наложено възможно най-ниското предвидено в закона наказание, като се
приложи института на условното осъждане. Защитникът на подс. И. предлага на
същия да бъде наложено възможно най-ниското наказание, като се съобрази
съдебния му статус и възстановените щети.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. М.У. е собственик на ламаринен гараж, който се намирал в гр. П., кв.
„Запад“ на ул. „Р. А.“. В гаража си пострадалият държал различни вещи и
инструменти, служещи за хидроложки изследвания. Гаражът бил с метална врата,
която се заключвала със секретен ключ.
На 23.07.2017 г., вечерта, постр. У. ходил до въпросния гараж. Към 20.00
часа заключил и си тръгнал.
На 26.07.2017 г. подсъдимите Е.С. и К.И. ***. Така се озовали на ул. „Р. А.“,
където забелязали гаража на постр. У. и решили да откраднат нещо от него. В
резултат на взетото решение, подс. С. употребявайки физическа сила, натиснал
силно с ръце ламарината на гаража в задната му част и по този начин я огънал.
Образувал се отвор, през който подс. С. влязъл в гаража, откъдето взел
намиращите се там две хидроизмервателни тежести тип „торпедо“ едната марка „А.“,
а другата- „А.“, пет метални хидроизмервателни щанги, два нивелира,
хидроизмервателен термометър, рулетка, бормашина „Р.“, комплект вериги за
автомобил и алуминиев мастар. Всички вещи подс. С. подавал през направения
отвор на гаража на подс. И.. След това двамата си тръгнали с посочените вещи.
Впоследствие подсъдимите И. и С. продали двата нивелира и мастара на св.
Минко Мукарев за сумата от 20 лева, а останалите вещи изхвърлили.
На 28.07.2017 г. постр. У. отново посетил гаража си. Вратата била
заключена, но когато влязъл вътре, установил, че вещите му са разхвърляни.
Пострадалият огледал помещението и констатирал, че посочените по-горе вещи
липсвали. Установил и че ламарината в задната част на гаража е огъната, в
резултат на което се е получил отвор.
За извършената му кражба, постр. У. подал жалба в полицията. По случая била
извършена полицейска проверка, в хода на която св. Мукарев посочил подсъдимите като
лицата, които са му продали двата нивелира и алуминиевия мастар. Той предал доброволно
на полицейските служители закупените от подс. С. и И. вещи, за което бил
съставен съответния протокол. Впоследствие срещу разписка двата нивелира и алуминиевия
мастар били върнати на постр. У..
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената в досъдебната
фаза на процеса оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно, е видно че стойността на отнетите от подсъдимите вещи възлиза общо
на 229.62 лева. Стойността на всяка една от вещите вещото лице е оценило както
следва: хидроизмервателни тежести тип „торпедо“ марки „А.“ и „А.“ съответно
26.40 лева и 12.32 лева, пет броя метални хидроизмервателни щанги- 0,75 лева,
два броя нивелири- 50.00 лева, хидроизмервателен термометър- 0.15 лева,
рулетка- 15.00 лева, бормашина „Р.“- 75.00 лева, комплект вериги за автомобил-
30.00 лева и алуминиев мастар- 20.00 лева.
На ДП подс. И. предал на постр. У. сума
в размер на 160.00 лева, представляваща разликата между стойността на отнетите и
върнатите вещи, за което била изготвена разписка. По този начин причинената с
престъплението щета на пострадалия, е възстановена.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимите К.И. и Е.С. за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната
фаза на процеса, които подкрепят самопризнанията, а именно: показанията на
свидетелите М.У. и Минко Мукарев, както и от приложените писмени доказателства
и от заключението на оценъчната експертиза.
Съдът изцяло дава вяра на събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си от обективна и субективна страна подс. И. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 предл.2 и т.7 във
вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а подс. С.
престъпление по чл. чл.195 ал.1 т.3 предл.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК, като на 26.07.2017 г. в гр. П.
двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот, са отнели чужди движими вещи, подробно
посочени по-горе, на обща стойност 229,62 лв. от владението на М.В.У., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е
извършено от подс. И. повторно и случаят е немаловажен.
