Р Е Ш Е Н И Е №44
Град Несебър, 20.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПЕТРОВ
при
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия П. Петров
гр.д.№ 903 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.34 от Закона за собствеността – делба на съсобствен
недвижим имот. Същото е във втората фаза на делбата – по извършването й.
С влязло сила Решение № 70 / 05.06.2015г., постановено
по делото, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Х.Г.Р., Т.В.М., Н.В.С.,
М.Т.П., В.Т.Д., Е.Г.З. и „З.Ф.” ЕООД, по отношение на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Свети Влас, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 /
03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: град
Свети Влас, местност „*******”, с площ от 3 440 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за
курортен хотел, почивен дом; при съседи: ПИ №№ *******, *******, *******4, *******,
при следните квоти от правото на собственост: 30/129 идеални части за Е.Г.З.,
по 20/129 идеални части за всеки от Т.В.М., Н.В.С. и „З.Ф.” ЕООД, 15/129
идеални части за Х.Г.Р., и по 12/129 идеални части за всяка от М.Т.П. и В.Т.Д..
В сроковете по чл.346 от ГПК
никой от съделителите не е предявил възлагателни
претенции, като единствено съделителят Х.Г.Р. е
предявил претенции по сметки. Поискал е „З.Ф.” ЕООД да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 10 000 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
и мораторна лихва в размер на 857,11 лева, начислена
за периода от 22.04.2015г. до 23.02.2016г. С оглед
изложеното в молбата на Х.Г.Р. и направените уточнения в съдебно заседание от
процесуалния му представител, че претендираното
обезщетение е за ползването на допуснатия до делба имот през претендирания
период, а не за получените доходи от отдаването на имота под наем, претенцията
на ищеца срещу „З.Ф.” ЕООД е на основание чл.31, ал.2 от ЗС – обезщетение за
ползването на частта от имота, полагаща се на ищеца, от което ползване той е
бил лишен, считано от писменото поискване.
Ищецът Х.Г.Р. е починал в хода на
процеса на 31.05.2017г., поради което с протоколно определение от 12.06.2017г.
като страни в процеса са конституирани законните му наследници П.Н.Р. и Г.Х.Р..
Съделителите
„З.Ф.” ООД, Т.В.М., Н.В.С., М.Т.П. и В.Т.Д. са поискали да им бъде поставен при
делбата общ дял.
Представеният проект за делба е
съобразен с квотите, при които е допусната делбата, както и с желанието на
горепосочените съделители за отреждане на общ дял от
допуснатия до делба имот. Вещото лице е представило шест варианта за делба, при
които съделителят Е.Г.З. е предвидено да получи
реален дял от имота, какъвто реален дял е предвиден и за съделителя
Х.Г.Р., респ. на двамата му законни наследници.
С определение от 03.10.2016г.,
постановено по делото, съдът е постановил да се изпрати на Главния архитект на
Община Несебър препис от заключението на вещото лице по извършената съдебно
техническа експертиза за даване на становище дали проектите за делба съобразно
варианти първи и втори от заключението съответстват на изискванията на ЗУТ и за
даване предписание за внасяне на проект за изменение на действащия план за
регулация, съответстващ на тези изисквания.
На 25.11.2016г. по делото е
представен препис-извлечение от Общински съвет по устройство на територията, с
председател Главния архитект на Община Несебър, на Протокол № 12 от
12.10.2016г., в който е обективирано решение, според
което е приет първи вариант от представените предложения за делба на
горепосочените имоти. С отделно писмо, изпратено до съда, Главният архитект
уточнява, че и втория вариант за делба отговаря на изискванията на ЗУТ, но
първият е предпочетен с оглед целесъобразността
на бъдещата застройка по отношение на площ и габарити при различните
конфигурации и местоположение на новообразуваните имоти.
Предвид липсата на дадено от
Главния архитект на Община Несебър мотивирано предписание за внасяне на проект
за изменение на действащия план за регулация, съдът е указал на страните да
внесат за съгласуване и одобрение в Общинската администрация при Община Несебър
проект за изменение на действащия план за регулация.
Община Несебър, чрез Главния
архитект, е уведомила съда, че на 03.02.2017г. е постъпил проект за ПУП-ПР за
ПИ 11538.13.28. Заявено е обаче, че ОбЕСУТ е отложил
произнасяне по проекта до издаване на решение по делото. Както съделителят Е.Г.З., така и съделителите
П.Н.Р. и Г.Х.Р. – законните наследници на починалия на 31.05.2017г. ищец Х.Г.Р.,
представят по делото доказателства, че са инициирали процедура като са заявили
изменение на ПУП-ПР, съответно съобразно първи и втори варианти за делба на
имота.
