Протокол по дело №274/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 302
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20223001000274
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 302
гр. Варна, 05.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно
търговско дело № 20223001000274 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Въззивникът Е. Д. А., редовно призована чрез адв. Н. Н. в качеството му на назначен
особен представител, не се явява лично, за нея се явява адв. Н., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД гр. София, редовно призована,
представлява се от адв.Х. И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „Норд“ ЕООД гр.Силистра, редовно призована, не се явява
представител.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Моля, да бъде даден ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 541/17.08.22 г. и
определение № 619/21.09.2022 г.
Съдът докладва молба от „Юробанк България АД с вх. № 5834/30.09.2022 г., в която
изпълнение на определение № 619/21.09.2022 г. представя доказателства за внесен депозит
за особен представител в размер на 2380 лева по сметка на АС-Варна.
Адв. Н.: Запознат съм с определението на съда, нямам възражения, искания и
бележки. Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
1
Адв. И.: Оспорвам жалбата по доводи подробно изложени в отговора на същата.
Нямам възражения по доклада по делото. Няма да сочим нови доказателства и нямаме
доказателствени искания. Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Адв. Н. на въпрос на съда: Относно определения депозит, аз изложих подробни
съображения, че делото представлява особена фактическа и правна сложност, тъй като
изисква специфични знания и умения от процесуалните представители. Чисто технически за
юристите като нас може да се приеме, че делото е ясно предварително, но аз считам, че съм
изложил достатъчно подробни съображения във въззивната си жалба, които съм изложил и
пред първа инстанция и които не съм коментирани от съда в първа инстанция в
постановеното решение. Затова аз считам, че делото макар и на пръв поглед елементарно
представлява дело с особена фактическа и правна сложност. Мотивирал съм го защо, но Ние
все пак сте приели, че трябва да бъде определено възнаграждение наполовина. Аз ще изразя
лично становище: Не съм съгласен с такъв тип определение от съда, тъй като се оказва, че
моята работа е наполовина от работата, която върши колегата, който е упълномощен по
делото, което според мен не е правилно. Независимо, че сме особени представители по
някои дела, ние адвокатите вършим съвестно работата си и аз мисля, че съм го доказал с
достатъчно мотивираната си въззивна жалба и затова считам, че не е правилно и редно
съдът да се позовава на тази според мен морално неправилна норма в ГПК и да определя
възнаграждение в ½ част от предвиденото от нормативната таблица за адвокатските
възнаграждения. Затова правя искане още веднъж да ми бъде изплатено цялото
възнаграждение полагащо се по таблицата за адвокатските възнаграждения, тъй като делото
според мен представлява такова с особена фактическа и правна сложност. Представени са
многобройни доказателства, а моята жалба не е бланкетна, така както се твърди от ответната
страна по жалбата и не е направена самоцелно само и само за да взема аз някакви пари, а
напротив – нашата задача като адвокати на първо място е да защитаваме интересите на
клиентите си и аз мисля, че съм го направил достатъчно адекватно и качествено, както в
първа така и във втора инстанция. Друг е въпросът, че първата инстанция не е уважила мие
възражения. Но така или иначе аз съм положил достатъчно труд, обемен, Вие сами виждате
колко обемно е делото и затова считам, че не е правилно и не е редно да ми бъде намалявано
възнаграждението. В този смисъл, моля да постановите определение за допълване на
възнаграждението до пълния размер, съгласно таблицата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Адв. И.: На първо място, беше редно колегата представлявайки и явявайки се като
особен представител да се запознае с отговора на въззивната жалба, в който съображения за
бланкетност на въззивната жалба и неоснователност на възнаграждението не е посочвано.
Въпреки това, аз считам, че с оглед текста на въззивната жалба, който 99 % от него покрива
отговора на исковата молба и реално с изключение на едно изречение не са въведени
никакви нови възражения срещу иска, нито някакви конкретни оспорвания досежно
обжалваното решение, считам, че определеното възнаграждение е с оглед извършената от
процесуалния представител работа е не само достатъчно, но съгласно най-новата европейска
2
практика, дори би могло да бъде счетено и за прекомерно. Доколкото конкретни възражения
срещу обжалвания съдебен акт не са наведени изобщо, няма никаква конкретика в какво
точно се изразява неправилността на решението, нито несъобразяване на факти. Има едно
единствено изречение и то е на стр. 2. Считам, че когато се претендира възнаграждение и се
желае неговото увеличаване с оглед фактическа и правна сложност на казуса и тъй като аз
също съм адвокат считам, че трябва да се изложат конкретни съображения по обжалвания
съдебен акт. Евентуално да се посочи някаква неправилност на решението или процесуални
нарушения на съдебния състав, а не да се преповтарят думите от отговора на исковата молба
абсолютно дословно. В този смисъл считам искането за неоснователно, като пак повтарям
считам, че е налице доста сериозна практика на Европейския съд, досежно определяне на
възнагражденията и в случая с оглед подадената въззивна жалба, можем да кажем, че
определеното от съда възнаграждение е доста справедливо.

