Решение по дело №1443/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П.В.П. с ЕГН ********** *** чрез адв. С.И. *** против решение № 606/15.06.2023г. постановено по н.а.х.д. № 2582/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. Възразява, че нарушението не е безспорно доказано, както и че е налице противоречие в свидетелските показания, които първоинстанционния съд е кредитирал неправилно. Посочва и пропуск на съда касаещ подписа на нарушителя в съставения АУАН, с което обосновава допуснато съществено процесуално нарушение в проведеното административнонаказателно производство. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Началник група ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-001268/19.07.2022 г. издадено от началник на група при сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на П.П. са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото основание. Съдът е преценил наложените наказания за правилно определени по вид и размер и е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на П.П. в качеството му на водач на МПС, за това, че на 20.04.2022г. в ж.к.„Меден рудник“, по бул. „Ал.Георгиев Коджакафалията“ в посока с.Твърдица, при извършена проверка от контролни длъжностни лица при ОД на МВР Бургас, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични упойващи вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000, за което му е издаден талон за изследване с № 0067283. На основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на П. е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000,00 лева.

Съгласно чл.3а, предл.второ от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест

От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на упойващи вещества. От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване № 0067283, който не е подписан от водача и е направено отбелязване „отказва да му се извърши тест с дръг тест“, както и е попълнен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 със собственоръчно отбелязване от страна на водача „отказвам да бъда тестван“ и подписан от него, поради което са били налице основанията за извършване на медицинско изследване.

Съгласно чл.13 от Наредбата, при явяването на лицето за медицинско изследване, в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване.

От писмо изх.№ 4000/20.04.2023г., след направена справка в „УМБАЛ“ АД Бургас на датата на процесното нарушение - 20.04.2022 г., се установява, че П.П. не е бил регистриран като пациент на лечебното заведение, а от него не се доказва изпълнение на задължението да се яви до указания му в талона за медицинско изследване час в посоченото здравно заведение за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ако се е явил своевременно, както твърди, той би бил регистриран в амбулаторния журнал на лечебното заведение. Също така, разпоредбите на чл.11 и чл.12 от Наредбата не поставят изискване вземането на пробите да се извършва в присъствието на полицейски служители, нито пък те са измежду лицата, които контролират вземането на пробата за химическо изследване, поради което поддържаното и пред настоящата инстанция възражение, че изследването не е направено, съответно не му е било обърнато внимание поради отсъствие на полицейски служител, който да контролира това, са защитна теза, която не може да обоснове отпадане на административнонаказателната му отговорност.

По аргумент от чл.12, ал.3 вр. ал.4, изр.последно от Наредбата, отказ да се извърши медицинско изследване е възможен само в хипотезата на невъзможност за лична идентификация на лицето, при което този отказ изрично следва да се впише и отрази в последващо издаден протокол за медицинско изследване от съответния медицински специалист. При всички случаи този отказ е възможен само след явяване на лицето и надлежната му първоначална регистрация в амбулаторния журнал на лечебното заведение, каквато регистрация в случая липсва. Непридружаването на жалбоподателя от служител на МВР до лечебното заведение не съставлява нарушение на процедурата, нито е създало пречка пред П. да изпълни предписаното изследване, още повече, че хипотезите на задължително придружаване на водача от полицейски орган са регламентирани в разпоредбите на чл.7 от Наредбата, като процесният случай не попада сред тях.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/15.06.2023г. постановено по н.а.х.д. № 2582/2022г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: