№ 514
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5630/06.11.2023 г. по гр. д. №8251/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД Алианц
България“ АД, ЕИК *********, да заплати на К. В. Г., ЕГН **********,
сумата от 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 27.02.2022г. в гр. София, причинено от водач на т.а.
„Ситроен Берлинго“ с рег.№ ********, застрахован по договор за
задължителна застраховка ГО с ответника, ведно със законната лихва от
21.04.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата
над присъдения до пълния претендиран размер от 150000 лева, като
неоснователен.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство - К. В. Г., действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него отхвърлителна част – в частта му, в която предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над
15000 лева до размера от 50000 лева. Във въззивна жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
1
претърпените психически травми и принципа за справедлИ.ст по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваната част
първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск в
претендирания размер от 50 000 лева. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, ответникът в първоинстанционното
производство - „ЗАД Алианц България“ АД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него тя се оспорва
като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли се
да се потвърди в отхвърлителната част решението на първоинстанционния
съд. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба на К. В. Г.,
действащ чрез процесуалния си представител, наречена „въззивна жалба“, с
която се обжалва определение № 15595 от 21.12.2023 г. по гр. дело
№8251/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението по гр.д.№ 8251/2022г. на
СГС, I-6 състав, в частта за разноските, като неоснователна. В частната жалба
се излагат съображения, че СГС необосновано е определил дължимото
възнаграждение в минималния праг по НМРАВ в редакцията след 04.11.2022
г., тъй като поетата защита на ответника е по договор, сключен преди
последното изменение на Наредбата. Моли се да бъде отменено
определението, като присъдените в негова тежест разноски, сторени от
ответника за адвокатско възнаграждение, бъдат намалени на сумата от
5531.40 лева.
В установения от закона срок, ответникът по частната жалба - „ЗАД
Алианц България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е
депозирал отговор. С него тя се оспорва като неоснователна. Моли се да се
потвърди обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК на
първоинстанционния съд.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от активно
легитимирани страни в процеса против съдебно решение съответно
опрделение, подлежащи на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди е уважен до сумата от 15 000 лв., както и ищецът не е
обжалвал решението в частта, с която искът за неимуществените вреди е
отхвърлен над сумата от 50 000 лева до сумата от 150 000 лева, поради което
в тези части, то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
2
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2) наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени при настъпване на процесното застрахователно събитие на –
до сумата от 15000 лв. (в частите, в която първоинстанционното решение не е
обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху вида и
тежестта на причините на пострадалия травми от увреждането и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на протИ.правното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – първата половина на 2022 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
3
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедлИ.ст" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд
писмени документи и от приетата автотехническа експертиза по делото, че
механизмът на процесното ПТП, настъпило на 27.02.2022 г., е посочения в
протокола за ПТП такъв. Водачът на товарния автомобил, приближавайки
към регулираното със светофарна уредба кръстовище, не е съобразил
скоростта си на движение с пътните условия и е станал причина за верижната
катастрофа. Лекият автомобил, управляван от ищеца К. В. Г., е престоявал на
кръстовището, поради червен сигнал на светофара, като пред него и като
първа кола е спрял л.а. с рег. № ********. Водачът на товарния автомобил,
приближавайки спрелите автомобили, не е могъл да спре своевременно и
ударил в задната част л.а. „Ситроен Ксара“, който от своя страна ударил
престояващия пред него на светофара автомобил. Приетата от вещото лице
скорост на товарния автомобил е 35 км/ч, изведена от заснетите от
служителите на пътна полоция щети по превозните средства, но същата не е
била съобразена с мократа пътна настилка, с релефа и наличието на
кръстовище. Този механизъм се подкрепя и от показанията на разпитания в
първоинстанционното производство свидетел И. С. - водач на товарния
автомобил. Той е заявил, че поради снеговалеж и мокра пътна настилка е
ударил на кръстовището втория от колоната спрели на светофара автомобили
в неговата посока на движение. Пояснил е, че при преминаване от жълт към
червен сигнал на светофара първата кола от редицата спряла внезапно и
рязко, което счита, че е причина за произшествието.