Съдът призна подс. И. за невиновен и го оправдава по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно за кражба представляваща опасен рецидив. Видно
от справката за съдимост К.И. е осъждан с общо 14 присъди, от които само
първото и последните пет осъждания са на лишаване от свобода, като с изключение
на първото последните пет наказания са изтърпени ефективно и всички са за
извършени тежки умишлени престъпления. За да е налице квалифициращият признак
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 от НК е необходимо деецът да е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение да не е
отложено по чл.66 от НК или да е извършил престъплението след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК. Освен това трябва да се съобрази и обстоятелството
престъпленията да са извършени от дееца като пълнолетен и да е налице и
предпоставката, предвидена в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК и по-конкретно да
не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
Първото осъждане на подс. И. на ЛС по НОХД № 2351/2005 г. по описа на РС- П.
с влязла в сила на 10.02.2006 г., не следва да се взима предвид при преценката
за прилагането на чл.29 от НК, т.к. тъй като престъплението, за което е бил
осъден е извършил като непълнолетен и тук е приложима разпоредбата на чл.29
ал.2 от НК, а освен това са изтекли и повече от 5 г. от изтърпяването на това
наказание.
Изтекъл е и петгодишният срок от изтърпяване на определеното и наложено
общо най-тежко и увеличено наказание в размер на 7 месеца лишаване от свобода, по
присъдите-споразумения по НОХД №2347/2010 г., НОХД № 2313/2010 г. и НОХД №
264/2010 г. и трите по описа на РС- П. с протоколно определение от 09.05.2011
г. по ЧНД № 732/2011 г. на РС П. влязло в сила на 26.05.2011 г., т.к.
наказанието е изтърпяно на 22.07.2011 г., срокът по чл.30 ал.1 от НК е изтекъл
на 22.07.2016 г., а настоящето деяние е извършено на 26.07.2017 г.
Същото се отнася и за наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, наложено
с влязла в сила на 12.04.2011 г. присъда-споразумение по НОХД № 616/2012 г. по
описа на РС- П., което е било изтърпяно на 04.07.2012 г., 5- годишният срок по
чл.30 ал.1 от НК е изтекъл на 04.07.2017 г., а настоящето деяние, както се
посочи по-горе, е извършено на 26.07.2017 г.
При това положение единственото осъждане на подс. И., което може да бъде
взето предвид при преценката за приложението на разпоредбите на чл.29 от НК, а
и на чл.28 от НК, е това по НОХД № 1785/2012 г. по описа на РС- П., с което на И.
с влязла в сила на 16.10.2012 г. присъда-споразумение му е било наложено
наказание 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при строг
режим за извършено от него престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195
ал.1 т.4 пред2 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Това наказание е било изтърпяно на
27.08.2013 г. и настоящето деяние се явява извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК. Това осъждане обуславя обаче квалифициращия признак повторност, а не опасен
рецидив, т.к. независимо, че е за извършено тежко умишлено престъпление и на
лишаване от свобода, то размерът на това наказание е по-малък от 1 година,
поради което и не е налице кражба представляваща опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК, още по-малко такава по смисъла на чл.29 ал.1 бук. „б“
от НК, където се изисква осъжданията да са две или повече.
В случая подс. И. е извършил кражбата при условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК, т.к. е извършил настоящето деяние след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не е изтекъл
срокът по чл.30 ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.195 ал.1 т.7 от НК изисква и случаят да не е маловажен. Съдът намира, че извършеното от подс. И.
деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо
от ниската стойност на вещите предмет на посегателство, която е под една МРЗ и
по-конкретно ½ от нея. Вярно е, че една част (по-малката) от вещите са
върнати, но след разкриване на престъплението и със съдействието на полицията,
а не на подсъдимите. Вярно е също, че разликата между стойността на отнетите и
върнатите вещи е била заплатена от подс. И.. На тези обстоятелства обаче следва
да се противопостави наличието на висока степен на обществена опасност на
самото деяние и на дееца. То е извършено демонстративно и с чувство за
безнаказаност. Подс. И. е изключително негативно охарактеризиран като
извършител на множество противоправни деяния, включително престъпни
посегателства против собствеността. Миналото осъждане на И., подробно описано
по-горе, също не е било за него достатъчен контрамотив, че да се откаже от
извършване на престъпления. Независимо, че стойността е ниска и вредите са
възстановени на пострадалия, следва да се каже и това, че когато е предприел
извършването на кражбата подсъдимият не е имал съзнание какви и колко вещи има
в гаража на пострадалия нито на каква стойност са, а е искал да открадне
намиращите се там вещи в това число и такива със значителна стойност. От
значение е също, че гаражът на пострадалия, в който са съхранявани вещите е бил
повреден, макар това да е станало в резултат от действията на другия подсъдим,
но следва да се има предвид, че подс. И. е бил наясно с тези действия и е бил
съгласен с тях, т.е. той е желаел повреждането на преградата (гаража) и е искал
това повреждане, като по делото липсват каквито и да е доказателства, че
причинените в резултат на това повреждане вреди на пострадалия са му били
възстановени. Освен ниската стойност и това, че откраднатите вещи са били
върнати и възстановени, не са налице никакви други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавали са, че извършват кражбата на процесните вещи, намиращи се в
гаража, като прекъсват владението върху тях от страна на постр. У. без негово
съгласие. Вършат това с намерение противозаконно да своят вещите. Съзнавали са, че с използването на физическа сила, ламарината на гаража ще
се огъне и по този начин вещта, представляваща преграда, ще се повреди, което
ще им осигури достъпа до намиращите се в гаража вещи, а подс. И. е съзнавал и
че преди настоящето деяние е осъждан с влязла в сила на 16.10.2012 г.
присъда-споразумение по НОХД № 1785/2012 г. по описа на РС- П. за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пред2 във вр. с
чл.194 ал.1 от НК, с която му е било наложено наказание 11 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно при строг режим, както и че е изтърпял това
наказание на 27.08.2013 г. и настоящето деяние е извършено в 5- годишния срок
по чл.30 ал.1 от НК.
Всеки един от двамата подсъдими е действал като
извършител.
Подсъдимите са извършили престъпното посегателство виновно, т.к. са
предвиждали настъпването на общественоопасните последици и са искали това.
Действали са с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11
ал.2 от НК. Всеки един от тях е съзнавал,
че действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието- кражба, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел
І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи
голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното
деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето,
начина и мястото на неговото извършване- през деня, на оживено място в жилищен
квартал, като е използвана физическа сила и подсъдимите са действали с чувство
за безнаказаност. Това посегателство драстично засяга правото на собственост
върху вещи, които представляват професионални инструменти за хидроложки
изследвания. Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на
подсъдимите и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подс. С. е личност със сравнително
ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и не е криминално проявен, но
характеристичните данни за него не са добри, т.к. дружи с лица от криминалния
контингент, има противообществени прояви и по местоживеене не се ползва с добро
име и не е трудово ангажиран.
Подс. И. е личност със завишена
степен на обществена опасност. Както се посочи по-горе осъждан е многократно,
за тежи умишлени престъпления, наказанията на голяма част, от които са били ЛС
и то ефективно изтърпявани, криминално проявен е и по местоживеене не се ползва
с добро име. Не е и трудово ангажиран.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на собственост, както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства
по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за двамата подсъдими
съдът прецени ниската стойност на предмета на посегателство и връщането, респ.
възстановяването на отнетите вещи, а по отношение на подс. С. и чистото съдебно
минало. Като отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът отчете
негативните им характеристични данни, а за подс. И. и обремененото му съдебно
минало.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая е налице едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство- ниската стойност на вещите, далеч под МРЗ за
страната, предмет на посегателство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието на двамата подсъдими
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказание „лишаване от
свобода“ под определения законов минимум от една година, а именно в размер на
пет месеца за подс. И. и четири месеца- за подс. С..
Предвид миналите осъждания на подс. И. на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, които е изтърпял ефективно и както се посочи
по-горе е освободен от затвора на 27.08.2013 г., след изтърпяване на
наказанието по последната присъда, е налице законова пречка за прилагане на
института на условното осъждане. За това на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б” от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, т.к. престъплението, за което се налага наказанието е
умишлено, не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходното наложено
наказание лишаване от свобода, което е било ефективно.
Предвид данните за личността
на подс. С. и основно чистото съдебно минало, съдът намери, че преди всичко за
неговото поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на
така наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед на което приложи
института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения С. на Наблюдателната
комисия при Община гр. П..
Съдът намери така определените
по вид и размер наказания, за справедливи и обосновани, като са от естество да
изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето
въздействие и ефект спрямо дейците, както и да повлияят предупредително върху
останалите членове на обществото.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимите Е.С. и К.И. да заплатят сторените по делото разноски в размер на по
52,90 лв. за всеки един от тях, платими в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – П..
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: