Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.10.201 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3194
по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.11.2020 год., постановено по гр.дело №23048/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 51 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.М.Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150
ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 126.74 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия за периода от м.май 2016 год. до м. април 2019
год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен
№292169, сумата от 221.60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2017 год. до 18.11.2019 год., сумата от 10.77 лв. –
главница, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от м.октомври 2016 год. до м.април 2019 год. и сумата от 1.95 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2016 год.
до 18.11.2019 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №67557/2019 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач „Б.“ ООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил отхвърлил предявените искове срещу ответницата в
качеството й на наследник по закон на Н.А.Г., респ. че ответницата не е титуляр
на права на отношение на процесния недвижим имот. В тази връзка следвало да се
има предвид нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Видно било от събраните по делото доказателства, че Н.Г.била
придобила имота по силата на договор за продажба от 20.08.1970 год., а
ответницата била неин законен наследник – дъщеря, поради което поемала както
правата, така и задълженията, които са част от наследствената маса. Ищецът
нямал задължение да доказва, че ответницата е
приела наследството – това право било на ответницата, което следвало да
се заяви чрез възражение /а именно, че се е отказала от наследството/. В случая
ответницата била приела наследството с конклудентни действия. Отделно от това
понятието „титуляр на партида“ имало само вътрешно-счетоводно значение за
дейността на дружеството, като нямало правно значение, доколкото било видно от
нормите на ЗЕ , че партида можело да бъде открита и служебно. Без значение било
обстоятелството дали потребителят на топлинна енергия бил обитавал имота, респ.
дали е консумирал топлинна енергия в имота лично. В случай на учредено вещно
право на ползване, именно неговият носител бил задължен за стойността на
топлинната енергия. А по силата на наследственото правоприемство задълженията
му били преминали към законните му наследници. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по жалбата Ц.М.Г. счита, че решението на СРС е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Спорният по
делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм.
и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за
битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
Според
идентичните клаузи на чл. 63, ал. 1 и 2 от Общите условия от 2008 год. за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди и Общите
условия от 2014 год., при смърт на купувач – физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата, с приложено копие на
удостоверение за наследници или съответно на акта за собственост. Съгласно ал.
2 на чл. 63 от тези Общи условия, в случаите на ал. 1 продавачът променя
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището по силата на акта; при липса на споразумение между наследниците,
продавачът открива партида на името на всички наследници, отговарящи съобразно
наследствения дял от удостоверението за наследници.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че процесният имот е бил топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото се установява по
несъмнен начин единствено, че процесният апартамент е бил закупен на 20.08.1970
год. от Н.С.Г. и И.А.Г.. Липсват обаче данни, че ответницата е наследник по
закон на Н.С.Г., респ., че е титуляр на права върху процесния недвижим имот
/обстоятелство, което същата изрично оспорва/ – по делото е представено
удостоверение за наследници на друго лице, а именно Н.А.Г., родена през 1957
год. и починала 07.03.2012 год. /няма нито твърдения, нито доказателства, че
имената Н.А.Г. и Н.С.Г. принадлежат на едно и също лице, която възможност всъщност
е и изключена, доколкото договорът за продажба от 20.08.1970 год. е подписан за
купувачи от пълнолетни лица, а към посочената дата Н.А.Г. е била на 13 години;
отделно от това самата ответница сочи, че Н.С.Г. е нейна прабаба/.
Не са ангажирани
и доказателства, че Н.А.Г. е наследница на Н.С.Г. и/или И.А.Г..
Следователно и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, въззивният съд приема, че ищецът
не се легитимира като кредитор на претендираните главници. А щом няма главно
вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевираните претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 19.11.2020
год., постановено по гр.дело №23048/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/