№ 36
гр. Котел, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Х. Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, срещу Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Котел,
*************, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 549/2023 г. по описа на РС Котел, а именно:
217,59 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 27.02.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.10.2023г. до окончателното изплащане на
вземането;
18,41 лв. – договорна лихва за периода от 05.06.2023г. до 05.09.2023г.;
25,76 лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2023г. до
10.10.2023г.,
Претендират се направените в хода на заповедното и на исковото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подало
заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата и е образувано ч.гр.д.
№ 549/2023г. по описа на РС Котел. По делото са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано
изпълнително дело №1101/2023г. по описа на ЧСИ Павел Г.. Посочва се, че
настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд.
1
В исковата молба се посочва, че на 27.02.2023г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **********. Посочва се, че
ищецът – кредитодател е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона
за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията
за усвояването му. Твърди се, че от чл. 7 от Договора е видно, че е определен
общ размер на потребителския кредит от 302,40 лв., като кредиторът
превежда средствата по кредита по сметка на кредитополучателя, открита в
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като сумата по изрично съгласие и нареждане на
потребителя се превежда на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за
заплащане на продажната й цена. В исковата молба се посочва, че кредиторът
(ищец) е превел конкретната част от средствата по кредита в размер на 302,40
лв. на Продавача на стоката. Твърди се, че от декларация е видно, че
кредитополучателя декларира, че е получил стоката, тъй като в случай че не е
получена стоката декларацията не се подписва. Ищецът посочва още, че в
случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че
в настоящия случай ответницата – потребител е пожелала да сключи
застраховка „Bank пакет 1 кредит“ в размер на 13,24 лв. и „Bank пакет 1 уред“
в размер на 0,4 лв. По този начин общото крайно задължение по Договора
възлиза на 354,36 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план,
описан в Договора. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателя имал задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва. В исковата молба се посочва, че
уговореното възнаграждение се състои в договорна лихва в размер на 40,43%
от остатъчния размер на главницата по кредита. Посочва се още, че
длъжникът (ответник) е преустановил плащанията по договора, а на
05.09.2023г. е настъпил крайният падеж на договора. Твърди се, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК задължението на ответника по договора е било в общ размер на
236 лв. (217,59 лв. главница и 18,41 лв. договорна лихва), като отделно от това
ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава, което към 10.10.2023г. е
било в размер на 25,76 лв.
На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 549/2023 г. по описа на РС Котел, а именно:
217,59 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 27.02.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.10.2023г. до окончателното изплащане на
вземането;
18,41 лв. – договорна лихва за периода от 05.06.2023г. до 05.09.2023г.;
25,76 лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2023г. до
2
10.10.2023г.,
Претендират се направените в хода на заповедното и на исковото
производство разноски.
В исковата молба е посочена и банкова сметка на ищеца, по която
може да се заплати задължението.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява.
В настоящото производство „АПС Бета България“ ЕООД е изразила
желание да замести ищеца, тъй като вземанията по посочения договор за
кредит са му били прехвърлени от ищеца, а именно „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от ГПК при прехвърляне на спорното право в течение
на производството, делото следва своя ход между първоначалните страни.
Приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.
222 от ГПК. С протоколно определение държано в открито съдебно заседание
на 10.04.2025г., настоящият съдебен състав не е допуснал заместването, макар
с протоколно определение да е конституирал като трето лице – помагач на
страната на ищеца дружество „АПС Бета България“ ЕООД, тъй като с оглед
разпоредбата на чл.222 ГПК заместването става само със съгласието на двете
страни, а такова не е постъпило от ответницата.
Съдът, като взе предвид искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е по иска за главницата да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД по договор за кредит; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата – заплащането на цената на
стоката, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит; плащането на цената на
стоката, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата,
както и изискуемостта на претендираната лихва.
В тежест на ищеца е по иска за обезщетение за забава да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
3
по договора за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко
отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответницата не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като
същата е била предупредена от съда за последиците от тези свои действия.
Ищцовата страна се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и
още с исковата молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
съдебното заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцовото дружество се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски. При съобразяване
приетото в т.12 от ТР от 18.06.2014г по т.д.№4/2013 на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените съдебно – деловодни разноски, както в заповедното производство
така и в исковото производство. Претендираните от ищцовото дружество
суми за разноски са както следва: разноски в размер на 175 лв. от които 25 лв.
за заплатена държавна такси и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство и 300.00 лв. за текущото установително
производство за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав
4
констатира, че с Разпореждане № 1057/26.10.2023г. по ЧГД № 549/2023г. по
описа на РС Котел съдът е отхвърлил разноските в пълен размер и Заповед №
365/26.10.2023г. е издадена за разноски в размер на 75 лв., които следва да
бъдат присъдени на ищеца, както и поисканите в исковото производство, а
именно 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 300 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 75, 00 лева – разноски в
заповедното производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Котел, *************, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 217,59 лв. – предмет
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 549/2023 г. по
описа на Районен съд Котел, представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023г. до окончателното изплащане
на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Котел, *************, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18,41 лв. – предмет на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 549/2023 г. по описа
на Районен съд Котел, представляваща – договорна лихва за периода от
05.06.2023г. до 05.09.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Котел, *************, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25,76 лева – предмет на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 549/2023 г. по описа
на Районен съд Котел, представляваща – обезщетение за забава за периода от
05.06.2023г. до 10.10.2023г.
ОСЪЖДА Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Котел,
************* да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
сумата от 75, 00 лева – разноски по ч.гр.д. № 549/2023 г. по описа на Районен
5
съд Котел и сумата от 300 лева – разноски по гр.д. № 969/2024 г. по описа на
Районен съд Котел.
Решението се постановява при наличието на предпоставките по чл.238
и чл.239 от ГПК.
Решението на основание чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6