Съдът след съвещание намира, че следва да бъде изплатен така определения депозит
на особения представител на въззивника, а по искането за увеличение ще се произнесе със
съдебен акт.
Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати на особения представител на въззивника адв.Н. Н. възнаграждение от
внесения по делото депозит в размер на 2380 лева.
Адв. Н.: В списъка за разноските на колегата е записана друга сума, да не стане
грешка после при счетоводното отчитане – вместо сумата от 2380 лева е изписана сумата
2330.59 лева.
Адв. И.: Допусната е техническа грешка, това не е реалният разход, който сме
реализирали.
Съдът предоставя списъка за разноски на адв. И. и след корекция на сумата,
същият е върнат на съда.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Считам, че атакуваното от мен решение е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Именно поради тази причина
съм депозирал въззивната жалба, станала повод за иницииране на настоящото производство.
С оглед процесуална икономия няма да повтарям всичко, което съм написал, тай като то е 10
страници, ще си позволя да акцентирам на по-съществените неща. На първо място, това
което не е коментирано в съдебното решение е оспорването ми по отношение на това, че
3
липсва уведомление от страна на банката по отношение на предсрочната изискуемост, така
както е предвидено в чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по отношение на
моята клиентка, а именно Е. Д. А. като физическо лице. По делото са приложени нотариални
покани, с които нотариусът е удостоверил, че са връчени същите 2 нотариални покани -
едната на дружеството „Норд“ ЕООД, а другата на Е. Д. като физическо лице чрез
пълномощник Г. Д. И., с индивиудализиращи данни в пълномощното. Ако обърнем
внимание на това пълномощно обаче ще забележим, че то е единствено и само въпросната Г.
Д. И. представлява дружеството „Норд“ ЕООД. Никъде моята клиентка като физическо лице
не е упълномощавала Г. И. да я представлява по какъвто и да е повод и пред когото и да
било и именно поради това, аз считам, че нотариусът неправилно е приел, че е налице
редовно връчване на нотариалната покана - имало е друг ред, по който да се удостовери или
евентуално връчване или не на нотариалната покана. Така или иначе тази грешка на
нотариуса, впоследствие и на банката, че е приела това нотариално удостоверяване за
достатъчно адекватно, води до извода, че клиентката ми не е уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост, така както законът повелява изрично. Поради това аз считам, че
банката не е предявила пред клиентката ми изрично свое волеизявление, което да е
достигнало до клиентката ми, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Затова аз считам,
че в тази му част, по отношение на Е. Д. като физическо лице, решението не е правилно и не
е законосъобразно. Именно и поради това съм го обжалвал. Изложил съм и други
съображения по отношение на неравноправни клаузи - съдът приема, такова е становището
на банката кредитор, че клиентката ми няма право да се ползва от разпоредбите на Закона за
защита на потребителите, тъй като кредитът е даден на дружеството. Това е вярно, но
клиентката ми отговаря като поръчител, като физическо лице и затова аз считам
определено, че всичко това, което съм изписал има отношение към делото и следва да бъде
взето пред вид от съда, а не беше направено от първоинстанционния съд. Налице са
неравноправни клаузи, които водят до нищожност на същите в договора, изписал съм ги кои
са, също така и в анексите. Те противоречат и на европейски директиви, посочил съм ги и
тях, с оглед процесуална икономия няма да ги повтарям, понеже е много дълго. В резюме на
гореизложеното ще кажа също, че според мен е изтекъл и преклузивният срок по отношение
на предявяване на вземанията по отношение на клиентката ми, като законодателят изрично е
предвидил шестмесечен преклузивен срок по отношение на поръчителите. Предвид липсата
на изрично уведомяване от страна на банката, този срок е изтекъл и затова аз считам, че
решението в тази му част е неправилно и Ви моля да се произнесете с решение, с което да
отхвърлите спрямо клиентката ми като физическо лице изцяло направените от банката
искания,тъй като решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл,
моля да се произнесете, като вземете предвид и всичко изложено във въззивната ни жалба.
Адв. И.: Моля, да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите
решението на Окръжен съд – Силистра. Както сме изложили в отговора депозиран по
делото, по отношение на уведомяването считаме, че е надлежно извършена процедурата по
връчване на поканите. Действително поканата е получена от лице, което формално няма
представителна власт по отношение на физическото лице. Въпреки това обаче следва да се
4
следи факта, че преди да бъде получена фактически в кантората, първо това се е случило в
последния ден от срока по чл. 47, ал. 5, нотариусът е извършил цялата процедура по
връчването, както следва закона, извършил е съответните справки и е посетил три пъти
адреса, на който най-накрая е залепено уведомлението. Лицето получило поканата с
пълномощно се е явило в кантората на нотариуса след надлежно извършена процедура.
Важно е да се посочи, че това лице е упълномощено от Е. А. като управител обаче на
фирмата, действително е вписано така, но доколкото има право да се разпорежда с
абсолютно всички сметки на Е. А., следва да се приеме, че и в случая има такава власт.
Следва да се отбележи, че дори и към момента на получаване на тази покана, тя не е имала
власт и да не е била упълномощена да приема волеизявления от името на Е. А., то
нотариалната покана първо е приложена към заявлението, след това е приложена към
исковата молба и доколкото установителния иск е вследствие на неполучени книжа в хода
на изпълнителното производство, то считаме,че с получаването на книжата от особения
представител Е. А. се счита уведомена. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, която
установява, че това е факт, който следва да бъде съобразен от съда в хода на
производството. В този смисъл, дори към момента на подаване на заявлението кредитът да
не е бил изискуем спрямо Е. А., то с иницииране на настоящия иск и получаване на исковата
молба от особения представител това се е случило. В този смисъл, неоснователни са
съображенията на въззивника, че вземането не е изискуемо, поради което не е основателно в
настоящия процес.
Следва също да се отбележи, че в настоящата инстанция се направи възражение,
което до момента не е релевирано, а именно, че Е. А. е поръчител и съответно сроковете по
чл. 147 от ЗЗД спрямо нея са изтекли. Това е възражение което се прави при съдебни прения
във въззивна инстанция, поради което то е абсолютно недопустимо. Но дори да беше
недопустимо при запознаване с документите по делото, а именно анекс № 3 към договора,
който не е оспорен и е приет към доказателствата по делото, се вижда, че Е. Д. А. встъпва
като съдлъжник на „Норд“ ЕООД с анекс № 3. В процесния анекс ясно са посочени
задълженията, които Е. А. поема и е ясно вписано, че тя встъпва като съдлъжник, а не като
поръчител. В този смисъл всички възражения основани на чл. 147 ЗЗД са абсолютно
необосновани.
Следва също да посочим, че актът на Окръжен съд – Силистра, с който исковете са
уважени в цялост и спрямо Е. А. не са изследвани клаузи от договора и тяхната
неравноправност също е правилен. Е. Д. А. е управител и едноличен собственик на „Норд“
ЕООД. Налице е трайна практика и практика на Европейския съд, която установява, че
потребител е всяко физическо лице, което действа извън своята професионална дейност и за
целите на лично потребление, а не на своята професионална дейност. В случая Е. Д. А. е
функционално свързана с търговеца, като негов управител и едноличен собственик и
гаранцията, която тя дава встъпвайки и като съдлъжник е именно с оглед този факт. В този
смисъл, тя не отговаря на разпоредбата на допълнителните разпоредби на параграф 13 от
Закона за защита на потребителите, тъй като не е действала като потребител, не е
5
потребявала кредит за лични цели и вън от своята професионална дейност и търговската си
дейност.
Именно поради изложеното считам, че решението на Окръжен съд – Силистра е
правилно, обосновано, не са допуснати никакви процесуални нарушения, а също така и не е
в противоречие с материалния закон.
Моля, да отхвърлите жалбата, да потвърдите решението и да ни бъдат присъдени
сторените по делото разноски, за което съм представила списък.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6