От приетата като компетентно изготвена и обосновано кредитирана от
първоинстанционния съд повторна комплексна съдебно-медицинска
експертиза от вещи лица специалист неврохирург и специалист образна
диагностика, се установява, че отразеното от вещото лице по първоначалната
единична медицинска експертиза миелопатично огнище е резултат на грешка
в образа. Този извод се подкрепя от данните от магнитния резонанс, поради
липса на съпътстващи едно такова огнище отражения в други зони на
шийните прешлени, както и поради липса на данни за херния при първичното
рентгеново изследване, направено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В случая
дисковата херния е в зоната на най-голяма мобилност на шията, поради което
това изменение е често срещано с напредване на възрастта, но не е резултат от
удара от процесното ПТП. Още повече, че като цяло характерът на
уврежданията сочи на ниска степен на кинетична енергия на удара. В
останалата част заключението на комплексната медицинска експертиза
4
подкрепя първоначалното такова, като допълнително се пояснява, че
търпените болки са в резултат на травматичното увреждане от камшичното
движение на шията и главата, а продължителността на оздравителния процес
е резултат от нанесената травма на фона на вече съществуващи дегенеративни
изменения. Поради претърпения т.нар. камшичен удар от К. В. Г. е бил
разтегнат шийния отдел на гръбначния му стълб, като травмата е настъпила
на фона на умерено изразени дегенеративни изменения в същата област от
остеохондрозен и спондилозен тип, които са нормални за възрастта на
пострадалия. Търпените болки са били интензивни в първите шест месеца,
налице е леко намалена мускулна сила на ръцете, като дисковите протрузии
на нИ. С3-С4 и дисковите хернии на нИ. С6-С7 не са причинени от
произшествието. Изхождайки от увредата на пострадалия може да се
заключи, че ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи – автотехническа и
повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел М. Т., живуща на семейни начала с пострадалия, се
установява, че след процесното ПТП ищецът се прибрал вкъщи, но поради
остри болки посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на следващия ден. Там било
установено, че няма счупвания, но поради навяхване на шийния отдел на
гръбначния стълб следвало да носи яка и да приема обезболяващи
медикаменти. К. В. Г. носил предписаната яка шест месеца, като през цялото
време е търсил медицинска помощ, тъй като не е чувствал подобрение. Това
състояние му причинило тревожност, чувство на безизходица, че не би могъл
да работи и да се издържа. След произшествието ищецът спрял да шофира,
както и да работи.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172
ГПК, те не са вътрешно протИ.речиви, житейски логични са, потвърждават се
и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалия и изживените от
него болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от
протИ.правното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 35 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. от чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
5
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – първата половина на 2022 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, довело до
интензивни болки в първите шест месеца и затруднен оздравителен процес,
предвид причиняването на травма в област, засегната от дегенеративни
изменения) на пострадалия на възраст - 43 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от него болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 35 000 лв.
Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият
неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Освен това релевантен е
продължителният период на възстановяване – повече от шест месеца, както и
обстоятелството, че поради наличната дисковата херния в зоната на
увреждането, последното е предизвикало по-съществени болки и страдания
при пострадалия. От друга страна не е установено по делото по категоричен
начин, че поради инцидента ищецът е престанал да шофира и работи.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 35 000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от 15
000 лева до този размер и съответно потвърдено в останалата отхвърлителна
част над 35 000 лева до претендирания размер от 50 000 лв.
По отношение на частната жалба:
С частна жалба на К. В. Г., действащ чрез процесуалния си
представител, наречена „въззивна жалба“, се обжалва определение № 15595
от 21.12.2023 г. по гр. дело №8251/2022 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението
по гр.д.№ 8251/2022г. на СГС, I-6 състав, в частта за разноските, като
неоснователна. С тази част от съдебното решение на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, К. В. Г. е осъден да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД сумата от
11502 лева - разноски по делото.
