РЕШЕНИЕ
№ 1569
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330104638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Д. АТ. П., ЕГН **********, с
правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия
на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи
условия между него и ответника, доставил на последния, до жилище в гр.
************************, топлоенергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020г. на
стойност от 380.43 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните.
Енергията била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид липсата на
плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, в която освен главницата се заповядало за плащане и обезщетение за забава в размер
на 66.68 лв. за периода от 03.01.2018г. – 09.12.2020г. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта била
връчена на длъжника редовно и П. възразил срещу нея в срока по чл.414 от ГПК, при което
1
формулираното в исковата молба искане е, вземането да се установи със сила на пресъдено
нещо по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, тъй като на бил потребител на
доставяната от ищеца енергия , не бил и единствен собственик на процесното жилище, а
същеврменно нямало и основание партидата на това жилище да бъде разкрита на негово
име. Исковете били недоказани, тъй като нямало реално извършени отчети „на монтираните
в имота водомер за битова гореща вода и апартаментен топломер„, в имота нямало
отоплителни уреди, а претенцията се базирала единствено на изходящи от самия ищец
частни документи. Прави се и възражение за изтекла в полза на ответника кратка
погасителна давност.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията е
доставена до имота на ответника (отдадена от сградната инсталация), и правилно изчислена
като количество при спазването на изискванията на специалната методика към чл. 61 ал. от
Наредба № 16-334.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ
са правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
На л. 14 от делото е представено копие от нотариален акт за доброволна делба на имоти ,
един от които – процесния апартамент. От това копие личи , че до 27.05.2019г ответника е
един от съсобствениците, а от 28.05 същата година - и едноличен собственик на процесния
апартамент в ******************* Тъй като партидата за имота е разкрита само на името
на ответника и същият е едниствен ползвател на имота ( вж. списъка на л. 64 от делото), то
П. е страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след
като имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ).
Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в
пълен размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката.
При положение, че според вещите лица доставеното количество ТЕ е правилно
разпределено, при спазване на методиката - приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № №
16-334 за топлоснабдяването, и съответно- правилно остойностено при редовно водено от
ищеца счетоводство, искът се явява и доказан по размера си. За изчислението на стойността
на отделената от сградната инсталация количество топлинна енергия е без значение дали в
имота има както монтирани отоплителни тела, така и монтиран водомер за топла вода;
стойността на отделената от сградната инсталация енергия се изчислява чрез независими от
тези два факта обективни величини. След като вещото по техническата експретиза е на
мнение , че установената нормативно методика за дялово разпределение е спазена, и
данните по техническата експертиза съвпадат с изчисленията на счетоводната експертиза ,
2
исковете са доказани и по размера си. Вярно е също така, че съставените от ищеца
документи са частни такива, след като ищцовото дружество е частноправен субект, но
въпреки това съдът ги кредитира , тъй като закрепените в тях факти се потвърждават от
заключенията на вещите лица.
Съдът не споделя и направеното възражение за изтекла погасителна давност, макар да
приема , че ответника може да позове на кратката такава , след като вземането на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД е за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в„ от
ЗЗД и тълкувателно решение № 3/2011 г на ОСГКТК на ВКС . Това е така, тъй като
съобразно общите условия между страните, 34 ал.1, купавачите заплащат стойността на
топлинната енергия в тридесетдневен срок след изтичането на периода , за който се отнасят,
а продавача е длъжен незабавно да издаде фактура. За всяка от фактурите има уговорен в
полза на потребителя тридесетдневен срок за плащане, до изтичането на който, вземането
не е изискуемо, П. не е в забава и давност не е започнала да тече. Същевременно,
заявлението за издаване на заповед за плащане, което прекъсва на основание чл. 116 буква
„в“ от ЗЗД изтичането на давностен срок, е подадено в съда на дата 10.12.2020г., тоест, биха
били погасени по давност всички вземания на топлоснабдителното дружество с настъпил
преди 10.12.2017г падеж. Такива обаче няма, първата във времеви план фактура ( № ТФ
**********, за доставената за период от 01.11.2017г до 30.11.2017г енергия) е с падеж на
дата 02.01.2018г.
Разноските се възлагат в тежест на ответника в пълен размер, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д. АТ. П., ЕГН **********, че в отношенията
между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 262592 по ч. гр.
дело № 16512/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с.: 380.43 лева - главница
, доставена за периода от 01.11.2017г до 30.04.2020г. по договор топлоенергия, законната
лихва върху главницата от дата на 10.12.2020г до окончателното изплащане на вземането, и
66.68 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2018г до 09.12.2020г.
Осъжда Д. АТ. П., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********,
сумата от 620 лева разноски по делото, включително заповедното производство под №
16512/2020 год. по описа на РС Пловдив, и внесен допълнителен депозит за ВЛ по СТЕ от
80 лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4