На Главния архитект на Община
Несебър са дадени изрични указания, че следва да напъти страните да внесат
проект за изменение на регулационния план, който да бъде одобрен по съответния
административен ред за да може едва тогава да се извърши делбата. По внесените
от страните проекти за изменение на регулационния пран не са предприети
действия за извършване на процедурата по чл.201 от ЗУТ за изменение на
регулационния план и образуване на нови обособени урегулирани имоти.
Вместо това Главният архитект на
Община Несебър е изразил становище пред съда, че за допуснатия до делба имот с
идентификатор ******* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Свети Влас е налице влязъл в сила ПУП – план на застрояване и за него никога не
е бил процедиран, респ. одобряван, план за регулация,
поради което имотът не е урегулиран по смисъла на чл.14, ал.3, т.4 от ЗУТ, а
делбата на поземления имот не можела да се извърши чрез процедиране изменение
на ПУП – ПР, за целта следвало да се процедира план за регулация в хипотезата
на чл.16 от ЗУТ – първа регулация, за което в случая били налице фактически и
правни пречки за урегулиране на имота. Една от причините за това е невъзможността
на имота да бъде осигурен достъп до улица, път или алея в парк. Друга такава
била липсата на внесен съвместно от съделителите проект
за ПУП – ПР, т.е. не е налице съгласие между тях, което било задължително.
Допълнителна пречка за продължаване на процедурата е изтеклия срок на правно
действие на решението за промяна на предназначението на имот с променено
предназначение преди 2011-а година, позовавайки се на чл.24, ал.5, т.3 от ЗОЗЗ.
Непровеждането на процедулата по чл.201 от ЗУТ при становище за поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот от Главния
архитект на Община Несебър не може да се компенсира със заключението на
допуснатата и възприета от съда съдебно техническа експертиза с варианти за
разпределение на допуснатия до делба недвижим имот за всеки от съделителите, защото след извършването на разпределението
от съда по чл.353 от ГПК според вариантите на вещото лице, поставените в дял на
съделителите части от общия делбен
имот не могат да получат самостоятелен идентификационен номер по чл.204 от ЗУТ
и да се обособят като самостоятелни обекти на недвижима собственост, годни за
делба. Това означава, че ако се извърши разпределение по реда на чл.353 от ГПК
без да бъде извършена процедурата по чл.201 от ЗУТ, каквото е становището на
процесуалните представители на страните и на Главния архитект на общината,
съдът би постановил едно неправилно съдебно решение.
Делбата следва да бъде извършена като процесния имот бъде изнесен на публична продан на основание
чл.348 от ГПК. Основен принцип в делбеното
производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото
това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на
публична продан, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен
брой реални дялове е възможно и удобно. Преценката дали подобно обособяване на
реални дялове е възможно и удобно зависи от вида и предназначението на
допуснатия до делба имот, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към
предвидената в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако
допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по
предназначението си или по други основни характеристики. И ако субективната
преценка на всички съделители за наличието на възможност
от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни
дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да
се поделят удобно по смисъла на чл.69, ал.2 от ЗН. При наличието на възможност
всеки съделител да получи дял в натура (т.е. ако
броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителие) и при изрично изразена воля от страна на
всички съделители имотите да бъдат разпределени
помежду им реално, т.е. ако всички съделители са
заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл.69, ал.2 от ЗН,
независимо, че допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от
своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на
чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребий. Съдът съобрази желанията на страните
за получаване на конкретен дял, респ. някой от тях за получаване на общ дял, от
допуснатия до делба имот, с което по същество същите изявяват воля за
разпределение на имота помежду им.
Въпреки това обаче, в случая не
е възможно делбата да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК първо поради
отказа на за провеждане на процедурата по чл.201 от ЗУТ и второ, на основание
разпоредбата на чл.24, ал.5, т.3 от ЗОЗЗ, предвид, че поради обстоятелството,
че изграждането на обекта, по която причина е било променено предназначението
на земеделската земя, не е започнало в срока, предвиден в цитираната
разпоредба, т.е. съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК съобрази, че след
предявяване на иска за делба изменението по-рано на статута на поземления имот
не е запазило действието си, като считано от 24.05.2017г. този статут на имота
е възстановен и понастоящем той е с предназначение земеделска земя, съгласно §
27, ал.3, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ (ДВ, бр.39 от 2011г., изм., бр.22 от
2012г., в сила от 24.05.2011г., доп., бр.91 от 2012г.).