Първоинстанционният съд е приел, че разходите на ответника възлизат
6
на 13045.00 лева, от които 250.00 лева - депозит за вещо лице, 15.00 лева -
такси за съдебни удостоверения и 12780.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение. СГС е сметнал, че направеното от ищеца възражение за
прекомерност на търсеното като разход адвокатско възнаграждение за
неоснователно, тъй като чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ и предвид цената на иска
размерът на минималното дължимо възнаграждение възлиза на 12780.00 лева
с ДДС. Видно от издадените фактури адвокатското дружество, поело
защитата на ответника, е регистриран по ЗДДС субект. Видно от
представените документи, първоначално платения хонорар от 1572.00 лева е
бил завишен с допълнително споразумение именно с оглед увеличения размер
на исковата претенция, направено от ищеца в съдебно заседание на
21.03.2023г. Като последица с фактура от 29.03.2023г. застрахователят е
заплатил допълнително възнаграждение от 11208.00 лева, като така общият
размер на адвокатско възнаграждение е 12780.00 лева с ДДС и е в
минималния праг по Наредбата. С оглед отхвърлената част от исковата
претенция, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 11 502 лева,
тъй като, макар освободен от такси и разноски по делото, ищецът е винаги
задължен за разноските на насрещната страна, съобразно изхода по делото.
В частната жалба се излагат съображения, че СГС необосновано е
определил дължимото възнаграждение в минималния праг по НМРАВ в
редакцията след 04.11.2022 г., тъй като поетата защита на ответника е по
договор, сключен преди последното изменение на Наредбата. Моли се да
бъде отменено определението, като присъдените в негова тежест разноски,
сторени от ответника за адвокатско възнаграждение, бъдат намалени на
сумата от 5531.40 лева. Въззивният съд намира, че дължимите разноски за
адвокатски възнаграждения следва да бъдат определени в случая под
минималните размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до
дело С-438/22. В тази насока е случая присъдени разноски в полза на
ответника за първоинстанционното производство следва да бъдат намалени с
5000 лева и съответно да остане дължима сумата от 6 502 лева.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивника – ищец следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от него въззивна жалба. Неоснователно е искане за присъждане на
заплатена държавна такса по частната жалба, доколкото с нея с обжалва
определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в които производство
разноски не се присъждат. В полза на въззиваемия - ответник следва да се
присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Въззивният съд
определя дължимите разноски за адвокатски възнаграждения в размер на по
7
3000 лева за въззивното производство, което е под минималните размери
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и фактическа
сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до дело С-
438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5630/06.11.2023 г. по гр. д. №8251/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от
К. В. Г., ЕГН:**********, срещу „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК
*********,, иск с правно чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, над сумата от 15
000 лв. до сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпило на 27.02.2022 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на
К. В. Г., ЕГН **********, сумата от още 20 000 лв. или общо 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 27.02.2022 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на К. В. Г. срещу „ЗАД Алианц България“ АД
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от
35 000 лв. до обжалвания размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 27.02.2022 г.
застрахователно събитие.
Решението в останалите части, като необжалвано, е влязло в сила.
НАМАЛЯВА с 5000 лв. по частна жалба на К. В. Г. присъдените с
решение № 5630/06.11.2023 г. по гр. д. №8251/2022 г. по описа на Софийски
градски съд съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като ОСЪЖДА
К. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 6502 лв. – разноски, сторени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. О.
от САК, сумата от 1714 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред Апелативен съд – София на К.
В. Г. съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК К. В. Г.,
8
ЕГН:**********, да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********,
сумата от 1286 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Апелативен съд – София съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАД Алианц България“ АД,
ЕИК *********, да заплати на Софийския апелативен съд сумата от 400 лева -
държавна такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9