Съдът съобрази и настъпилите законодателни промени след приключване на
съдебното дирене по делото, а именно, че съгласно § 30, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
Закона за посевния и посадъчния материал (ДВ, бр.17 от 2018г., в сила от
23.02.2018г.), е предвидена възможност заинтересовано лице да поиска
потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделска земя за
неземеделски нужди, които промени обаче сами по себе си не променят извода на
съда, че имотът понастоящем има статут на земеделска земя.
Не се изискват специални знания
за да се направи извод, че с оглед площта на имота и неговата характеристика, от
него не могат да се обособят дялове, които да отговарят на изискванията на
чл.72 от ЗН, във връзка с чл.7 от ЗСПЗЗ, така че от него да се образуват
отделни самостоятелни имоти не само за всеки от съделителите,
но и съобразно исканията на част от тях за поставяне в общ дял.
Страните по делото следва да
заплатят, на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата от ГПК, държавни такси по сметка на Районен съд – Несебър, както
следва: П.Н.Р. – сумата в размер на 851,84 лева, Г.Х.Р. – сумата в размер на
851,84 лева, Е.Г.З. – сумата в размер на 3 407,36 лева, Т.В.М. – сумата в
размер на 2 271,56 лева, Н.В.С. – сумата в размер на 2 271,56 лева, „З.Ф.”
ЕООД – сумата в размер на 2 271,56 лева, М.Т.П. – сумата в размер на
1 361,96 лева, и В.Т.Д. – сумата в размер на 1 362,96 лева
По отношение на исканията по
сметки с правно основание, съдът намира, че същото е допустимо с оглед на
посочения период, предхождащ датата на преклузивния
срок по чл.346 от ГПК и предявен в същия срок.
По отношение на основателността и
доказността на претенцията, съдът намира същата за
неоснователна.
Съсобственикът, който не си служи
с вещта, има право на обезщетение срещу съсобственика, който си служи с нея в
размер, по-голям от припадащия се на частта му. За да възникне задължението,
необходимо е обаче съсобственикът, който го иска, да отправи до другия
съсобственик „писмено поискване”, което той да получи. Отправянето и
получаването могат да се доказват с всички средства.
Писменото поискване по чл.31,
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика, че иска в бъдеще
обезщетение за използването. Особени изрази не са потребни: достатъчно е да е
ясна волята в този смисъл. Размерът на обезщетението не е нужно да бъде
определен в поискването.
Съсобственикът, до когото е
отправено писменото поискване, има право да предложи на този, който го е
отправил до него, да му предостави възможност да използва общата вещ заедно с
него или, ако случаят е такъв, да му предостави за използване част от вещта,
която отговаря на правото му. Няма право на обезщетение този, който отказва да
приеме такава възможност, когато тя му се предлага, защото в такъв случай той
не е лишен от ползването, а не желае да се ползва.
Писменото поискване по чл.31,
ал.2 от ЗС не е необходимо, когато се отнася не до използване на вещта, а до
добивите от нея. Съсобственикът винаги има право на част от тези добиви, отговаряща
на неговия дял в съсобствеността.
Обезщетението е, казва законът,
„за ползата, от която са лишени” съсобствениците. Тази полза изобщо ще бъде
равна на частта от наема за вещта, на която съсобственикът би имал право, ако
вещта беше дадена под наем. Обезщетението се дължи само за бъдеще време – след
поискването.
Съсобственикът, който си служи с
сам с общата вещ и плаща срещу това обезщетение на другите съсобственици, не
става поради това наемател. Той си служи с вещта като съсобственик.
Следователно той не може да бъде изваден поради неплащане на обезщетението.
В молбата на Х.Г.Р. срещу „З.Ф.”
ЕООД за заплащане на обезщетение същият твърди, че дружеството през 2014-а и
2015-а година една част от имота е използвало за паркинг, а друга част от имота
е отдавало под наем на други търговци. Обезщетението се претендира за 2014г. и
лятото на 2015г. Върху претендираната главница се
иска и заплащане на мораторна лихва за периода от
22.04.2015г. – датата на получаването на поканата, до 23.02.2016г.
В изпратената от Х.Г.Р. и
получена от „З.Ф.” ЕООД на 22.04.2015г. нотариална покана, също е претендирано обезщетение за минало време – за 2014-а
година, както и за бъдеще време – предстоящия летен сезон през 2015-а година.
От показанията на разпитания по
искане на Х.Г.Р. свидетел – Ангел Крумов, се установява, че през летния сезон
на 2014-а и 2015-а година в една част от имота постоянно е имало паркирани
чужди автомобили, имало е платен паркинг, а в другата част на имота е бил
разположен увеселителен парк, като имотът е бил ограден с дървен парапет.
Свидетелят обаче не може да посочи чии са били тези автомобили, респ. дали те
са били паркирани там, а увеселителният парк е бил разположен в имота, със
знанието и без противопоставянето на всички или на някои от съсобствениците на
имота, или без знанието им и против волята им.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че „З.Ф.” ЕООД е
водило редовно счетоводството си през 2014-а и 2015-а година, но не е
осчетоводявало приходи за отдаване под наем на целия или част от имота с
идентификатор *******.
След като Х.Г.Р. изрично заявява,
че не претендира естествени и/или граждански плодове, то претенцията му за
заплащане на обезщетение за ползването на целия имот, включително и припадащата
му се част от него, от страна на „З.Ф.” ООД, се явява неоснователна за времето
до 21.04.2015г., т.е. преди получаване на нотариалната покана. Ангажираните от
него доказателства се явяват недостатъчни за доказване твърденията му, че през
периода от 22.04.2015г. до края на 2015-а година „З.Ф.” ЕООД е ползвал част от
имота, а другата част е отдавала под наем, още по-малко, че това е ставало при
осъществяване на търговска дейност, по който начин да е лишил Х.Г.Р. от правото
да ползва полагащата му се част от имота.
Предвид на това претенцията на Х.Г.Р.,
която след смъртта му следва да се счита предявена от законните му наследници П.Н.Р.
и Г.Х.Р., се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Сумите, платени като разноски по делото за
адвокатски възнаграждения, вещи лица и други, следва да останат за страните
така, както са ги направили, с оглед особения характер на делбеното
производство (Определение № 335/01.07.2015г.
по ч.гр.д.№ 2020/2015г. по описа на ВКС, І г.о.). В полза на „З.Ф.” ЕООД, не
следва да се присъждат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК върху
отхвърлената претенция по сметки, предвид, че по делото липсват доказателства
този съделител да е направил отделни разноски по
делото, свързани именно с тази предявена срещу него претенция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот, който според
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на град Свети Влас, община
Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор ******* (******************************),
адрес на поземления имот: град Свети Влас, местност „*******”, с площ от
3 440 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом; при съседи: ПИ №№ *******, *******,
*******4, *******.
Пазарната стойност на имота е 366 291
лв. (триста шестдесет и шест хиляди двеста деветдесет и един лева).
Правата на съделителите
са както следва: за Е.Г.З. – 60/258 идеални части; за Т.В.М. – 40/258 идеални
части; за Н.В.С. – 40/258 идеални части, за „З.Ф.” ЕООД – 40/258 идеални части,
за М.Т.П. – 24/258 идеални части, за В.Т.Д. – 24/258 идеални части, за П.
Неделева Р. – 15/258 идеални части, и за Г.Х.Р. – 15/258 идеални части.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Н.Р. с ЕГН **********
и Г.Х.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, за осъждане на „З.Ф.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, к.к.
Слънчев бряг – запад, административен център *******, адрес за кореспонденция
град Бургас, улица Константин Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя
Д. Г. Х., да им заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за ползването на имота за 2014-а и 2015-а година, от ползването на
което е бил лишен Х.Г.Р. с ЕГН **********, починал на 31.05.2017г. е бил лишен,
съобразно припадащата му се част от имота, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на претенцията – 24.02.2016г., до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторна лихва в размер на 857,11
лв. за периода от 22.04.2015г. до 23.02.2016г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Е.Г.З. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 3 407,36 лв. (три хиляди четиристотин и седем лева и 36
ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Т.В.М. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 2 271,56 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева
и 56 ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 2 271,56 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева
и 56 ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „З.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг
– запад, административен център *******, адрес за кореспонденция: град Бургас,
улица Константин Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя Д. Г. Х., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата
в размер на 2 271,56 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева и 56
ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА М.Т.П. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 1 362,96 лв. (хиляда триста шестдесет и два лева и 96
ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА В.Т.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата
в размер на 1 362,96 лв. (хиляда триста шестдесет и два лева и 96 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА П.Н.Р. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Х.Р. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: